Гастрол: гостува Мира от "Marmottes et Chocolat" с "Вкусна Индия" - част 1

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Мира живее близо до Париж и е създателка на един изключително уютен и приятен за четене и гледане двуезичен кулинарен блог със забавното заглавие Marmottes et chocolat. Там има не просто рецепти. Тя често разказва за пътувания, събития, места, хора, споделя впечатления и информация. С чувство за хумор, непринуденост и откровеност. Майстори прекрасни macarons (което на мен ми изглежда адски трудно и сложно), има афинитет към международната кухня и новаторското съчетаване на продукти и аромати, прави дори молекулярна кулинария (абсолютен висш пилотаж!).
Заедно избистрихме темата на гостуването - Индия и индийската кухня. Толкова харесвам всичко свързано с тази страна и културата й, че с нетърпение чаках да получа снимките и текста на Мира. Тя подходи с изключителна точност и организираност - всичко беше обозначено, систематизирано, подредено, въобще гост-мечта!:-) Страхотно живописни снимки и увлекателен текст, придружени с три типични индийски рецепти, които ще публикувам утре в част 2. Досега не се осмелявах да приготвя нещо индийско, въпреки че съм заклет почитател, но рецептите на Мира се оказаха лесни, достъпни, изпробвани и най-важното от автентични източници. Скоро май ще се носят индийски аромати из къщи:-)
Много благодаря на Мира за интригуващия материал и участието! Непременно я посетете на този адрес: http://marmottesetchocolat.blogspot.com/


–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Вкусна Индия

Текст: Мира
Фотографии: Филип (съпругът на Мира)

„Хубавото меню е като хубавата приказка. То трябва да съдържа в себе си определен брой драматични елементи, подредени и хармонично развиващи се. Всеки от тях трябва да има логичен завършек, защото, за разлика от приказките, всички менюта трябва да са с щастлив край”.

- Шанти Балараман „The Flavours of South Indian Cooking”

Намастé!
Ето, вече можете да поздравявате в Индия. Всъщност този поздрав, в наши дни употребяван най-често като „Здравей(те)!”, заедно с придружаващия го жест, крие в себе си дълбока символика и би могъл да се преведе също като „Божественото в мен приветства божественото в теб” (както и още няколко възможни превода от санскрит, на които няма да се спирам в момента).
Израсналите през 80-те години сигурно си спомнят една детска книга с великолепни цветни илюстрации и невероятно красива жена на корицата – „Индийски приказки”. Това беше една от любимите ми книги, която препрочитах десетки пъти и не ми омръзваше. Губех се в изобилието от ярки цветове и екзотични имена като Арджуна, Дамайанти, Друпади, Агни...
Пораснах, зачетох се в други книги, но интересът към Индия остана някъде дълбоко в мен. Доста години по-късно, след на пръв поглед, хаотична поредица от събития и решения, се озовах в Париж, в научна лаборатория, където не само ръководителят ми, но и доста от колегите ми, бяха индийци. Тогава изпитах първия непосредствен досег с тази толкова различна култура. Oпитах и се научих да ценя индийската кухня и музика. Едно от най-вълнуващите преживявания в досегашния ми живот беше миналата година, когато наши приятели от „лабораторните” ми времена, ни поканиха на сватбата си в Индия (град Бангалор) и последваща разходка из щата Карнатака (южна Индия).
Пътуването беше незабравимо. Индия е страна на контрастите. Индия насища сетивата. С множеството минувачи по улиците, шума от движението и непрестанните клаксони и звучащата от отворените прозорци филмова музика. С многоцветните храмове и сгради и плакатите със звездите на Боливуд на всеки ъгъл и билборд. С разнообразието на сарита и подрънкването на гривни по китките и глезените. С миризмата на къри, смесена с аромата на жасминовите нанизи, вплетени в косите на жените. С амбулантните търговци, сновящи с колички или приседнали на тротоара, продаващи плодове, закуски, изображения на богове, грънци или живи птици. По-късно прочетох, че посетилите за първи път Индия преживяват такъв културен шок, че или развиват депресия, или нямат търпение да се върнат отново там. Аз определено съм от вторите!
Не на последно място, по време на пътуването успях да опитам автентичната индийска кухня – върху бананови листа и люта до полуда. Средностатистическото ми европейско небце откри нови измерения на ароматите и силата на подправките. Кулинарният ми хоризонт се разшири с ястия, излизащи от утъпканите пътеки на „пиле тандури – бирияни със скариди – агнешко тика масала и наан с топено сирене”, които са стожерите на всеки уважаващ се индийски ресторант по нашите ширини. За съжаление не успях да запомня имената на повечето сосове, чътнита, хлебчета, понички и панирани зеленчуци, а ми беше неудобно да снимам бюфетите, където домакините любезно бяха сложили надпис с имената.
Индийската кухня е необятна като страната – разнообразна, проста като изпълнение и сложна като съчетания на подправки. Казват, че в Индия кухнята и езикът се сменят на всеки 250 километра. Една от основните характеристики е началното запичане (или запържване) на подправките в горещ тиган, което ги кара да освободят целия си аромат. В менюто обикновено са включени едно основно ястие, придружено от второстепенно ястие и един вид въглехидратна храна. Може да се добавят различни сосове, салати или дипове. Второстепенното ястие се подбира според типа на основното – например, ако основното ястие е люто и с много подправки, тогава другото ще е леко, свежо и с по-ненатрапчив вкус.
Южноиндийската кухня се характеризира с широкото използване на ориз за основна въглехидратна храна (за разлика от северната, в чиято основа са са различните видове хляб и питки), придружен от разнообразни зеленчукови сосове и дипове. Широко застъпена е употребата на кокосово мляко в ястията. Кухнята в южна Индия е по-люта, но и по-лека от северноиндийската си посестрима. По крайбрежието на океана е разпространено кърито с риба, както и различни морски дарове. В основата й са хиндуистките традиции, но се и откриват влияния от различните колонизатори, минали през тази част на страната – френско в Пондичери, португалско в Гоа, английско – в региона около Мадрас. Най-характерните ястия за южна Индия са две : „доза” – тънки палачинки от оризово и лещено брашно с люта зеленчукова плънка и „идли” – нещо като понички от оризово брашно, сварени на пара и поднасяни с чътни и леща.

Във втората част утре очаквайте рецептите на Мира за Зеленчуково къри, ориз с кориандър и райта.

Градският пазар в Бангалор – сергия за варива и люти чушки

Крайпътен храм

Селяни, обработващи оризови ниви


Събирач на кокосови орехи


Насаждения от куркума

Пастири по пътя

Сергия на пазара в Майсур


Авторикша в Бангалор


Храм в Бангалор


Посетителки на летния дворец на султан Типу в Шрирангапатана

Каменни скулптури, изобразяващи сцени от индийската митология по фасадата на храма Хойсалешвара (XII в.) в Халебиду


Каменна скулптура на флейтистка на фасадата на храма Ченакешава (XII в.) в Белур

Посетителка на вратата в храма Ченакешава (XII в.) в Белур


Скулптура на Ганеша (бог на късмета, мъдростта, учението и щастието, син на Шива и Парвати), част от украсата за сватбената церемония

Храм на хълм в природния резерват Мудумалай в планините Нилгири


 Индийската кухня на място (менюто на сватбената церемония)

12 коментара :

пепеляшка каза...

Намасте и от мен! И на домакинята и на гостенката, едно сърдечно-благодаря, за прекрасната разходка из Индия, и така заинтригуващия разказ на Мира. Аз съм върл почитател на Индия, кухнята им, на йога,на Аюрведа,на философията за живота,на ароматите, и на Индийските приказки....но все не набирам кураж да я посетя, макар че приятелките ми ходят всяка година.
Спорна нова седмица, с Индийски привкус и аромати!

Milena каза...

За първи път се "отбивам" тук и сега осъзнавам какъв пропуск е това :-) Почитателка съм на блога на Мира и нямаше как да пропусна нейното гостуване тук :-) Този пост определено завладява и очарова. Невероятно преживяване е било пътуването до Индия, Мира! И на мен ми е мечта да я видя отблизо :-)
Благодаря на домакинята и гостенката за тази виртуална разходка!

pep-4o каза...

Чудесна разходка си ни организирала, Мария! Благодарение на снимките на Филип и завладяващия разказ на Мира останах без дъх от видяното и прочетено.
Благодаря и на двете ви, удоволствие бе за мен да серазходя с вас :)

Ивейн каза...

Увлекателно, интригуващо,завладяващо!
Благодаря!

Devil_kin каза...

Много приятен разказ.Много ми хареса и блога на Мира.От известно време съм на диета и ми прави впечатление ,че много ми се готви...чакам с нетърпение индийските рецепти

Флор каза...

Удивително красив разказ и вдъхновяващи снимки. Благодаря!

Mira каза...

Мария, отново ти благодаря за любезната покана! Гостуването ми при теб беше истинско удоволствие :).
Сърдечни поздрави и усмивки!

Благодаря и на всички момичета за милите думи :)

LaMartinia каза...

Мария, и аз имам Индия като топ бъдеща дестинация. Имам чувството, че няма да ми с еприбира от там:-)
Милена, радвам се, че се отби! Мира наистина прави чудесни неща, а и разказва увлекателно!Поздрави и се надявам да наминаваш често:-)
Пепчо, и на мен ми беше много интересен и любопитен материала. Поздрави!
Ивейн, съгласна съм, благодаря ти!:-)
Девил Кин, така е, колкото човек се опитва да се ограничава, толкова му се прияждат всякакви неща:-))Успех в диетата ти пожелавам!
Флор, радвам се, че ти хареса, бях сигурна, че Мира ще измисли нещо интригуващо.
Мира, аз ти благодаря, удоволствието беше мое!:-)

Станимира каза...

Мира, разказът ти така точно описва Южна Индия, пренесох се там направо. Много се зарадвах да видя снимките ти от храмовете в Халебид и Белур, които ни очароваха преди години. Между другото, имам подобна на твоята снимка с жената в сари на изхода на храма в Белур. Невероятни бяха тези храмове от камък като дантела. Благодаря ти за разказа и снимките!
Мария, поздравления за гостенката ти! Изглежда, ако една Мира не успее да разкаже за Индия, идва друга на нейното място и така нищо не се губи :). Хубави дни и на двете ви!

fedora каза...

Направо ми падна шапката :)))
Страшно много ме привлича екзотиката, а снимките и разказът са повече от чудесни :)
Прекрасни сте и двете :)

Диди Б каза...

Много увлекателен разказ на Мира,както винаги! Страхотни снимки,Индия е невероятно преживяване!
Спомням си я книгата - аз също я харесвах!:)

LaMartinia каза...

Хаха, Мира, наистина така се получи:-))Благодаря за интересния коментар!
Федора, отдавна съм я набелязала Индия аз, ще видим кога ще успея да се престраша:-)
Диди, и аз я пазя до ден днешен Индийски приказки, илюстрациите са просто вълшебни!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |