Уикендуютно в Солун

петък, 30 април 2010 г.

В почти всеки град, където съм била за повече от няколко часа, имам любими места - кафенета, ресторанти, паркове, бордюри или пейки за присядане и четене на въздух. Особено ресторанти - хем храната е изпробвана, хем ценово не може да има неприятни туристически изненади, хем се чувстваш уютно, хем знаеш какво да поръчаш и кое приготвят най-добре. Не харесвам големите заведения на ключови места, които са пълни с изтощени и щракащи групи туристи. Нито успяваш да усетиш истинската атмосфера и настроение на града, нито те обслужват както трябва, храната обикновено е типично конвейрна, а сметката задължително туристически тройна.
Та, в една от близките шопинг/море/разходка дестинации Солун, любимото ми място за хапване в центъра на града е малко семейно ресторантче с жива музика. Открихме го случайно по време на една от вечерните разходки. Намира се в зоната край морето, чието име все забравям, но всеки бил там поне веднъж, я знае. Кварталът с множеството ресторанти, непосредствено зад крайбрежната улица с кафенета и барове. Ама че обяснение, но като не мога да се оправям с гръцките наименования, така е:-)))

На малка, тиха, криволичеща уличка, в ресторанта рядко има туристи, посетителите са предимно гърци. Малко помещение, с дървен таван и старинни лампи, изключително семпло като обстановка и интериор. Дори името му не знам, но задължително го посещаваме когато сме в града. Най-вкусният октопод на скара с риган и зехтин. Най-свежата гръцка салата с фета. Най-прясната риба. Най-бистрата рецина и студено узо. Собствениците са изключително мили и любезни - жената сервира, а съпругът й се занимава с организацията. Една от готвачките е българка, с която се запознахме последния път в мил и непринуден разговор. Винаги към поръчката ни има бонус - десерт или кафе. С музика на живо, обикновено двама музиканти, изпълняващи прекрасна автентична гръцка музика. Често се случва човек от публиката да грабне микрофона и да изпее нещо в неперфектна тоналност, но с перфектна емоция . Винаги гостите от някоя маса стават и танцуват на импровизирания дансинг типични гръцки танци, изпълват вечерята и вечерта с ритъм и настроение.

Все едно си на гости на обикновено гръцко семейство с необикновено вкусна храна, идеален завършек на деня!
Най-тържествено обещавам следващия път да не забравя да запиша точния адрес и името!:-)

Завеса: "Приятнострашно"

петък, 30 април 2010 г.

от Яна Борисова
режисура: ГАЛИН СТОЕВ
участват: РАДЕНА ВЪЛКАНОВА,СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ, ВЕЖЕН ВЕЛЧОВСКИ, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, ВЛАДИМИР ПЕНЕВ
сценография: ЮЛИЯН ТАБАКОВ


Не крия, че очаквах много от този спектакъл. Награда "Икар" за режисура и драматургичен текст и няколко номинации "Аскеер". С много добри отзиви и оценки на критици. Понякога очакванията не се оправдават. Не и този път.

Безкрайно нежен, топъл, мил, човечен, любовен и уютен спектакъл. Мелодичен текст, близък и непретенциозен. Сцената на 199 предразполага към интимност между зрителя и актьорите, приближава и увлича поради малкия си мащаб и е изключително подходяща за този спектакъл. Все едно сте в огромна стая и слушате нечии разговор.
Актьорската игра е изключително добра и личи, че на самите тях им допада текста и подхода на режисьора, интерпретират естествено, вдъхновено и увлекателно, влизат и излизат в емоции и състояния без рязка граница и дразнеща престореност. Владимир Пенев е както обикновено невероятно колоритен и зашеметява с талант. Радена Вълканова и Снежина Петрова са едни от най-харизматичните за мен актриси на българска сцена и в "Приятнострашно" изпъква нежната им чувствителност и ненатрапчив актьорски ентусиазъм. Лично за мен Стефан Вълдобрев беше изключително приятна изненада - много динамичен, съсредоточен и уверен. Добро впечатление ми направи и Вежен Велчовски, когото гледам за първи път.
Свръх семпла сценография, на чиито фон репликите на героите стоят още по-естествено. И една повтаряща се песен на Марио Бионди (мой любимец оттогава), която допълва съвременното звучене .
Яна Борисова пише естествено, без напомпани претенции за оригиналност (за разлика от доста други съвременни български автори), с тънко чувство за хумор, остра сензитивност, находчиво истинно и натурално съвременно. Като прибавим и пълната хармония между нейния текст и вдъхновената европейска режисура на Галин Стоев, се получава "Приятнострашно". Много динамично, плавно и новаторско преминаване от сцена в сцена и въпреки липсата на действие, чувство за динамика и движение.
Не пропускайте този спектакъл, ще се отъждествите с поне един от героите, ще усетите, че поне веднъж сте използвали някоя от репликите му и ще ви стане не приятнострашно, а ... страшно приятно:-)
Можете да гледате спектакъла в "Театър 199" на 2 или 22 май, от 19,30
Фотография: http://www.theatre199.org

Гастрол: гостува Снежи с FIERA MILANO 2010

сряда, 28 април 2010 г.

Снимков материал и текст: Снежи - интериорен дизайнер
Създаден още в далечната 1906 година с обособени две зони – едната настоящoто място, където са излагали предимно технически и комерсиални продукти; и втората близо до центъра на града – Парко семпионе, където се помещават павилионите за изкуство и наука. Изложението претърпява множество промени, като една от основните е затварянето на зоната в центъра на Милано с цел повече зелени зони и изнасянето му изцяло извън града.


















В сегашния си вид е от 2005 година, като дизайнер на новия комплекс е архитект Massimiliano Fuksas. Композицията е от 8 голeми павилиона с внушителната площ от 345 000 м2 за вътрешни експозиции и 60 000 м2 външни. Офис сгради, обособени места за отдих, ресторанти, аптека, банка, паркинг зони. Едно малко градче, свързано с града посредством спирка на метро линия М1, която превозва посетителите директно до комплекса.






Първо впечатление – нещо гигантско, но в същото време леко и красиво. Организацията е невероятна, без изнервени хора, хаос и блъсканица. Огромен брой посетителите и изложители. Разминаваме се с представители на всички континенти и нации, срещаме всякакви стилове облекло и визия. Повечето подхождат професионално и предвидливо са си подготвили куфарчета на колела, за да могат да си отнесат безпроблемно събраните каталози и брошури. На един от щандовете дори раздават картонен вариант на куфарче с колелца с невероятна леопардова щампа. Рекламните материали са в изобилие, но все пак се предпочита свалянето на пълна документация от интернет или комплект каталози срещу визитка и кратко представяне. Почти всеки изложител има зона за договаряне с блок маса или сервиране на напитки и закуски. В палатите за кухни се носят невероятни аромати. Естествено, типични за Италия.




Павилионите са - 4 за класически мебели, 4 за висок клас дизайнерски мебели, за модерно обзавеждане, кухни, бани, текстил. Трудно се обикаля всичко без план и насоки. Най-добре е предварително да се набележат предпочитаните изложители, за да не се губи време в хаотично придвижване. Представят се нови материи, дизайн, механизми. Има за всеки по нещо. Стилни комбинации от кожа и дамаска, младежки аксесоари за дома като часовници, етажерки и малки мебели, екстравагантни кресла с шипове, джага от стъкло и злато, кухненски бар оформен като нос на яхта.



Изключително приятни са зоните за отдих, като изборът е голям. От това да седнете на пейка или да полегнета на слънчева полянка, да хапнете набързо хотдог или италиански панини, през пица или салата в закусвалня до изискано меню в малко, но стилно ресторантче. Слънце стига до почти всяко кътче през остъклената конструкция.
Успяваме да се зарадваме на единственото българско участие – мебелите наше производство с италиански дизайн на Дизайн Апарат http://www.designapparat.eu/






Не са за изпускане и зоните за дизайн по време на изложението, локализирани в самия град – Zona Tortona и Zona Brera. Изложби, презентации, инсталации и множество партита. Някои от производителите предпочитат да излагат в тези зони поради високата посещаемост и локацията. Титани в модата като Fendi, Kenzo, Missoni и Cesare Paciotti предлагат своите виждания за интериора. Има наети нестандартни помещения от складове до малки закътани озеленени вътрешни дворчета. Вечер става истинско стълпотворение от млади хора – предимно жители на Милано и околностите.





Тази година изложението съвпадна с вулканичния облак, който бродеше из Европа и създаде известни логистични затруднения, но не успя да помрачи и провали събитието.
Накрая си тръгваш изпълнен с нови впечатления и запечатани в съзнанието форми и образи, вдъхновен, с някой и друг сключен договор, сладка умора от глъчката и рътъма и ... с намерението да не изпуснеш следващото изложение.


Охлюви с ориз и бяло вино

понеделник, 26 април 2010 г.

Предупреждавам гнусливите и кулинарно консервативни да не четат! ;-)
Винаги съм била склонна към кулинарни "извращения" и експерименти, но определено охлювите никога не са ми били любим продукт. Оказва се, обаче, че правилната рецепта и партньорската солидарност правят чудеса:-) Та, взех, че проядох пълзящи. Хич не лоши, леко особен вкус, в никакъв случай неприемливи и авангардни.
За престрашилите се:
Продукти: ориз (арборио или дългозърнест); пилешки бульон; сварени и изчистени охлюви; бяло вино; пресен и стар лук; черен пипер; масло; бяло вино, сол, зехтин.
Охлювите се сваряват в пилешки бульон до готовност. В зехтина се задушава нарязания на ситно лук до омекване, угасява се с виното и се прибавят сварените охлюви и ориза. Постепенно се добавя бульона и маслото, овкусява се със сол и черен пипер. Оставя се да къкри на бавен огън и след омекване на ориза, се запича на фурна. Количеството на продуктите е на око и според вкуса.
Съчетава се перфектно с пармиджано реджано и свежи зелени подправки. Чаша изстудено бяло вино е повече от задължителна!
Приятно пълзене!:-))






Ароматерапия в зелено

неделя, 25 април 2010 г.

Сдобих се с 5 броя чисто нови зелени подправки в саксии- розмарин, мащерка, мента, босилек и риган. Сигурно не е нужно да описвам уханието, което е обгърнало всички прозорци - пролетно, горско, билково и безкрайно свежо. Най-добрият начин за полезно озеленяване, при нужда късаш, при липса на нужда само минаваш, за да усетиш аромата. Дали ще е в сладкиш(мента), букет от провансалски треви (всичките), салата капрезе(босилек), паста (риган), печени картофи с хрупкава коричка (розмарин или мащерка), приложението е широко и постоянно. А и скоро настъпва чудния сезон на мохитото:-))
Мащерка (Thymus serpyllum) - предпочитам я в свежи салати, риби, запечени картофи
Мента (Mentha)- с плодови салати, кремове, леки ванилови сладкиши или наситени шоколадови, сладолед, агнешко, морски продукти или зеленчукови пюрета и най-вече за Мохито
Босилек (Ocimum basilicum) - за паста, пица, пилешко, салатени дресинги, салата капрезе и песто Розмарин(Rosmarinus officinalis) - агнешко, птичи меса,сирена, запечени картофи


Риган (Origanum vulgare) - пица, паста, салати

Арабски миниатюри

неделя, 25 април 2010 г.

Можете да ги откриете в магазините за арабски стоки и хранителни продукти. Малки и изящни, в индивидуални опаковки, покрити с шам-фъстък, сушени цветя или пудра захар. Невероятно живописни цветове и разнообразни форми. Една от тях ви стига за цяла седмица, толкова са концентрирани, наситени и интензивни като вкус и сладост. Сушените плодове са със сочна и свежа сърцевина и натурален аромат. Сладко изкушение с умерени размери, предвид предстоящия сезон на къси ръкави, плажни чанти и феерични материи. Ако съчетаете тези миниатюри с уханен чай и унасящо наргиле, неделната вечер може да се превърне в 1001 нощи:-))








Proudly designed by | mlekoshiPlayground |