Tea time

вторник, 9 март 2010 г.

Преди 2-3 седмици окончателно спрях кафето. Без да искам, естествено, неволно. Странно, но се случи. Винаги много съм обичала кафе, внушавах си, че ме разсънва, ободрява, разтърсва и регулира по някакъв начин състоянието ми. Оказва се чиста илюзия. Немислимо беше да пропусна сутрешната си доза кафе, следобедното беше въпрос на локация и опция. Обичах и самия ритуал по приготвянето, изпиването, компанията. За цвета и аромата е ясно.
Явно обаче, теорията за етапите намира потвърждение и тук, сякаш някой изключи бутона ми КАФЕ, или просто го превключи на ЧАЙ:-)
Сега имам много по-качествен досег с чая, снабдих се с всякакви атрибути, съдчета и приспособления. Черен, цейлонски, плодов, зелен, микс, билков - цял лабиринт от чайове, за всеки вкус и случай. Изпълваща горещина и аромат, който усещаш и в петите. Установих, че най-добрата компания за чая са истинския мед и цитрусов плод. Грейпфрут, помело, портокал или мандарина са далеч по-добра опция за плодовите чайове от лимона.
За чай извън собствения набор, горещо препоръчвам аюрведа комбинацията"Дълбок дъх" в "Чайна във фабриката" и ментовия с кедрови ядки в "Анет"


За джинджифилов чай ме подсети Лулу в блога си Something... Лесен и невероятно ароматен - с канела, протокал и мед!



Proudly designed by | mlekoshiPlayground |