Зона АРХ: къщата на ъгъла

сряда, 31 март 2010 г.


Намира се на ъгъла на два централни столични булеварда. Достолепна и удобно разположена в приятен двор. С тъмна дървена дограма, декоративни елементи по фасадата, красив централен объл балкон и живописен триъгълен с дървен парапет от другата страна.
Сградите всъщност са две. Централна и странична (задна), използвана преди за прислугата. Сега офисната й функция я е лишила донякъде от уюта и харизмата на дом, но вътре скърцащото дюшеме, огромният вестибюл и витата стълба с дървен парапет донякъде са запазили автентичното й излъчване. Високата ограда и растителността в двора я отделят от шума и уличния хаос.
Нямам информация нито кога е строена, нито от кого, нито чия собственост е била преди да се превърне в офис, но определено е една от къщите в София, които разказват - за съдби, истории и събития. Особено ако минете привечер или в дъждовен ден, ще усетите силното й присъствие и магнетизъм!






Фокус

понеделник, 29 март 2010 г.

Втора седмица от курса ми по фотография. Не знам дали ще напредна особено осезателно, но в един момент четенето ми се превърна в хаотично прелистване или кликване и реших да систематизирам нещата. Изясняват ми се един по един техническите параметри и основни принципи на снимането, остава да приложа всичко на практика.
Чувствам се мотивирана и безвъзвратно влюбена в звука на фотоапарата. Наясно съм, че ще последва неистово желание за набавяне на аксеоари, обективи, реквизит, още литература, за смяна на апарати и непрестанно заглеждане по витрините с техника. Скъпо хоби, но невероятно забавно, креативно, даващо много и най-хубавото - запечатващо моменти.
Всичко започна с щракането по Мартина няколко месеца след като се роди. Преди това снимах по-скоро по задължение и навик и за да не кажа после "Ами, нямам снимки от еди-къде си". Но както с всичко друго, и с хобитата трябва момент и събитие, които да ги отключат. Покрай Мартина се втурнах да щракам всичко и навсякъде и взе, че ми хареса. Потърсих материали и литература и се започна. На моменти ставам досадна с непрекъснатото влачене на апарата и аранжиране на хората и предметите, но предполагам, че всеки е минал през този етап. Малко го има елемента "Фото Мексико е тука":-))) Все още трудно се осмелявам да снимам навсякъде и всичко, но с течение на времето вярвам, че ще придобивам увереност и рефлекс.
Обработката пък е още една бездна, в която смятам да потъна. Там поне освен литература и базова програма, други разходи няма. Май:-)
Мартина беше идеален модел за снимане няколкото месеца, в които само пълзеше, но след 11-ия си месец и прохождането, е почти невъзможна за хващане в кадър. Вече много трудно успявам да й привлека погледа към камерата. Необходими са ми асистент в клоунски костюм, шапка със звънчета на главата, свирка в устата и заря плюс симфоничен оркестър зад гърба:-) Докато си намеря подобни реквизити и настроя апарата, тя вече е в другия край на стаята или парка. Напоследък я хващам в гръб, с наведен поглед, ръка пред обектива или направо извън кадър:-)
Надявам се скоро с чиста съвест да мога да използвам "снимам" вместо щракам. А дотогава - гледане, четене, слушане и озъртане за обекти - мобилни и статични, управляеми и неуловими, всичко, което ми се изпречи пред погледа;-)

Sweet sunday: Баски сладкиш

понеделник, 29 март 2010 г.

Тази седмица се движа със сериозно закъснение при публикациите, но активната пролет става все по-активна и времето се изплъзва между пръстите.

Вчера реших да приготвя някакъв нов сладкиш, като се бях зарекла да не е френска рецепта. Но ето че от страниците на книжката ме повика "Приготви ме-е-е-е!" един баски сладкиш. Повика ме на френски. И въпреки че френският не е между езиците, които владея, го разбрах и нямах друг избор, освен да го материализирам. На чист български:-))

Приготвя се от двете страни на река Бидасоа, която тече през Северна Испания към Южна Франция, така че спокойно можем да го примем за френско-испанска рецепта. Има вариации с многолистно тесто и малко по-различен крем, но принципът е един и същ - два пласта тънко тесто по средата с крем. Формата ми беше 25 см. При по-малка форма ще имате по-плътен слой крем, което ще направя следващия път. За по-голяма форма, удвоете дозата. Получи се лек сладкиш с хрупкаво тесто и мека вътрешна текстура. Изключително ароматен и пристрастяващ!

Източник на рецептата: "Кухнята на народите"


Продукти за крема: 250 мл. пр.мляко, 3 жълтъка, 90 гр.захар, 30 гр.пресято брашно, 1 с.л. ром, 1/2 ч.л ванилова захар

Продукти за тестото: 200 гр.брашно, 1 яйце, 150 гр.захар, 140 гр. масло, 1 ч.л. мая, 1 ч.л. отлежал ром, 1/2 ч.л. ванилова захар
Тъй като ми се стори много захарта, намалих количествата. Въпрос на вкус.

За тестото разбивате яйцето със захарта, добавяте разтопеното и изстудено масло, сипвате брашното, маята и бъркате до получаването на меко тесто. Оставяте 1 ч. в хладилника да стегне.
За крема разбивате 3-те жълтъка със захарта и ваниловата захар. Добавяте брашното и бъркате до хомогенна смес. Слагате млякото да заври и постепенно го добавяте към сместа. Бъркате на бавен огън до получавене на гъст крем. (на мен не ми се получи достатъчно гъст и добавих малко желатин) Ароматизирайте с рома и оставете да изстине.

Разделете тестото на две части-малка и голяма. От голямата разточете тънко тесто и го поставете във формата, намазана с масло, като оформите борд по стените на формата.

Напълнете с крема и покрийте с останалото разточено тесто, като запечатате краищата. Намажете с малко жълтък, смесен с 1 лъжица пр.мляко.
Печете 40 минути в предварително загрята на 200 C фурна. Поръсете с пудра захар и декорирайте с плод по желание.

Free riders

неделя, 28 март 2010 г.

Никога преди не бях присъствала на откриването на мото сезона. Бях леко скептична в стил "Да, да, ясно..." с крива и отегчена физиономия. Да, обаче нещата са малко по-различни от предвижданото отегчение! Пристигнахме към 10,30 на уреченото място и потънахме в море от хора и ...мотори. Естествено мотори! Всякакви - големи и малки, мощни и не дотам, цветни и монохромни, лъскави и мат, с кошове и без, поддържани и запуснати, стари и нови. Разликите във външния вид не пречеха цялата тълпа да изглежда като едно цяло. Обединяваше ги любовта към движението, свободата и вятъра. Клиширано, но на такова място се усеща не като клише, а като потръпване на тялото. Чудно време - слънчево и тихо, като по поръчка.

Винаги съм си мислела, че тези хора пресилват нещата и се вживяват повече от необходимото. Но явно не е така. Те просто са влюбени в хобито си до крайна зависимост. Моторът им дава размах, пространство, помага им да избягат, за да могат да се връщат. Цели семейства с обща страст и лудост. Мъже и жени, на всякаква възраст, статус и положение, за които двете колела са крайна необходимост, а въздухът без покрив е фикс идея и нирвана.
Носи ми страхотно удоволствие когато виждам, че някой се старае. А тези хора определено се стараят - да са атрактивни, уникални, самобитни и в същото време да принадлежат към една общност с идеална цел и безкористни помисли. Винаги съм си мислела, че някои от тях за моето виждане са прекалено хипи, други прекалено се напъват да изпъкнат, но когато си сред тях, всичко ти се вижда естествено и оправдано. И проветриво...
За съжаление не успях да заснема нито една жена, караща мотор, но имаше доста. Жени, които не са зегубили женското, пърхат в суета, но суета облечена в черна кожа. Невероятно атрактивни, с излъчване на амазонки и нежни ръце в черни ръкавици, контрастиращи с грубите бради и едри тела. За да си жена на мотор се изисква страхотна смелост, увереност и доза лудост. Тръпката не е да развееш коси под каската, а да стъпиш на една писта/шосе със съмишленици, които да те приемат като една от тях.
Открих и, че освен невероятна любов и страст, това хоби е и естетично и издържано откъм форма, цвят и силует. Безкрайна палитра от отенъци, метални отблясъци, сексапилни извивки на калници, седалки и резервоари - чист визуален екстаз. Особено стегнати за събитието и подредени в почти пълен сихрон, моторите изпълват окото с хармония и възхищение. Всички аксесоари - от чанти, през каски, якета, ръкавици, очила, знамена са подготвяни и избирани старателно и допълват сполучливо атмосферата.
За звука не мога да дам никакво определение- това нещо просто трябва да се чуе. Рев на мотори и свистене на гуми не като краен екстремизъм, а като хор. Изгорелите газове и писъка в ушите ги усещам и сега, но преживяването си заслужава всяко неудобство.
Все искам да си мисля, че тези хора, които сега изглеждат разумни и премерени, са същите и на пътя, но съм убедена, че скоростта и тласъците на вятъра увличат и мамят. Видях в очите на човек в инвалидна количка и моторджийско яке същия трепет като у тези, които бяха яхнали мощните мотори. Дано този пламък в погледа води все по-често до повече разум и все по-рядко до инциденти и злополуки...
Шествието до Банкя беше на умерена скорост, съпроводено с добра организация, отцепени трасета и много публика с камери и снимащи мобилни телефони. И онзи дух на съпричастност и задружност за добра кауза, който не те напуска нито за миг сред тези хора. Рок на силни децибели, бира и скара - тези неща са просто константа за такъв тип мероприятие:-)


Повозих се, поснимах, усетих и разбрах. Че за този тип хора покрив, застой и отказване няма. Има само вятър, скорост и свобода...

Сборният пункт - площадът пред "Александър Невски"





Огледалата са много удобни за оправяне на грим, прическа или очила! Проверено;-)


Една от "звездите" в зелено

В оранжева комания



Едва успях да щракна този малък ездач с невероятно оригинално дървено колело. Страшен!





Чопърите бяха силно застъпени и силно излъскани:-))

Пистови екземпляри в стройна редица

Армия в черно и почти пълен синхрон















Harley style




Harley lane













Невероятно атрактивно рокерско семейство













Billy Idol - Rebel Yell


Billy Idol - Cradle of love




Гастрол: Гостува Т. с "Le Paris..."

вторник, 23 март 2010 г.

Текст и фотографии: Т.

По щастливо стечение на обстоятелствата работата ми през последните 10 години е свързана с френски партньори, бизнес отношения с Франция и любов към ... Париж.

Пътувал съм доста, но Париж ме пристрасти към себе си още от първото стъпване на летището. Чувствам го близък, познат, дори роден.
Многолик и триумфален, град на крайностите и контрастите, стандартен или необичаен, приветлив или враждебен, променящ се или еднакъв. Париж не може да се опише, трябва да се усети, вдиша, опита.

Метрото, един от символите на Париж с белите си плочки, клошарите и френетичния поток от пътници. Ако искате да усетите истинската атмосфера, повозете се в Метрото. Усетете аромата и потока на въздуха, прекосете града няколко пъти и ще имате частица от Париж в сърцето.


Малките ресторантчета и големите кафенета с обърнати към улицата ратанови столове и малки кръгли масички са ми любими. Привечер се изпълват с възбудени жужащи туристи и усмихнати парижани. Любезен келнер, изящно ястие, книга или вестник и чаша вино на обяд – толкова френско и бохемско, че чак ти се иска да изгориш билета си за връщане и да останеш там. Дори да си бос и със сако на цветя, ще продължават да ти се усмихват и обгрижват.
Клише е да изброявам до припадък десетките места-магнити като Плац Пигал, Айфеловата кула, Нотр Д`ам, Лувъра, Музея Д`орсе, Мулен Руж, няма да ми стигне публикацията и деня. Не е задължително да препускате по класическите туристически спотове и да се щракате за норматив пред забележителностите. Можете просто да излезете от хотела и да се разходите напосоки. Гарантирам ви, че всяко площадче и улица могат да ви изненадат, очароват, изумят или влюбят. Влезте в потока от парижани и не съвсем парижани, а не в този от туристи. Само така можете да се гмурнете в туптящото сърце на този град и да го обикнете.
Един от любимите ми ресторанти за морска храна в Париж е Leon de Bruxelles на Шанз -Елизе. Миди натюр, миди по провансалски, миди с вино… Мммм, невероятен вкус, задължително минавам от там всеки път, без изключение!
Париж е неизчерпаем и безкраен, запазвам си правото да гостувам в този блог, пак на същата тематика:-)

Класическият Париж





Шатрата за партита на Louis Vuitton











Другият Париж






Proudly designed by | mlekoshiPlayground |