Завеса: "Жените в Народното събрание"

вторник, 13 април 2010 г.

От доста време се каня да пиша за постановките, които гледах този сезон, но все нещо друго изблъсква тази тема. Лично на мен ми липсва място, в което да прочета на разбираем език кратки отзиви за нови и стари постановки. Но не езикът на самовзелсенасериозно критик, ами на обикновения зрител, който поема всичко повече със сетивата си, отколкото с разума, университетското си образование и крещящите си претенции. Без излишни отклонения, кратко и синтезирано, почти ДА/НЕ вариант.
Постановките избирам с една малка група "театрални" приятелки, с които заформяме приятна женска група за театроходене. Не винаги в пълен състав, но с увеличаваща се бройка, което е похвално:-)
Та реших да споделям тук това, което съм посетила, без да се вживявам в културтрегерско прозвище, а просто да отбелязвам кое ми е харесало и кое не.
За съжаление, не съм успяла да гледам всичко, което ми се искаше. Имам още малко време до края на сезона, като се прибави бързото изчерпване на билетите за интригуващите неща, времето съвсем се скъсява. Та на темата!


"Жените в Народното събрание" - постановка на Мариуус Куркински в Сатиричния театър, по текстове на Аристофан, със сценография и костюми на Петя Стойкова.

Много харесвам Мариус като режисьор и въпреки все отрицателните отзиви, които дочувах, решихме да рискуваме и да отбележим присъствие. Античният текст и актьорският състав не обещаваха "уау" ефект, но все пак политическа сатира, любим режисьор, взехме билети.
Адекватна сценография, оригинални костюми и учудваща актуалност на древния текст и политически сарказъм. Засягане на всеобщо валидни проблеми и въпроси - за демокрацията, държавата, участието в управлението, мястото на обикновения човек, популизма, правото на избор, смелостта да се опълчиш. С ирония и вглеждане. Стегнатият текст е осеян с комични отклонения и внезапни препратки към съвременната действителност, което разплисква прекалената сериозност в неочакван смях. Лека скука надвисва над сцената на моменти , но бързо е преодоляна от попадения на автора или режисьорски хрумвания Прекрасна игра на Йорданка Стефанова и Илка Зафирова. Изявен почерк на Мариус, въпреки многобройните критики, отправени към него за тази пиеса. Актрисата в главната роля Александра Василева не ме впечатли особено, малко преиграване и суета съзрях, може и да ми се е сторило.
Постановка от типа, които не бих гледала повторно, но се радвам, че видях. Не е излишна, но не е и най-доброто, което Мариус е правил.


Можете да гледате на голяма сцена в Сатиричния театър на 3.05
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |