Никога без джапанки!

понеделник, 22 август 2016 г.



Обикновено от всяко семейно море остават по няколко паметни случки, при спомена на които се заливаме от смях и леко потреперваме от ужас. Нещо средно между комедия на абсурда, индийски сериал, нискобюджетен хорър и епизод на Мистър Бийн.

Миналата година, в началото на топлия септември и в края на морската почивка, решаваме да наемем лодка за деня. Отдавнашна наша (почти) утопична (заради възрастта на децата) мечта е да прекараме ваканция в открито море, нека потренираме поне за ден. Всички скандинавски и английски семейства с по 3-4 малки деца го могат, та ние ли не. Идеята ми хрумва на плажа, където един получернокож от слънцето грък предлага на ушенце еднодневни круизи. Т. първоначално се опъва и върти очи, но внезапно се сеща, че ще може да лови риба от лодката и на подскоци се озовава при гърка. Всяка вечер съм на пристанището, казва той, елате довечера да се разберем.

39 днес

сряда, 17 август 2016 г.


Защо харесвам Instagram

петък, 12 август 2016 г.

След като доброволно се лиших от личния си ФБ профил, Instagram остана единствената мрежа, която ползвам активно за лични цели (Pinterest е друг тип, Tumblr понякога не отварям с месеци). Преди да се регистрирам доста пренебрежително се подсмихвах: от какъв зор, кой го интересува, какво всъщност правят вътре тези хора и подобни. Оказа се, обаче, че Instagram e чудесен начин да запаметиш моментите, които са ти се сторили приятни/важни/красиви/мили/смешни/тъжни и изобщо, достойни за запечатване поради някаква причина. Защо всъщност го харесвам:

1. Концепция - в личния си профил обикновено човек не премисля дали всяка снимка отговаря по цветове, формат и послание на някаква предварително заложена идея (поне аз не го правя). Просто публикуваш моменти, които искаш да запомниш. Много е приятно, връщайки се назад, да обикаляш из цели периоди от живота си. Разбира се, има най-различни видове профили - рекламни, търговски, pr блогове, такива изцяло с кадри от фотоапарат, но те са с друг замисъл и цели.

Дъскорезница село Лехчево

сряда, 10 август 2016 г.

Ванчо, освен роднина, е и най-добрият дърводелец, когото познавам. Един от малкото хора, които говорят за работата си с огън в погледа. Поръчват му от масонски тронове и вити стълби, през бебешки люлки и кутии за винени тапи, до училищни чинове и иконостаси. Местата, на които хората създават нещо с ръцете си, са винаги магически. Дървото е още живо.

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |