Гастрол: гостува Ирена с "Магията на салонните танци"

понеделник, 30 август 2010 г.

Преди време бях поканила Ирена да ми гостува в рубриката ми Гастрол на избрана от нея тема - пътуване, събитие, хоби, любимо занимание, каквото тя прецени. И тайничко се надявах да избере танците. Защото много харесвам финеса им, защото носят неповторима елегантност и лекота, защото напомнят за любимата ми епоха (30-те, 40-те и 50-те на ХХ в.), защото съжалявам, че когато майка ми едно време предлагаше да ме запише й отказах, защото са символ на красота, устрем и класа.
И ето, че преди няколко седмици тя ми изпрати този чудесен материал, който би накарал и най-спънатия в краката човек да се пробва на дансинга:-) С нея не се виждаме често, тъй като живее в Хамбург, но знаех, че ще предаде любовта си към този изящен спорт по най-грабващия начин, с усмивка, чувство за хумор и позитивизъм, които са й присъщи.
Рени, благодаря за участието, завладяващия текст и минутите на дансинга, които ни пресъздаде така сполучливо!:–) Enjoy!
___________________________________________________________________________
Магията на салонните танци
Текст: Ирена
Снимки: личен архив
Познавам Мария от 3 години, но откакто създаде блога си този февруари, смея да твърдя, че я познавам толкова добре, сякаш сме израснали заедно. Не пропускам нито една статия в LaMartinia и разбира се, се почуствах особено поласкана от поканата да гостувам в рубриката Гастрол.
Още тогава нямах и капка съмнение с каква тема ще „гастролирам” – салонните танци. Наричат ги още стандартни и ballroom dances.
Не смятам да ви отегчавам с информация за това как и кога са възникнали, за целта си имаме добрия стар Google. Искам по-скоро да наблегна на значението им за мен и магията, която струи от движенията, музиката, танцовия ритъм и удоволствието от овациите на публиката.
До преди 4 години единствената асоциация, която правех със спортните танци, ме връщаше в трети клас. По това време в училище дойдоха едни лелички, които питаха кой има желание да се запише на спортни и кой на народни танци.
Тогава за съжаление родителите ми бяха чули от други родители, че този вид танци водел до разширяване ханша на момичетата(?!?). Вероятно от многото кълчене в ча-ча-ча!:-)) Затова семейно решихме да избера народните, които ако един ден се върна в България, съм решила да продължа.
Никога не съм била особен фен на танците и не съм предполагала, че така ще нахлуят в живота ми и ще повлияят посоките ми на развитие. До момента, в който един познат от Хамбург ме покани да замествам партньорката му на една тренировка...Тогава пред мен се откри нов цял нов свят на изкуство, съчетано с много спорт, красота и неизбежни страдания, като при всяка състезателна дисциплина и борба за медали.

Стандартните танци са 5 на брой: английски валс, танго, виенски валс, slow fox (или фокстрот) и куикстеп (който много се доближава до суинг). Всеки от тези танци има своя история и ключова дума. Английският валс е „наслада”, тангото е „страст”, виенският валс е „лекота”, фокстротът „независимост”, а куикстепът „пъргавост”.
Когато танцовата двойка е на високо ниво, тя успява да пресъздаде по оригинален начин всеки отделен такт от музиката чрез движения на тялото, мимики и изражение на лицето. Тогава двойката изглежда като едно цяло и вътрешната хармония между партньорите, както и хармонията им с музиката и публиката е пълна. Обожавам изкуството и хармонията във всяка форма и когато наблюдавам баланс на толкова нива едновременно, мога да кажа без да е пресилено, че достигам до усещане близо до нирвана. В случаите когато самата аз танцувам, чувството може да се сравни единствено с връхната точка при едни други, „хоризонтални” танци:–)) Случавало ми се е дори да ми потекат сълзите без видима причина, само при вида на танцуваща двойка. Дамата е като принцеса с най-прекрасната бална рокля, изящна прическа, сияеща в ръцете на красивия си кавалер. Двамата се носят плавно из дансинга, сливат се с музиката и излъчват грация, елегантност и недостижимост, която те изпълва с копнеж да си на тяхно място поне за миг.
Още от малка си спомням как непрекъснато рисувах принцеси и балерини с разперени рокли, богато украсени и обсипани със скъпоценни камъни. Вероятно затова, когато за първи път присъствах на един международен турнир у мен нахлуха всички онези спомени и мечти за великолепния, силен, величествен, надежден, грижовен и закрилящ, и..., и...., принц. С две думи онзи, който ще се отнася с мен като с истинска принцеса:-)

Та именно заради това за мен салонните танци са едно чисто сбъдване на приказка и осъществяване на детска мечта.
Тук е момента да спомена, че източноевропейците се числят към особено талантливите в този спорт. Ако на един западноевропеец или американец са му необходими 10 години за достигане на високо ниво, то на нас ни стигат 3-4! Даже аз (момент за самореклама;–)съм живия пример – няколко шампионски титли и много първи места в Германия само след 2 години тренировка и започване от нулата.
Препоръчвам този спорт на всички, които обичат да слушат музиката, подходяща за 5-те танца – всички песни на Франк Синатра, Готан проджект, Лаура Паузини, Ерос Рамацоти, Йохан Щраус, Моцарт и много други. Идеален е за поддържане на фигура, за добиване на изправена стойка и грациозна походка, за самочувствие на някое светско събитие или просто като релакс след стресиращ работен ден.

За да добиете представа за голямата роля на изкуството и въображението в тези танци, ви прилагам любимия ми клип- шоуто на световния шампион Mirko Gozzoli и неговата нова партньорка Edita Daniute:
http://www.youtube.com/watch?v=Xr4eWjZho6c

И няколко снимки от участията ми на турнири и първенства:








Sweet sunday: Muffinlandia

неделя, 29 август 2010 г.

Не съм по тестените неща. Не, не, че не обичам да ги консумирам, а да ги приготвям. Не са и особено "figure friendly". Напоследък обаче се начетох на ужасии за съдържанието на детските закуски, и солени и сладки. Та, реших да спретна едни мъфини за моята Мартина.
За начало избрах солени, с някакъв пълнеж. Спрях се на рецептата на Димитрана от "Тайната на нашата вечеря". Пица- мъфини с рикота, праз и зелени подправки. Нямах праз и го замених с настъргани отцедени тиквички, прибавих и копър. Получиха се страхотни - хрупкави отвън, сочни отвътре. Благодаря на Дими за рецептата, много сполучлива за всякакви видове плънка. (http://dimitranas.blogspot.com/2010/08/i.html)След няколко дни пък реших да пробвам новата силиконова форма за мъфини, подарък от мама. Този път избрах Мъфини с банани и шоколадов чипс. Отново сполучлива и супер лесна рецепта. От тук: http://www.muffinrecipes.net/banana-chocolate-chip-muffins.html
Мъфините са и много "фотогенични" - с еднакви форми, приятно зачервени, не се топят и разтичат . Солените може да гарнирате със салата от рукола, а сладките с ванилов сладолед.

Пожелавам ви сладка и успешна седмица!

Клапа: чакаме "Островът"

петък, 27 август 2010 г.

Когато в началото на месеца разбрах, че Камен Калев започва снимки на новия си филм "Островът" направо подскочих от радост. Страшно много харесвам първият му голям успех "Източни пиеси" - замисълът, лекотата на сюжета, липсата на претенциозност, естествения диалог, историята, героите, музиката, всичко! Първия път когато го гледах, три дни не можах да се отърся от мислене, не само за филма, изобщо.
Та, оказва се Камен Калев е в комбинация с изящната Летисия Каста. Нея също много харесвам. Изключително елегантна и грациозна, естествена, фина, ненатрапчива, ефирна. Летисия Каста в Бургас. Звучи почти като виц:-)
Към тази компания прибавяме и Бойка Велкова. За нея съм готова да напиша огромно почитателско писмо, истинско, от хартия. В предишна публикация бях споменавала подробно защо искрено й се възхищавам.
А, и Руси Чанев, който е истински гигант на сцената!
Остава да почакаме до април 2011. Повече за снимките на филма - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=575146

My personal love pearl

четвъртък, 26 август 2010 г.

Август е моят месец за празнуване! На великия църковен празник Голяма Богородица (15-ти) празнувам имен ден, а два дни по-късно, на 17-ти, и рожден ден. Не мога да скрия, че харесвам и името си Мария, и зодията си Лъв, харесвам и подаръците, и празниците, и лятото, и слънцето, изобщо всички неща, свързани с месец август!
Тази година пък на 14-ти се навършиха и 6 месеца от началото на блога!
Всичките тези знакови за мен дати ги прекарахме на морето. И по този повод и настоящата история.
Миналата година открихме чудно малко плажче близо до нашата лична морска "база". Малко заливче с чиста вода, малко водорасли, красиви скали и няколко образувани в тях морски "джакузита". Е, не девствен, но пък с малко посетители, ненатрапчиви, без царевици, понички и други безумни плажни "услуги".
Та това лято, на този плаж, Любимият решава да провери за миди по скалите и открива, че има доста, и то големи. В предишна публикация бях споменала, че им е заклет почитател. Замисля грандиозен улов, който да сготвим с бяло вино, свежи подправки (девесил) и чесън. Екипира се, влиза навътре и след час се връща с цяла торба големи черноморски миди. Чудно меню за гореща лятна вечер край брега!
Сготвяме ги, естествено, по най-семплия и вкусен за мен начин, вече споменат. Имаме известни опасения, че ще са пълни с пясък. Оказват се обаче вкусни и чисти. Не е нужно да се прекалява с тях заради неизяснената чистота на нашето Черноморие, но това е друга тема.
Както се наслаждаваме на морския бриз, студеното бяло вино и почти прохладаната вечер преди рождения ми ден, Любимият грабва поредната мида и ужасено подскача, очевидно от песъчинка и опасността да счупи зъб. Какво се оказва обаче - малка, бяла, лъскава, кръгла ... перличка! За мен, преди рождения ми ден, и то 33-ия! Каква символика, каква романтика, страхотия!!!
Убедена съм, че не ние намираме вещите, а те идват сами при нас. Ето, че и една малка черноморска перла стигна до мен. В най-подходящия момент и от ръката на най-подходящия човек. Няма случайни неща, казвам ви! ;-)
Пазя си я ревностно и въпреки че не нося почти никакви бижута, ще измисля вариант да е постоянно с мен:-)
Пожелавам ви много любов, независимо дали е под форма на камъчета, перли, жестове, погледи, докосвания, аромати... Важното е да е реална!

Style search: eyeliner revival

сряда, 25 август 2010 г.

Тази година преоткрих очната линия. Придава ретро нюанс, подчертава окото и избистря погледа. Стига да е нанесена правилно, естествено.С очна линия и добра спирала не ви трябват нито сенки, нито червило. Просто добра основа, лек гланц в nude нюанс и готово!

Тази, която ползвам в момента е тъмно кафява, с лек блясък, трайна и с фина текстура. Тази година са актуални дори най-смелите цветове!






Очна линия: Sothys в цвят Faux noir
Sothys за България - Vavilon Group

Food place: рулца от тиквички върху картофено пюре с копър

сряда, 25 август 2010 г.


Периодът на голямото неготвене продължава. Разписвам се от време на време, за да не загубя тренинг. Много пътувания, много празници, много жеги, то чак да му стане на човек неудобно да готви:-))
Това лято, поради богата реколта вилни тъмнозелени тиквички (zucchini), успях да открия около 176 890 рецепти за приготвянето им - от супи до кексове. Е, не съм изпробвала всички, но поне съм теоритично подготвена. Този сорт е по-сочен от стандартните и е необходимо по-дълго отцеждане. Вода допълнително не се добавя при печене, самите тиквички отделят достатъчно.

Настоящата рецепта се оказа много вкусна. Малко е пипкава заради завиването, но пък е лесна като продукти и по-добра от стандартните пълнени с кайма тиквички. Картофеното пюре с копър допълва и уплътнява вкуса.

Продукти:
- няколко средно големи тиквички
- 500 гр. кайма (за нея - 1 глава лук, 1 яйце, черен и червен пипер, чубрица, сол)
- домашно картофено пюре (за него - 1 кг. картофи, пр.мляко, 1 лъж.захар, сол, черен пипер, масло, копър)

Тиквичките се пускат за 5 минути във вряща подсолена вода, за да омекнат. Нарязват се на тънки ленти по дължина. Готовата кайма се омесва с лука, яйцето и подправките и се запържва леко на тиган. След това се нанася върху всяка лентичка и се навива. Рулцата се нареждат изправени в намазнена тавичка и се пекат на 200 градуса около 30-40 минути. Може преди изваждане от фурната да се прибави кашкавал, но аз го пропуснах.

Сервират се върху канапе от пюрето, гарнирани с предпочитани зелени подправки Копър, розмарин, див лук).
Виното няма да го споменавам, вие си знаете ;-)

Пътеки и булеварди: green & tasty London

вторник, 24 август 2010 г.

Винаги в Лондон уцелвам хубаво време. Считам го за някакъв уникален личен късмет. Този юни също не беше изключение - слънце и оптимални температури. Моя приятелка, която живее в UK ми разказваше как ако температурите случайно достигнат 26 градуса, по радиото и телевизията започват да дават съвети на населението да пие големи количества вода и да не излиза по обяд:-))) А ние с 38 какво да кажем!
За да не се отплесвам на класическата английска тема за времето, продължавам по същество!
Задължително за всяко посещение в Лондон е да си вземете любима take-away храна (Wasabi Sushi&Bento, Pret a Manger, Subway, Hard rock cafe и Marks&Spencer Food са някои от любимите опции) и да я хапнете в някой от прекрасните, бълващи зеленина паркове. Закуската в хотела е скучна на фона на дървена пейка и кофа английски чай в някоя слънчева прохладна сутрин. Стандартният обяд в ресторант също бледнее пред пикник на тревата в пиков обеден час, когато всички офиси са в почивка и парковете са осеяни с костюми и ризи.
Няма значение дали ще е в Hyde Park, St.James Park, Jubelee Gradens или Richmond Park, важното е да има храна и трева:-) За разлика от Париж, тук не сноват любезни полицаи, които не разрешават фриволните пикници. Тук това е традиция, навик, обичайна гледка. Приятната обстановка се допълва от цяла гупа дружелюбни животни, които обикалят необезпокоявани и "комуникират" свободно с посетителите. Гъски, патици, лебеди и мнооооого катерички. Ама наистина много! Почти опитомени от постоянно хранещите ги ръце, те могат да се покатерят на рамото ти, или да се качат на пейката, или да ти разрешат да ги поснимаш. Уникално скокливи и "усмихнати" животни, направо ми идваше да си грабна една в куфара!
В розовата градина в Hyde Park можете да поседнете сред уникални храсти и цветя, малки живописни шадравани, водоскоци и приятни усмихнати хора.
Ако пък решите да си спретнете пикника вечер, можете да го придружите с чаша сайдер (http://en.wikipedia.org/wiki/Cider) или бутилка Newcastle Brown Ale (http://newcastlebrown.com/)
Накрая задължително къпкейк или чийзкейк с любим вкус и аромат. Тук можете да намерите рецепти на някои от популярните в Marks&Spencer десерти, със съответна препоръка за подходящо вино:-)
Ако пък не сте по пикниците, имате огрооомен избор от суши, индийски, тай, китайски, японски, стек, мексикански, италиански, вегетариански и какви ли още не ресторанти. От обикновени закусвални и fast-food, до невероятно изискани гурме местенца със световно известни chefs, брилянтен сервиз и достолепен интериор.
От втория тип горещо препоръчвам OXO Tower Restaurant Bar & Brasserie . Докато чакате за своята маса, можете да изпиете Мартини по оригинална рецепта на бара. Прекрасната тераса с изглед към Темза е достойно допълнение на вълшебните ястия и изборът от над 800 (!) вина от цял свят. Целият ресторант е за непушачи, още един плюс:-)
Пожелавам ви вкусен и слънчев Лондон!






















Клапа: I think this is the beginning of a beautiful friendship...

петък, 20 август 2010 г.


В някоя предишна публикация бях споменавала, че имам слабост към епохата на 30-те, 40-те и 50-те на миналия век. Заради елегантността, духа, атмосферата, финеса и размаха. Вече тези неща са редки, особено в тази комбинация...
Преди известно време вкъщи решихме да посветим един ден от седмицата (обикновено неделя или понеделник) на стари, забравени филми. Такива, които ни носят емоция, спомени, или просто харесваме и отдавна не сме гледали. Понятието "стари" не е строго дефинирано. Допускат се както участници от 40-те, така и от 90-те, важното е да са класически, умни, смислени.

Първият избор се падна на мен. "Казабланка"! Нямах ни най-малкото съмнение, че ще бъде именно той. Шапките с периферия, шлиферите с платки, войната, любовта, пианото и белите стени на Мароко. Гледала съм го сигурно десетки пъти, но всеки е все едно първи и последен. Звука, заснемането, музиката, тоалетите, тембъра на актьорите, всичко те обгръща с онази проникваща атмосфера и дори да знаеш репликите наизуст, пак е вълнуващо и емоционално. Там, където "палтото" е копринена наметка, любовта знае да се връща и изчезва когато е необходимо, а черните папийонки са винаги на мястото си. Ингрид Бергман е като видение и муза. Почти безплътна, нереална, с нежно сияние в погледа. Хъмфри Богарт е гигант! С осанка и аура, велик, вглъбен и леко арогантен.

Ако не сте гледали този филм, непременно ги направете. В някоя спокойна вечер, с любимо питие и приглушено осветление. Действа безотказно. Ще ви върне идеята за любов, приятелство и чест, ако сте ги загубили или позабравили, ще ви натъжи леко и вдъхнови силно!

Не мога да не ви поздравя с песента от филма, която символизира любовта на Елза и Рик
и с незабравимата финална сцена с прословутата реплика

Следващия път изборът не е мой, а на Любимия, ще видим какво ще измисли ;-)

Щастлив и забавен уикенд!





Гастрол: гостува Мира от "Малки неща" със Студена лятна супа от диня и пъпеш, гарнирана с домашен сладолед с розмарин

четвъртък, 19 август 2010 г.

Изминаха вече 5 месеца от стартирането на рубриката ми Гастрол. След живописта, литературата за деца, бизнес пътуванията до приятни места, интериорния дизайн, аюрведата, музикалните фестивали и скрапбукинга, дойде време на блоговете, в случая кулинарните.
Днес ви представям участието на Мира от
Малки неща. Попаднах на блога й вече не помня как, но с удоволствие открих много сходни между нас неща - експериментаторската кулинария, любовта към пътуванията, вниманието към детайла и красивото, умението да зарази читателите с удоволствието от приятните преживявания, афинитет към музиката, ръчно изработените предмети, интериорния дизайн. Тъкмо когато си мислех, че ужасно много ми се ходи в Индия и региона, тя взе че пусна един разказ за нейно пътуване дотам и окончателно ме спечели:-)
Та, поканих я да ми гостува и тя се отзова бързо, стегнато и организирано. Мира, благодаря - за участието, за точността и за прекрасната рецепта-изненада, която приготви за мен! Свежа, цветна, лятна и нетрадиционна, а и моят розмарин в саксия ще намери приложение:-)
В рецептата има и подробно обяснение за приготвянето на домашен сладолед за начинаещи като мен.

Непременно посетете Мира тук: http://littlethingslife.wordpress.com/

Студена лятна супа от диня и пъпеш, гарнирана с домашен сладолед с розмарин

Източник рецепта: "Рецептите на Андре Токев"
Технология за приготвяне на сладоледа: David Lebovitz
Фотографии: Мира

Почти преди месец Мария от LaMartinia ме покани да гостувам в блога й. Бях много приятно изненадана. Знаех, че следя LaMartinia, но че тя следи блога ми... хм, "Me se like it!", както казва Jar Jar Binks в "Междузвездни войни".
Поканата беше супер, но се зачудих какво точно следи Мария в моя блог, какво ли й харесва. Изпратих един общ мейл от типа, "за какво би ти харесало да пиша," на който получих още по-общ отговор, "за каквото ти хареса - храна, пътувания, блогърстването..." Трябва да си призная, че не ми се пишеше нищо за блогърстването, но виж за първите две - това е друго нещо.
Преди време Мария остави коментар под един мой пост за Индия в смисъл, че много я кефи тази страна, би отишла и т.н. Ето ти идея за това какво точно ще пиша - за пакори, за първия път когато ги ядох на влизане в Хималаите от едно крайпътно капанче, където ти ги поднасят увити във вестник. Хем за храна, хем за пъшествие, супер идея, ще рече човек...
Но нещата не се оказаха така прости както изглеждаха. Започна една борба с един нахут, от който се опитах да направя брашно в домашни условия. Лоша идея, казвам ви. След това започнаха жегите и все нещо ме възпираше да си закупя готово брашно. В същото време излезе статията за LaMartinia и още блогъри в „24 часа”, където Мария представи Заешко по Искиетански. Звучише много фино и стилно - такова каквото е излъчването и на целия й блог. Хм, ...първите нотки на съмнение се бяха появили още при борбата с нахута, а сега се задълбочаваха...

Миналата седмица направих първия си домашен ванилов сладолед. И след първия ванилов сладолед, какъв сладолед да приготви човек?! Ще речете шоколадов, боровинков или карамел? Но как, моля ви, като мога да приготвя сладолед с розмарин!:)
От няколко години гледам една рецепта на Андре Токев за Диня и пъпеш с вино санто, мастика и сладолед от розмарин. В същото време от доста време ми се ще да използвам розмарина от терасата в някое ястие в свежо състояние. Вече можех да правя домашен сладолед, така че, казах си, "ако не сега, кога?". И така, вчера (по случайност на именния ден на Мария) започнах да правя сладоледа с розмарин.
Поради липса на машина за сладолед и поради оскъдните обяснения на Андре Токев за приготвянето му, успешно използвах технологията за приготвяне на David Lebovitz, като по-долу съм предположила, че не сте правили сладолед до сега, като мен и че малко повече обяснения няма да ви дойдат зле. Ако сте правили, четете по диагонал, моля.
Тази сутрин бързо пресовах малко диня и пъпеш, овкусих ги с виното и мастиката и като погледнах в чинията се замислих, че това е десерт за Мария, която се припържва на плажа тия дни, доколкото разбирам от предишната й публикация :)
И така, вместо от Индия, от някъде по-близо в Европа.

За супата:2 кг диня, 1 пъпеш. 3 с.л. захар, 40 мл Vino Santo (или друго десертно вино; поради липса заменено с порто при мен),10 мл мастика

400 г диня и 200 г пъпеш нарязах на резени, махнах семките на динята и я прекарах през цедка, колкото да съм сигурна, че няма семки. Пасирах и овкусих с виното, мастиката и захарта.

За сладоледа:
125 мл мляко
125 мл течна животинска сметана
80 г захар
1 с.л. мед
1 връзка пресен розмарин (5 стръка при мен)
4 жълтъка

Сладоледа приготвих предишния ден. Първо затоплих на средно силен огън млякото, сметаната, захарта и меда. Разбърквах с тел до разтваряне на захарта. Точно преди да кипне, дръпнах от огъня и добавих розмарина (листа и стръкове), покрих с кърпа и оставих да се запарят 30 мин. Прецедих сместа през сито, като изстисках розмарина максимално и отново затоплих сметаново-млечната смес, докато стане гореща.
Междувременно бях отделила жълтъците в купа и леко ги разбърках с тел. При непрекъснато бъркане с телта, започнах да изсипвам на тънка струя сметановата смес. Предварително си приготвих по-голяма цедка, която сложих на съда, където е било млякото и излях темперираната жълтъчна смес в него. На средно силен огън, бърках непрекъснато докато кремът покри гърба на дървена лъжица. Охладих сместа и ако имате машина за сладолед, продължавате според инструкциите, а ако нямате като мен, охлаждате поне 6 ч. в добре затворен пластмасов съд в хладилник и след това слагате в камерата.
След като сложих в камерата, разбърквах на всеки 40 мин първите 2-3 часа с пасатор направо в кутията, след което оставих сладоледа да стегне.

Поднесох супата добре охладена като издълбах малко от динята и пъпеша като на снимката, а по средата сложих топка от сладоледа.


Вкусовете и текстурите в това ястие ме изненадаха много приятно. Хрупкавостта на динята и кадифения аромат на пъпеша се омекотяваха по много свеж начин от розмариновия сладолед, а в края се усещаше сладкото съчетание на виното и мастиката (макар да не съм любител на второто питие, но тук е много сполучливо използвано).
Чувала съм много хора с носталгия да се сещат за питието Облак, което са пили в Созопол преди години. Макар и с по-малко количество алкохол, това би бил розовия ми облак това лято :).

На Мария, а и на вас, пожелавам безоблачен и свеж край на лятото!
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |