До скоро!

вторник, 21 декември 2010 г.

Смятам тази публикация да е последната за 2010 -та. С нея бих искала да ви пожелая няколко неща (на себе си и хората около мен също):

- здраве - за да посрещате всички предизвикателства и приключения;

- любов - за да можете да споделяте и да слушате споделено;

- време - за да осъществите всички добри мисли;

- мъдрост - за да се реете с елегантност над дребните неща;

- смелост - за да приемате успехите и неуспехите;

- очи и сърце - за да виждате и цените нещата по-горе.

Благодаря ви от сърце за подкрепата, посещенията, коментарите, отзивите, критиките, милите думи и всички прекрасни познанства! Много сте важни за мен и ме правите истински щастлива, надявам се и аз вас поне мъничко!:-)

Весели празници и до съвсем скоро!

Гастрол: LaMartinia гостува на ViewSofia

понеделник, 20 декември 2010 г.

Днес, вместо гост при мен, гостувам аз. На ViewSofia. Любимият ми български сайт за мода и стил, който следя от самото начало,  ме покани за участие на страниците си. С избрана от мен празнична рецепта.
Това са нужните продукти за приготвянето на Свински медальони в ароматни треви с гарнитура от аспержи и три вида сос. Цялата статия и рецептата можете да прочетете тук.

ViewSofia, благодаря за поканата и точното отношение, за мен беше удоволствие!

Christmas comes to ... NY

събота, 18 декември 2010 г.


Какво по-подходящо за публикация няколко дни преди Коледа от цветни и бляскави кадри от един празнуващ град, "облечен" в официалните си дрехи.

Благодаря на моята добра приятелка Божана за предоставените снимки от тазгодишен коледен Ню Йорк.

Фотографии: Божана Куртева

Гастрол: гостува Ирина от Alia с "С аромат на снежни топки"

понеделник, 13 декември 2010 г.

Има най-различни кулинарни блогове - строго кулинарни и не съвсем кулинарни, стегнати като рецептурници или разточително разказвателни, наблягащи на снимките или наблягащи на храната, с амбиции за професионалност или просто за удоволствие.
Има и един отделен вид, който, признавам си, най-много харесвам и намирам за най-приятни и увличащи из редовете - блоговете, които разказват истории. Ирина, днешната ми гостенка е създателка точно на такъв - Alia. Не знам дали защото е журналист (онлайн редактор в отдел "Развлечения" на Дневник) или защото е ценител на добрата храна (май именно заради комбинацията), още с кликването на мишката, ви обгръща внезапен уют и спокойствие, нахлуват топлина и изкусителни аромати. 
Ирина пише за храната не като самоцел, а като страст. И тя е само малка част от целия пъзел. Книги, филми, малки красиви неща, места, пътувания и вдъхновяващи събития се наместват сред уханни сладкиши, домашен хляб и празнични вкусове. Всичко това обитава блога й без да се блъска и притиска, а в пълен комфорт и хармония. Можете да си вземете идея, рецепта или емоция и да ги приберете в джоба за удобен момент. Разказите са образни, топли, меки и поглъщащи, фотографиите - ярки и живи. Блог, който те кара да мислиш, желаеш и усещаш. Какво по-хубаво от това!
На поканата за гостуване Ирина откликна абсолютно професионално - бързо, точно, тематично и съдържателно. Веднага си личи журналистическия подход:-) В съчетание с разказ за този прекрасен старинен град (каквито просто обожавам!) и типична местна рецепта, уютът на нейния блог се прехвърли и на страниците на LaMartinia.

Ирина, благодаря ти за чудесните текст, фотографии и така добре обяснената  рецепта!
Надникнете в Алиа http://alia.tropot.net/ веднага ще ви замирише на канела и греяно вино. Предупреждавам, че тези аромати пристрастяват:-)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

С аромат на снежни топки

Текст: Ирина Катеринска
Фотографии: Димитър Катерински

Да пътувам и пиша, пека сладкиши и чета, са онези малки, но толкова специални неща, които ме карат да се разливам вдъхновено в треперливия резонанс на живота. Приятно изненадана от поканата на Мария за гостуване в нейния блог (благодаря ти, Мария!), се замислих коя от своите любови да споделя и така се спрях на пътуването с добавка от рецепта за крехки коледни сладки, които тръгнаха от едно място и стигнаха неочаквано до съвсем различно. Както само едно наистина добро пътешествие може да направи ;)

В момента се намирам в Германия и тази есен със съпругът ми (който е и автор на всички чудесни снимки в този пост) пропътувахме стотици километри из красивите баварски градове. Както на всяко друго място и тук човек трябва да се докосне сам до старите сгради, направени от пясъчник, да поизтърка малко подметки по паважите, да се повози на метрото и трамваите, да си изгуби поне една ръкавичка в някой местен парк и да изпие един-два сайдера на някой фолкфест, за да усети духа на държавата. Бавария е вкусна, ароматна, пиперлива, на моменти почти кичозна в разточителните си наслади, полята с ром, сайдер и ванилов сос, истинска наслада за сетивата като от погалването на рижа котка, припичала се цял следобед на слънце.

Един от най-красивите градове, които видях в разкоша на баварската есен, беше Ротенбург об дер Таубер. Славата му се носи по цял свят и той е известен най-вече с това, че е почти напълно запазен от средновековието насам, в старата му част липсват нови сгради, опасан е от крепостни стени и кули, и не е бил разрушаван през Втората световна война. Благодат, която само може да ни радва.





Името му идва от цвета на ярките керемидени покриви, които се виждат отдалеч и буквално се превежда като "червена крепост над река Таубер". Ако човек иска да разбере какво е да се пътува назад в историята, само трябва да прекрачи средновековните му порти и да излезе на тесния, застлан с излъскани павета калдъръм. Той води до малък площад, който се разклонява в десетина посоки, които обикалят по ъглите на времето и разкриват малки, кокетни хотели, бирарии, стари цветни къщи, кафенета с по две масички и домашна крокантова торта. Жълтите прозорци, спретнатите дантелени пердета, разточителните в гостоприемството си котараци, стотиците сандъчета с цветя и безкрайните гори около града сякаш преразказват някоя приказка на братя Грим.







Ротенбург об дер Таубер е известен и с уникалните си ръчноизработени дървени играчки, които с наближаването на Коледа се появяват в магазините из цяла Германия и с един много интересен десерт - "Снежни топки". Това са големи кръгли сладки, направени от маслено тесто, изпържени в специална форма (наподобява лъжица за сладолед, но с дупки) и оваляни в пудра захар, шоколад, нуга, карамел или ядки. Вътрешността им е сипкава и съвсем леко сладка, рязко контрастираща с пищните заливки.
Реших точно с тази семпла рецепта да гостувам на Мария, защото много обичам храните, които ми напомнят за определени места - вкусът им се превръща в своеобразно пътуване, сякаш пак съм в края на следобеда на малкия площад и пия черно кафе с топка разбита сметана. В домашни условия обаче няма как да се постигне специфичния им външен вид, освен, ако нямате формата за пържене, затова и реших да променя малко рецептата.

Запазих оформянето, но изпекох сладките, които тръгнаха по свой собствен път и решиха да се преобразят в нещо малко по-различно. Вкусът обаче е съвсем същият - крехък, нежен и сипкав, затова и запазвам името.

Снежни топки
(Schneeballen)

1 ч.ч. пресято брашно
3 с.л. захар
3 с.л. меко масло
2 жълтъка
1 ч.л. ром
2 с.л. бяло вино (може да се замени с прясно мялко)

Към пресятото брашно се добавят захарта, жълтъците, мекото масло и ромът. Започва да се меси - в началото тестото е много ронливо, но постепенно се оформя. Бялото вино (или млякото) се добавя лъжица по лъжица, може да е нужно още малко или само една да е достатъчна - зависи от големината на жълтъците. Трябва да се получи меко тесто, което се меси 10 мин. докато стане гладко като кадифе. Увива се в прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 1 час.

След като се е охладило от тестото се откъсват топчета с големината орех. Всяко се разточва на тънко кръгче и с къдраво ножче се нарязва на лентички, като не се стига до края на кръгчето, за да останат свързани. Лентичките внимателно се повдигат, може леко да се преплетата, като се внимава да не се разкъсат и се оформят на малка топка с движенията, с които правим снежни топки.
Сладките се нареждат в тава, покрита с хартия за печене и се пекат на 180 градуса, докато леко се зачервят. Когато са готови се изваждат и се оставят да изстинат добре. След това всяка се наръсва с пудра захар, примесена с канела или се залива с разтопен шоколад. От това количество продукти се получават малко сладки - между 8 и 10, затова спокойно може да се удвои.

Снежните топки носят духа на зимата и на Коледа, късче от настроението в Ротенбург об дер Таубер и си акомпанират идеално със сладкото греяно вино, което с наближаването на зимните празници се появява изкусително на всеки ъгъл. Да ви е сладко, ароматно и вълшебно като едно истинско пътуване в Бавария! :)

Vibe: Alice In Chains - Would?

неделя, 12 декември 2010 г.

Започнах тази рубрика с идеята да е с музика от 90-те. Но реших да не поставям ограничения, а просто да публикувам това, което ми харесва, независимо от датата му на създаване/издаване.
Днес - Alice in Chains. От времето когато носехме карирани ризи, разръфани джинси и гледахме лошо. Аз продължавам да ги правя тези неща, но по отделно, хаха

Would e eдно от любимите им парчета. Кара ме да се издигам над нещата...
Хубава неделя!


Чекмеджето на спомените

петък, 10 декември 2010 г.


Това  е отново една от антикварските ми находки. Всъщност оригиналната му функция е чекмедже от стара печатница, в което се събират метални букви.
За първи път видях такова в ателието на нашия добър приятел Петко Серкеджиев (гостувал ми в първото издание на Гастрол) и веднага реших, че трябва да имам същото. Освен много автентично и добро за декорация, върши страхотна работа за събирането на всички малки сувенири и "съкровища", които винаги се чудим къде да сложим.

Сцена за чудеса

четвъртък, 9 декември 2010 г.

Божественият Дали

сряда, 8 декември 2010 г.


Вижте непременно интерпретацията на Дали върху "Божествена комедия".
Размах и гениалност!
Абсолютни мои фаворити: Началото на голямото пътуване, Кентавър и Цербер.

Парти у дома

вторник, 7 декември 2010 г.

Миналата година отбелязахме първия рожден ден на Мартина в детски клуб. С много гости, готов кетъринг, стандартна торта. Избирах мястото доста време, тъй като се оказа, че уж многото детски клубове рядко предлагат всичко необходимо по нужния начин. Беше интересно, децата се забавляваха с многото играчки, но откъм обслужване и качество на организацията имаше какво да се желае.
Тази година решихме да сменим празнуването в детски клуб с парти у дома. Искахме да разнообразим, а и Мартина да посреща гости на своя територия, което оказа се, я направи изключително доволна, усмихната, щастлива и развълнувана. Толкова, че чак не можа да спи и след като я взех в спалнята при нас, цяла нощ говореше, усмихваше се и ме гушкаше:-)

Торта от ... памперси

понеделник, 6 декември 2010 г.

Истински торти за хапване нямам търпение, нерви и умения да правя, но пък напоследък сглобявам от най-различни други материали. Скоро творих торта от картон, а миналата седмица дойде редът и на тортата от памперси. За погачата на Гого.
В нета има безброй идеи за такава торта, например ТУК. Прави се за т.нар. "baby shower",  американския еквивалент на нашата "погача". Класическият "baby shower" се организира обикновено около месец преди раждането, тук - 40 дни след появата на бебето.
Основната идея е, че навити на руло памперси се използват за "етажите", а за декорация се поставят различни малки предмети-подаръчета за бебето. Чорапки, четка за коса, боди, пелени от плат, одеялце, играчки за баня, бебешка козметика, залъгалки, шишета и всякакви неща, които са необходими в първите месеци след раждането. Изглежда ефектно, ползват се всички елементи и видът на подаръка е по-нестандартен. 
Ако имате повече време, можете да изпипате нещата. Аз доста бързах и не успях да наредя всичко така, както бях намислила, но пак се получи интересно. В никакъв случай не е трудно, просто трябва да следвате внимателно инструкциите. Тъй като ми беше първи опит, си позволявам да дам няколко съвета на начинаещите като мен: 
- непременно купете бебешки безопасни игли, за да закрепвате елементите. После все за нещо ще се използват
- когато навивате памперсите, оставете цветната им част навън
- изберете 1-2 основни цвята на цялата торта, за да ви е по-лесно съчетаването на отделните елементи
- използвайте парче картон за основата, за да ви е по-лесно пренасянето
- завийте накрая с целофан, за да не се цапат и прашат памперсите, все пак ще се използват
- за върха можете да използвате играчка, шапка, обувчици, закачалка за баня, табелка за кола или каквото друго се сетите
- ако сте взели боди или друга дрешка, навийте я пак на руло и я поставете на мястото на някой от памперсите.

Можете да направите тортата с произволен брой памперси, в зависимост от желания размер. В случая използвах пакет от 33 броя, като 2-3 ми останаха. Не успях да снимам всички страни и елементи, защото много бързах, но общо-взето може да се придобие представа.

Ами това е, остава само да имате бебета наблизо, за да се усъвършенствате;-)


Гастрол: гостува Роди с "Пиленце чирика"

петък, 3 декември 2010 г.

Гастрол е извънредно днес, вместо в  понеделник

Дрехата, грима, косата, аксесоарите, обувките, бижутата, цветовете, материите, кройките - всички компоненти на т.нар. визия. Сами по себе си и по отделно са просто елементи, на които понякога не обръщаме внимание. Но съвкупността им и комбинирането, направено с мисъл и идея могат да внушават, да носят послания и настроения, да говорят.
Винаги съм уважавала у хората умението да казват нещо с облеклото си, да изграждат концепция и най-важното - да имат смелостта и куража да го правят и да бъдат уверени в това, което носят. В това отношение, България е едно малко скучно място, където хората рядко излизат от общоприетите норми, цветове, кройки, правила. Рядко влизат в роля. Рядко изпъкват. Рядко се обличат с идея. Няма да се впускам в търсене на причините и факторите, много и сложни са. Не е въпрос на средства и възможности, по-скоро на манталитет и начин на възприемане на света. Не би било лошо да сме по-космополитни, отворени и толерантни. За да ни е по-комфортно, предизвикателно и цветно.
Именно поради тези причини, ви представям днешния ми гост с голямо удоволствие - Радостина Радичкова - Роди. Със сигурност на повечето от вас това име говори нещо. Стилист и художник на костюмите на телевизионни продукции, познато лице от модните среди, дизайнер на дрехи и без съмнение човек с характерен стил и усет към формата, цвета и детайла.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |