Тест зона: iRobot Roomba 980

петък, 24 юни 2016 г.



Честно да си призная, преди да ми предложат да тествам iRobot Roomba 980, като ползващ добрата стара метла и ръчната прахосмукачка,  имах само бегла представа за принципа на действие на тези машиниОт хората, които чистят с отегчение и досада съм и бях любопитна да опитам.
Леко скептично извадихме това чудо на техниката от кашона и го пуснахме да шета. Четейки информация из нета за прахосмукачките роботи разбрах, че хората често им дават латиноамерикански имена като Хуанита, Есмералда и Долорес, т.е. екзотичната  домашна помощница. За да излезем от латино сериалите, нарекохме нашия Робокоп.  Оказва се, че освен за почистване, има компактни машини за миене на подове, което също не е лоша идея за твърди настилки. Чудя се как би реагирала на тази някоя домакиня от Средновековието, вероятно почти като мен – с одобрително кимане и потриване на ръце.

Розите на Петьо

петък, 17 юни 2016 г.

Преди 8 години на това място имаше само трева. Съседът Петьо започна лека-полека да прави малка цветна градина, ей така, по собствено желание и инициатива. Петьо е приятен и добре изглеждащ семеен мъж около 40. Сам ги купуваше, засаждаше, подрязваше, тореше, зазимяваше, поливаше. Всяка вечер след работа, без изключение.


Баща ми

неделя, 12 юни 2016 г.

"Баща ти кашля лошо." - каза майка ми в началото на септември, точно се бяхме върнали от море. Тя е човек, който никога не всява излишна паника. "Сигурно е нещо вирусно." - опитах се да я успокоя, себе си също. "Тати, приберете се по-рано, за да отидеш на преглед." - всяко лято до късен октомври прекарваха на село. "Ще ми мине." - каза той и приключихме темата, можеш ли да спориш с лекар. След седмица-две се видяхме. "Нося ти инхалатора, дядо, много е лесно." Баща ми този път беше някак тъжен, странен и уморен. Направи си инхалация заради Мартина, въпреки че вече знаеше. Няма да го забравя - в средата на синята стая с инхалатора, загледан в една точка пред себе си, в нищото.

Така наречената ски почивка

петък, 13 май 2016 г.

След дългогодишни опити установих, че зимните спортове, и изобщо забавления, не са създадени за мен. Срам ме е да си призная, но дори спускането с шейна и играта с децата в снега ме отегчават сериозно, да не говорим за оправянето на багаж, влаченето на екипировки, обличането по 40 минути, мазането със слънцезащитни продукти и останалите сто процедури, които придружават тази непонятна дейност, наречена ски.
Дайте ми на мен зимни приказки през прозореца, червено вино на обяд, книжка в чисти чаршафи, шезлонги на терасата и горещи душове - на това му казвам аз зимна идилия. Тя обаче с две деца не изглежда толкова спокойно, колкото звучи, а най-странен остава фактът, че винаги аз ставам инициатор на тези семейни т.нар. почивки.
Е, и този път мокрих чорапи, зачервявах нос, умирах от студ, пих вино, играх тъжно на флипера във фоайето и горчиво съжалявах, че си го причиних. Защо? Не знам, не знам ♥

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |