LaMartinia на гости на Sheer white tee

събота, 27 февруари 2010 г.

Гостувам на Мария Лу в блога й Sheer white tee. Рубриката е "В предмети" и беше истинско удоволствие да ги подбера и да подготвя снимките. Почитател съм на блога и стила й, очаквайте и нейно участие тук скоро!



Линк към публикацията: http://sheerwhitetee.blogspot.com/2010/02/la-martinia.html

Sweet sunday: Торта с бишкоти, бял шоколад и маскарпоне

събота, 27 февруари 2010 г.

Бишкотената торта. Изключително лесна. Много вкусна. Лека. Не се пече, няма блатове, трябва й само време и хладилник. Всеки, приготвял я някога, си има свой вариант, в зависимост от това какви продукти харесва.
Това е Моята бишкотена торта. Направих я за първи път преди 2-3 години, когато готвенето ми беше чуждо. Но в желанието си да блесна с умения пред Любимия я сътворих. Той пък взе, че повярва, че кулинарията ми е стихия. Доста успешна торта, демек:-))) Спомням си как я разнасях от вкъщи до офиса и после до неговото вкъщи. Тогава още не живеехме заедно и не вървеше да ме вижда сред омазани съдове и миксери. Имидж трябваше да се поддържа:-)

И така:

Продукти: бишкоти (предпочитам италианските), опаковка Маскарпоне (обикновено от 500 гр.), бял шоколад, разтопен на водна баня, филирани бадеми, течна сладкарска сметана (малка опаковка), яйчен крем или пудинг Ванилия без варене, ако не ви се прави крем, прясно мляко Не мога да дам точни пропорции, всичко правя на око, усет и вдъхновение:-)












Разбивате сметаната и я смесвате с част от Маскарпоне-то. На вкус, в зависимост кое колко ви харесва. Приготвяте крема. Топите бишкотите в мляко и ги нареждате във форма за торта или обикновена тава. Слой крем, наръсен с разтопения бял шоколад. Нов слой бишкоти. Покривате със сметаната+Маскарпоне. Поръсвате с бадемите и готово.
Желателно е да престои една нощ, за да поемат бишкотите. Сервирам я с рингове и плод за декорация. Листа мента, ако имате. Може да се направи и в чаши или купички. Безумно вкусна е!

Наргиле нощ

петък, 26 февруари 2010 г.

Писано е много за наргилето - по книги, енциклопедии, блогове. Та няма да навлизам в подробности за устройство, произход, видове и начини на използване. Всеки може да пита за това чичко Гугъл.









Ще споделя моето преживяване с "водната лула". Вече от две години преминах в редиците на върлите НЕпушачи и дълбока гордост ме обзема от този факт. Наргилето не замества цигарите - много по-тържествено, концептуално, ритуално и артистично е. Цялата подготовка е привлекателна, като някакво древно тайнство. От избирането на тютюна, през наливането на водата и запалването на въглена, до бавното му изпушване в компания на арабски сладки и ментов чай или турско кафе и шоколад. Обикновено наргилето се пуши в компания. Нареждането в кръг и предаването на мундщука са почти като някакво тържествено посвещаване в материята.





Пуша наргиле рядко. Ако стане ежедневие, се губи от магията. Няма значение дали в някой неделен следобед или след обилна петъчна вечеря, наргилето успокоява, унася, прехвърля в друго измерение. Ароматът се пронизва във всяка част на стаята и те кара да затваряш очи и да се носиш във въздуха.
Наргилето е още по-автентично, ако си с гъст, черен мустак и играеш табла. Няма да забравя една туркиня в кафене в Истанбул. Всяко нейно дръпване продължаваше около 2 минути. Имам чувството, че издърпваше нещо под паважа:-))Професионалистка! Част от снимките са именно от това чудно автентично местенце в центъра на Истанбул с много мургави мустакати мъже и малко туристи:-). Хубаво е някой да ти поддържа въглена и да го сменя при нужда, друг да ти сервира кафе, трети да ти носи сладки.

В София вече на много места се предлага наргиле. Но може би любимото ми е в мароканския ресторант Анет. И обстановката, и музиката, и храната, и десертите допринасят за пълно преживяване и изпадане в ориенталско безвремие...
В комбинация с ментовия чай с кедрови ядки в малките канички с метален обков и шапчици на капака, емоцията става пълна, ароматна и сладка...



Приятен петък, много съботна емоция и неделно безвремие!:-)










Food place: Boeuf bourguignon

сряда, 24 февруари 2010 г.

Преди време се вдъхнових от филма "Джули и Джулия" и реших, че съм способна на грандиозни подвизи в кухнята. Имах и да посрещам "гости от Париж". Прословутият Бьоф Бургиньон ми изглеждаше по френски сложен, трудоемък и почти невъзможен. Но пусто вдъхновение, тегли и тормози:-))
Та реших да го изпробвам. Набавих небходимите продукти бавно и методично, по френски. Лукчета, моркови, месо, гъби, бекон - всичко изрядно подредено ме чакаше на плота. Последва 3-4 часова борба, която за моя изненада доведе до едно от най-вкусните френски неща, които съм приготвяла. Десетки съдове за миене, тотален хаос в кухнята и безкрайно удовлетворение, че не сгафих съвсем с рецептата. За гарнитурата сварих нежни пресни картофи, към които прибавих овкусено с чесън, копър, черен и червен пипер масло. Ммммм.....


Въпреки че имах книгата на Джулия Чайлд, доверих се на интерпретацията на Salted Lemons и не сбърках.
Charles Aznavour - Emmenez moi http://www.youtube.com/watch?v=UJVb0BZEj0U

Клапа: Baby, you`re gonna miss that plane...

сряда, 24 февруари 2010 г.

Реших да започна тази рубрика с един от любимите ми филми. Всъщност 2 филма.

режисьор Richard Linklater, сценарий Richard Linklater и Kim Krizan.

За тези, които не са ги гледали, накратко:


Before sunrise (1995)

Героите на Итън Хоук и Жули Делпи се срeщат случайно във влака Будапеща-Виена. Той сe връща в Щатите, тя отива при баба си. Той - циник американец, невярващ в любовта, тя- непоправима романтичка французойка. Действието се изчерпва с една нощ и техния разговор за живота, любовта, взаимоотношенията. Първоначално във влака, после из улиците на Виена. В хода на разговора разкриват неща за себе си, които не са знаели, черти и особености, за които не са подозирали. Опознават се, привличат се, наелектризират се. Уговарят се за среща на Виенската гара след 6 месеца...


Before sunset(2004)

Един следобед в Париж, 9 години след първата им среща. Той писател, автор на бестселър, вдъховен от нея, на турне из Европа. Тя - живее в Париж, влиза случайно в книжарницата, в която той представя книгата. Той има едва няколко часа до полета и й предлага разходка из Париж. Той - семеен, тя - разочарована от последната си връзка. Срещата им във Виена - неосъществена. Из Парижките кафенета, улици и паркове двамата си припомнят миналото, споделят какво им се е случило и какво не. Пораснали, променени, отрезвени, любопитни дали онази тръпка ще се появи отново... Е, накрая той изпуска самолета. След култовата реплика "Baby, you`re gonna miss that plane - I know..." :-)



Ако обичате динамични филми на действието, то определено този не е за вас. Друго действие, освен разговор и разходка почти няма. Но има непринуден, естествен, откровен разговор за любовта и омразата, живота и смисъла, съдбата и риска. Съчетано с прекрасния фон на Виена и Париж, се получава невероятна сгряваща комбинация с красив финал. Филм за някой неделен следобед, определено. Обичам да го гледам сама. Някак по-реално влизам в обстановката. Гледала съм го доста пъти, в различни етапи от живота ми. Първия път не ми допадна, последния път просто във всяка реплика откривах нещо от миналото или настоящето. Колко са важни етапите...
Филм без напрежение, напъни за елитарност и мъдрост, натурално изливащ се, уютен, мил, близък, на места тъжен, на места забавен. Финалната сцена мога да я пускам 20 пъти без да ми омръзне. В този филм чух Нина Симон и я обикнах... Прекрасна игра, Жули Делпи е като фея с френски акцент, особено във втората част. По брега на Сена, из Парижките кафенета, в малките квартали и тесни улички, отвсякъде лъха на любов и предопределеност, без да е клише. Рано или късно, всеки преживява своя Париж - щастие в един следобед...Заслужава си да изпуснеш самолета!




Before sunset - final scene - http://www.youtube.com/watch?v=pMqePx7Kp3A
Фотографии: интернет

Зона АРХ: къщата на банкера

вторник, 23 февруари 2010 г.

Сградите са като предметите - колкото по-стари, толкова повече знаят и по-увлекателно разказват. Поддържани, порутени, обитавани, пусти, няма значение - разказите им са там и ако много напрегнем слуха си, можем да доловим звуци, гласове, музика. Убедена съм, че част от енергията на обитателите остава в сградата и танцува сама в празните стаи преди изгрев слънце. В това няма нищо призрачно и страховито, а просто минало и история...

Тази е една от любимите ми къщи в София. Миналия уикенд специално минах от там, за да я снимам. Аристократично централна, в идеалното сърце на града, в най-добрия квартал, към който имам сантимент, защото съм израснала в района. :-) Близо до стари градски градини, на тихо място, с голям преден двор, който изолира уличния шум. В съседство с аристократични фамилии, хора на изкуството, бивши соц величия и в зона на дипломатически представителства.





Известна като "къщата на банкера Димитър Иванов", изградена по проект на арх. Георги Кунев през 1927-193о. Архитект Кунев е възпитаник на Виенската архитектурна школа, учи в Австрия, завършва в Германия. Сградата се състои се от два етажа с обща приблизителна площ от 500 кв.м, плюс подземна изба. Входът представлява красива веранда с външно стълбище. На втория етаж има 3 тераси с фронтално изложение. Притежава и страничен вход с широка порта за карети. (!!!)
Била е посолство, милиционерски щаб, средище на съветски активисти, реституирана, продавана, прехвърляна, оспорвана. Сега се руши постепенно. Жалко, наистина жалко...



А как добре бих я стопанисвала, та това е идеалната къща за гости и празненства! Представям си я ремонтирана, разкрасена, с персонал в бяло, обработена градина, приветлив вход, пулсираща и с живот в нея. Виждам се с рокля с презрамки и ресни, коса на вълни и дъъъълго цигаре на централната веранда, посрещаща в някоя лятна привечер гостите на поредното парти. Суинг звучи от салона, дюшемето проскърцва под обувките за танци на гостите, ухае на бадеми, скъп вечерен парфюм и качествено уиски. Танци, приказки, бохемска атмосфера, проблясване на диаманти, разкази за плажове и градински партита...

Еххх, пожелавам си го, на вас също... ;-) Всъщност не толкова къщата е важна, колкото въображението!

Old spirit/New spirit: Рамката

понеделник, 22 февруари 2010 г.


Трансформирането и промяната на мебели и аксесоари за дома се превърна в едно от любимите ми напоследък занимания. Да ги откриеш, почистиш и да им се довериш. Да им измислиш нова визия или дори нова функция. Да събереш материалите за обработка, да проучиш различните методи, да избереш този, който те устройва и да преминеш към действие. Ръкавици, подходящо място, четки, шкурка и най-вече хъс. Първите стъпки леко обезнадеждават и почти те карат да се откажеш. Но постепенно, всичко си идва си идва на мястото. Предметът се освобождава от миналото, предишната си енергия и внушение и се променя. Неузнаваемо. Няколко финални щрихи, почистване и триумфалното поставяне в новата среда, най-приятният момент. После всеки поглед, всяко докосване ти напомнят, че си вложил там сили, време и дух. Никоя нова покупка не може да донесе такова удоволствие... Е, почти никоя;-))

Днес ще ви покажа една рамка за картина/снимка, която открих забутана някъде из шкафовете. Цвят тъмна охра със златен вътрешен кант. Ужас! Неизползваема, кичозна и зле изглеждаща. Свалих гърба и предприех следните действия:

- нанасяне слой Removal (препарат на водна основа за премахване на бои/лакове, не мирише, не люти, има го във всяка железария и може да бъде ваш срещу 2-3 лв.)
- след 20 минути още един слой, за да премахне изцяло боята
- с телена четка доотстраняване на боята
- изсъхване
- нанасяне на няколко слоя байц за дърво ( в големите магазини или тези за художници) до постигане на желания цвят
- изсъхване
- нанасяне на прозрачен матов лак за дърво

Резултатът е този:
Преди

След


След като извърших цялата манипулация, при последното съхнене, бутнах рамката и счупих стъклото, но това е тема на друг разговор:-))) Та, внимавайте със стъклото!:-)

Just ... Melody (photo)

неделя, 21 февруари 2010 г.


fumer., originally uploaded by Melody Gardot.
Photo: Shervin Lainez

Just ... Melody

неделя, 21 февруари 2010 г.


latest shots, originally uploaded by Melody Gardot.
Photo: Shervin Lainez

Открих Melody Gardot в миналогодишния августовски брой на "L`Europeo". Преди това не бях чувала името й. Статията и историята й ме впечатлиха, но едва по-късно чух музиката й.
Безкрайно трагична съдба - нелепа автомобилна катастрофа, която я оставя абсолютно неподвижна и в пълна амнезия. С помощта на когнитивната терапия и музиката започва отново да се учи - да говори, да се движи, да ходи, да си спомня, да живее... Справя се и започва да пише музика. За да помогне на себе си. Сега помага на всички нас, които се докосваме до нейното изкуство.
Обича обувките и дрехите, държи изключително много на външния си вид и това личи. Не се разделя с бастуна си, който нарича "citizen Kane" (игра на думи; cane - бастун) и с тъмните си очила, които ползва заради свръхчувствителност към светлината.
Невероятно прочувствен и нежен глас - гали и прониква, изпълва и унася.
Вдъхновява се от Елингтън, Гершуин, Стен Гети и Армстронг. Сравняват я с Били Холидей, Нина Симон и Джони Мичел, но нежната чувственост и лежерна красота на гласа й са уникално неповторими - на Мелъди.
Невъзможно е човек да остане равнодушен към изпълненията й. Песните й разтапят, обгръщат, носят по течението. Лека тъга, примесена с безкрайно чувство на щастие и комфорт.
Мога да я слушам по всяко време - и когато съм в настроение, и когато съм тъжна, и когато не ми се слуша нищо друго. Чиста наслада и изящество. Чуйте я! Непременно.
Melody Gardot - Baby, I`m a fool http://www.youtube.com/watch?v=4Eb651s_o1Q

Just ... Melody (photo)

неделя, 21 февруари 2010 г.


the paper., originally uploaded by Melody Gardot.
Photo: Maryann Brancaccio

Just ... Melody (photo)

неделя, 21 февруари 2010 г.

Круши с Порто

неделя, 21 февруари 2010 г.

За тази рецепта ме подсети преди 2-3 седмици новият брой на списание "Good food". Бързах да го купя заради статия за Salted lemons/Lois по повод спечелена награда и попаднах на думите "круша", "Порто". Налични!

Круши с вино съм правила преди време, но прекалих с карамфила и се получиха прекалено наситени и почти неядливи. Този път от рецептата замених захарта с мед и пропуснах анасона.

Та, обелвате и изчистваете круши на половинки. Порто (или друго сладко вино), вода, карамфил, мед, пръчици канела, на умерена фурна, къкри до омекване. Обръщат се от време на време. Не е лошо да престоят в хладилник, за да се напоят качествено. Удоволствието от вкуса е несравнимо. Ако се добави и сметанов сладолед, става взривоопасно сексапилен десерт;-) Непременно го пригответе за някоя гушкава неделна вечер с любим филм и любим човек!

Food place: Riso style

събота, 20 февруари 2010 г.

Оризът не е между най-любимите ми храни, но от време на време обичам да го ползвам. Предимно с морски продукти. Две предложения:


Ориз с миди - с лук, бяло вино, бял пипер и шафран - чудно!



Paella de marisco - замених белия ориз с черен, но вкусът му е прекалено силен и доминиращ и май няма да експериментирам втори път. Морските елементи са: калмари, миди и скариди. Източник: "Cocina espanola", Barcelona 2007


Все още ме е яд, че последния път не си взех от Испания "paellera", съдът за приготвяне на paella. Имаше ги дори на летището, но в суматохата пропуснах. Следващото посещение това ще бъде първата ми покупка!Ето я:



Que aproveche!:-)
Ketama & Antonio Flores - Vente pa`Madrid http://www.youtube.com/watch?v=7h_eFXIIm-0





Spring ballet

петък, 19 февруари 2010 г.


Днес пролетта се показа. Рано й е да излиза, но надникна да провери какво е положението. Във въздуха има някаква особена енергия - зелена, цъфтяща, пърхаща... Един от тези дни, в които всичко ти се струва правилно, точно, на мястото си, красиво и оправдано. Ще се постарая да се възползвам:-)


Melody Gardot - Over the rainbow http://www.youtube.com/watch?v=x_a5SM6OpeQ

Walking in my shoes

петък, 19 февруари 2010 г.


 

Тази публикация посвещавам на любими мои обувки. Имам ги от няколко години, но ги обувам рядко, не знам поради каква причина. Удобни са, въпреки високата извивка и оскъдната каишка. Не са точно мой тип, обожавам сандали, но рядко купувам такива с блестящи елементи. В тези обаче се влюбих от раз. Кракът с тях изглежда безумно дълъг, а прасецът се извайва незабавно.



Държа да отбележа, че се изключвам категорично от "маниачките на обувки". След Имелда Маркос и Селин Дион, всички внезапно станаха такива:-))) От цялостна визия, обувките ще са последното, което ще избера. Но имам любими, които ми напомнят места и хора, както парфюмите и музиката... Новата обувка, колкото и да е красива, е лишена от съдържание. След 1-2 обувания вече има дух в нея. Вещите са по-стойностни, когато ги свързваме с някаква история или спомени. Така е и с обувките...

Тези стават перфектно за танци - изпитани са успешно! Не са в сезон, но не се знае дали някой от оставащите февруарски петъци няма да изпробвам как се държат в зимни условия, хаха.


Желая ви чуден петък и още по-хубаво "proseguimento" , както казват италианците, "продължение" - на танците, на петъчната вечер, на уикенда!;-)


Задължително за петъчно слушане. Вече не е актуален хит, но ми е любима:

Cookie expert

сряда, 17 февруари 2010 г.


Дъщеря ми е заклет почитател на бисквити от всякакъв вид - сладки, солени, обикновени, необикновени, кръгли, квадратни, овесени, пълнозърнести, каквито се сетите. Само при вида на опаковка бисквити изпада в неконтролируема радост и вълнение. Ако не ограничавахме консумацията, щеше да се храни по цял ден само и единствено с тях. Започнахме със специални бебешки, после постепенно преминахме към бисквити "за възрастни":-)

По този повод реших да й направя home made cookies. Класика в жанра! Не си ме представяйте с карирана престилка, брашнени бузи и шапка на готвач - едно от най-лесните неща, които съм приготвяла! Цялата процедура от забъркване до печене отне половин час. Избрах бисквити с овесени ядки и стафиди, рецепта от тук:
"Съкровищница с класически готварски рецепти" от Джон Бътлър, 1998
Ароматът по време на печенето и след това е несравним, все едно си в малка френска пекарна някъде из Монмартр!
Вкусът също успешно одобрен от cookie expert Мартина;-)


Ives Montand - Sous le Ciel de Paris http://www.youtube.com/watch?v=JzH48aXSBlE



!!!

сряда, 17 февруари 2010 г.

Благодаря на всички, които наминаха, прочетоха, погледнаха, дадоха отзиви, станаха ми последователи, оставиха коментари, похвалиха ме и ме окуражиха да продължа с този проект! Не съм вярвала, че блогът може да предизвика толкова реакции за толкова кратко време. Мотивирате ме да се старая повече и да бъда още по-креативна, вдъхновявате ме за нови предизвикателства и идеи.
Специален, много специален поздрав за всички!;-)

Nina simone - Here comes the sun http://www.youtube.com/watch?v=NJiC6cA3dUA

Wine lover

вторник, 16 февруари 2010 г.

Ами обичам виното и това си е. Всички ритуали, свързани със създаването, съхранението и консумирането му. Описанията на вкуса и качествата, характеристиката на сортовете, аромата, цвета, богатия винен реквизит, цвета на корка. В извивките на бутилката и чашата за вино има невероятна женственост и грация, някакъв финес и изящност.
Не съм експерт по вина, а ми се иска. За малко да посетя един безумно скъп курс по сомелиерство, добре, че разумът ме спря навреме. Иска ми се да се изказвам компетентно и мъдро и да използвам в логическа последователност думи като "старо сладко от смокини", "смолисти тонове", "мускус, кожа, тютюн", "средно дълъг послевкус", "сочно, живо и дълго тяло", "пипери, акация, минералност", "захаросани бадеми, сушени плодове и сено". Езикът на винените експерти е странно привлекателен, леко неразбираем, силно сексапилен и пълен с красиви понятия в необичаен контекст. Представям си дома им като поетична, ароматна зона с дебел, винено червен килим, леко ухание на пура и мирис на стари кожени мебели. Стени с цвят на бъчва, приглушена светлина и дискретен джаз, скърцане на старо дюшеме и огромен бюфет, пълен с ... чаши. За избата в мазето мисля, че не е нужно да споменавам.

Та, поради липса на задълбочени познания и дегустаторски умения, засега съм семпъл консуматор. Харесвам плътни червени вина с плодови нотки, лятото - леко розе. Рядко "ползвам" бели, още по-рядко десертни и пенливи. Чашите с голям, широк балон, които изпълват ръката, ми дават чувство за тържественост и сигурност. Сега, замисляйки се по темата, идеята за една дегустационна обиколка на известни винарски райони, придружена с чревоугодническа гурме злоупотреба, ми се струва доста добра.

Ако добавим към доброто вино и добра компания, нещата придобиват съвсем завършен вид. Пак винарски термини, част от описание на купаж: "Мека атака, последвана от стегнато, сочно, обемно тяло, завършващо с приятна сладост." Cheers! ;-)
Carlos Gardel - Por una cabeza http://www.youtube.com/watch?v=ZgcqijaUxdg















Proudly designed by | mlekoshiPlayground |