Масаж с дъх на шоколад

петък, 16 април 2010 г.

Дъждовните уикенди са време за малки бохемски удоволствия и сладки глезотии. Глезотии на закрито, топло и уханно място. Нова книга в уютна канелена сладкарничка. Любимо списание в ароматна чайна. Прическа с ухание на ванилия в любимия салон. Нов парфюм с дъх на цъфнали вишни. Коктейл с мента в предпочитан бар. Вечеря с пролетни ястия и вино с отенъци на горски плодове.
А може би масаж? Съчетан с аромата на шоколада, се превръща в истинско пиршество за сетивата. Мек, топъл и съживяващ. Чудесен петъчен завършек на седмицата и начало на уикенда. Естествено, не изключва и горепосочените предложения, преди или след него! ;-)




Масажна свещ - Bernard Cassiere, Paris
Concha Buika - La falsa moneda

Пътеки и булеварди: Черно кафе

петък, 16 април 2010 г.

Истанбул е от онези градове, в които можеш да се загубиш и да го осъзнаеш едва след няколко дни. Толкова е колоритен и ароматен, че улисва и зашеметява. Гигантски, краен, шумен, луд, контрастен, крещящ, цветен до болка в очите. Вкусен, мелодичен, смазващ понякога, пълен с находки и неочаквани комбинации в безумен контекст. С хора, за които добрият сервиз е култура, призвание, съдба, дълг и изкуство. Хора, за които работата е тук и сега, не „един ден”, „когато стане еди какво си”, „само временно ми е”. Хора, които те омайват и ласкаят, все едно си първия и последния им клиент. Хора на емоциите и крайностите, особени, универсални, адаптивни, комуникативни, понякога до досада.
Забелязала съм, че Истанбул не се харесва от всеки. В него се влюбват хора с по-особена сензитивност, с фини сетива и летяща космополитност. Такива, които възприемат дори местата като откровени или лицемерни. Хора, които обичат да откриват ценното, а не да го консумират.





От пътуванията ми до Истанбул помня цели сцени, случки, звуци, аромати, отенъци, отблясъци. Помня и тези неща:

- Таксиметровият шофьор, който твърдеше, че знае къде е ресторанта, който търсехме. Много убедително ни стовари на една неизвестна пряка. Със заведение. Но съвсем друго. Е, поне беше колаборативен и не отказа курса:-)
- Старият задимен бар с вита дървена стълба, ниски шарени миндери, автентични музикални инструменти и момиче с неземен глас, който те кара да плачеш.
- Консултантът в магазин за дрехи, който от старание да ми е в помощ, влезе в пробната без грам притеснение и ми намести услужливо презрамките:-))
- Един лежерен слънчев следобед в покрайнините на Истанбул с коктейл, шезлонг и огроооомен хоризонт...

- Съдържателят на ресторант, който почти ни завлече насила от улицата в заведението си и непрекъснато повтаряше „My friend, my friend” с потупване по гърба. Накрая ни "потупа" със сметка, тройно по-висока от нормалното. По приятелски, естествено.
- Автентично истанбулско кафене с наргиле, в което видимостта беше крайно ограничена от гъстия дим на талази. Шума от пуловете на табла и пукота на въглените. И туркинята, която дърпаше от недрата на Земята.
- Пазарите. Естествено. Мръсни, френетични, с блъскащи се хора и предмети. С цял набор от аромати и звуци. Пълни със скрити дребни съкровища, които може да са твои след кратка търговска схватка с продавача.
- Боклуците по улиците вечер, които ти се струва, че ще те затрупат както си вървиш по тротоара. И магическото им изчезване към полунощ.



- Шкембето във фаст-фууд закусвалнята. Топло и бяло. Тук един истински западноевропеец би сбърчил нос от погнуса. Ориентът в нас българите е факт, колкото и да не ни се иска да го признаем. Следователноконсумацията задължителна.
- Контрастът между мръсния, мизерен и небрежен Истанбул и изискания, елитарен, скъп и суетен Истанбул. Контраст в един ден, в един час, почти в минути разлика.
- Най-голямата открита дискотека с десетина човека фейс контрол, гледащи строго. Цвета на обществото. Уж. Безкрайното чакане за маса, въпреки резервацията и препоръките. Огромно място, лека лицемерна скука и куха показност.




- Прозорците без пердета на повечето домове. Съдби, герои и ситуации, които се развиват пред очите ти като на кинолента.
- Магазинчето с фенерите. Красота, вълшебна красота! Идваше ми да грабна колкото мога и да избягам!
- Шаловете . Километри шалове. Всички материи, десени и големини. За всеки темперамент, за всеки врат, за всяка ситуация. Прекрасни!
- Сергиите с подправки. Идва ти да заровиш глава и да вдишваш палитрата от благоухания. Извънземно!
- Прясно приготвената риба на брега. С турски хляб. Благоуханен, въздушен, лъскав.
- Йени Ракъ. Първият път, когато я опитах, реших, че ми действа разсмиващо. Вторият път нямаше смях, само зверско главоболие :-))



- Музиката. Музиката на Истанбул е мека, разтичаща се, унасяща, разплакваща. Дори да не разбираш нито една дума от текста, знаеш за какво се разказва. Просто знаеш. Влиза дълбоко в теб и те разтапя.
- Синята джамия. Накичена с дъга. Нереална и хиперболична красота.
- Площад Та(е)ксим. Нощните му светлини и глъчка. Все едно целият свят е буден.
- Мустаците. Черни и гъсти, във всякакви вариации и форми. Засукани, дебели, прави, извити, избуяли, подкастрени. Ако видиш мъж без мустаци, ти идва да го питаш "Ама защо БЕЗ?!?" :-)))
- Фериботът от Кабаташ, вятърът и Принцовите острови. Файтони, велосипеди и зелена лежерност. Без автомобили, без стрес, безвремие по турски.



- Турското кафе. Черно и гъсто. Върху горещ пясък. Три пъти кипвано. И съдбата в чашата с утайка. Ако имаш желание да я видиш. Ако ли не, просто не обръщаш чашата...
- Магазините за сладкиши. Локуми във всякакви форми и вкусове. Баклави. Бонбони. Халва. С ядки, без ядки, зелени, червени, увити, на килограм. Искаш да пробваш 1-2 неща, а си тръгваш с огромна калорийна торба. После подаряваш ударно.
- Една палуба с дървена облицовка в навечерието на Нова година, едно признание, едно обещание и изгарящото щастие, избухващо във фойерверки .

Това е Истанбул. В ролята и костюма, който аз го видях. Със сигурност гардеробът му е пълен и неизчерпаем. За тези, които могат да виждат и зад завесата...

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |