Food place: Boeuf bourguignon

сряда, 24 февруари 2010 г.

Преди време се вдъхнових от филма "Джули и Джулия" и реших, че съм способна на грандиозни подвизи в кухнята. Имах и да посрещам "гости от Париж". Прословутият Бьоф Бургиньон ми изглеждаше по френски сложен, трудоемък и почти невъзможен. Но пусто вдъхновение, тегли и тормози:-))
Та реших да го изпробвам. Набавих небходимите продукти бавно и методично, по френски. Лукчета, моркови, месо, гъби, бекон - всичко изрядно подредено ме чакаше на плота. Последва 3-4 часова борба, която за моя изненада доведе до едно от най-вкусните френски неща, които съм приготвяла. Десетки съдове за миене, тотален хаос в кухнята и безкрайно удовлетворение, че не сгафих съвсем с рецептата. За гарнитурата сварих нежни пресни картофи, към които прибавих овкусено с чесън, копър, черен и червен пипер масло. Ммммм.....


Въпреки че имах книгата на Джулия Чайлд, доверих се на интерпретацията на Salted Lemons и не сбърках.
Charles Aznavour - Emmenez moi http://www.youtube.com/watch?v=UJVb0BZEj0U

Клапа: Baby, you`re gonna miss that plane...

сряда, 24 февруари 2010 г.

Реших да започна тази рубрика с един от любимите ми филми. Всъщност 2 филма.

режисьор Richard Linklater, сценарий Richard Linklater и Kim Krizan.

За тези, които не са ги гледали, накратко:


Before sunrise (1995)

Героите на Итън Хоук и Жули Делпи се срeщат случайно във влака Будапеща-Виена. Той сe връща в Щатите, тя отива при баба си. Той - циник американец, невярващ в любовта, тя- непоправима романтичка французойка. Действието се изчерпва с една нощ и техния разговор за живота, любовта, взаимоотношенията. Първоначално във влака, после из улиците на Виена. В хода на разговора разкриват неща за себе си, които не са знаели, черти и особености, за които не са подозирали. Опознават се, привличат се, наелектризират се. Уговарят се за среща на Виенската гара след 6 месеца...


Before sunset(2004)

Един следобед в Париж, 9 години след първата им среща. Той писател, автор на бестселър, вдъховен от нея, на турне из Европа. Тя - живее в Париж, влиза случайно в книжарницата, в която той представя книгата. Той има едва няколко часа до полета и й предлага разходка из Париж. Той - семеен, тя - разочарована от последната си връзка. Срещата им във Виена - неосъществена. Из Парижките кафенета, улици и паркове двамата си припомнят миналото, споделят какво им се е случило и какво не. Пораснали, променени, отрезвени, любопитни дали онази тръпка ще се появи отново... Е, накрая той изпуска самолета. След култовата реплика "Baby, you`re gonna miss that plane - I know..." :-)



Ако обичате динамични филми на действието, то определено този не е за вас. Друго действие, освен разговор и разходка почти няма. Но има непринуден, естествен, откровен разговор за любовта и омразата, живота и смисъла, съдбата и риска. Съчетано с прекрасния фон на Виена и Париж, се получава невероятна сгряваща комбинация с красив финал. Филм за някой неделен следобед, определено. Обичам да го гледам сама. Някак по-реално влизам в обстановката. Гледала съм го доста пъти, в различни етапи от живота ми. Първия път не ми допадна, последния път просто във всяка реплика откривах нещо от миналото или настоящето. Колко са важни етапите...
Филм без напрежение, напъни за елитарност и мъдрост, натурално изливащ се, уютен, мил, близък, на места тъжен, на места забавен. Финалната сцена мога да я пускам 20 пъти без да ми омръзне. В този филм чух Нина Симон и я обикнах... Прекрасна игра, Жули Делпи е като фея с френски акцент, особено във втората част. По брега на Сена, из Парижките кафенета, в малките квартали и тесни улички, отвсякъде лъха на любов и предопределеност, без да е клише. Рано или късно, всеки преживява своя Париж - щастие в един следобед...Заслужава си да изпуснеш самолета!




Before sunset - final scene - http://www.youtube.com/watch?v=pMqePx7Kp3A
Фотографии: интернет
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |