Самостоятелност - да или не?

вторник, 7 март 2017 г.





Така нареченото модерно родителство като че ли е характерно по-скоро с леко нервните си крайности, отколкото с някакви устойчиви тенденции. По отношение на детската самостоятелност в единия отбор са свръхпараноичните и обсесивни родители, които опъват плаща на грижата и забравят, че под него има човешко същество със собствено мнение, вкус и гледна точка. В другия са лежерните типове, които твърдят, че имат доверие на децата си и често ги оставят да се оправят сами. 

Лично аз клоня към и симпатизирам категорично на вторите. Опитвам се да поддържам баланс, но често за странични хора изглеждам прекалено уверена в идеята, че детето може да се справи само. Не защото е свръхинтелигентно, надарено или зряло, а просто защото има в ръцете си свободата да опита, да сгреши и да се научи. 

Отдавна свикнах да не обръщам внимание на забележки, да се обяснявам, да давам отчет или да проповядам моята философия на други родители. Отговарям, ако ме питат, разказвам, ако се интересуват, но никога не убеждавам в правотата си – поради простия факт, че не съм експерт или гуру по материята „успешен родител“. 

Справям се както мога, опитвам, налучквам, често се водя по децата, колкото и нерви и усилия да ми коства това. Бъркам и отчитам грешки, невинаги успявам да не ги повторя, но това е път. Ако знаем предварително какво ни очаква, едва ли би било толкова интересно и вълнуващо.

Напоследък срещам все повече родители, които се опитват да предпазят децата си буквално от всичко, дори от тъгата, сълзите, временния неуспех, грешките, паданията, лекетата и най-общо казано  от ожулените (в пряк и преносен смисъл) колене  - един цял раздел и символ на детството, за който винаги си спомняме с любов, умиление и  носталгия. И който  е неизбежен, въпреки всичките ни усилия да го спестим на децата си.

LaMartinia на 7: какво не успях да направя

сряда, 15 февруари 2017 г.

Вчера LaMartinia стана на 7. Били важни първите, казват, затова реших да събера в една публикация нещата, които за толкова години не успях да направя в/с този т.нар. мой блог.

1. Не написах книга - навярно сме само аз и още няколко човека, които все още не сме издали книга. Тематиката и самопреценката са маловажни, а често и умението да пишеш. Важно е  книга да има. Е... няма. А щеше да е хубаво за CV.

2. Не съм Инстаграм френдли - нито веднъж не снимах капучино върху чаршаф или небрежно метната завивка. Рядко пия нещо с мляко, още по-малко в леглото, с което ми отпадат около 158 вида инстаграмски сюжета. Нямам иймс стол, нито гигантски плетени одеяла, зайчета, мопс или померан. Кафето ми е черно, късо, нефотогенично и невзрачно, уви.

3. Така и не успях да вляза в блог стилистиката - никакви "приятели", "прекрасници", "скъпи момичета". Едно суховато такова, без обръщения и мили думи. Не мога да се пречупя и това си е, приемам съвети.

4. Не съумях да превърна блога в женски, пардон, дамски сайт - искаше ми се да има хороскоп, късметчета, маски против целулит, клюки, селебрити моменти, класации на романтични филми и 10 начина да бъдем щастливи, но все не ми достигаше време.

Sol

понеделник, 13 февруари 2017 г.



Две седмици без деца

сряда, 1 февруари 2017 г.

Скоро май не ни се беше случвало да сме повече от седмица отделени от децата. Обикновено пътуваме с тях, а когато единият от двама ни отсъства по работа, или защото има нужда от смяна на пейзажа, е било за не повече от 4-5 дни. Този път обаче решихме, че случаят не е подходящ за малки деца (липса на план, резервации, идея как ще се придвижваме от град на град, изобщо пълна импровизация), а и искаме да прекараме известно време САМИ. О, боже, за какво ще се караме?!

В нашето семейство драми при разделянето няма, казваме си чао и толкова. Този път придружено с  "Айде, мамо, тръгвайте вече, да не изпуснете самолета" и "Аде тао". И те имат нужда от почивка, да се махаме по-бързо.

Да си без децата си, когато това се случва рядко, е малко странно, първоначално неловко, но и ...чудесно. Една внезапна фриволност и усещане за свобода те обземат, иска ти се да правиш неразумни, незаконни, неприлични и като цяло забранени неща. Ако на 20 сте пропуснали да си причините грозен татус или да опитате наркотици, сега е моментът. Шегувам се, разбира се, и този път не остана време за това.

Та ето какво се случва, когато не сме мама и тати, а просто една двойка някъде си:
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |