Klear и LaMartinia: Колумб в света на носените дрехи

петък, 9 септември 2016 г.


Обличането на един малък човек обикновено е приятна и креативна задача, но понякога може да се превърне в досадно, трудоемко, скъпо и с повишена трудност занимание.

Освен да ги „опаковаш“ адекватно според случая и метеорологичните условия, чрез дрехите създаваш у децата естетически критерии и вкус, начин за изразяване на собствената идентичност,  настроение и принадлежност.

Обикновено с първото си дете се стараеш като по учебник - селектираш цветове, марки и кройки, избираш с часове точно определен тип дрехи, съчетаваш с внимание към детайла и голям мерак. Отчасти го правиш за себе си, вживявайки се в ролята си на стилист или все едно обличаш новата си кукла.

На шест месеца детето ти носи тренч, на година се облича само в черно и бяло за повече стил, на година и половина маратонките му струват повече от твоите, а на две вече има концепция за собствения си гардероб. Освен с невръстен презадоволен моден диктатор, се сдобиваш и с куп ненужни дрехи, някои от тях никога не влизат в употреба, защото не си улучил размер, сезон или функционалност.

С порастването и появата на още деца започваш да гледаш по-философски и глобално на живота, включително и на темата с дрехите. И установяваш, че неща, за които преди си казвал „в никакъв случай“, стават приемливи, дори предпочитани.

Едно от тях - магазините за втора употреба. Особено в началото на нов сезон или преди старта на учебната година, нуждата от закупуване на детски дрехи рязко скача, а по тези места се крият безброй съкровища, които само чакат да бъдат открити.

Не бързай да бърчиш нос от погнуса, ще се опитам да те убедя, че малко употребяваните (или направо новите) дрехи от кошовете освен разумен и модерен избор на здравомислещия родител, са и немалка спестена сума, която може да вложиш в приятна ваканция или някоя съвсем полезна нова придобивка.

Най-често срещаните предразсъдъци по темата

 

Никога без джапанки!

понеделник, 22 август 2016 г.



Обикновено от всяко семейно море остават по няколко паметни случки, при спомена на които се заливаме от смях и леко потреперваме от ужас. Нещо средно между комедия на абсурда, индийски сериал, нискобюджетен хорър и епизод на Мистър Бийн.

Миналата година, в началото на топлия септември и в края на морската почивка, решаваме да наемем лодка за деня. Отдавнашна наша (почти) утопична (заради възрастта на децата) мечта е да прекараме ваканция в открито море, нека потренираме поне за ден. Всички скандинавски и английски семейства с по 3-4 малки деца го могат, та ние ли не. Идеята ми хрумва на плажа, където един получернокож от слънцето грък предлага на ушенце еднодневни круизи. Т. първоначално се опъва и върти очи, но внезапно се сеща, че ще може да лови риба от лодката и на подскоци се озовава при гърка. Всяка вечер съм на пристанището, казва той, елате довечера да се разберем.

39 днес

сряда, 17 август 2016 г.


Защо харесвам Instagram

петък, 12 август 2016 г.

След като доброволно се лиших от личния си ФБ профил, Instagram остана единствената мрежа, която ползвам активно за лични цели (Pinterest е друг тип, Tumblr понякога не отварям с месеци). Преди да се регистрирам доста пренебрежително се подсмихвах: от какъв зор, кой го интересува, какво всъщност правят вътре тези хора и подобни. Оказа се, обаче, че Instagram e чудесен начин да запаметиш моментите, които са ти се сторили приятни/важни/красиви/мили/смешни/тъжни и изобщо, достойни за запечатване поради някаква причина. Защо всъщност го харесвам:

1. Концепция - в личния си профил обикновено човек не премисля дали всяка снимка отговаря по цветове, формат и послание на някаква предварително заложена идея (поне аз не го правя). Просто публикуваш моменти, които искаш да запомниш. Много е приятно, връщайки се назад, да обикаляш из цели периоди от живота си. Разбира се, има най-различни видове профили - рекламни, търговски, pr блогове, такива изцяло с кадри от фотоапарат, но те са с друг замисъл и цели.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |