До скоро!

вторник, 21 декември 2010 г.

Смятам тази публикация да е последната за 2010 -та. С нея бих искала да ви пожелая няколко неща (на себе си и хората около мен също):

- здраве - за да посрещате всички предизвикателства и приключения;

- любов - за да можете да споделяте и да слушате споделено;

- време - за да осъществите всички добри мисли;

- мъдрост - за да се реете с елегантност над дребните неща;

- смелост - за да приемате успехите и неуспехите;

- очи и сърце - за да виждате и цените нещата по-горе.

Благодаря ви от сърце за подкрепата, посещенията, коментарите, отзивите, критиките, милите думи и всички прекрасни познанства! Много сте важни за мен и ме правите истински щастлива, надявам се и аз вас поне мъничко!:-)

Весели празници и до съвсем скоро!

Гастрол: LaMartinia гостува на ViewSofia

понеделник, 20 декември 2010 г.

Днес, вместо гост при мен, гостувам аз. На ViewSofia. Любимият ми български сайт за мода и стил, който следя от самото начало,  ме покани за участие на страниците си. С избрана от мен празнична рецепта.
Това са нужните продукти за приготвянето на Свински медальони в ароматни треви с гарнитура от аспержи и три вида сос. Цялата статия и рецептата можете да прочетете тук.

ViewSofia, благодаря за поканата и точното отношение, за мен беше удоволствие!

Christmas comes to ... NY

събота, 18 декември 2010 г.


Какво по-подходящо за публикация няколко дни преди Коледа от цветни и бляскави кадри от един празнуващ град, "облечен" в официалните си дрехи.

Благодаря на моята добра приятелка Божана за предоставените снимки от тазгодишен коледен Ню Йорк.

Фотографии: Божана Куртева

Гастрол: гостува Ирина от Alia с "С аромат на снежни топки"

понеделник, 13 декември 2010 г.

Има най-различни кулинарни блогове - строго кулинарни и не съвсем кулинарни, стегнати като рецептурници или разточително разказвателни, наблягащи на снимките или наблягащи на храната, с амбиции за професионалност или просто за удоволствие.
Има и един отделен вид, който, признавам си, най-много харесвам и намирам за най-приятни и увличащи из редовете - блоговете, които разказват истории. Ирина, днешната ми гостенка е създателка точно на такъв - Alia. Не знам дали защото е журналист (онлайн редактор в отдел "Развлечения" на Дневник) или защото е ценител на добрата храна (май именно заради комбинацията), още с кликването на мишката, ви обгръща внезапен уют и спокойствие, нахлуват топлина и изкусителни аромати. 
Ирина пише за храната не като самоцел, а като страст. И тя е само малка част от целия пъзел. Книги, филми, малки красиви неща, места, пътувания и вдъхновяващи събития се наместват сред уханни сладкиши, домашен хляб и празнични вкусове. Всичко това обитава блога й без да се блъска и притиска, а в пълен комфорт и хармония. Можете да си вземете идея, рецепта или емоция и да ги приберете в джоба за удобен момент. Разказите са образни, топли, меки и поглъщащи, фотографиите - ярки и живи. Блог, който те кара да мислиш, желаеш и усещаш. Какво по-хубаво от това!
На поканата за гостуване Ирина откликна абсолютно професионално - бързо, точно, тематично и съдържателно. Веднага си личи журналистическия подход:-) В съчетание с разказ за този прекрасен старинен град (каквито просто обожавам!) и типична местна рецепта, уютът на нейния блог се прехвърли и на страниците на LaMartinia.

Ирина, благодаря ти за чудесните текст, фотографии и така добре обяснената  рецепта!
Надникнете в Алиа http://alia.tropot.net/ веднага ще ви замирише на канела и греяно вино. Предупреждавам, че тези аромати пристрастяват:-)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

С аромат на снежни топки

Текст: Ирина Катеринска
Фотографии: Димитър Катерински

Да пътувам и пиша, пека сладкиши и чета, са онези малки, но толкова специални неща, които ме карат да се разливам вдъхновено в треперливия резонанс на живота. Приятно изненадана от поканата на Мария за гостуване в нейния блог (благодаря ти, Мария!), се замислих коя от своите любови да споделя и така се спрях на пътуването с добавка от рецепта за крехки коледни сладки, които тръгнаха от едно място и стигнаха неочаквано до съвсем различно. Както само едно наистина добро пътешествие може да направи ;)

В момента се намирам в Германия и тази есен със съпругът ми (който е и автор на всички чудесни снимки в този пост) пропътувахме стотици километри из красивите баварски градове. Както на всяко друго място и тук човек трябва да се докосне сам до старите сгради, направени от пясъчник, да поизтърка малко подметки по паважите, да се повози на метрото и трамваите, да си изгуби поне една ръкавичка в някой местен парк и да изпие един-два сайдера на някой фолкфест, за да усети духа на държавата. Бавария е вкусна, ароматна, пиперлива, на моменти почти кичозна в разточителните си наслади, полята с ром, сайдер и ванилов сос, истинска наслада за сетивата като от погалването на рижа котка, припичала се цял следобед на слънце.

Един от най-красивите градове, които видях в разкоша на баварската есен, беше Ротенбург об дер Таубер. Славата му се носи по цял свят и той е известен най-вече с това, че е почти напълно запазен от средновековието насам, в старата му част липсват нови сгради, опасан е от крепостни стени и кули, и не е бил разрушаван през Втората световна война. Благодат, която само може да ни радва.





Името му идва от цвета на ярките керемидени покриви, които се виждат отдалеч и буквално се превежда като "червена крепост над река Таубер". Ако човек иска да разбере какво е да се пътува назад в историята, само трябва да прекрачи средновековните му порти и да излезе на тесния, застлан с излъскани павета калдъръм. Той води до малък площад, който се разклонява в десетина посоки, които обикалят по ъглите на времето и разкриват малки, кокетни хотели, бирарии, стари цветни къщи, кафенета с по две масички и домашна крокантова торта. Жълтите прозорци, спретнатите дантелени пердета, разточителните в гостоприемството си котараци, стотиците сандъчета с цветя и безкрайните гори около града сякаш преразказват някоя приказка на братя Грим.







Ротенбург об дер Таубер е известен и с уникалните си ръчноизработени дървени играчки, които с наближаването на Коледа се появяват в магазините из цяла Германия и с един много интересен десерт - "Снежни топки". Това са големи кръгли сладки, направени от маслено тесто, изпържени в специална форма (наподобява лъжица за сладолед, но с дупки) и оваляни в пудра захар, шоколад, нуга, карамел или ядки. Вътрешността им е сипкава и съвсем леко сладка, рязко контрастираща с пищните заливки.
Реших точно с тази семпла рецепта да гостувам на Мария, защото много обичам храните, които ми напомнят за определени места - вкусът им се превръща в своеобразно пътуване, сякаш пак съм в края на следобеда на малкия площад и пия черно кафе с топка разбита сметана. В домашни условия обаче няма как да се постигне специфичния им външен вид, освен, ако нямате формата за пържене, затова и реших да променя малко рецептата.

Запазих оформянето, но изпекох сладките, които тръгнаха по свой собствен път и решиха да се преобразят в нещо малко по-различно. Вкусът обаче е съвсем същият - крехък, нежен и сипкав, затова и запазвам името.

Снежни топки
(Schneeballen)

1 ч.ч. пресято брашно
3 с.л. захар
3 с.л. меко масло
2 жълтъка
1 ч.л. ром
2 с.л. бяло вино (може да се замени с прясно мялко)

Към пресятото брашно се добавят захарта, жълтъците, мекото масло и ромът. Започва да се меси - в началото тестото е много ронливо, но постепенно се оформя. Бялото вино (или млякото) се добавя лъжица по лъжица, може да е нужно още малко или само една да е достатъчна - зависи от големината на жълтъците. Трябва да се получи меко тесто, което се меси 10 мин. докато стане гладко като кадифе. Увива се в прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 1 час.

След като се е охладило от тестото се откъсват топчета с големината орех. Всяко се разточва на тънко кръгче и с къдраво ножче се нарязва на лентички, като не се стига до края на кръгчето, за да останат свързани. Лентичките внимателно се повдигат, може леко да се преплетата, като се внимава да не се разкъсат и се оформят на малка топка с движенията, с които правим снежни топки.
Сладките се нареждат в тава, покрита с хартия за печене и се пекат на 180 градуса, докато леко се зачервят. Когато са готови се изваждат и се оставят да изстинат добре. След това всяка се наръсва с пудра захар, примесена с канела или се залива с разтопен шоколад. От това количество продукти се получават малко сладки - между 8 и 10, затова спокойно може да се удвои.

Снежните топки носят духа на зимата и на Коледа, късче от настроението в Ротенбург об дер Таубер и си акомпанират идеално със сладкото греяно вино, което с наближаването на зимните празници се появява изкусително на всеки ъгъл. Да ви е сладко, ароматно и вълшебно като едно истинско пътуване в Бавария! :)

Vibe: Alice In Chains - Would?

неделя, 12 декември 2010 г.

Започнах тази рубрика с идеята да е с музика от 90-те. Но реших да не поставям ограничения, а просто да публикувам това, което ми харесва, независимо от датата му на създаване/издаване.
Днес - Alice in Chains. От времето когато носехме карирани ризи, разръфани джинси и гледахме лошо. Аз продължавам да ги правя тези неща, но по отделно, хаха

Would e eдно от любимите им парчета. Кара ме да се издигам над нещата...
Хубава неделя!


Чекмеджето на спомените

петък, 10 декември 2010 г.


Това  е отново една от антикварските ми находки. Всъщност оригиналната му функция е чекмедже от стара печатница, в което се събират метални букви.
За първи път видях такова в ателието на нашия добър приятел Петко Серкеджиев (гостувал ми в първото издание на Гастрол) и веднага реших, че трябва да имам същото. Освен много автентично и добро за декорация, върши страхотна работа за събирането на всички малки сувенири и "съкровища", които винаги се чудим къде да сложим.

Сцена за чудеса

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Божественият Дали

сряда, 8 декември 2010 г.


Вижте непременно интерпретацията на Дали върху "Божествена комедия".
Размах и гениалност!
Абсолютни мои фаворити: Началото на голямото пътуване, Кентавър и Цербер.

Парти у дома

вторник, 7 декември 2010 г.

Миналата година отбелязахме първия рожден ден на Мартина в детски клуб. С много гости, готов кетъринг, стандартна торта. Избирах мястото доста време, тъй като се оказа, че уж многото детски клубове рядко предлагат всичко необходимо по нужния начин. Беше интересно, децата се забавляваха с многото играчки, но откъм обслужване и качество на организацията имаше какво да се желае.
Тази година решихме да сменим празнуването в детски клуб с парти у дома. Искахме да разнообразим, а и Мартина да посреща гости на своя територия, което оказа се, я направи изключително доволна, усмихната, щастлива и развълнувана. Толкова, че чак не можа да спи и след като я взех в спалнята при нас, цяла нощ говореше, усмихваше се и ме гушкаше:-)

Торта от ... памперси

понеделник, 6 декември 2010 г.

Истински торти за хапване нямам търпение, нерви и умения да правя, но пък напоследък сглобявам от най-различни други материали. Скоро творих торта от картон, а миналата седмица дойде редът и на тортата от памперси. За погачата на Гого.
В нета има безброй идеи за такава торта, например ТУК. Прави се за т.нар. "baby shower",  американския еквивалент на нашата "погача". Класическият "baby shower" се организира обикновено около месец преди раждането, тук - 40 дни след появата на бебето.
Основната идея е, че навити на руло памперси се използват за "етажите", а за декорация се поставят различни малки предмети-подаръчета за бебето. Чорапки, четка за коса, боди, пелени от плат, одеялце, играчки за баня, бебешка козметика, залъгалки, шишета и всякакви неща, които са необходими в първите месеци след раждането. Изглежда ефектно, ползват се всички елементи и видът на подаръка е по-нестандартен. 
Ако имате повече време, можете да изпипате нещата. Аз доста бързах и не успях да наредя всичко така, както бях намислила, но пак се получи интересно. В никакъв случай не е трудно, просто трябва да следвате внимателно инструкциите. Тъй като ми беше първи опит, си позволявам да дам няколко съвета на начинаещите като мен: 
- непременно купете бебешки безопасни игли, за да закрепвате елементите. После все за нещо ще се използват
- когато навивате памперсите, оставете цветната им част навън
- изберете 1-2 основни цвята на цялата торта, за да ви е по-лесно съчетаването на отделните елементи
- използвайте парче картон за основата, за да ви е по-лесно пренасянето
- завийте накрая с целофан, за да не се цапат и прашат памперсите, все пак ще се използват
- за върха можете да използвате играчка, шапка, обувчици, закачалка за баня, табелка за кола или каквото друго се сетите
- ако сте взели боди или друга дрешка, навийте я пак на руло и я поставете на мястото на някой от памперсите.

Можете да направите тортата с произволен брой памперси, в зависимост от желания размер. В случая използвах пакет от 33 броя, като 2-3 ми останаха. Не успях да снимам всички страни и елементи, защото много бързах, но общо-взето може да се придобие представа.

Ами това е, остава само да имате бебета наблизо, за да се усъвършенствате;-)


Гастрол: гостува Роди с "Пиленце чирика"

петък, 3 декември 2010 г.

Гастрол е извънредно днес, вместо в  понеделник

Дрехата, грима, косата, аксесоарите, обувките, бижутата, цветовете, материите, кройките - всички компоненти на т.нар. визия. Сами по себе си и по отделно са просто елементи, на които понякога не обръщаме внимание. Но съвкупността им и комбинирането, направено с мисъл и идея могат да внушават, да носят послания и настроения, да говорят.
Винаги съм уважавала у хората умението да казват нещо с облеклото си, да изграждат концепция и най-важното - да имат смелостта и куража да го правят и да бъдат уверени в това, което носят. В това отношение, България е едно малко скучно място, където хората рядко излизат от общоприетите норми, цветове, кройки, правила. Рядко влизат в роля. Рядко изпъкват. Рядко се обличат с идея. Няма да се впускам в търсене на причините и факторите, много и сложни са. Не е въпрос на средства и възможности, по-скоро на манталитет и начин на възприемане на света. Не би било лошо да сме по-космополитни, отворени и толерантни. За да ни е по-комфортно, предизвикателно и цветно.
Именно поради тези причини, ви представям днешния ми гост с голямо удоволствие - Радостина Радичкова - Роди. Със сигурност на повечето от вас това име говори нещо. Стилист и художник на костюмите на телевизионни продукции, познато лице от модните среди, дизайнер на дрехи и без съмнение човек с характерен стил и усет към формата, цвета и детайла.

Гастрол: гостува Мартина - един човек на 2

понеделник, 29 ноември 2010 г.


Да, "гостува" ми Мартина. Която днес навършва цели "де"! Няма по-подходящ гост в Гастрол на този ден. Публикацията е юбилейна - номер 200, пълно със символи:-)Тук трябва да последва малко вайкане как бързо минава времето, как летят годините докато растат децата и подобни клишета, които смятам да ви спестя.  С тези мишешки уши я снимах преди малко повече от година, тази реших да повторя. И възнамерявам да го правя докато стане на 18 или поне докато не ми откаже и  обяви майка си за луда, хаха!

Вместо рецепта за коледни сладки

петък, 26 ноември 2010 г.

Отсега ви казвам, че няма да съм много полезна и тематична по Коледа. Тази година ще пропусна коледните сладки, снимките на еленчета, топки, златни гирлянди и коледни звезди. Не защото не обичам празника, просто за Коледен дух ще разчитам на греяното вино и чая  с ром, хаха. Миналата година се пробвах за първи път с Коледните сладки - 4 вида при това! Което, оказа се, е прекалено амбициозно при положение, че никога не бях правила не коледни, а каквито и да било сладки! Е, получиха се, но по-скоро ставаха за украса на елхата, отколкото за ядене:-))) Омазах цялата кухня и всички съдове и май чистенето беше повече от удовослтвието. Мартина е все още малка да ми помага и да бъде въвлечена в коледните кухненски занимания, а и много пипкаво се оказа - бъркаш, точиш, печеш, украсяваш.
Освен това, при положение, че има такива талантливи сладкарки като Бубето, Ивейн, Милена, Кали, Дани, Ирина, няма смисъл да се напъвам. Само мога да се наслаждавам на техните произведения. Най-много един щолен да се опитам да направя, не за друго, а защото много го обичам!
Навлизайки в Коледната тема,  неизбежно изниква въпросът за подаръците. На кой какво, защо, как и т.н
Ето няколко идеи, малко по-нестандартни от обичайното и свързани с много емоции:

Something... about ... LaMartinia

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Преди около месец Руми от Something...  ми беше на гости в Гастрол.
Е,  дойде време да й върна жеста. С голямо удоволствие! Параметрите: темата по избор, а акцента върху мен. Хубаво. За да не се впускам в досадни хронологични подробности за живота, вкусовете и ежедневието си, реших да го оформя в далеч по-забавната и за писане и за четене блиц форма. Въпрос от една дума и отговор от едно изречение (е, някъде и по 2-3;-) За протокола: бях максимално откровена!
Добре де, ама все пак Something... е кулинарен, трябваше и рецепта да включа. Вместо една завъртяна и сложна, реших да са две. Коктейл и десерт - и двата семпли, лесни, бързи и изключително приятни за консумиране, каквито обичам да са рецептите.

Руми, благодаря за поканата! Изключително много се радвам, че разменихме гостувания!:-)

Рецептите вижте по-долу, а за блица, посетете Something...

Гастрол: гостува Дина от Coffee break с "Вино и шоколад"

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Познавам Дина покрай фотографските ми увлечения. Първо забелязах изключително красивите й деца, след това кулинарните й предложения с чудесни снимки. Веднага се познава естетски поглед, усет към красотата и творчески заложби. Имам една нейна супер любима снимка на топла закуска, в красив панер, върху дънер в градината - символ на пълна неделна сутрешна идилия!
Скоро  създаде и свой блог, където като мен смесва теми - кулинария, кино, литература, пътувания, места, впечатления. Ястията, които споделя са лесни за приготвяне - едно от най- привлекателните за мен неща в  рецепта.  Поканих я без да знам, че всъщност работи като маркетолог за голяма българска винарска изба. Тези, които си спомнят една от първите ми публикации знаят, че обожавам вино. И за мое учудване, материалът й беше точно за това! В комбинация с един от любимите ми десерти - шоколадово суфле. Трудно може да се устои и на двете изкушения.
Както скоро почти бях се записала на курс по дегустация на вина, ми идва да й задам 100 000 въпроса. Дина, ако започна да ти досаждам, не ми обръщай внимание:-))
Та, с голямо удоволствие публикувам нейния текст и фотографии, като мисля в най-скоро време най-сетне да се престраша да приготвя суфле (по нейната рецепта, естествено) и да го комбинирам с някое плътно, ароматно вино, мммммм!
Дина, благодаря ти за изключително приятното участие и ти пожелавам много вдъхновение, нови теми и един куп добронамерени читатели!

Дина можете да посетите тук: http://coffeebreak-daeneris.blogspot.com/

Paper cake

петък, 19 ноември 2010 г.


Да. Торта. От картон. В която се слагат малки подаръчета за гостите на детски рожден ден.
Видях я за първи път при Нана и ужасно много исках да я направя за първия рожден ден на Мартина. Но не ми остана никакво време, а пък и ми се видя сложна.
Тази година пак реших да се пробвам. И за мое щастие и облекчение, Нана беше така добра да ми изпрати основните части на парчетата торта, изрязани с машина(Благодаря, за което!). За мен оставаше да ги сглобя и украся. Хубаво, ама като не съм го правила преди. Имам разни опити за картички, но тортата е нещо доста по-трудоемко. Накупих материали, хартии, детайли, декорации и зачаках да ми дойде вдъхновението.

За спешната нужда от Санчо Панса

сряда, 17 ноември 2010 г.

Скоро, по повод загубения ми телефон, си говорихме с Нана за абсурдните случки, които спохождат разсеяните хора. Посмяхме се на 1-2 нейни и мои куриозни ситуации, от типа „смях или плач”.
Трябва да призная, че и аз съм в графа приятно разсеяни. Често далеч не приятно, даже опасно. Но пък винаги крайно комично за околните. Стигам до извода, че ми трябва един Санчо Панса, който да ми носи багажа, да ми събира вещите по пътя и междувременно да ръси сентенции.


Уверявам ви, хич не е добра идея:

  •  Да разлееш кутия бяла блажна боя върху тъмен паркет. Със 7-месечен корем.
  •  Да си загубиш личната карта на отиване, а бордната карта на връщане. За малко да ми носят кюфтета на летището.
  • Да се сетиш, че си на сватба 1/2 час преди началото й. Не моята. За щастие или не.
  • Да счупиш стъклена двулитрова бутилка зехтин върху чисто нови кухненски шкафове.
  • Да забравяш ключовете на вратата. 3 поредни дни. И трите пъти съседката да ти ги връща.
  •  Да счупиш съд за фондю, с шоколад вътре. На 14 –ти февруари. Върху бял под и бели стени. Час в романтичната компания на парцала.
  • Да си забравиш телефон, часовник и портмоне. Едновременно, на чуждо място.
  • Да си оставиш телефона в тоалетната на служебно мероприятие с 400 чуждоговорящи гости. След теб да влезе сънародничка и за щастие да ти го върне на следващия ден.
  • Да ти падне тока по време служебна среща . За съжаление не успях да изтръгна и другия като онази реклама на „Ментос”.

Гастрол: гостува Мария от "Цветно... с Пепеляшка" с "Очарованието на Рила"

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Не знам от къде да започна с представянето на днешната ми гостенка Мария - с рецептите, любимите й места, удоволствието от добре прекараните моменти и ваканции, пътеписите или планинските маршрути. Тези, които следите блога й вече знаят, че за всичко това разазва тя. С непринуденост, любов, привързаност, чувство за хумор, понякога самоирония.
Споменах планините. Винаги съм искала да имам навика да ги посещавам регулярно. Но все нещо друго изниква на преден план и го правя рядко. И преди, и сега, след появата на Мартина. Не съм планинар и не обичам нощуването на палатка (не съм и пробвала, де;-). Объркват ме десетките обекти, хижи, пътеки, маршрути, а раницата не ми е най-любимият аксесоар. Но Мария ми показа съвсем нагледно, че няма нищо толква страшно в планинските преходи. Могат да бъдат и по-комфортни и удобни, добре организирани, без това да отнема ни най-малко от красотата на планината. Именно заради тази красота искам да възпитам и детето си да бъде близо до тези места. И съвсем тържествено обещавам при първи удобен случай и малко по-нататък във времето (2 години май не са най-подходящата възраст за преходи;-), да последвам един от маршрутите на Мария.
Доказателство за заразителната й любов към планината е рубрика "Моите запалени искрици", в която публикува писма и разкази на читатели за пътувания по  нейни маршрути. Каква по-голяма награда от това за всеки споделящ и разказващ!

Go green

неделя, 14 ноември 2010 г.

Нямам идея как се нарича дървото, чийто плод е това зелено "нещо"(след включването на Луис, maclura pomifera било:-). Но става идеално за декорация.
В прозрачен съд (идеално е цилиндричен, но аз счупих моя), в дървена или порцеланова купа, или просто поставен на подходящо място. Има страхотен жълто-зелен цвят (който напоследък ми е любим) и интересна набраздена повърхност.
Издържа свеж около седмица и го има със сигурност в парка "Заимов".



¡Guapas!

петък, 12 ноември 2010 г.

Минавам само да ви пожелая хубав уикенд.
С една любима моя песен на любима испанска певица - Bebe (María Nieves Rebolledo Vila).
Освен изключително талантлива, носи типично испански черти и средиземноморски сексапил.
Видеото също е "!!!"

Me fui

И една прекрасна madrileňa (Мадридчанка), заснета от The Sartorialist ТУК. От обувките до прическата, през аксесоарите, жеста, погледа, позата и изражението - не бих сменила нищо!

Специална вечер без специален повод

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Не винаги е нужно специалните неща да имат специален повод. А и няма значение дали сте сами, леко обвързани или силно ангажирани. Не е нужно дори специално място, специална храна и специална обстановка. Просто от време на време, някоя вечер, вкъщи - неща, които харесвате, идея, акцент. Вечер без телевизия, шум и ежедневния разбор на деня . Под някакво заглавие. Дали ще е "еди каква си кухня", "еди каква си тема на разговор", "с еди какво си вино", "на еди каква си дата" , "на еди каква си музика" абсолютно няма значение. Нужна е само отправна точка, която да ви накара да мислите. Или да спрете да мислите. Храната и напитките са само рамка и повод. Останалото е плод на въображението:-)
Една идея за небрежна "френска" вечер. Без готвене, приготовления, свещи, гладене на покривки. Само удоволствие:-))

Вино (не е задължително да е френско, а просто някое, което ви харесва)

90`s vibe: Notorious B.I.G & Puff Daddy, Mo money mo problems

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Мда, музикалният ми вкус е малко шизофреничен. С изключение на поп-фолк (крайна непоносимост към всичките му варианти и всичко, свързано с него), тежък метъл (просто не я разбирам тази музика) и някои крайни авангардни течения,във всяка музика, която изисква емоция и мисъл, мога да намеря смисъл и красота. В зависимост от момента и ситуацията.

Тази конкретно ми навява спомени за море, ваканция и дъъълги партита:-)

С цвят на шоколад и ... без телефон

сряда, 10 ноември 2010 г.

Днес, освен, че навън е почти 30 градуса, отбелязвам и загубата/кражбата на 1 брой мобилен телефон. Отдавна се "опитвах" да го загубя, днес най-после успях, хаха. Те пък взеха и че го присвоиха и сега трябва да предприема всички действия по издаването на нова карта и въстрановяването на всички номера. Не съм вещоман и приемам, че вещите трябва да ни служат, а не обратното. Но пък е необходима и една минимална доза внимание(която на мен често ми липсва), за да не си причиняваме допълнителни главоболия по подмяна и възстановяване. Както и да е, трябвало е да стане.
Хубавото е, че прекарахме няколко чудни топли часове в парка, и то по къс ръкав. За началото на ноември си е направо екзотично. Освен с характерните й обичайни цветове от диапазона жълто-охра-кармин, свързвам есента и с шоколадово кафявото. Вече сте се нагледали на есенни пейзажи, листа, тикви и круши. Затова - днес една шоколадова публикация. Освен топлотата на кафявото в този му нюанс, самият цвят внушава уют, топлина, спокойствие, усещане за дом. Цветът на старо дърво. На топла напитка в голяма керамична чаша. На мек велур. На опадали по земята кестени. На плътен ароматен десерт след задушевна вечеря. Няма да продължавам повече, за да не стигнем до едни други, неприятни асоциации, хаха.
Та в този период- на вихрещата се есен и предстоящата зима, шоколадово кафявото настъпва сериозно.

В аромата на продуктите...

Гастрол: гостува ИВЕЙН с "Вентилаторите"

понеделник, 8 ноември 2010 г.

В тази рубрика, освен самото гостуване, интересна е и комуникацията между мен и поканения. Едни реагират по-сдържано и делово, други далеч по-емоционално, бурно и импулсивно. На едни има трябва повече време за обмисляне, други се хвърлят презглава в някоя тема и решават бързо. Във всички случаи, цялата комуникация и съгласуване е огромно удоволствие за мен - опознавам по-добре поканения и имам възможност да разбера що за свят се крие зад личността, името, образа.

Днес е ред на една дама, която много от вас познават от блог-пространството – Ивейн. На поканата тя се отзова бързо, с положителен и крайно любезен отговор, в което не съм се и съмнявала. За тези от вас, които не са попадали на блога й ще кажа няколко неща. Изключително точен, коректен, внимателен и любезен човек. Обикновено асоциирам хората с цветове. На нея определено й пасва  духа на зеленото - носещ комфорт, спокойствие, хармония.  Деликатна, емоционална, елегантно премерена, скромна. Всичко друго разбирам, но скромността не! С професия, в която се смесват артистичните пориви с техническите умения, талантлив творец с усет към формата, детайла, цвета (което аз особено ценя у хората). Прави прекрасни торти, шие, снима, разказва, готви – с такива умения човек може да бъде всичко друго, но не и скромен.

Чай във фабриката

неделя, 7 ноември 2010 г.



"Чайната" се намира на живописната софийска улица "Бенковски". Номер 11. Безистен. Скърцаща дървена врата. Веднага щом влезете ви лъхва аромат на сладки, канела и билки. Чайовете са безброй - черни, билкови, аюрведа комбинации, плодови. Сервират се с мляко или мед, според вида и аромата. Любими все още нямам, тъй като не съм опитала всички. Здравослови комбинации за лек обяд или вечеря, с наблягане на дневното меню. Винаги чудесна музика - обикновено джаз и етно. Аскетично-артистичен интериор. Винтидж мебели, сменящи се картини и фотографии декорират стените. Голям дървен бар, кръгли масички, усещане за уютна чакалня на стара френска гара (примерно:-). Идеално за усамотяване с книга през деня, за разговор или небрежна среща. Всяка сряда има музика на живо, понякога импровизации и сглобени в последния момент формации (тук избих даже на рима, хаха).

90`s vibe: The Brand New Heavies - Dream On Dreamer

събота, 6 ноември 2010 г.

The Brand New Havies - една от любимите ми acid jazz групи. Слушах ги на живо миналата година в София. Днес ги чух в едно такси и се сетих отново за тях.
А с албума от 1994, от който е тази песен ме свързват безброй спомени... :-)

Inspiring

петък, 5 ноември 2010 г.

В тази публикация става дума за две мили дами, които познавам само задочно. Не сме се виждали на живо, не сме пили кафе заедно, нямаме общи спомени, не сме се карали, не сме учили в едно училище, нито сме работили на едно и също място. Но с отношението, емоцията си и това, което правят, имам чувството, че се познаваме отдавна.

Преди няколко седмици получих  пратка от Милена. Естествено, предположих, че може да е картичка. Но не и тази, която бях харесала в блога й. Тя е запомнила, че съм коментирала и решила да ми я подари. Не искам да се превъзнасям, но наистина ме трогна! Много! Ръчно рисуваното листо върху една от изящните й картички е като живо и украсява видно място вкъщи. Мисля, че няма да я прибера до следващата есен:-)
Миленка, продължавай с това, което правиш - има смисъл и кара хората да се чувстват щастливи и специални! Благодаря!

LaMartinia на гости на ideendom.com

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

ideendom е един от любимите ми български сайтове за интериор. С прецизен подбор на идеи, красиви фотографии, добре структурирани раздели и полезна информация, може да бъде източник на вдъхновение за всеки, който обича да реновира, декорира, трансформира и освежава дома си. С дизайнерски мебели, модерни иновации или семпли собственоръчно изработени детайли - няма значение, важна е идеята, вдъхновението и удовлетворението от уникалното интериорно пространство.
Най-неочаквано за мен създателката на този чудесен сайт ме покани да участвам с наскоро сътворените от мен неща. Оказа се, че имаме и доста общи интереси. Е, сигурно се досещате, че не се колебах много дали да участвам.
Роси, благодаря за вниманието и точността, за мен беше удоволствие!

Публикацията ТУК

Bungee!!!

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Тези, които следят редовно блога знаят, че бънджи скока беше подарък за рождения ден на Любимия. Бях готова ако той не прояви желание, да се метна аз:-)) Но пък на него взе, че идеята му хареса! Избрахме си дата, сменихме ваучера от Клисура за Витиня (ниско му била Клисура, хаха) и се настроихме - аз за сеир, той за скок. Домъкнахме видео и фото техника, за да запаметим момента. Снимахме се и преди скока (малко черен хумор - за всеки случай;-)
Мостът на Витиня вибрира силно от преминаващите камиони и почти имитира ефекта на въжения мост. Като прибавим и 115 м. височина си става леееко страшно. Лично аз нямам фобия от високо, но ми се подкосиха коленете.
Имаше около 30 желаещи за скок, уцелихме чудно слънчево време, никаква мъгла и дъжд.
Бързо минава редът, дойде време и Любимия да скача. Въжета, тежести, кратка инструкция и хайде! От вълнение пропуснах най-важния кадър - когато тялото е в най-висока позиция, но така пък ще имаме повод за следващи скокове. Задължително другия път се мятам и аз:-) Инструкторът похвали нашия човек, че е с най-добрия скок за деня. Друго си е да те потупат по рамото! Важното е тялото да е стегнато и да се оттласне максимално напред от ръба.
Не бил силен адреналина, сподели Любимият, нищо работа. Е, да но след като се прибрахме спа непробудно около 3 часа:-)))
Отгоре нещата изглеждали дребни и незначителни, а най-важни били секундите полет. Ще проверя непременно дали е така, лично!

Гастрол: гостува Христина Янева (Hedra) с "Какво е това животно - консултант по кърмене"

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Христина Янева, или po-известна в интернет пространството като Hedra, има много длъжности и определения след името си:
- доброволен консултант и заместник-председател на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, акредитирана от Националния комитет по кърмене
- обучаващ консултант към създадения в рамките на Програмата за защита, подкрепа и насърчаване на кърменето на СЗО и Уницеф Консултативен кабинет по кърмене в Университетска болница „Майчин дом”
- съавтор и консултант на публикации за кърмене към списание „Моето дете” , „Моето бебе и аз“, „Мама“ и на различни материали за кърмене, издавани от неправителствени организации
- активно списващ и консултиращ в един от най-големите форуми за родителство Бг-мама, в подфорум Кърмене и захранване на бебето

Освен всички тези имена, линкове и функции, тя е и чаровна млада жена, която е насреща за всякакъв вид консултации и въпроси относно кърменето. Отговаря бързо, точно и отзивчиво, което е от голяма важност в първите моменти от живота ви заедно с бебето. На нас помогна в правилния момент, когато изпитвах известни затруднения и съмнения. С няколко изречения, синтезирана информация и сърдечно отношение. В предишна публикация по темата бях споменавала, че благодарение на подкрепата на близките ми и нейния компетентен съвет, кърменето при нас продължи година и три месеца и осигури на детето ми имунитет и здраве (за щастие не е боледувала нито веднъж), а на мен силна връзка и мили, неповторими моменти с малкото същество.

Tea time IV

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Скоро забелязах, че в Чешкия център са отворили малко магазинче за чай. Вече изпробвах няколко вида, но белият чай си е истинско преживяване. Събиран и обработван по специална древна технология, дълги години е бил специалитет само на Китай.  Запарката е бледа на цвят, с нежен и деликатен вкус. 
Този конкретно се нарича Сребърна звезда. Събиран ръчно в кълбовидна форма и след запарването "разцъфва" в красиво цвете. Една топка е достатъчна за 2 канички чай. 
Всяка покупка в магазина се опакова в изящни златисти пликчета, продават се и съдове и различни принадлежности за чай.

90`s vibe; Moloko - Sing it Back, live at Pinkpop 2004

вторник, 26 октомври 2010 г.

Понеже днес ми е някакво такова меланхолично, противодействам с ритмична и "повдигаща" музика.
Много пъти съм споменавала, че обожавам Rosin Murphy и Moloko.
Едно от най-емблематичните им парчета от втория им албум I`m not a doctor от `98-ма, тук на живо през 2004, на фестивала Pinkpop 2004  в Холандия.
Взрив от енергия, както винаги! Особено ги харесвам на живо, защото целия заряд се усеща още по-добре.
Поздравявам ви!

DIY или домашно развихряне

вторник, 26 октомври 2010 г.

Има периоди, в които ме обзема духа на интериорната промяна и се развихрям в разни проекти по реставриране, пребоядисване, вкарване на акценти, подмяна на мебели, претапициране или окачване на разни неща по стените.
Има една приказка, че временното е най-постоянно, което е абсолютно вярно. Преди точно 2 години се преместихме в новия ни дом и всички елементи, които оставихме като уж временни, се оказаха най-непоклатимо постоянните. Главно поради липса на време и лошия навик на отлагането, има безброй недовършени детайли, ъгли и идеи.
Като споменах идеи, най-лошото, което някой може да си причини, е да ме заведе  в един от големите строителни хипермаркети, в някой антиквариат или в магазин за художници. Веднага в главата ми нахлуват стотици идеи кое, как, защо и къде може да бъде променено/подменено/преобразено:-) Явно този интериорен порив съм го наследила от майка ми, която постоянно нещо твори. Скоро дори забелязах, че двегодишната ми дъщеря обръща малкото си детско пластмасово столче и старателно го "боядисва" с четката за рисуване. Генетична обремененост явно.
Първоначалният замисъл преди и по време на ремонта беше за монохромен интериор в СПА нюанси - бяло, шампанско, екрю, ванилия и шоколадово кафяво. Хубаво, но тези неутрални решения много бързо омръзват. Като се съчетаят с есенния сезон, нуждата от цветни акценти нараства. Това е и темата на днешната публикация. С идеи оттук-оттам, с малко латекс, лак и препарати, и естествено с любим верен асистент, оборудван с бормашина, малките цветни петна стават много лесно факт.
Това са дребни задачи. На път съм да довърша и големия си проект - реставриране на стара голяма разтегателна маса баварски тип и 6 стола, всеки с различен дизайн. Напълно нов облик, стил и внушение. Надявам се до края на ноември всичко да бъде довършено и да мога най-накрая да прибера всички материали и части от мебели, разпиляни къде ли не!

Гастрол: гостува Буболинката

неделя, 24 октомври 2010 г.

Наистина нямах търпение да дойде редът на тази публикация. Просто защото много харесвам нещата, които тя прави. Вече сте видяли от тъмба – торти.
В случая тази дума ми се струва прекалено семпла и банална за нещата, които излизат изпод ръцете на Бубето – изящни, изваяни, нереално красиви, истински произведения на изкуството, сякаш недокоснати от човешка ръка. Тя си е чисто и просто скулптор, който работи вместо с гипс, глина или камък, със захарно тесто и фондан.
Когато страхотно въображение се съчетае с емоционалност и сръчни пръсти, се получават такива шедьоври. Знам, че звуча силно патетично, но и вие ще звучите така, след като разгледате снимките по-долу и блога на Бубето. Всеки елемент от тортите е обмислен, премерен и точно поставен. Цветовете хармонират със сюжета и фигурите. Няма нищо прекалено, кичозно, излишно. До най-малката гънка и извивка, всичко е реалистично и миниатюрно оформено. И най-важното – тортите са уникати, съобразени изцяло с човека, за когото са предназначени. С характера, професията, хобито, страстта или мечтите му. Напълно индивидуални и напълно неповторими подаръци. А и вкусни!:-)
Вече лично се убедих, че всяка торта, направена от Бубето, става автоматично център на празненството. Започват се Ох!, Ах!, снимки, ръкопляскания и възгласи на одобрение. Дотолкова се бях съсредоточила да снимам тортата, която тя сътвори за празника на Любимия, че съвсем забравих да снимам самия него :-)))
Със сигурност това е и най-голямото удоволствие при създаването на торти – да знаеш, че правиш някого още по-специален и щастлив, на най-личния му празник.

Повече за Бубето и начина на поръчка можете да научите в блога й. Избрах тази блиц форма на представяне като по-забавна и непринудена. И не, тримата прекрасни млади господина на снимките не са й братя, а синове:-)

Изложбена София

събота, 23 октомври 2010 г.

В галерии Аросита, Витра и  Склада продължават изложбите от Международния фестивал на художественото стъкло 2010.

Rock baby

събота, 23 октомври 2010 г.

Кой е казал, че малките момиченца трябва да се обличат само в розово, бяло и дантели?

Яке и риза: Baby GAP (12-18 месеца)

Коктейл по време на масаж

сряда, 20 октомври 2010 г.

Сигурно само аз не съм ви уведомила, че есента е дошла. Всичко в пространството се опитва да стане леко меланхолично и силно дъждовно. 
Кой е казал обаче, че по това време трябва да консумираме само тиква и гъби, да пием чай с ром, да носим тъмни цветове и да споменаваме с носталгия хубавото време? Точно обратното! Като противодействие на мрачното небе ни трябва нещо лятно, ярко, ароматно и въздействащо!
Масаж с аромат на любим летен коктейл е една от най-подходящите стратегии. Още в първата си публикация бях споменавала за тези масажни масла, но сега  малко детайли.
 Първата част от процедурата се състои в 15-минутен пилинг на тяло със захар и съответната съставка към избраното масло (стрити листа от мента, кокосови стърготини или портокалови корички). По време на втората стъпка се наслаждавате на 30-минутен релаксиращ масаж.
Изпробвала съм и трите варианта и ви гарантирам невероятно ухание и комфорт. Свежите аромати и приятните текстури  настройват съвсем успешно сетивата за нови, приятни, цветни емоции.
Ако придружите преживяването и с реалния коктейл преди, по време или след масажа, нещата придобиват съвсем, съвсем летен вид!:-)

За снимките са ипозлвани: Мохито с мандарина, Пина Колада Банан и Маргарита 
Масажи: в селектирани козметични салони
Масажни масла: Bernard Cassiere България


MOJITO
-  пилинг със захар и стрити листа от мента

Информация за пътуването до Зимбабве за тези, които я пожелаха (от първоизточника)

сряда, 20 октомври 2010 г.

Полети до Хараре през Лондон:
- Ethiopian Airlines през Addis Ababa
- Директно Лондон – Victoria Falls (Zimbabwe airlines пък правят връзката между Victoria Falls и Хараре с вътрешен полет)
- Летят и British, KLM, Virgin, Kenyan през други държави в Африка

Хотели в Хараре:
- HoildayInn
- Crowne Plaza

Хотели във Victoria Falls:
- The Kingdom http://www.africansunhotels.com/Index.cfm?fuseaction=hotels.info&name=the_kingdom_at_victoria_falls (около 100$ на човек на нощ със закуска, online booking за по-точна цифра)
- Victoria Falls hotel – по-скъп, в колониален стил, до The Kingdom Hotel
-има и други хотели B&B, които са на по-ниски цени

Хотел в Tiger Bay, Kariba:
http://www.club52.co.za/contentpage.asp?id=17 нощувка 80$ на човек AI
Harare, Victoria Falls town и Kariba са много далече един от друг!

Във Victoria Falls има 2 компании, които организират бънджи от моста над река Замбези, white water rafting - за 1/2 или цял ден по Замбези, booze cruise и други екстремни занимания, booking може направо на място от днес за утре в хотела.

Храната в ресторантите е по-евтина от тази в UK, ползват US$. Има и по-евтини варианти за престой, пълно е с младежи и студенти, които пътуват из Африка с туристически автобуси и нощуват в по-бюджетни хотели, които резервират на място.


Гастрол: гостува Руми от "Something..." с "Храната като начин на живот"

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Когато започнах тази рубрика през март, имах намерение да каня хора предимно извън блог-пространството. Но се оказа, че и в него има мно-о-о-го интересни личности. Част от тях вече ми гостуваха, друга голяма част тепърва предстои.
Днес ви представям Руми (с партизанското име Лулу) и блога й Something...
С нея започнахме да "блогърстваме" почти по едно и също време, пред няколко месеца. Веднага ми направи впечатление. С прекрасните фотографии, чувството за хумор и любовта към кулинарията. И какво ли още не :-) Откакто познавам Руми, репликата "нямам време" изобщо не може да ме впечатли. Тя е жена, която работи, отглежда две прекрасни дъщери, готви, снима (не само храна), поддържа блог, прави украшения, торти и още един куп занимания, за които изобщо, ама изобщо не знам как намира време. Лекичко подозирам, че не спи, а акумулира сън по някакви новаторски космически методи:-)) Освен, че списва собствен блог, намира и минутки да коментира публикациите на всички в блог-рола си, което вече ми е съвсем непонятно как става!
Трябва да призная, че след раждането на моята Мартина (едната от дъщерите на Руми също носи това име) установих, че всичко в крайна сметка е въпрос на организация и мрънкането от сорта "Все не ми остава време за еди какво си" са просто неуместни. Явно с всяко следващо дете, организацията става все по-стегната:-))
В блога на Руми харесвам освен изредените неща и факта, че всяка рецепта не е просто грамове, милилитри и технология, а е свързана с цяла история, спомен, събитие, преживяване. Все пак кулинарията не е само храна, а и философия и начин на мислене. На тази тема е и гостуването на Руми, придружено с интригуваща и хич не трудна рецепта.
Можете да я посетите  на този адрес: http://luluto.blogspot.com/

Пиринска сватба

събота, 16 октомври 2010 г.

Сватбата на скъпата ми братовчедка се състоя в началото на юли. Подписване в София и пътуване до малкото село Пирин, на върха на Пирин. 
Тази сватба беше определено нетипична. Част от гостите бяха настанени в къщите за гости, друга част на палатки до стария параклис в най-високата част на планината над селото. Тъй като аз съм твърд любител на схемата "легло с баня", избрахме първия вариант. 
В Пирин къщите са небрежно нахвърляни по склона, а местните жители много мили и любезни. Не бяха виждали такава суматоха от доста време май:-) 
Дърветата по планината приличаха на гъст горски мъх, скоро беше валяло и от земята се надигаше аромат на трева и мокра пръст. Три изключително мили баби ни посрещнаха и настаниха в една от стаите на Бисеровата Гоф къща, собственост на Любимка Бисерова, от известните народни певици сестри Бисерови. Родена в селото, тя решава да възстанови къщата заедно с американския си съпруг и да възроди селския туризъм в района.
Самото тържество беше до стария параклис, на върха на планината, където имаш чувството, че можеш да се излегнеш върху някой облак. Имаше местен ритуал с обличане и скриване на булката с n на брой покривала, песни за взимане, прощаване със семейството и преминаване в новото. Не знам как милата ми братовчедка издържа, предвид 5-6 месечния си корем :-) Имаше и хорА, танци, игра с факли, гайдар и местен готвач, който бъркаше гозби в огромните казани. Въобще Пиринска идилия! Хапнахме, пийнахме, потанцувахме, видяхме китното село Пирин в китната планина Пирин, поздравихме младите и се уверихме, че се взимат:-)

Поводът обаче за тази публикация е, че вчера на бял свят се появи най-важният участник в това тържество - малкият Георги! Пожелавам му най-хубавите неща на света, да е здрав, умен, талантлив, обичан, успешен и с късмет! А на родителите му - да се обичат всеотдайно и вдъхновено!

Селото

Супа от манатарки (Zuppa di porcini)

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Тиква не обичам. Сладка не правя. Няма как да се впиша в есенната вълна с рецепти.
Освен с една приятна класическа италианска супа. От манатарки. В случая прибавих и пачи крак. Можете да използвате различни видове диви гъби, но задължително в комбинация с манатарка заради неповторимия й аромат. Събира се от май до късна есен. Ако сте изпуснали времето за пресни, можете да приготвите супата със замразени или сушени гъби.
В Италия има хиляди рецепти за тази супа, някои прибавят сметана, други пармиджано. Реших да не прибавям нищо, за да не стане вкуса прекалено тежък.

Склада

сряда, 13 октомври 2010 г.

Изключително приятен следобед. В приятна компания, на приятни места, с любими неща.
Чай във фабриката, любимият ми антиквариат и разходка из шоурума на "Склада". Всички там са много любезни и позволиха да снимаме. Ако имаше вариант, щях да се пренеса да живея на това място - голямо количество светлина и приятни форми. На неприятни дизайнерски цени:-)

Днес в "Чай във фабриката" ще свирят Васил Пармаков и приятели. А утре в "Склада" се открива първия за България  Международен фестивал на художественото стъкло.
Всичко това на ул. "Бенковски"11.

Гастрол: гостува Милена от "PaperMill" с "В шарения свят на вдъхновенията"

понеделник, 11 октомври 2010 г.

     С Милена се запознах покрай една тема за скрапбукинг и правене на картички. Следях блога й и преди време я поканих да ми гостува в Гастрол.
    В създаването на картички, както във всяко друго изкуство или занаят, се оформят собствени стилове и почерк. Милена определено има силно изпъкващ такъв и картичките й могат да бъдат разпознати сред хиляди други. Още в началото ми направи впечатление, че за основа на сюжета тя използва ръчно рисуван елемент, което определено не се среща много често. Съчетава прекрасно цветове, допълва рисунката с релефни детайли и скрапбукинг елементи, повтаря форми във вътрешността на картичката. Въобще замисля цялостна концепция и я изпълнява до най-малката подробност.
   Винаги съм смятала, че красотата на ръчно правените неща не е само визуална. Те носят една силна положителна енергия, която творецът влага чрез ръцете, погледа и мисълта си докато оформя идеята, средствата, начина и накрая изработва крайния продукт. Е, от картичките на Милена определено струи сериозно количество позитивна енергия. Това пролича и в комуникацията ни докато уточнявахме публикацията – изключително точен, деликатен и вдъхновен човек.
Миленка, благодаря ти за търпението и съдействието, и естествено за красотата, която създаваш!:-)

Посетете непременно Милена на този адрес: http://papermill-milenka.blogspot.com/

Блог инфо

неделя, 10 октомври 2010 г.

От следващата седмица LaMartinia ще фигурира в Блогосферата на "Дневник".

Мариновани сирена в пресни билки и зехтин

неделя, 10 октомври 2010 г.

Отдавна правих тези сирена, но все нещо друго е на дневен ред и не остава време да ги публикувам. Първо искам да благодаря на Пепи за невероятно лесната и ароматна рецепта. Нея можете да прочетете подробно ТУК.
Подправките, които използвах аз, бяха пресни, току-що откъснати - мащерка, розмарин, риган, мента, босилек, копър. Сложих цели скилидки чесън, сушена голяма чушка и бял, зелен, черен и червен пипер на зърна.
Сирената - моцарела, бяло краве и кашкавал. Следващият път ще експериментирам и с други видове. Получи се бързо и вкусно предястие, богато на свежи аромати, съхранени от зехтина.


90`s vibe: Vanessa Paradis "Be My Baby"

събота, 9 октомври 2010 г.

Не обичам много захаросания поп, но скоро си припомних тази забавна песничка от 1992. С ретро стайлинг, забавен клип и запомняща се мелодия. По онова време Ванеса Паради имаше връзка с Лени Кравиц, когото просто обожавам! Но за него друг път.
Харесвам не толкова певческите й способности, колкото френския й финес и ненатрапчива елегантност, леко декадентско-артистичния й стил и блясъка в очите. Сега пък е съпруга на друг мой любимец - Джони Деп. Абе, определено ги улучва мъжете тази Ванеса:-))
От филмите й много харесвам "Le fille sur le pont" (1999)

Слънчев уикенд!

Гастрол: гостува Мира от "Marmottes et Chocolat" с "Вкусна Индия" - част 2 (три типични индийски рецепти)

вторник, 5 октомври 2010 г.

Намасте! :-) Ето и втората част на гостуването на Мира - рецептите на три типични индийски ястия, които се оказаха съвсем не трудни за приготвяне. Единственото, което трябва да направите, е да си набавите подправките - и сухите, и пресните. Малко указания:

- гарам масала и пръчки канела - можете да я откриете в магазинчето за подправки на Иван Асен II № 9
- кокосово мляко и ориз басмати - в големите вериги,  Пикадили примерно
- куркума, кардамон, корандър на прах - отново в Пикадили или гореспоменатото магазинче за подправки
- пресен джинджифил и кориандър - на големите пазари, на Женския и Иван Вазов ги има със сигурност

Аз съм твърдо решена да изпробвам и трите рецепти! А сега  е ред на Мира:


–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Текст и фотографии: Мира
По отношение на индийската кухня, определям себе си като „полупросветен любител”. Знам, че имам още много да науча, много подправки да съчетая и много рецепти да пробвам. Предлагам три на вашето внимание – зеленчуково къри, ориз с кориандър и райта.

Гастрол: гостува Мира от "Marmottes et Chocolat" с "Вкусна Индия" - част 1

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Мира живее близо до Париж и е създателка на един изключително уютен и приятен за четене и гледане двуезичен кулинарен блог със забавното заглавие Marmottes et chocolat. Там има не просто рецепти. Тя често разказва за пътувания, събития, места, хора, споделя впечатления и информация. С чувство за хумор, непринуденост и откровеност. Майстори прекрасни macarons (което на мен ми изглежда адски трудно и сложно), има афинитет към международната кухня и новаторското съчетаване на продукти и аромати, прави дори молекулярна кулинария (абсолютен висш пилотаж!).
Заедно избистрихме темата на гостуването - Индия и индийската кухня. Толкова харесвам всичко свързано с тази страна и културата й, че с нетърпение чаках да получа снимките и текста на Мира. Тя подходи с изключителна точност и организираност - всичко беше обозначено, систематизирано, подредено, въобще гост-мечта!:-) Страхотно живописни снимки и увлекателен текст, придружени с три типични индийски рецепти, които ще публикувам утре в част 2. Досега не се осмелявах да приготвя нещо индийско, въпреки че съм заклет почитател, но рецептите на Мира се оказаха лесни, достъпни, изпробвани и най-важното от автентични източници. Скоро май ще се носят индийски аромати из къщи:-)
Много благодаря на Мира за интригуващия материал и участието! Непременно я посетете на този адрес: http://marmottesetchocolat.blogspot.com/

Happy Harley Birthday!

събота, 2 октомври 2010 г.

1-ви октомври е рождения ден на един много специален за мен човек. За да не ви занимавам с розово-карамелизирани любовни истории, само ще кажа, че съм изключително щастлива поради факта, че преди 3 години се срещнахме. В делничен ден, в делничен офис, по делнична работа. Нещата се завъртяха бързо, главоломно и неочаквано. За тези 3 години се случиха толкова много събития, които дълбоко съм убедена, е трябвало да се развият точно в този ред.
Сега имаме една прекрасна Мартина, която след 2 месеца ще стане на 2. Обичаме да сме заедно, обичаме и да се разделяме за кратко, за да осъзнаем колко си липсваме. Умерените му Везни уравновесяват моя буен Лъв, а пък моите импулси раздвижват привидното му спокойствие. Не харесвам всичко, което той харесва и обратното, иначе не бихме имали поводи за споделяне и разказване. Той повече премисля, аз се хвърлям през глава. Той е по-приземЕн, аз обикновено летя в облаците. 
Бих искала да му(си)пожелая все така да издържа моите изблици на идеи и намерения,  да е все така толерантен към десетките ми занимания и хобита, да продължава да ме уравновесява и на моменти отрезвява  и  да ме обича все така мило и всеотдайно!:–)

Воден булевард на изкуствата и занаятите

събота, 2 октомври 2010 г.

Музика, танци, ръчно изработени предмети, фотографии, усмихнати хора. На моста на влюбените до НДК. Всеки ден до събота, 9-ти октомври:-)

Предварителна програма:

2 октомври (събота) 14:00 Воден празник с много мокри игри
16:00 Пленер с детски рисунки на тема „Вода“
18:30 Поетични двубои
20:00 С ритъма на тангото
3 октомври (неделя) 18:30 Кулинарен фестивал „Пъстра трапеза“ нагости на „булеварда“
4 октомври (понеделник) 17:00 Декоративни и арт изкуства;
Художници рисуват на тема „Български традиции“
5 октомври (вторник) 18:30 Фолклорна вечер
6 октомври (сряда) 11:00 Ден на занаятите
18:30 Представяне на участниците
7 октомври (четвъртък) 11:00 Ден на занаятите
18:30 Детски пленер на тема „Български занаяти“
8 октомври (петък) 11:00 Ден на занаятите
18:30 Барабани (Drum party)
9 октомври (събота) 11:00 Деца в неравностойно положение рисуват
Последен ден Водата
18:00 Благотворителния търг на рисунките на децата в неравностойно положение.
19:00 Официално награждаване на победителите във фотоконкурса „София с обич за водата“

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |