Гастрол: Гостува Любов-Лу със SONISPHERE - THE GATHERING

сряда, 30 юни 2010 г.

Лу е елегантна млада дама, с която се познаваме задочно и отскоро. Извън основната си професия, има различни хобита и любими занимания и по този повод я поканих в Гастрол. Първите уточнения бяха уж на тема съвременна литература и предпочитани автори, нещо като впечатления и препоръки.
Нещата така се завъртяха обаче и в крайна сметка се оказа, че тя е върл фен на тежката музика, за което не знаех. Винаги са ми били любопитни неподозираните предпочитания на хората. Лу се вдъхнови от фестивалът Sonisphere за гостуването си и така се появи този материал. Все пак не всяка млада, крехка жена приглася на метъл акорди и присъства на грандиозни рок концерти:-)
Благодаря на Лу за участието и чакам някое нейно литературно вдъхновение, може би за ново гостуване:-)


_____________________________________________________________________________________________

SONISPHERE - THE GATHERING


Текст: Любов-Лу
Фотографии: Любов-Лу (личен архив),
http://www.sonispherefestivals.com/, Internet

Още от невръстна възраст бях привлечена от света на тежкия звук (някак си думата метъл не предава изживяването от слушането на тази музика). Докато моите връстнички се обличаха в розово и слушаха бой групи, аз бях в черно и пишех теми по литература под акомпанимента на Megadeth.
Това си остава моята музика и до ден днешен, въпреки всякакви мои други музикални увлечения. Когато ме попитат какво слушаш и чуят моя отговор, неизменната реплика е “Не ти личи!”. Винаги ми е било интересно какво точно трябва да ми личи – да имам грива до под задника? Да ходя само с черни кожени дрехи? Явно трайните нагласи какво е класически метъл фен са залегнали дълбоко в нашето съзнание и няма мърдане извън канона.
Като един “некласически” метъл фен имам дълга история в ходенето по концерти, но преживяването Sonisphere Festival, което се случи този месец в София, промени из основи идеята ми за качествено шоу и отдадена публика.

Ден 1 – Гигантите се събират

Самият факт, че четири от най-големите групи в историята на метъла се събират на една сцена е достатъчен да разтърси всеки себеуважаващ се метъл фен. Anthrax, Megadeth, Slayer и Metallica дадоха всичко от себе си, за да преживеем едно незабравимо шоу. Може би защото записваха официално DVD, може би поради друга причина, но ние в София имахме късмета да сме свидетели на нещо грандиозно. “The history is being written right now”, звучеше гласът на Джеймс Хетфийлд от сцената и човек не можеше да не се почуства като в песента Standing on the Shoulders of Giants. Лично за мен върхът на този ден беше излизането на сцената на Megadeth – дългогодишни мои незаменими любимици. Още на първите звуци от тяхното изпълнение започна градушка – а ние стояхме мокри, крещящи и щастливи, и се опитвахме да видим нещо изпод качулките на дъждобраните. :-)
И накрая – неочаквания, но паметен финал: четирите групи излязоха заедно, за да направят убийствен кавър на песента на Diamond Head – Am I Evil?
Ден 2 – Уолт Дисни среща Кошмари на Елм Стрийт
След като видях моите любимци от Megadeth на живо, мислех че няма какво повече да ме впечатли. Е, определно вторият ден на фестивала ме опроверга. Manowar продължиха традицията да говорят на български, да отдават почит на българските си фенове и да ги поставят редом до едни от най-големите имена в рок историята като Рони Джеймс Дио. Всичко това проръсено разбира се с щипка позьорщина, но кой ти гледа в това меле. :-)
Но истинските шоу машини са и винаги ще си останат за мен Rammstein. Бяха ми разказвали за техните концерти, но думите бледнеят. Час и половина смяна на иднустриални декори, огнехвъргачки, бензиноколонки и всякакъв друг реквизит, излязъл директно от най-добрите екшън традиции на Холивуд. А звукът – безкомпромисен и твърд. Както беше написал един фен по форумите – “За първи път преграквам на чужд език!”

Думите не са достатъчни за това ето и малко снимки, които говорят сами за себе си:







Rammstein - Ich Will (live in Sofia, Bulgaria / June 23, 2010)
The Big Four - Am I evil? (live in Sofia, Bulgaria)

Wedding story

вторник, 29 юни 2010 г.

Прекрасно място, мил ритуал, забавно тържество и чаровни красиви младоженци! Чак да му се прижени на човек:-))Споменах в предишната публикация, че не обичам особено сватби. Обикновено тромави процедури, шумен ди-джей, безразборно смесени ритуали, безвкусно меню, отегчен персонал и стегната атмосфера, преминаваща постепенно в запой. Не и в случая!
Вече разказах за кокетното градче. Кратко и трогателно подписване, завършило с италиански сладолед за всички гости. Уютен ресторант с прекрасна градина. Хапки и канапета с коктейл от бара за начало. Приветливи, мили и общителни гости. Красива, елегантна, цъфтяща булка и трогателно разчустван и влюбен младоженец. Парти без напрежение, строга последователност и безкрайно заседяване по маси. Много настроение и любов във въздуха. Последваща безумно вкусна вечеря на бюфет в два задушевни салона с дискретна музика. Умопомрачително печено прасенце (наистина!) с разнообразни гарнитури и салати. За десерт страхотен чийзкейк, мус с плодове и няколко вида сирена. Не знам дали заради еуфорията и атмосферата, но бялото вино ми се услади доста, забелязах, че и на останалите гости ;-) Конфети и фотоапарати за еднократна употреба на масите за инцидентни снапшотс. Умерена декорация на масите и помещенията. Зашеметяваща торта от http://www.thelovelylittlecupcakecompany.co.uk/ - със стандартна горна част и останалите етажи от изящни къпкейкчета в различни декорации и вкусове. Накрая естествено танци, нямаше гост, който да не се отчете на дансинга, което рядко се случва на такова мероприятие.
И най-главното - влюбени, щастливи и развълнувани младоженци, на които, сигурна съм, им предстоят мнооооооого хубави моменти като този!А и още по-хубави!:-)
S&J, беше прекрасна сватба и то именно заради вас!xxxx




































Зона АРХ: Beautiful, cosy, "wedding" Stamford

понеделник, 28 юни 2010 г.

Сватба?! Не обичам особено сватби, но щом е на най-добрата ми приятелка от гимназията, съм готова да се "жертвам":-))
Стамфорд?! На 100 мили северно то Лондон. Хубаво било градчето, зелено, спокойно и малко.
Някак слабо звучат тези думи за приказното, аристократично, уютно, старинно и обвито в зеленина място, с което се срещнахме. Намиращ се на River Welland, съвсем близо до Питърбъроу, обявен през 1967 за conservation area, с около 600 сгради със статут на историческа ценност, 15 църкви и безброй антикварни книжарници и магазини, Стамфорд прилича на филмов декор, само че актьорите са със съвременни дрехи и карат автомобили. В съседство е Burghley House, семеен замък от 16-ти век с прекрасни градини, стада тичащи (почти) на свобода елени и включен във филми като Pride and prejudice и The Da Vinci Code (за съжаление нямахме време да го разгледаме помещенията и интериора, за това е необходим поне половин ден). Между другото, за първи път докосвам рогата на елен, като велурени са:-))
В Стамфорд пристигнахме с влак от Лондонския King`s Cross в съботен предиобед, слънчев, не особено топъл, но приветлив. Наистина имаш чувството, че са назначени статисти, които имитират местни жители, усмихват се любезно и се движат лежерно и без напрежение. Цари почти безвремие и привидна хармония. Повечето от фасадите на централните сгради са каменни, къщите са в характерен за 17-18-ти век стил, с покриви, покрити с мъх и малки кокетни прозорчета. Малките улички с каменен паваж криволичат, пресичат се и увличат. Почти на всяка пряка има антикварен магазин, с цветя над вратата и истински находки на поносими цени. За моята порцеланова кутия с рози ще отделя специално внимание друг път.

Та, Стамфорд се оказа изключително уютен град, чист до безобразие, идеален за разходка, вероятно прекрасен да отгледаш и възпиташ децата си и в последствие доказано подходящ за сватбено тържество! Имах намерение да разкажа и за него сега, но то се е видяло, в отделна публикация ще е, на тази й се вижда края. Лека нощ!:-)








































































.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |