Така наречената ски почивка

петък, 13 май 2016 г.

След дългогодишни опити установих, че зимните спортове, и изобщо забавления, не са създадени за мен. Срам ме е да си призная, но дори спускането с шейна и играта с децата в снега ме отегчават сериозно, да не говорим за оправянето на багаж, влаченето на екипировки, обличането по 40 минути, мазането със слънцезащитни продукти и останалите сто процедури, които придружават тази непонятна дейност, наречена ски.
Дайте ми на мен зимни приказки през прозореца, червено вино на обяд, книжка в чисти чаршафи, шезлонги на терасата и горещи душове - на това му казвам аз зимна идилия. Тя обаче с две деца не изглежда толкова спокойно, колкото звучи, а най-странен остава фактът, че винаги аз ставам инициатор на тези семейни т.нар. почивки.
Е, и този път мокрих чорапи, зачервявах нос, умирах от студ, пих вино, играх тъжно на флипера във фоайето и горчиво съжалявах, че си го причиних. Защо? Не знам, не знам ♥

Двегодишните

сряда, 11 май 2016 г.



 

 

Двегодишните са като онези малки маймунки в зоопарка,  мармозетките – с малки мили личица, неизчерпаеми килокалории енергия и огромен потенциал за коварни бели. Ако не беше обществено неприемливо, щяха да вървят в комплект с каишка и указания за употреба.

 

Двегодишните задават милион пъти въпросите „Защо?“ и „Какво е това?“. Заблуждават ви, че наистина искат да разберат, но всъщност питат просто за да запълват тишината. Докато не изкрещите безпомощно „ЗАЩОТО ТАКА-A-A-A-A-A-A!“

Двегодишните се  к а т е р я т. Буквално навсякъде – по шкафове, огради, парапети, облегалки на столове, рафтове, коли, хора, пейки, дървета, кучета, фасади на сгради. Бързи, пъргави и умели алпинисти, които не ползват обезопасителна екипировка.

Двегодишните са коварни и зли същества, които могат да ви съсипят чисто новите гримове, да пуснат телефона ви в кофата с вода, да размажат пластилин върху компютъра, да нарисуват чаршафа с пет вида лак за нокти, да паднат по лице, носейки чашата ви с вино, да размажат в косата си мед и паста за зъби, да изгризат пъзела или да изперат дрехите на куклата в тоалетната чиния. Нищо не бива да ви изненадва, никога не сте подготвени за това, което следва.

Диалози

неделя, 8 май 2016 г.



Понеже на Фейсбук не може да се разчита за архив, събрах тук някои диалози с Мартина. Не защото са гениални или извънредни, а защото напомнят хубави моменти. И един ден ще ѝ бъде забавно да ги чете.

***
- Мамо, ние с теб си приличаме по поведение.
- В кое точно?
- И двете заблуждаваме една друга.
- Мартина, знаеш, че не те лъжа.
- Неееее, това не са лъжи, това са просто за-блуж-де-ни-я.


***
Мартина е на кръжок по плетене при баба си, ще ми подарява шал. Плете, разплита, затиска с крак преждата, пищи от удоволствие и се залива от смях:
-        -  Леле, бабо, много е трудно, ама е мноооооого яко!


***
- Мартина, как мина първият ден от ски училището?
- Гледката беше много хубава.
***
Мартина се учи да чете. Пита за буквите, срича и запецва.
- Мне, благодаря, отказвам се. Като стана на 18, тогава.

***
Сдобивам се с пухкаво палто от изкуствен косъм:
- Мартина, отива ли ми?
- Да, приличаш на принцеса. Мне, по-скоро на ... ъъъ...кученце.

Елза и Ана

вторник, 26 април 2016 г.


Рождените дни на двете М. са през един месец. В началото на ноември ми хрумва смелата мисъл да ги изненадам с рокли на Елза и Ана - любимо филмче, две сестри, зима, всичко точно. По магазините обаче откривам само бледи копия на рокли, които все едно аз съм сглобявала в тъмна стая, за онлайн поръчка нямам време, ще се шие. Аз не умея, но поне ще избера платовете. Нося двете кукли, които купихме няколко месеца по рано, за да онагледявам какво търся. Все още обаче не подозирам с какво съм се захванала...

Защо деактивирах личния си Facebook профил

сряда, 13 април 2016 г.

Ползвам Facebook от 2007 г.  В началото от любопитство, след това по нужда, после по работа, но най-вече по навик. Превръща се в нещо като миенето на зъбите, кафето или цигарата сутрин - напълно механизирано действие, от тези, без които си мислим, че не можем.

Най-ценната му функция за мен винаги е била следенето на събития и страници, удобен ми е като подредба и възможности. Филтрирала съм всичко, което не ми е интересно, за сметка на наистина важната информация. Месинджърът е второто най-използвано нещо - бърз и безплатен начин за комуникация, не обичам дълги разговори по телефон, предпочитам писмени форми.

Как обаче стои въпросът с личните контакти?
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |