Тест зона: Fritz-kola

четвъртък, 22 декември 2016 г.



Днес споделям един по-различен тест, а именно на напитки. Когато от Fritz-kola се свързаха с мен свъсих вежди с леко недоверие – фриц, кола, кола, фриц, я пак? Разглеждайки сайта им обаче установих, че това е един доста интересен бранд, чиито бутилки съм мяркала, не помня къде, но със сигурност не тук. Напитките се внасят отскоро на българския пазар и вероятно за голяма част от хората са непознати, и като име, и като вкус.
Защо пък не, си казах, още повече не съм почитател на класическата кока-кола, ще ми бъде интересно да тествам нейна алтернатива. Повече кофеин, по-малко захар и лек лимон, прочетох в описанието на основния им продукт, звучи обещаващо, да видим как са се справили на практика.

Интересно за философията на марката:
-          Фирмата е стартъп, дело на двама приятели от Хамбург, решили да направят по-добра алтернатива на познати безалкохолни напитки. Всичко започва през 2002, та до днес.
-          Всички продукти са веган, т.е. не е използван желатин от животински произход при производството.
-          Етикетите, лепилата, опаковките и рекламните материали са максимално щадящи околната среда, не са използвани неподлежащи на рециклиране материали.
-          В производството участват активно хора в неравностойно положение и хора с увреждания. Нещо, което е крайно време да стане практика и при нас.
-          Произвеждат се във внимателно подбрани фабрики с акцент върху качеството на водата. Амбалажът се извозва обратно в Хамбург и се обработва за следваща употреба.
-          Брандът си сътрудничи често с млади алтернативни артисти, които работят по различни дизайнерски проекти.

Тест зона: детски часовник Myki

понеделник, 19 декември 2016 г.



Единодушно бяхме решили Мартина да получи мобилен телефон за връзка са нас не по-рано от трети клас (в момента е втори). Училището е на 2 минути от вкъщи, малко е, всички се познават, кварталът е спокоен, гимнастиката е в същата сграда и имаме връзка с преподавателките и треньорките. Струваше ни се, че не ѝ е необходим, тя не проявява особен интерес, а и никога не сме одобрявали невръстни деца, награбили телефони/таблети или каквото там са им дали родителите. 

Преди няколко месеца обаче, една несъстояла се тренировка по художествена гимнастика принуди малкия, все още седемгодишен човек, да се прибере сам – уплашен, полуразреван и не съвсем сигурен дали е предприел правилното действие. „Минах по същия маршрут, мамо“ Вече споменах, че всичко се намира на 200 метра от нас, нямаме гигантски разстояния и пътуване с часове, но фактът, че може да се случи нещо, а тя да няма връзка с нас, ни накара автоматично да набавим мобилен телефон и да ѝ го връчим за спешни случаи и непредвидени ситуации. 

Правя изричната уговорка, че не съм контрол фрийк, имам доверие на детето си, не кърша пръсти по цял ден в притеснения и съм относително либерална във възпитанието. Мартина ходи свободно до магазина от седемгодишна (тук и на село), не я проверявам по 100 пъти и не ѝ звъня без причина. Доста самостоятелна е и смея да твърдя, че се оправя добре сама и в непозната ситуация. Но родителското гласче, което винаги прошепва едно АКО, действа и при мен.

Ако тогава знаехме за съществуването на часовниците от типа на Myki, може би бихме предпочели тях пред телефона. След 2 месеца тестване ще се опитам накратко да обясня какви са предимствата и недостатъците му.

Моят така наречен дигитален живот

четвъртък, 8 декември 2016 г.

Наскоро получих от човек, с когото работихме по съвместен проект следното изречение: "Ако всички бяха бързи като теб, дигиталният ми живот щеше да е безпроблемен." Не смятам, че правя кой знае какво, просто се старая да отговарям в разумен срок, ако не веднага, то поне до 1-2 часа или в краен случай в рамките на деня. Не знам доколко това е добре за личния ми живот, тъй като той е постоянно изяждан от висене на компютъра или телефона, но да кажем, че трудностите да поставям граници между работата и всичко останало извън нея  е моя драма, която не е фокус на този текст. Когато работите от вкъщи и основна част от комуникацията е онлайн кореспонденция, то е добре тя да бъде адекватна - и като съдържание, и като скорост. И това би трябвало да е двустранно усилие.

Имейлите са създадени именно затова - бърз начин на комуникация. Все си мисля, че е хубаво да се използват по предназначение и репликата "Абе имам имейл, ама рядко го проверявам" е оксиморон, който винаги ме хвърля в ступор. Нещо като мобилен телефон, който да държиш вкъщи.

Та в този дух реших да се спра на някой основни казуси, с които се сблъсквам в т.нар. дигитален мой живот, независимо дали по работа или извън нея.

Някои го предпочитат с пяна

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Втора част от партньорството ни със SaecoIncanto е ... тарадада... видео! ПЪРВОТО МИ ВИДЕО изобщо някога! До преди месец не знаех къде е копчето за клипове на фотоапарата. Това обяснява и леко нескопосаното заснемане, изработка, монтиране и оформление, но вече споменах, че ми е първо, нека бъдем снизходителни. Снимането, освен доста трудно и времеемко, се оказа и страшно интересно, така че започвам да правя късометражни, пълнометражни, документални, концептуални и всякакви филми. Шегувам се, разбира се, засега интересите ми се простират до към минута, минута и нещо.

За машината стана въпрос вече колко е лесна и удобна за употреба, всички около мен са влюбени в нея. Сега нагледно можете да видите - дори напитките с мляко са въпрос само на един бутон. Във видеото има и три предложения за разточително капучино -  стават доста вкусни, изпробвахме ги.

За музикален фон бях приготвила една чудесна версия на Tu vuo, но за съжаление строгите лицензионни условия на YouTube ми попречиха да я използвам и ще трябва да се примиря с тази приятна, но доста по-безлична мелодия.

В по-добро качество можете да видите видеото ТУК

*Публикацията е подготвена в партньорство със SAECO/PHILIPS



Proudly designed by | mlekoshiPlayground |