Mont de Martyrs

петък, 30 юли 2010 г.

Най-добре е да се качиш до Монмартр сутрин съвсем рано или вечер късно, за да избегнеш туристите с бели фанелки, фотоапарати и раници. Ако си в по-обичаен час, чак ти се иска да ги изтриеш от общата картина, да ги изгониш, за да усетиш мястото добре. Те се блъскат, пият кафе, разглеждат, щракат, купуват, крещят на различни езици и разсейват погледа. Когато ги няма, усещаш по-добре аромата на току-що изпечени багети и можеш да кривнеш по малките улички необезпокоен.

Най-приветлив Монмартр е ако си сам. Нагоре въздухът се променя и можеш да усетиш арт очарованието на Писарро, Модилияни, Пикасо, Ван Гог, Реноар, Тулуз Лотрек, Дега... Да, сега е пълно е с търговци, некадърни художници и магазинчета за сувенири, но паважът е същия, по който са стъпвали Големите и това те зарежда с енергия. От Moulin Rouge до Sacre Coeur могат да се открият места, които са почти замряли, незасегнати от тълпите туристи и запазили очарованието на миналото. Няма значение дали е бистро, магазин за цветя, антиквариат или галерия, предава аромата и бохемската атмосфера от 19-20-ти век.

Много е писано и разказвано за Монмартр, няма да изпадам в подробности и да се превъзнасям. Оставям ви със снимките и Шарл Азнавур с неговата La Boheme



















































Ягодови полета (саксии, де:-)

петък, 30 юли 2010 г.


Факт. Засадих в саксия ягоди и те взеха, че цъфнаха, вързаха и родиха! Малката ръчичка толкова бързо ги грабна, че не успях да ги документирам откъснати. Догодина мисля да опаша терасата с лехи и да варя казани със сладко. Едва ли. Но пък звучи амбициозно!:-))

Хубав уикенд!

Old spirit/New spirit: лазурно синята количка за кукли

сряда, 28 юли 2010 г.

Любимият ми антиквар, когото посещавам относително често, има чудеснен навик при по-голяма покупка да подарява дребни неща. Купуваш мебел и всичките малки джунджурии, които си си харесал, са бонус. Артистичен, с дълга прошарена коса, точно набито око, перфектен търговец и абсолютен антикварен експерт. Трудно е да се пазари човек с него. В началото пробвах какво ли не - усмивки, шегички, пърхане с мигли, симулирано възмущение, откровен шок от цената. Тц, не минава. Вече знам, че нито един от тези прийоми не действа. Явно обаче съм му симпатична и схемата с бонусите работи безотказно. 
Тази детска количка открих малко след раждането на Мартина и също мина в графа Екстри. Нарочно не исках да бъде реставрирана, боядисвана и променяна, за да остане в автентичния си вид. Абсолютно здрава, само с изтъркана боя по колелата. Представям си колко возене е претърпяла, оказва се, напълно геройски. В красив син цвят, с ръчно изрисувани бели цветя от двете страни, заоблени ръбове и удобна дръжка. Колелата издават приятен звук на дърво. Ако Мартина не я ползваше с такъв ентусиазъм за куклите си, може би щях да я трансформирам в поставка за саксия или просто в декоративен елемент. Със сигурност би издържала още няколко поколения детски ръце.






ROISIN RULES!

неделя, 25 юли 2010 г.

Roisin Murphy.
Невероятна. Неповторима. Неизчерпаема. Вдъхновяваща. Буря. Талант. Харизма.
Истинска модна икона. Муза. Видение.
Рядко жена може така да ме вдъхнови и очарова.
Завладяваща и дълбока. Златистите отблясъци и плавните вълни в косите й. Помитащият й глас. Непогрешимият й стил. Всичко с почерк Roisin.
Крайна екстравагантност, която не дразни. Собствено виждане и концепция. Одухотвореност и сила.
Рядко жена вдъхва толкова доверие.
Понякога е класическа и изящна, понякога намръщен бунтар, понякога извънземна емоция.
Тази жена определено може да манипулира и насочва.
Преди време имах удоволствието да я слушам и наблюдавам отблизо. Ураган. Несравнима. Обичам я!;–)
Повече от любимо: The time is now
Източник фотографии: http://roisinmurphy.blogspot.com/

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |