Lapsus linguae

петък, 9 април 2010 г.

Пристрастена съм към езиците. И влюбена в тях. И омагьосана от тях.
Вярна съм им. Последователно и методично се оставям да ме завладят. Не се съпротивлявам и поглъщам всяка дума и буква с жажда и нетърпение.
Замисляйки се, всеки от езиците, с които съм имала досег, е определял малко по малко живота ми - с по една стъпка, с по един сантиметър, с по една минута са ме намествали там, където съдбата е отреждала да бъда. Чак настръхвам като си го помисля...
Ако имах време и търпение, бих учила непрекъснато езици. Докато се изтощя, докато не стана способна да се разбирам с всеки местен от всяка точка на земното кълбо, докато не изчерпя всички диалекти, наречия, течения и жаргони. Невъзможно е, но си струва да се опита.
Напоследък ме е завладяла лека инерция в това отношение. Не съм започвала нов език от почти 3 години и чувствам паузата все по-осезаемо. Но в крайна сметка, всичко е въпрос на етапи. Етапи, в които съм учела няколко едновременно, етапи, в които съм работела с всички едновременно, етапи, в които не съм ползвала нито един , етапи, в които съм започвала нов и съм изоставяла другите, тотално "не-езикови" етапи и такива, в които не съм се откъсвала от речниците. Речниците! Обожавам цвета, шума и аромата на хартията. Не биха могли да се сравнят с нито една своя електронна своя версия, дори най-пълната и съвършена.
Английският - започнах с него. Училище, задължителен, тривиално начало. Не бях особено въодушевена и запленена. После дойдоха пътуванията, работата и удоволствието от универсалната комуникация, която ти дава невероятна свобода и избор. Незаменимо!



Руският - пак задължителен, пак в началото. Мелодичен, поезията му отива. Не го продължих, за което съжалявам. Сега, ако много се постарая и съсредоточа, мога да вържа семпъл и кратък разговор на обща тема. Крайно недостатъчно. Бих искала да мога да чета Достоевски в оригинал. Надявам се един ден да се върна към него.
Испанският - избрах го в седми клас. Предпочетох го пред английския. Пак знак на съдбата. Не бях го чувала на живо, но нещо ме викаше. И беше любов от пръв поглед. Мразех класната ни в подготвителен, която ни караше да наизустяваме уроците. Сега всъщност съм й благодарна. В осми клас на олимпиада спечелих първата си енциклопедия на испански. Малката ESPASA. Сега я пазя като реликва. В десети пък изкарах DELE Superior и бях на върха на щастието си. Много мили спомени...
Невероятен език, безбрежна култура и изкуство, сътворени на него. Класиката на испанския в Испания и мелодията на испанския в Латинска Америка и стотиците му превъплъщения. Цяла Вселена от история, литература, драматургия, поезия. Хиляди преплитащи се съдби на герои и реални личности. Трябва ти цял един живот, за да обгърнеш всичко. Мелодичен, еротичен, черно-червен на волани, в ритъма на фламенко и салса.
След гимназията ме съпровождаше навсякъде - в университета, в запознанствата ми, в работата, в пътуванията, в живота в странство. Един единствен път не избрах Испания и езика й. Преди 3 години. Не съжалявам, в противен случай нямаше да имам любовта на живота ми - Мартина:-)
Латинският - задължителното му изучаване в университета и мъртвата му природа не успяха да ме запленят. Сега съм доволна когато успея да си спомня някоя част от превод или сентенция.
Иврит - бях твърдо решена да преодолея невероятната му трудност и да понауча туй-онуй. Без претенции, без амбиции, ей така като предизвикателство. Купих си грамаден речник, Оксфордско издание и се заех. Ще спомена само няколко неща - коренно различен словоред, трудна лексика и липса на букви за гласни. Последното ме сломи. Тирета и точки под съгласните те насочват как да четеш думата. В речниците добре, но в книгите изчезват и тези тирета и точки и става пълен хаос. Помъчих се няколко месеца, но по белите неизмачкани страници на речника личи колко съм напреднала. Е, поне опитах:-)
Италианският -започнах го като допълнителен в университета, ей така, за хоби. Нещата пак се завъртяха и ми предложиха работа с италиански. Малко послъгах със степента на владеене и никога няма да забравя инфарктния превод пред близо 100 човека и огромния шок когато всичко ми се изпари от главата. И малкото, което имаше:-)) Тук е мястото да благодаря на Вили за огромната подкрепа и помощ тогава! Сега ми е случка в графа "комични", но тогава от срам ми се искаше да ме грабне огромна птица и да ме отнесе на друг континент. Та, езикът освен предимство, умее да е и сериозно неудобство.
Непрекъснатата комуникация в офиса ми помогна да го понауча до задоволителна степен. После романтичните стрели също го преплетоха в живота ми, но това е друга тема:-)
Също красив и ромолящ език, много напевен и звучен. Италия в добавка го прави несравнимо изживяване. За Италия обаче друг път:-)
Немският - в последната ми работа се налагаше да ползвам едновременно английски, италиански и испански. Ежедневно, непрекъснато, дори в обедната почивка. Писмено и говоримо. Реших, че съм непобедима и велика и е точния момент да понауча още един. Немският ми се стори добро решение, равновесие в романската група, приложим, полезен. Курс, поет от работодателя, приятелка за компания - чудна работа! Да, ама нещата не се получиха. Просто не успях да потъна и да се влюбя в твърдото звучене и острата насеченост. Почизмъчих се, надявах се да се случи внезапен флаш като с останалите, но уви. Немският явно не е моя територия. Вече повече от 2 години след онзи курс, не съм прочела и ред на немски, а и всичко в главата ми се е изпарило. Освен Sie sind verliebt. - Те са влюбени или Ние сме влюбени, май и това съм забравила:-))
Та това е моята история с езиците. Не съм планирала следващ, но френският отдавна ми е на сърце. Разбирам малка част и това още повече ме човърка.
Избягвам да употребявам "знам" и "владея" когато говоря за езици. Не го смятам за точно и коректно. Езикът е толкова безбрежен, динамичен и променящ се, че думата "владея" звучи почти нелепо. Точно обратното. Щом се докоснем до един език, той ни завладява. Безвъзвратно и за цял живот!
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |