Гастрол: Гостува Юлия Спиридонова - Юлка с "Чудните приключения на Юлка"

сряда, 14 април 2010 г.

Юлка веднага ми направи впечатление с остроумния си и естествен стил на писане. Не бях чела нейни книги (което скоро поправих) и не знаех, че е автор на първия роман за тийнейджъри у нас "Тина и половина" и на още куп сценарии за деца и тийнейджъри. Поканих я да ми гостува и тя се отзова като един истински професионалист - в срок, стегнато и отговорно. В своя закачлив и интригуващ тон. Върху темата за детските приказки в живота на порасналите (и не съвсем) деца.
Не е лошо от време на време човек да си припомня основни неща, но не в захаросано-бонбонен формат, а с чувство за хумор и стабилна доза самоирония, както го прави тя.
Благодаря на Юлка за материала и й пожелавам световна слава, която да не я главозамайва в областта на звездните висини, а да я приближава още повече до добрите стари приказки;-)
 А сега е неин ред!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ЧУДНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЮЛКА

Автор на текста: Юлия Спиридонова - Юлка - детска писателка
Илюстрации: Интернет

Най-често задаваният ми въпрос е „Защо пишете за деца”. Усещам, че очакват също толкова обикновен отговор. Нещо като „Защото обичам децата”. Ама, че клише!
Отговорът ми не може да бъде обикновен. Защото няма нищо обикновено в едно чудно приключение.
Истината е, че детските книги са най-прекрасното и най-важно нещо в живота ми. И всичко мое е свързано с тях. Мечтите ми. Работата ми. Любовта ми. Децата ми. Сънищата ми. Хобито ми. Храната ми. Роклите ми.

Любовта ми. Голям, силен, светлоок – Иля Муромец. Обещах му, че ако се ожени за мен, ще му родя синове като слънцето и луната. Изпълних обещанието си – чист късмет, ако ме питате. Или вълшебство?






Първото издание на „Том Сойер”
Подарък от Съдбата за мен. Чакаше ме пред Ректората, на една сергия за стари книги.
















Обувките на Пепеляшка.
Стояха на витрината на един антиквариат. Сребристи, италиански, създадени преди почти век. Минавах от там често и ги гледах. Цели две години. Антикварят ми беше казал, че са твърде тесни и малки. Досега не били станали на нито една дама. Един ден (не кой да е, а ден-годишнина от сватбата ни) мъжът ми ме убеди да ги пробвам. О, чудо! (Или вълшебство?) Бяха ми съвсем по мярка!








"Дядо вади ряпа”Една от първите илюстрации на татко, големият български художник Симеон Спиридонов. Вълшебна.










Роклите на Мери Попинс.
Роклята. Моята дреха. Копринена, ако може. И да има копченца. Якичка и маншети.















 
Чорапите на Пипи.
Цветните чорапи до коляното (или малко над него).












Гъските на Нилс Холгерсон.Любимата ми чаша за мляко.













Тефтерът ми с герои на Роалд Дал .
Безценен подарък от Калина.
















Кифличките на Карлсон
„В твоите безсрамно скъпи кифлички би трябвало да има повече канела!”
Рецептата знам от едно много мило момиче, което от години живее в Швеция.











Тесто:
25г мая
75г масло
250 мл. прясно мляко
50 гр. захар
1 щипка сол
1 ч.л. млян кардамом
Около 700 грама брашно + брашно за месене и точене.

Пълнеж (за едно руло):
50 гр. масло
50 гр. захар
1 ч.л. канела

1 яйце за мазане.

Приготвя се тестото и се оставя да втасва 30 мин. Разделя се на две части, всяка част се разточва с размери приблизително 20х50см, пълнежът се нанася отгоре, навива се на стегнато руло откъм дългата страна и с нож се режат кръгчета дебели около 1см. Слагат се в хартиени формички (като за мъфини), покриват се и се оставят да втасват 30 минути.
Намазват се с разбито яйце и се пекат около 10 минути при 220 градуса.

Това е животът ми – една детска книга. Приказно красив, вълшебно пъстър, пълен с приключения. Живот с непреодолими на пръв поглед препятствия, понякога черен от страх и ужас, с много сълзи. Понякога ярко розов, поръсен с бял цвят и с много смях.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |