Гастрол: гостува Мартина - един човек на 2

понеделник, 29 ноември 2010 г.


Да, "гостува" ми Мартина. Която днес навършва цели "де"! Няма по-подходящ гост в Гастрол на този ден. Публикацията е юбилейна - номер 200, пълно със символи:-)Тук трябва да последва малко вайкане как бързо минава времето, как летят годините докато растат децата и подобни клишета, които смятам да ви спестя.  С тези мишешки уши я снимах преди малко повече от година, тази реших да повторя. И възнамерявам да го правя докато стане на 18 или поне докато не ми откаже и  обяви майка си за луда, хаха!

Вместо рецепта за коледни сладки

петък, 26 ноември 2010 г.

Отсега ви казвам, че няма да съм много полезна и тематична по Коледа. Тази година ще пропусна коледните сладки, снимките на еленчета, топки, златни гирлянди и коледни звезди. Не защото не обичам празника, просто за Коледен дух ще разчитам на греяното вино и чая  с ром, хаха. Миналата година се пробвах за първи път с Коледните сладки - 4 вида при това! Което, оказа се, е прекалено амбициозно при положение, че никога не бях правила не коледни, а каквито и да било сладки! Е, получиха се, но по-скоро ставаха за украса на елхата, отколкото за ядене:-))) Омазах цялата кухня и всички съдове и май чистенето беше повече от удовослтвието. Мартина е все още малка да ми помага и да бъде въвлечена в коледните кухненски занимания, а и много пипкаво се оказа - бъркаш, точиш, печеш, украсяваш.
Освен това, при положение, че има такива талантливи сладкарки като Бубето, Ивейн, Милена, Кали, Дани, Ирина, няма смисъл да се напъвам. Само мога да се наслаждавам на техните произведения. Най-много един щолен да се опитам да направя, не за друго, а защото много го обичам!
Навлизайки в Коледната тема,  неизбежно изниква въпросът за подаръците. На кой какво, защо, как и т.н
Ето няколко идеи, малко по-нестандартни от обичайното и свързани с много емоции:

Something... about ... LaMartinia

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Преди около месец Руми от Something...  ми беше на гости в Гастрол.
Е,  дойде време да й върна жеста. С голямо удоволствие! Параметрите: темата по избор, а акцента върху мен. Хубаво. За да не се впускам в досадни хронологични подробности за живота, вкусовете и ежедневието си, реших да го оформя в далеч по-забавната и за писане и за четене блиц форма. Въпрос от една дума и отговор от едно изречение (е, някъде и по 2-3;-) За протокола: бях максимално откровена!
Добре де, ама все пак Something... е кулинарен, трябваше и рецепта да включа. Вместо една завъртяна и сложна, реших да са две. Коктейл и десерт - и двата семпли, лесни, бързи и изключително приятни за консумиране, каквито обичам да са рецептите.

Руми, благодаря за поканата! Изключително много се радвам, че разменихме гостувания!:-)

Рецептите вижте по-долу, а за блица, посетете Something...

Гастрол: гостува Дина от Coffee break с "Вино и шоколад"

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Познавам Дина покрай фотографските ми увлечения. Първо забелязах изключително красивите й деца, след това кулинарните й предложения с чудесни снимки. Веднага се познава естетски поглед, усет към красотата и творчески заложби. Имам една нейна супер любима снимка на топла закуска, в красив панер, върху дънер в градината - символ на пълна неделна сутрешна идилия!
Скоро  създаде и свой блог, където като мен смесва теми - кулинария, кино, литература, пътувания, места, впечатления. Ястията, които споделя са лесни за приготвяне - едно от най- привлекателните за мен неща в  рецепта.  Поканих я без да знам, че всъщност работи като маркетолог за голяма българска винарска изба. Тези, които си спомнят една от първите ми публикации знаят, че обожавам вино. И за мое учудване, материалът й беше точно за това! В комбинация с един от любимите ми десерти - шоколадово суфле. Трудно може да се устои и на двете изкушения.
Както скоро почти бях се записала на курс по дегустация на вина, ми идва да й задам 100 000 въпроса. Дина, ако започна да ти досаждам, не ми обръщай внимание:-))
Та, с голямо удоволствие публикувам нейния текст и фотографии, като мисля в най-скоро време най-сетне да се престраша да приготвя суфле (по нейната рецепта, естествено) и да го комбинирам с някое плътно, ароматно вино, мммммм!
Дина, благодаря ти за изключително приятното участие и ти пожелавам много вдъхновение, нови теми и един куп добронамерени читатели!

Дина можете да посетите тук: http://coffeebreak-daeneris.blogspot.com/

Paper cake

петък, 19 ноември 2010 г.


Да. Торта. От картон. В която се слагат малки подаръчета за гостите на детски рожден ден.
Видях я за първи път при Нана и ужасно много исках да я направя за първия рожден ден на Мартина. Но не ми остана никакво време, а пък и ми се видя сложна.
Тази година пак реших да се пробвам. И за мое щастие и облекчение, Нана беше така добра да ми изпрати основните части на парчетата торта, изрязани с машина(Благодаря, за което!). За мен оставаше да ги сглобя и украся. Хубаво, ама като не съм го правила преди. Имам разни опити за картички, но тортата е нещо доста по-трудоемко. Накупих материали, хартии, детайли, декорации и зачаках да ми дойде вдъхновението.

За спешната нужда от Санчо Панса

сряда, 17 ноември 2010 г.

Скоро, по повод загубения ми телефон, си говорихме с Нана за абсурдните случки, които спохождат разсеяните хора. Посмяхме се на 1-2 нейни и мои куриозни ситуации, от типа „смях или плач”.
Трябва да призная, че и аз съм в графа приятно разсеяни. Често далеч не приятно, даже опасно. Но пък винаги крайно комично за околните. Стигам до извода, че ми трябва един Санчо Панса, който да ми носи багажа, да ми събира вещите по пътя и междувременно да ръси сентенции.


Уверявам ви, хич не е добра идея:

  •  Да разлееш кутия бяла блажна боя върху тъмен паркет. Със 7-месечен корем.
  •  Да си загубиш личната карта на отиване, а бордната карта на връщане. За малко да ми носят кюфтета на летището.
  • Да се сетиш, че си на сватба 1/2 час преди началото й. Не моята. За щастие или не.
  • Да счупиш стъклена двулитрова бутилка зехтин върху чисто нови кухненски шкафове.
  • Да забравяш ключовете на вратата. 3 поредни дни. И трите пъти съседката да ти ги връща.
  •  Да счупиш съд за фондю, с шоколад вътре. На 14 –ти февруари. Върху бял под и бели стени. Час в романтичната компания на парцала.
  • Да си забравиш телефон, часовник и портмоне. Едновременно, на чуждо място.
  • Да си оставиш телефона в тоалетната на служебно мероприятие с 400 чуждоговорящи гости. След теб да влезе сънародничка и за щастие да ти го върне на следващия ден.
  • Да ти падне тока по време служебна среща . За съжаление не успях да изтръгна и другия като онази реклама на „Ментос”.

Гастрол: гостува Мария от "Цветно... с Пепеляшка" с "Очарованието на Рила"

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Не знам от къде да започна с представянето на днешната ми гостенка Мария - с рецептите, любимите й места, удоволствието от добре прекараните моменти и ваканции, пътеписите или планинските маршрути. Тези, които следите блога й вече знаят, че за всичко това разазва тя. С непринуденост, любов, привързаност, чувство за хумор, понякога самоирония.
Споменах планините. Винаги съм искала да имам навика да ги посещавам регулярно. Но все нещо друго изниква на преден план и го правя рядко. И преди, и сега, след появата на Мартина. Не съм планинар и не обичам нощуването на палатка (не съм и пробвала, де;-). Объркват ме десетките обекти, хижи, пътеки, маршрути, а раницата не ми е най-любимият аксесоар. Но Мария ми показа съвсем нагледно, че няма нищо толква страшно в планинските преходи. Могат да бъдат и по-комфортни и удобни, добре организирани, без това да отнема ни най-малко от красотата на планината. Именно заради тази красота искам да възпитам и детето си да бъде близо до тези места. И съвсем тържествено обещавам при първи удобен случай и малко по-нататък във времето (2 години май не са най-подходящата възраст за преходи;-), да последвам един от маршрутите на Мария.
Доказателство за заразителната й любов към планината е рубрика "Моите запалени искрици", в която публикува писма и разкази на читатели за пътувания по  нейни маршрути. Каква по-голяма награда от това за всеки споделящ и разказващ!

Go green

неделя, 14 ноември 2010 г.

Нямам идея как се нарича дървото, чийто плод е това зелено "нещо"(след включването на Луис, maclura pomifera било:-). Но става идеално за декорация.
В прозрачен съд (идеално е цилиндричен, но аз счупих моя), в дървена или порцеланова купа, или просто поставен на подходящо място. Има страхотен жълто-зелен цвят (който напоследък ми е любим) и интересна набраздена повърхност.
Издържа свеж около седмица и го има със сигурност в парка "Заимов".



¡Guapas!

петък, 12 ноември 2010 г.

Минавам само да ви пожелая хубав уикенд.
С една любима моя песен на любима испанска певица - Bebe (María Nieves Rebolledo Vila).
Освен изключително талантлива, носи типично испански черти и средиземноморски сексапил.
Видеото също е "!!!"

Me fui

И една прекрасна madrileňa (Мадридчанка), заснета от The Sartorialist ТУК. От обувките до прическата, през аксесоарите, жеста, погледа, позата и изражението - не бих сменила нищо!

Специална вечер без специален повод

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Не винаги е нужно специалните неща да имат специален повод. А и няма значение дали сте сами, леко обвързани или силно ангажирани. Не е нужно дори специално място, специална храна и специална обстановка. Просто от време на време, някоя вечер, вкъщи - неща, които харесвате, идея, акцент. Вечер без телевизия, шум и ежедневния разбор на деня . Под някакво заглавие. Дали ще е "еди каква си кухня", "еди каква си тема на разговор", "с еди какво си вино", "на еди каква си дата" , "на еди каква си музика" абсолютно няма значение. Нужна е само отправна точка, която да ви накара да мислите. Или да спрете да мислите. Храната и напитките са само рамка и повод. Останалото е плод на въображението:-)
Една идея за небрежна "френска" вечер. Без готвене, приготовления, свещи, гладене на покривки. Само удоволствие:-))

Вино (не е задължително да е френско, а просто някое, което ви харесва)

90`s vibe: Notorious B.I.G & Puff Daddy, Mo money mo problems

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Мда, музикалният ми вкус е малко шизофреничен. С изключение на поп-фолк (крайна непоносимост към всичките му варианти и всичко, свързано с него), тежък метъл (просто не я разбирам тази музика) и някои крайни авангардни течения,във всяка музика, която изисква емоция и мисъл, мога да намеря смисъл и красота. В зависимост от момента и ситуацията.

Тази конкретно ми навява спомени за море, ваканция и дъъълги партита:-)

С цвят на шоколад и ... без телефон

сряда, 10 ноември 2010 г.

Днес, освен, че навън е почти 30 градуса, отбелязвам и загубата/кражбата на 1 брой мобилен телефон. Отдавна се "опитвах" да го загубя, днес най-после успях, хаха. Те пък взеха и че го присвоиха и сега трябва да предприема всички действия по издаването на нова карта и въстрановяването на всички номера. Не съм вещоман и приемам, че вещите трябва да ни служат, а не обратното. Но пък е необходима и една минимална доза внимание(която на мен често ми липсва), за да не си причиняваме допълнителни главоболия по подмяна и възстановяване. Както и да е, трябвало е да стане.
Хубавото е, че прекарахме няколко чудни топли часове в парка, и то по къс ръкав. За началото на ноември си е направо екзотично. Освен с характерните й обичайни цветове от диапазона жълто-охра-кармин, свързвам есента и с шоколадово кафявото. Вече сте се нагледали на есенни пейзажи, листа, тикви и круши. Затова - днес една шоколадова публикация. Освен топлотата на кафявото в този му нюанс, самият цвят внушава уют, топлина, спокойствие, усещане за дом. Цветът на старо дърво. На топла напитка в голяма керамична чаша. На мек велур. На опадали по земята кестени. На плътен ароматен десерт след задушевна вечеря. Няма да продължавам повече, за да не стигнем до едни други, неприятни асоциации, хаха.
Та в този период- на вихрещата се есен и предстоящата зима, шоколадово кафявото настъпва сериозно.

В аромата на продуктите...

Гастрол: гостува ИВЕЙН с "Вентилаторите"

понеделник, 8 ноември 2010 г.

В тази рубрика, освен самото гостуване, интересна е и комуникацията между мен и поканения. Едни реагират по-сдържано и делово, други далеч по-емоционално, бурно и импулсивно. На едни има трябва повече време за обмисляне, други се хвърлят презглава в някоя тема и решават бързо. Във всички случаи, цялата комуникация и съгласуване е огромно удоволствие за мен - опознавам по-добре поканения и имам възможност да разбера що за свят се крие зад личността, името, образа.

Днес е ред на една дама, която много от вас познават от блог-пространството – Ивейн. На поканата тя се отзова бързо, с положителен и крайно любезен отговор, в което не съм се и съмнявала. За тези от вас, които не са попадали на блога й ще кажа няколко неща. Изключително точен, коректен, внимателен и любезен човек. Обикновено асоциирам хората с цветове. На нея определено й пасва  духа на зеленото - носещ комфорт, спокойствие, хармония.  Деликатна, емоционална, елегантно премерена, скромна. Всичко друго разбирам, но скромността не! С професия, в която се смесват артистичните пориви с техническите умения, талантлив творец с усет към формата, детайла, цвета (което аз особено ценя у хората). Прави прекрасни торти, шие, снима, разказва, готви – с такива умения човек може да бъде всичко друго, но не и скромен.

Чай във фабриката

неделя, 7 ноември 2010 г.



"Чайната" се намира на живописната софийска улица "Бенковски". Номер 11. Безистен. Скърцаща дървена врата. Веднага щом влезете ви лъхва аромат на сладки, канела и билки. Чайовете са безброй - черни, билкови, аюрведа комбинации, плодови. Сервират се с мляко или мед, според вида и аромата. Любими все още нямам, тъй като не съм опитала всички. Здравослови комбинации за лек обяд или вечеря, с наблягане на дневното меню. Винаги чудесна музика - обикновено джаз и етно. Аскетично-артистичен интериор. Винтидж мебели, сменящи се картини и фотографии декорират стените. Голям дървен бар, кръгли масички, усещане за уютна чакалня на стара френска гара (примерно:-). Идеално за усамотяване с книга през деня, за разговор или небрежна среща. Всяка сряда има музика на живо, понякога импровизации и сглобени в последния момент формации (тук избих даже на рима, хаха).

90`s vibe: The Brand New Heavies - Dream On Dreamer

събота, 6 ноември 2010 г.

The Brand New Havies - една от любимите ми acid jazz групи. Слушах ги на живо миналата година в София. Днес ги чух в едно такси и се сетих отново за тях.
А с албума от 1994, от който е тази песен ме свързват безброй спомени... :-)

Inspiring

петък, 5 ноември 2010 г.

В тази публикация става дума за две мили дами, които познавам само задочно. Не сме се виждали на живо, не сме пили кафе заедно, нямаме общи спомени, не сме се карали, не сме учили в едно училище, нито сме работили на едно и също място. Но с отношението, емоцията си и това, което правят, имам чувството, че се познаваме отдавна.

Преди няколко седмици получих  пратка от Милена. Естествено, предположих, че може да е картичка. Но не и тази, която бях харесала в блога й. Тя е запомнила, че съм коментирала и решила да ми я подари. Не искам да се превъзнасям, но наистина ме трогна! Много! Ръчно рисуваното листо върху една от изящните й картички е като живо и украсява видно място вкъщи. Мисля, че няма да я прибера до следващата есен:-)
Миленка, продължавай с това, което правиш - има смисъл и кара хората да се чувстват щастливи и специални! Благодаря!

LaMartinia на гости на ideendom.com

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

ideendom е един от любимите ми български сайтове за интериор. С прецизен подбор на идеи, красиви фотографии, добре структурирани раздели и полезна информация, може да бъде източник на вдъхновение за всеки, който обича да реновира, декорира, трансформира и освежава дома си. С дизайнерски мебели, модерни иновации или семпли собственоръчно изработени детайли - няма значение, важна е идеята, вдъхновението и удовлетворението от уникалното интериорно пространство.
Най-неочаквано за мен създателката на този чудесен сайт ме покани да участвам с наскоро сътворените от мен неща. Оказа се, че имаме и доста общи интереси. Е, сигурно се досещате, че не се колебах много дали да участвам.
Роси, благодаря за вниманието и точността, за мен беше удоволствие!

Публикацията ТУК

Bungee!!!

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Тези, които следят редовно блога знаят, че бънджи скока беше подарък за рождения ден на Любимия. Бях готова ако той не прояви желание, да се метна аз:-)) Но пък на него взе, че идеята му хареса! Избрахме си дата, сменихме ваучера от Клисура за Витиня (ниско му била Клисура, хаха) и се настроихме - аз за сеир, той за скок. Домъкнахме видео и фото техника, за да запаметим момента. Снимахме се и преди скока (малко черен хумор - за всеки случай;-)
Мостът на Витиня вибрира силно от преминаващите камиони и почти имитира ефекта на въжения мост. Като прибавим и 115 м. височина си става леееко страшно. Лично аз нямам фобия от високо, но ми се подкосиха коленете.
Имаше около 30 желаещи за скок, уцелихме чудно слънчево време, никаква мъгла и дъжд.
Бързо минава редът, дойде време и Любимия да скача. Въжета, тежести, кратка инструкция и хайде! От вълнение пропуснах най-важния кадър - когато тялото е в най-висока позиция, но така пък ще имаме повод за следващи скокове. Задължително другия път се мятам и аз:-) Инструкторът похвали нашия човек, че е с най-добрия скок за деня. Друго си е да те потупат по рамото! Важното е тялото да е стегнато и да се оттласне максимално напред от ръба.
Не бил силен адреналина, сподели Любимият, нищо работа. Е, да но след като се прибрахме спа непробудно около 3 часа:-)))
Отгоре нещата изглеждали дребни и незначителни, а най-важни били секундите полет. Ще проверя непременно дали е така, лично!

Гастрол: гостува Христина Янева (Hedra) с "Какво е това животно - консултант по кърмене"

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Христина Янева, или po-известна в интернет пространството като Hedra, има много длъжности и определения след името си:
- доброволен консултант и заместник-председател на Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, акредитирана от Националния комитет по кърмене
- обучаващ консултант към създадения в рамките на Програмата за защита, подкрепа и насърчаване на кърменето на СЗО и Уницеф Консултативен кабинет по кърмене в Университетска болница „Майчин дом”
- съавтор и консултант на публикации за кърмене към списание „Моето дете” , „Моето бебе и аз“, „Мама“ и на различни материали за кърмене, издавани от неправителствени организации
- активно списващ и консултиращ в един от най-големите форуми за родителство Бг-мама, в подфорум Кърмене и захранване на бебето

Освен всички тези имена, линкове и функции, тя е и чаровна млада жена, която е насреща за всякакъв вид консултации и въпроси относно кърменето. Отговаря бързо, точно и отзивчиво, което е от голяма важност в първите моменти от живота ви заедно с бебето. На нас помогна в правилния момент, когато изпитвах известни затруднения и съмнения. С няколко изречения, синтезирана информация и сърдечно отношение. В предишна публикация по темата бях споменавала, че благодарение на подкрепата на близките ми и нейния компетентен съвет, кърменето при нас продължи година и три месеца и осигури на детето ми имунитет и здраве (за щастие не е боледувала нито веднъж), а на мен силна връзка и мили, неповторими моменти с малкото същество.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |