Блаженство с Марсала и ягоди

събота, 8 май 2010 г.

Специално си поръчах бутилка Марсала от Италия, тъй като тук или трудно се намира, или е неоправдано скъпа. Типично Сицилианско вино, с произход от едноименния пристанищен град. На вкус и аромат подобно на Порто и Мадейра, в няколко разновидности в зависимост от интензивността, цвета и възрастта. В съвременна Италия го поднасят в два варианта: изстудено като добавка към силни сирена от сорта на горгонзола, пармиджано или рокфор и на стайна температура като десертно вино.
Другото му широко приложение е в кулинарията за добавка към различни ястия. Най често ризото, зеленчуци, пилешко месо и десерти като забайоне и тирамису.

Та, след като имах налична Марсалата и няколко италиански кулинарни издания, се заех с избора на рецепта - нещо лесно, свежо и вкусно. Спрях се на Torta di fragole con crema al Marsala от списание Cucina, априлския брой. Получи се фантастична комбинация от ефирността на забайоне (яйчен крем), аромата на Марсала и свежестта на пресните ягоди. Силно препоръчвам! В случай, че не откриете Марсала, използвайте всяко друго ароматно десертно вино. Вместо в тавичка, изпекох блатовете във форми за мъфини и се получиха прекрасни индивидуални тортички:-)

Продукти за блатовете:
150 гр. захар, 4 жълтъка, 1 щипка сол , кората на лимон, 4 белтъка, няколко капки лимонов сок, 120 гр. пресято брашно

Продукти за крема Забайоне: 6 жълтъка, 60 гр.захар, 2 с.л.Марсала, шушулка ванилия



Разбийте 4-те жълтъка със захарта, щипката сол и кората на лимона много добре. Отделно разбийте белтъците с няколко капки лимонв сок. Прибавете ги бавно и постепенно към жълтъчната смес. После добавете брашното на малки части. Изпечете за около 30 мин. в 20 см. форма (за по-лесна консумация в малки форми за мъфини) в загрята предварително на 180 С фурна.
Разбийте 6-те жълтъка и захарта и ги оставете на водна баня в предварително загрята вода и на бавен огън. Бъркайте внимателно до сгъстяване. Постепенно прибавете Марсалата и ванилията.
Този крем може да бъде заменен с друг по ваш вкус, не забравяйте обаче десертното вино!

Разрежете блатовете на 3 части и редувайте блат, крем, ягоди. Ментата е както винаги перфектна декорация.

Завеса: "Вишнева градина"

събота, 8 май 2010 г.

от Антон Павлович Чехов

Превод: Венцел Райчев
постановка: КРИКОР АЗАРЯН, режисьор: ГАРО АШИКЯН, сценография: МАРИНА РАЙЧИНОВА, хореография: МИЛА ИСКРЕНОВА
С участието на:
МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА, АНИ ПАПАДОПУЛУ, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, ДЕЯН ДОНКОВ, ЗАХАРИ БАХАРОВ, МАРИН ЯНЕВ, РЕНИ ВРАНГОВА, ВАЛЕНТИН ТАНЕВ, ПЕТЪР ПОПЙОРДАНОВ, ХРИСТИНА КАРАИВАНОВА, НАУМ ШОПОВ, ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ

Класическото произведение на Чехов, отличният актьорски състав и талантът на професор Азарян обещаваха хармонична комбинация и вълнуващо преживяване. Не мога да кажа, че постановката не ми хареса, но не предизвика у мен бурни и необуздани усещания.
Мария Каварджикова е нежния, бохемски, аристократичен, чувствителен и идеалистичен център на сцената. Невероятна харизма, помитащ талант и особена аура притежава тази актриса и увлича с вдъхновението и стихията си. Валентин Ганев - както винаги перфектно слял се с образа си и безупречен. Титаничният Наум Шопов е с малка, но концентрирана роля- акцент. Чудесни Рени Врангова, Ани Пападополу, Марин Янев и Деян Донков. Захари Бахаров, който много харесвам е с типична за него роля, която изпълнява със също типичната си концентрираност и сериозност. За мен слаба игра на Владо Карамазов.
Приятна и ненатрапваща се сценография.
Темите за възвишеното и битовото, човешкото и животинското, преходното и вечното, морала и низостта се преплитат в диалозите и атмосферата. Елегантен подход към Чеховата пиеса с деликатна чувствителност и умерен патос. На моменти излишно дълги паузи, които вместо да подсилят драматичния момент, го превръщат в досадно изчакване и шушукане. Прекрасен знаков финал, визуално и смислово оправдан.
Не успя да ме увлече и грабне "Вишнева градина". Удоволствие с леко смесени чувства. Не е онзи разтърсващ спектакъл, след който не можеш да заспиш и който те увлича за дни наред. Безспорно ценен заради това, че е последно поставяне на сцена на професор Азарян и завършек на грандиозното му творчество. Ако сте върли почитатели на Чеховия стил, препоръчвам. Ако ли пък не, вижте я като нещо, което е далеч от ширещата се из сцените днес авангардност.
Можете да усетите вишневия аромат на 9, 18 или 25 май на голяма сцена в Народния театър.
Фотография:http://www.nationaltheatre.bg/bg/
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |