В тази рубрика, освен самото гостуване, интересна е и комуникацията между мен и поканения. Едни реагират по-сдържано и делово, други далеч по-емоционално, бурно и импулсивно. На едни има трябва повече време за обмисляне, други се хвърлят презглава в някоя тема и решават бързо. Във всички случаи, цялата комуникация и съгласуване е огромно удоволствие за мен – опознавам по-добре поканения и имам възможност да разбера що за свят се крие зад личността, името, образа.

Днес е ред на една дама, която много от вас познават от блог-пространството – Ивейн. На поканата тя се отзова бързо, с положителен и крайно любезен отговор, в което не съм се и съмнявала. За тези от вас, които не са попадали на блога й ще кажа няколко неща. Изключително точен, коректен, внимателен и любезен човек. Обикновено асоциирам хората с цветове. На нея определено й пасва  духа на зеленото – носещ комфорт, спокойствие, хармония.  Деликатна, емоционална, елегантно премерена, скромна. Всичко друго разбирам, но скромността не! С професия, в която се смесват артистичните пориви с техническите умения, талантлив творец с усет към формата, детайла, цвета (което аз особено ценя у хората). Прави прекрасни торти, шие, снима, разказва, готви – с такива умения човек може да бъде всичко друго, но не и скромен.

Безкрайно доволна съм когато някой ме изненадва. За гостуването си при мен Ивейн определено успя да го направи. Излезе от обичайното си амплоа  и теми в блога – представя се в нова светлина и открива очарование и поетичност в привидно прозаични неща.
 Ивейн, благодаря за интригуващия материал, красивите фотографии и участието. Беше удоволствие!

Посетете я непременно на този адрес: http://ivaneivane.blogspot.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ВЕНТИЛАТОРИТЕ
Текст и фотографии: Иванка Янева
Понякога си недоволен от късмета си, че вместо престижните и интересни задачи, които гордо могат да се кипрят в портфолиото ти, попадаш на най-странните сгради за проектиране. Въпреки това благодариш на съдбата, че в тези кризисни времена ти се дава шанса да работиш и да твориш и приемаш предизвикателството. Впускаш се с всички сили в него и го довеждаш до успешен финал. И след време осъзнаваш, че си бил щастливец, защото си имал рядката възможност, когато все по-често се говори за възобновяеми ресурси и зелени технологии, да допринесеш макар и с мъничко за осъществяването на един ветроенергиен парк.
Приемайки задачата и ставайки част от проектантския екип се оказах в нереална близост до обекти, които едва ли бих се и замислила да приближа.

Заглеждали сте ги, нали?

Елегантни, бели, като птици, кацнали в полето сред слънчогледите или житата, разперили криле?

Подредени в стройни редици или хаотично разпръснати, гонещи вятъра?

И сигурно сте изпадали във възторг?
Ходих, видях ги, докоснах ги, влязох в тялото им, усетих ги. Бях готова заради един поглед от върха, на токчета и с камера да се изкача по тясната стълбичката осемдесет метра нагоре в клаустрофобичното на пръв поглед пространство. Може и това да се случи ( но без токчета ). Дали беше шега, не зная, но за да се изкачиш е нужно да изкараш десет дневен курс на обучение или да дочакаш монтирането на асансьор ( ?! )
Струваше си – и недоспиването, и пътя, и прахоляка, пропит в косите и дрехите. От направените временни пътища от макадам, се издига невъобразим бял прах, от който всичко наоколо побелява.
Покрай ангажиментите си по сградата присъствах на бетонирането на основите на един ветрогенератор. Впечатли ме това, което остава и под земята. Странно как с времето човек променя и вкусове и възгледи. Очарова ме огромната гъста плетеница от арматурно желязо.

Диаметърът на кръглата основа е около осемнадесет метра, а височината повече от човешки ръст. Това, което не се вижда е, че под нея по обиколката на кръга има забити на 15 метра дълбоко в земята 40 стоманобетонови елементи, наречени „пилоти”.
Тялото на ветрогенератора е съставено от четири модула, които чакат за монтаж заедно с витлата на заравнена площадка. Вътре модулите са оборудвани с метална стълба. Макар да изглеждат тесни и стройни, ветрогенераторите са широки в основата си близо четири метра.

Няма да се впускам в подробности около преобразуването на кинетичната енергия на вятъра в електрическа – не ми е силната част. По-скоро исках да представя малко любопитни факти през призмата на личното възприятие.

Когато пътувам на изток със семейството ми, пътят ни минава покрай тях. Пленителни са и за едно малко две годишно хлапе, което при вида им може да забрави хленченето и посочвайки ги с малкото си пръстче да завика възторжено: „Вентилаторите! Вентилаторите!”

Comments

  1. А, какви са тия чудеса :)))
    Прекрасни снимки и разходка, също като гостенката.
    Миналата година видях за пръв път отблизо легнали, все още непоставени ветрогенератори, и се изумих колко големи са всъщност, а в далечината не изглеждат чак толкова внушително.

    Хубава седмица и на двете 🙂

  2. И мен успя да ме изненада Ивейн в новото амплоа. Колко му е да вместиш едни вентилатори сред тортите и шиенето 🙂 Поздравления и за двете за интересното представяне!

  3. Много ми харесва, когато гостите ти разкриват съвсем различна страна от характера, личния си живот, мечтите, талантите им!

    Много харесвам гостенката ти и ми беше безкрайно приятно да прочета интересния й разказ 🙂

  4. Много оригинално и интересно гостуване.
    Благодаря ви за удоволствието,
    прекрасни дами!

  5. Много успешно гостуване 🙂
    Улових част и от професионалното ежедневие на Ивейн и се насладих на тези красиви "перки",които с интерес наблюдавам при пътуване!
    Благодаря !

  6. Интересно беше наистина да видя Ивейн и в такава светлина! Тук такива вентилатори има под път и на път, но сега всеки път като ги видя ще се сещам за това гостуване 🙂

    Поздрави, Милена

  7. Мария, поздравления за интересната гостенка! Много ми хареса разказът и погледът "отвътре" на вентилаторите :).
    Хубава седмица!

  8. Интересен разказ.Винаги когато минаваме покрай Сливен ги гледам,но е хубаво да видиш нещата "от вътре".

  9. Федора, Кали, Ирина, Диана, Дани, Милена, Мира, Петю, благодаря ви от мое и името на Ивейн! Поздрави на всички!

  10. Още веднъж благодаря за поканата, Мария!
    И на всички за милото отношение!
    Аз скромно отивам да се поизчервя 🙂

  11. Много интересна и емоционална гостенка,Мария!
    Наистина,понякога странни или нежелани на пръв поглед проекти могат да доведат до неочаквани резултати и преживявания!
    Поздрави и за двете!

  12. Ивейн, аз благодаря за участието!
    Диди, абсолютно права си!Поздрави:-)

  13. Много интересно и неочаквано участие! Страшно приятно е да видиш как в днешния свят можеш да черпиш вдъхновение от чисто човешките творения! Мерси на гостенката и на теб, Мария!

Write A Comment