Уикендуютно в Солун

петък, 30 април 2010 г.

В почти всеки град, където съм била за повече от няколко часа, имам любими места - кафенета, ресторанти, паркове, бордюри или пейки за присядане и четене на въздух. Особено ресторанти - хем храната е изпробвана, хем ценово не може да има неприятни туристически изненади, хем се чувстваш уютно, хем знаеш какво да поръчаш и кое приготвят най-добре. Не харесвам големите заведения на ключови места, които са пълни с изтощени и щракащи групи туристи. Нито успяваш да усетиш истинската атмосфера и настроение на града, нито те обслужват както трябва, храната обикновено е типично конвейрна, а сметката задължително туристически тройна.
Та, в една от близките шопинг/море/разходка дестинации Солун, любимото ми място за хапване в центъра на града е малко семейно ресторантче с жива музика. Открихме го случайно по време на една от вечерните разходки. Намира се в зоната край морето, чието име все забравям, но всеки бил там поне веднъж, я знае. Кварталът с множеството ресторанти, непосредствено зад крайбрежната улица с кафенета и барове. Ама че обяснение, но като не мога да се оправям с гръцките наименования, така е:-)))

На малка, тиха, криволичеща уличка, в ресторанта рядко има туристи, посетителите са предимно гърци. Малко помещение, с дървен таван и старинни лампи, изключително семпло като обстановка и интериор. Дори името му не знам, но задължително го посещаваме когато сме в града. Най-вкусният октопод на скара с риган и зехтин. Най-свежата гръцка салата с фета. Най-прясната риба. Най-бистрата рецина и студено узо. Собствениците са изключително мили и любезни - жената сервира, а съпругът й се занимава с организацията. Една от готвачките е българка, с която се запознахме последния път в мил и непринуден разговор. Винаги към поръчката ни има бонус - десерт или кафе. С музика на живо, обикновено двама музиканти, изпълняващи прекрасна автентична гръцка музика. Често се случва човек от публиката да грабне микрофона и да изпее нещо в неперфектна тоналност, но с перфектна емоция . Винаги гостите от някоя маса стават и танцуват на импровизирания дансинг типични гръцки танци, изпълват вечерята и вечерта с ритъм и настроение.

Все едно си на гости на обикновено гръцко семейство с необикновено вкусна храна, идеален завършек на деня!
Най-тържествено обещавам следващия път да не забравя да запиша точния адрес и името!:-)

Завеса: "Приятнострашно"

петък, 30 април 2010 г.

от Яна Борисова
режисура: ГАЛИН СТОЕВ
участват: РАДЕНА ВЪЛКАНОВА,СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ, ВЕЖЕН ВЕЛЧОВСКИ, СНЕЖИНА ПЕТРОВА, ВЛАДИМИР ПЕНЕВ
сценография: ЮЛИЯН ТАБАКОВ


Не крия, че очаквах много от този спектакъл. Награда "Икар" за режисура и драматургичен текст и няколко номинации "Аскеер". С много добри отзиви и оценки на критици. Понякога очакванията не се оправдават. Не и този път.

Безкрайно нежен, топъл, мил, човечен, любовен и уютен спектакъл. Мелодичен текст, близък и непретенциозен. Сцената на 199 предразполага към интимност между зрителя и актьорите, приближава и увлича поради малкия си мащаб и е изключително подходяща за този спектакъл. Все едно сте в огромна стая и слушате нечии разговор.
Актьорската игра е изключително добра и личи, че на самите тях им допада текста и подхода на режисьора, интерпретират естествено, вдъхновено и увлекателно, влизат и излизат в емоции и състояния без рязка граница и дразнеща престореност. Владимир Пенев е както обикновено невероятно колоритен и зашеметява с талант. Радена Вълканова и Снежина Петрова са едни от най-харизматичните за мен актриси на българска сцена и в "Приятнострашно" изпъква нежната им чувствителност и ненатрапчив актьорски ентусиазъм. Лично за мен Стефан Вълдобрев беше изключително приятна изненада - много динамичен, съсредоточен и уверен. Добро впечатление ми направи и Вежен Велчовски, когото гледам за първи път.
Свръх семпла сценография, на чиито фон репликите на героите стоят още по-естествено. И една повтаряща се песен на Марио Бионди (мой любимец оттогава), която допълва съвременното звучене .
Яна Борисова пише естествено, без напомпани претенции за оригиналност (за разлика от доста други съвременни български автори), с тънко чувство за хумор, остра сензитивност, находчиво истинно и натурално съвременно. Като прибавим и пълната хармония между нейния текст и вдъхновената европейска режисура на Галин Стоев, се получава "Приятнострашно". Много динамично, плавно и новаторско преминаване от сцена в сцена и въпреки липсата на действие, чувство за динамика и движение.
Не пропускайте този спектакъл, ще се отъждествите с поне един от героите, ще усетите, че поне веднъж сте използвали някоя от репликите му и ще ви стане не приятнострашно, а ... страшно приятно:-)
Можете да гледате спектакъла в "Театър 199" на 2 или 22 май, от 19,30
Фотография: http://www.theatre199.org

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |