Tea time III

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Откакто не употребявам кафе, не спирам да пробвам всякакви видове чайове - насипни, пакетирани, български, вносни, леки, наситени, билкови, черни, екзотични, обикновени. Независимо от температурите, времето и часа.
Това са новите попълнения в кутията ми за чай.

Чай с пипер и лимонена трева - доста особен вкус от пипера и интензивен аромат от лимонената трева. Не ми е любимия чай, но пък е интересен за проба и необичаен като послевкус.

Етажерката

вторник, 28 септември 2010 г.

Тази етажерка е на повече от 70 години. Правена е някъде в края на 30-те и съхраняваше порцеланов сервиз за кухненски продукти, върху които имената бяха изписани с "Ъ" в края на думата (премахнато по време на писмената реформа през 1945-та). Сервизът беше преместен, а тази етажерка изхвърлена в едно мазе. Открих я това лято и въпреки твърденията на всички, че от това нищо не става, си я прибрах прилежно в багажника. С дървени полици и метален обков, леко крива, много мръсна и с отчупена дъска от едната страна.

Отлежа известно време докато й измисля функция и място (понякога мисленето трае до-о-оста дълго :-) И преди няколко дни пристъпих към действие. Ето и стъпките подробно:

-  основно измиване със сапунена вода- съхнене;
- нанасяне на препарат против дървояди (силно токсичен, необходима е маска) - затваряне херметически в голям полиетиленов чувал, престояване 1-2 дни и проветряване на въздух още 1-2 дни;
- нанасяне на асфалт лак (намира се по железариите), който прави дървото тъмно, изолира, дезинфекцира и запечатва - съхнене поне няколко часа и проветряване още толкова;
- изрязване на счупения сегмент и от двете страни за симетричност;
- заглаждане на ръбовете с едра и по-фина шкурка.

След цялата процедура, я закачихме на една тясна празна стена в хола, с функция по-скоро декоративна. Пасна идеално на новия ми миниатюрен бонсай, една ретро фотография от Париж, газената лампа, която си открих в малък антиквариат и двата дървени индийски слона. След асфалт лака придоби много приятен тъмно кафяв цвят, почти черен, а неравностите и несъвършенствата й придават особен чар и уникалност. Сега я показвам победоносно на всички, които не вярваха в новия й образ ;-)


Преди

Гастрол: гостува Ивелина от FriChic

понеделник, 27 септември 2010 г.

Следя доста блогове за улична модa (които преди време ме вдъхновиха за една моя любима публикация) и 2-3 лични страници - The cherry blossom girl, Miss Pandora и Sea of Shoes. Тези, в които млади хора показват собствената си концепция за мода, актуалност и стил чрез това, което носят в ежедневието си, на работа, парти или когато пътуват.  Скъпо или не толкова, винтидж или от последна колекция, актуално или ретро, уникат или масово производство - няма значение, важен е личния подход и комбинациите. Оказва се, че тези блогове са добър източник на идеи и сверяване на часовника. Независимо дали се касае за това какво ново ще си купиш или как да придадеш нов образ на позабравените неща из гардероба.
Преди няколко месеца попаднах на FriChic (http://frichic.blogspot.com/), блогът на Ивелина и започнах да хвърлям по едно око. Направи ми впечатление умението й да съчетава винтидж, пънк и рок аксесоари с класически елементи, да наслоява (което понякога е тоооолкова трудно), да използва секси кройки и дължини, без това да изглежда пошло и прекалено, да съчетава неутрални цветове с ярки акценти, да комбинира разностилови бижута и дрехи. Впечатли ме големият й брой последователи и фактът, че блогът й е включен в селекция на VOGUE France - AROUND THE WORLD IN 45 BLOGS

Реших да я поканя да ми гостува в рубриката Гастрол под формата на интервю и тя се отзова бързо и любезно. Спряхме се заедно на темата за интернет пазаруването, защото:
- най-после навлезе трайно сред българските потребители;
- информация от толкова опитен купувач като нея би била полезна;
- за стрийт модата и модните блогове вече е изписано доста.
Да си призная, не съм привърженик на класическото пазаруване с безкрайните обиколки из молове и магазини. Обичам когато търся нещо, да знам къде мога да го намеря и да си спестя няколкочасовите изтощителни маратони из съблекални и щендери. Та, в тази връзка, интернет пазаруването се оказва добро решение.

Благодаря на Ивелина за материала, снимките, сътрудничеството и точността! :-)

Фотографии и колажи: Ивелина, http://frichic.blogspot.com/

Сладкиш с бяло вино и грозде (Wine and grape cake)

неделя, 26 септември 2010 г.

Преди време Мира публикува много интригуваща рецепта за кекс/сладкиш с бяло вино и грозде. Нещо ми подказваше, че тази комбинация няма как да е неуспешна, а и не бях приготвяла десерт с бяло вино досега. Та, изпробвах го. Резултатът - сочен от гроздето, невероятно ароматен от виното, с лека "влажна" текстура и приятен послевкус.
Към рецептата добавих 1 суп. лъжица Марсала (като е алкохолен, да е алкохолен :-)) и замених бялата захар с кафява. Рецептата можете да видите при Мира тук.
Едва успях да го щракна преди да е свършил окончателно :-)

90`s vibe: Jamiroquai, Cosmic Girl

събота, 25 септември 2010 г.

Да. Нова рубрика. Парчета от 90-те. Които харесвам, слушала съм стотици пъти и ми напомнят случки и места. И скоро не съм си пускала. Ей такива неща.
Днес - Jamiroquai с Cosmic girl от Travelling without moving (1996).
Много, ама много любими. Клипът е стра-шен!

Danser avec Degas

петък, 24 септември 2010 г.

Вижте непременно Дега! Дори скърцащият под и олющените стени на НХГ няма да ви попречат да усетите порива на движението...
Не пропускайте да гледате и документалния филм за Дега, който тече в една от залите.

Лондон

вторник, 21 септември 2010 г.

Вече писах за вкусния и зелен Лондон тук, сега дойде ред на градския Лондон, с живописните сгради, пъбове, ъгълчета и улици. С двете си страни - аристократичен, стегнат и костюмиран и едновременно бохемски, шарен и пулсиращо приповдигнат. Няма да ви разхождам по класическия маршрут за туристи. Освен червените телефонни кабини, дабълдекерите, Westminster и Big Ben има много други неща, които заслужават внимание.
Харесвам онази част на градовете, която води свой собствен живот, независимо от тълпите раници и фотоапарати. Партитата на корабчета по Темза, групите "yuppies", които се отбиват за по една бира и обсъждат нещо си (важно естествено!), шумните тийнейджъри след училище, фасадите, детайлите, сенките, формите. Лондон е толкова динамичен и избухващ, че трябва наистина усилие, за да фиксира човек вниманието си само върху един елемент, дори това да е нещо толкова елементарно като посоката на движение или това някой да не ти размаже крака в метрото:-)
Харесвам много този град, може би защото е хаотично "подреден" като мен, може би защото го свързвам само с приятни преживявания и слънчево време, а може би защото Лондон умее да създава емоции, които искаш да си спомняш и опресняваш...

Гастрол: гостува Диана от "Опитайте..." с "Готови ли сте за десерт?"

понеделник, 20 септември 2010 г.

Гостът ми днес е Диана от "Опитайте...". Повечето от вас познавате кулинарния й блог, чийто изключително богат асортимент може да впечатли и най-върлите кулинари. Безброй разнообразни рецепти за сладкиши, дипове, салати, хлябове, сладкиши, предястия, бисквити и какво ли още не! Неотменно съобразени със сезона, пресните продукти на пазара и предстоящите православни празници. Винаги в публикациите й има разказ за всеки християнски празник, с исторически препратки и факти, фолклорни елементи, цитати и полезни линкове. Ако като мен не помните дати, следете блога й! Не само няма да пропуснете важно събитие, а и ще го съчетаете с подходящо ястие.
 Харесвам енциклопедичността на рецептите, които Диана предлага, разнообразното съчетаване на продукти, аромати и текстури, добре обяснените етапи в приготовлението, аранжировката и детайлите при поднасяне, оригиналните форми и презентации. Допада ми и новия облик на познати рецепти, които тя успява да възроди и обнови. От коментарите, отговорите и подхода й личи любовта и желанието, с което приготвя всичко, финеса и деликатността й и позитивното отношение не само към храната, а и към света.
Сърдечно благодаря на Диана за участието, точността и интригуващата шоколадова рецепта, която приготви за мен!:-)
Не пропускайте да посетите Диана тук: http://trydiani.blogspot.com/

Сладко?Солено?Сладко?Солено?

петък, 17 септември 2010 г.

Докато всички забъркват и разменят рецепти за сладка, конфитюри, лютеници, туршии и прочие, реших да отбележа есента като споделя новото ми любимо сирене - козе с боровинки. С доста сладък привкус, който хармонира с меката текстура на сиренето, перфектно за следястие или десерт, придружено с чаша изстудено розе. Ако го комбинирате и със сочен сладък плод с интензивен аромат като смокинята, удоволствието би било пълно:-)
Следващия вид, който смятам да дегустирам е сирене с пепел.
Хубав уикенд и приятни дегустации!

Гастрол: гостува Стани със "Zimbabwe experience - part 2"

сряда, 15 септември 2010 г.

И така, обещаната втора част в снимки и компанията на един от известните музиканти в Зимбабве Oliver Mtukudzi http://www.youtube.com/watch?v=pqMZaWOCCrg&feature=channel

___________________________________________________________________________________


ZIMBABWE EXPERIENCE - part 2

- Известно дърво по пътя от Хараре към езерото Kариба – място за пикник и почивка. Повечето хора в Зимбабве карат такива пикапи заради лодките, принадлежностите за риболов и пикник.

Гастрол: гостува Стани със "Zimbabwe experience - part 1"

понеделник, 13 септември 2010 г.

Днес ми гостува  моя много близка и скъпа приятелка - Станислава. Нямах търпениe да пусна тази публикация, не само заради темата, а и заради автора й :-)
Запознахме се в подготвителен клас на Испанската гимназия и до завършването ни бяхме почти неразделни - в час, междучасие, по купони, екскурзии, пътувания, навсякъде!  Ако кажа "приятелство, проверено във времето" ще е банално клише, но е абсолютен факт! Свързват ни много неща от онова време - първите любовни терзания и събирания "по женски", баниците посред нощ, викането на духове, писмата от морето, размяната на дрехи и музика, онези грандиозни купони, на които условието беше "Каня те, но не води повече от 5 човека!":-)))
За съжаление от доста години тя живее и работи в UK и се виждаме не толкова често, колкото ми се иска, но пък знам, че там е щастлива и спокойна. Не мога с думи да ви преразкажа какъв човек е, просто трябва да я познавате - изключително естествена, непринудена, толерантна, откровена, космополитна, адаптивна, сърдечна, забавна, честна, позитивна и усмихната. Има хора, с които дори и да не сте се виждали с години, разговорът ви тръгва гладко и нашироко. Не само заради общите спомени и приятели, а и заради сходната енергия и положителната настройка.
Бях я поканила да ми гостува с избрана от нея тема и тя реши това да е едно отдавна планирано семейно пътуване до Зимбабве. Беше ми разказвала за там, бях гледала и снимките, но описано подробно, в детайли и моменти, се оказа страхотно интригуващ африкански пътепис. Зимбабве определено не е класическата ваканционна дестинация, въпреки че напоследък традиционните екзотични маршрути отстъпват място на все по-необичайни и автентични места, острови и държави като Виетнам, Камбоджа, Тибет, Аржентина, Исландия, Никарагуа, Гана, Фиджи, Танзания, Перу и много други.

Публикацията щеше да се получи доста дълга и затова я разделих на две части. В първата е основния текст с няколко кадъра, а  втората ще съдържа по - голямата част от фотографиите, към всяка от които има кратко описание и разказ.

Стани, благодаря ти за спазения ангажимент, отделеното време и чудесния материал! ххх

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ZIMBABWE EXPERIENCE


Планувахме от доста време пътуването си до Зимбабве, но непрекъснато отлагах заради сериозната икономическа криза и инфлация, епидемиите от холера и размириците покрай последните избори. А, и не на последно място заради многото змии, от които имам страх. В началото на тази година най-накрая се организирахме и пристигнахме.

Очаквах да видя пустиня, като класическа за Африка гледка, но  за мое учудване се оказа страна, пълна със зеленина! Нашето посещение с еосъществи през януари, в разгара на лятото - топло, но не непоносимо. Зимбабве има много приятен климат, без студове и ужасни жеги.
На слизане от самолета веднага ти правят впечатление многото портрети на Робърт Мугабе(Robert Mugabe), най-видният им политик и настоящ президент на държавата. На рецепцията на хотелите задължително пак виси той, собствениците са задължени със закон.(!?)

Атмосферата беше спокойна. Центърът на Хараре прилича на запуснат провинциален град, който ако нямаш специална работа, не посещаваш. Местните живеят в покрайнините, най-често в комплекси с къщи, с портиер, висока ограда и бодлива тел. Видимо няма проблеми, но навсякъде е задължително да се движиш с кола. Тротоари за разходки просто няма.
Повечето бели жители имат къщи с огромни, добре поддържани градини, в които прекарват голяма част от времето си. Барбекюто на местния език се нарича BRAAI и го практикуват доста често. Консумира се много месо, предимно телешко.

Хараре разполага с 10-ина бара, посещавани само от белите. Всички те се познават, защото са малко на брой. Всичко се знае за всеки, кой с кого, как, защо и кога. Не бих могла да живея в такава задушаваща обстановка, имам нужда от движение в анонимност и свобода.

Животът в Зимбабве е привлекателен заради добрия климат, лесното ежедневие, липсата на стрес и красивата природа. Подходящо място за отглеждане на деца е, разполагат с добри спортни бази за ръгби, крикет, тенис и плуване. Хората обичат спорта и наблягат на него. Белите местни жени са лишени от всякакви домакински задължени, всичко се върши от обслужващия персонал. Те по цял ден се занимават с лакиране на нокти, четене на списания и телевизия. Просто не знам как не им омръзва!

Хората са открити, сърдечни и гостоприемни, може би се дължи на голямото количество слънце. Местните бели са доста жилави и устойчиви, наследници на колонизаторите и много калени в условия на природни катаклизми и епидемии.

Корупцията е сериозна, купуват се документи, шофьорски книжки и разрешителни. Пълно е с изключително лоши шофьори, съвсем разпорстранено е нощно време да се кара без фарове(!). На другата крайност са онези, които карат на аварийни светлини, защо, не е ясно. В Хараре има само няколко самостоятелни шосета и много катастрофи, естествено. Масово се шофира след сериозен запой, най-често се консумира студена бира и местен алкохол.

Рождения си ден (4-ти януари) прекарах на BUSH BRAAI - барбекю в пустошта. Закарват столове, прибори, цял бар с алкохол, лед, храна. Пали се огън – един за BBQ, другият за ефект и светлина. Изненадаха ме с торта от слонско изпражнение, което аз в тъмното и под ефекта на алкохола не видях.:-)) После естествено донесоха и истинската торта.Бяха ми объркали и името на STAIN вместо STANI, но пък изненадата беше страхотна!

Доста назад са с технологиите, интернет връзката е все още dial-up, но сега са в процес на модернизация и прекарване на оптични кабели. Токът и водата постоянно и безразборно спират, всички в къщите си разполагат със собствени генератори и сонди, така че са намерили решение и на този проблем. Водата за пиене задължително се преварява и прецежда, за по-сигурно се консумира направо ... бира :-)

To be continued...











World cuisine: Еквадор - салата с авокадо и круша

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Днес като че ли е хубав ден за започване на нова кулинарна рубрика, а именно - World cuisine (Световна кухня). Ще представям всяка седмица по едно ястие от определена държава - характерно, но и адаптирано към тукашния пазар, защото е ясно, че не всички продукти от оригиналните рецепти могат да се намерят из нашите магазини. Другото задължително условие е да са лесни и да не изискват обработка в специални съдове.

Фотография: http://www.trekearth.com/

Започвам с Еквадор - малка държава в Латинска Америка, граничеща с Тихия океан на Запад, Колумбия на Север и Перу на Югоизток. Към нея принадлежат и островите Галапагос, които толкова ми се иска да посетя. Ако някой има път натам, да ми се обади, идвам! ;-)

Фотография: http://www.trekearth.com/

 Няма да ви занимавам със зашеметяващата култура на инките, многото войни и политически преврати, фолклора и историята на Еквадор, повече може да прочетее тук.
 Може би защото в гимназията и университета изучавахме история, култура и литература на Латинска Америка, имам страхотен сантимент и любов към този континент - към музиката, изкуството, багрите, хората, кухнята, езика, философията, манталитета, начина на живот.


Фотография: http://www.trekearth.com/

Днешното предложение е за лека и изключително вкусна салата от зеленчуци, сирене и медено-лимонен дресинг. Поради липса на местни еквадорски продукти, заместваме тамошното твърдо сирене с Грюер. Към дресинга имаше и лъжица сметана, която аз пропуснах, за да е по-лека салатата.


Продукти за 1 порция:

- 1 круша - добре узряла или леко кисела в зависимост от вкуса;
- половин авокадо;
- половин маруля/салата;
- настъргано сирене Грюер;
- орехи;
- мед, лимон и сол за дресинга


Всички продукти се нарязват на тънки слайдове и се нареждат върху листата маруля, полива се с дресинга и се поръсват ядките.

Que aproveche! - както биха казали в Еквадор ;-)

Панирани цветове на тиквичка (Fiori di zucca/zucchini fritti)

сряда, 8 септември 2010 г.


Деля храната не на стандартна и нестандартна, а на вкусна и не толкова, интересна и по-малко интересна. Цяло предизвикателство си е да спретнеш нещо ново и необичайно, да отделиш сума ти време  в набавяне на продукти и  приготовление и накрая да установиш, че не е по твоя вкус, или просто не става за ядене. За щастие ми се е случвало едва 1-2 пъти, не знам дали защото имам малък кулинарен стаж, или просто защото имам късмет :-))
Неведнъж съм споменавала, че една рецепта може да ме спечели освен с интересна комбинация на вкусове, с нов вариант на приготвяне, с непознати съставки  и с ... елемнтарност и бързина. Нещо ефектно, експресно, с качествени продукти и балансиран вкус е перфектното ястие за мен - и за консумиране, и за приготвяне.

Та, тази рецепта е точно такава:
- необичайна заради цветовете от тиквичка, които в България не се използват, поне доколкото ми е известно;
- бърза - отнема едва 10-ина минути;
- лесна - не е нужно да си кулинарен корифей, за да успееш;
- ефектна - цветовете са изключително красиви и в сурово състояние (не бях ги забелязвала досега), и в паниран вид;
- обичаен вкус в необичайна форма - хем е вкусът на тиквичка, хем не съвсем :-)

Използвах цветове на зелени тиквички (zucchini, zucca), които са доста големи, свежи, крехки и удобни за приготвяне. Има стотици начини за приготвянето им, освен панирани, се правят и с различни пълнежи от сирена и колбаси (fiori di zucca ripieni).
Цветовете са перфектно предястие, чувстват се добре в компанията на кисело мляко с чесън и копър. И обещавам, спирам с тиквичките тази година, аман от тях!:-))


Продукти за панировката:
1 яйце, 3 супени лъжици брашно, бира, сол

Приготовление:
Цветовете се измиват и подсушават. Смесва се разбитото яйце с брашното до получаване на гъста каша. Прибавя се бира до консистенция, която позволява полепване по цвета (гъстота на боза примерно).
Потапя се всеки цвят в загрята мазнина и сe пържи до зачервяване. Изцеждат се на домакинска хартия и са готови за консумация.


Гастрол: гостува Диди от "Готвенето е забавно!" с "Design addicted"

понеделник, 6 септември 2010 г.

Днес имам удоволствието да ми гостува Диди от "Готвенето е забавно!".
Не се познаваме лично, но финесът, острата й сензитивност към красивото и детайла, личат във всяка нейна публикация. Прекрасни фотографии, интригуващи истории и информация, изпипване на всеки елемент и елегантен финес - това можете да откриете в чудесния й блог. Особено много харесвам прекрасните й колажи, деликатността на изказа, позитивното й слънчево отношение, нежното съчетаване на цветове и форми, естетския подход и поглед. 
Въпреки че е създателка на един от най-стилните кулинарни блогове, участието й в Гастрол няма да е с рецепта, а с подбор от любимите й вдъхновяващи дизайнерски мебели, другата й страст и основна професия.
Темата ми е любима - безкрайна и неизчерпаема и носеща много красота и удоволствие. Интериорът е не само "поставяне на нужните мебели", а философия, гледна точка, емоция, настроение. Детайлите и акцентите говорят и внушават. Колкото повече красота има край нас ежедневно, толкова повече хармония и комфорт ще ни носи околния свят.

Непременно посетете Диди тук: Готвенето е забавно!  Дори и да не ви се готви;-)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Design addicted

Като дете обожавах ходенето на гости при чичо. Една от причините беше част от менюто – винаги вкусните картофки и традиционната мелба, направена с всичко, както си трябва: )
А по-съществената – малката колекция от интериорни списания на леля ми. Нямаха никакви проблеми с мен относно поведение и послушание, защото изчезвах. Присъствах само физически, седнала в ъгъла до етажерката, разглеждайки всеки път едни и същи неща, които знаех почти наизуст.
Този мой интерес определи впоследствие избора на учебни заведения и езици, професия ... всичко, с което съм се занимавала досега.
С годините си създадох собствена голяма колекция от албуми, списания, специализирана литература и т.н.
Със съхранението на дигиталната информация се справям лесно, за разлика от тази на хартиен носител...След като сериозно, дълго и упорито на дневен ред стоеше въпроса с нейното осезателното присъствие навсякъде, се наложи да се предприемат мерки.Не можах да се откажа от нито едно интериорно списание.От модните и лайфстайл издания запазих само притурките с рецепти....
В операцията по спасяване на книжнината и успокояване духовете на недоволните от липсата на пространство и нарушена лична територия (превзета безмилостно от стройно подредени в колони списания) се включиха и родителите ми.
Една част от съкровищата отиде при тях, друга - в лятната ни къща.

Сега, след създаването на блога ми, нова колекция започва внушително да нараства ....


Аз отново изпадам в остра нужда от свободни обеми, а близките ми – в същия тих ужас кое къде и как ще се съхранява : )

От многото постижения и икони в дизайна, които харесвам, подбрах за вас някои от най-любимите ми, артистични и вдъхновяващи :






  • кресло The Egg, 1958, дизайн Arne Jacobsen за Radisson SAS hotel











....с декорация от гъши пера









  • ваза Blow Away, дизайн Front, от Moooi




Вълшебно, нали?

С цвят на мед

петък, 3 септември 2010 г.



Като малка не обичах мед. Под никаква форма. Изобщо. Категорично. Само като го видех в бурканчето, и ми ставаше зле.
Преди около година обаче го преоткрих. След като спрях кафето и навлязох в дебрите на чая. Медът сякаш е създаден да прави компания на любим, ароматен чай, така добре го допълва и довършва вкуса и аромата му.
Медът може да се използва и за стотици видове сладкиши, шейкове, сурови плодове, салати и дресинги. За полезните му съставки няма нужда да споменавам. Стига да е истински  и качествен, естествено.
Освен аромат и вкус, медът има и изключително красив цвят. Дали ще е светложълт, кехлибарен или почти охра, няма значение. Пречупва светлината и хвърля нежни отблясъци в тон със задаващата се есен. Цветовете "мед" и "карамел" за актуални този сезон както за косите, така и за дрехите и аксесоарите.
Козметичните му свойства също не са за пренебрегване. Подхранващи маски за коса и лице, серуми, кремове и почистващи скрабове превръщат хранителните продукти като мед и шоколад в изискана грижа и гурме преживяване за кожата. Медът почиства, подхранва, хидратира и регенерира успешно, в чист вид или като съставка на конкретен продукт.

Този уикенд планирам "медена" неделя.

  • Прекрасен зелен марокански чай с мента сутринта. С мед.

  • Салата от авокадо, круша и сирена на обяд. С мед.

  • Следобеден релаксиращ масаж. С мед.

  • Крем-карамел с кокос и боровинков сос вечерта. С мед.
Към последното смятам да прибавя чаша десертно вино. Този път без мед ;-)

Пожелавам ви сладък и кехлибарен уикенд с една моя любимка - Erycah Badu и парчето й от 2007 "Honey":-)




Honey and sugar peeling на Bernard Cassiere - Paris от серията Honey Body care

Лехчево - по-близо от вътре до вън

сряда, 1 септември 2010 г.


Лехчево се намира в Северозападна България. Голямо, равнинно, с течаща покрай него р. Огоста. Приветливо, чисто и уютно българско село, преди години многобройно и оживено, сега не толкова, за съжаление.
Прекарах там 2 години от детството си благодарение на приятна авантюра на баща ми и желание да смени обстановката. Да остави кариера и градски живот, да се откъсне от объркана и голяма София с цялото семейство и да се отдаде на любимата си докторска професия, лов, риболов, писане, четене на любими автори и живот близо до земята и корените. След тези 2 години се върнахме, защото ме чакаше училище, а и градът започна да липсва на всички ни, но този период считам за най-хубавия от моето детство. Сега къщата е празна, родителите ми и ние я ползваме само през ваканциите, но няколкото дни там успяват да ме заредят за цяла година.
Била съм прекалено малка (около 4-5 годишна), за да си спомням заминаването и конкретни подробности, но помня най-важните неща. Помня честите гости и многобройни семейни приятели на масата под ореха, помня огромния зелен двор, който не можеш да обхванеш с поглед и бялото куче Рекси, което винаги лаеше по мен. Помня признателните пациенти на баща ми, които носеха каквото имат на разположение - зеленчуци, кофи плодове, прясно месо или яйца, в знак на благодарност за грижите му. Помня одеялото на поляната пред къщата, стария ВЕФ до мен и куклите, които ми правеха компания. Помня игрите с братовчедите ми, с които организирахме цели спектакли, с костюми и реплики. Помня ловния дом с огромната сенчеста тераса и стаята за бридж. Помня звука на грамофона, който се носеше от гостната когато заспивах. Помня детските списания, за които бях абонирана и чаках с нетърпение в пощенската кутия. Помня радостта, която изпитвах, че не е нужно майка ми специално да ме извежда в парка, деляха ме едва няколко стъпала. Помня малките зайчета и котета, които се раждаха непрекъснато и обичах да разнасям с мен и галя. Помня стария зимник, в който заключих без да искам едно приятелче, докато не дойде баба му да го освободи :-)) Помня пъдпъдъците в патладжан и цвета на домашно вино. Помня толкова много неща, толкова отдавна и толкова далеч...
Винаги съм обичала да се връщам там, и сама, и в компания. Но най-хубавата компания тази година беше дъщеря ми. Да я виждам как си играе на същите места, на които съм го правила и аз, ме накара да изтръпна. За миг си се представих отново малка, с нея, на поляната, под звуците на стария ВЕФ... Нещата се повтарят, циклично и необратимо...
Тогава пиех лимонада, четях "Приключенията на Лукчо", карах първото си колело без помощни и разглеждах филмче на диапозитиви. Сега пия мента с мляко, чета Айн Ранд, карам колело "за възрастни", ровя из стари снимки и мисля прекалено много...Детската ми реплика "Тук е по-близо от вътре до вън" сега разбирам и с ново, по-образно значение.
Обичам да се връщам там с любимите ми хора и да чувам скърцането на дървената порта, обичам хамака под сянката на ореха и мириса от цепенето на дърва, обичам току-що окосената трева и хладните стаи през лятото.
И искам да запечатам всичко точно така в съзнанието си, до следващия път...

















Proudly designed by | mlekoshiPlayground |