Гастрол: Нана в страната на скрапбукинга

четвъртък, 22 юли 2010 г.


На блогът на Нана попаднах преди няколко месеца покрай една тема за скрапбукинг. Е, не доразвих първоначалния си скрапбукинг порив, но пък продължавам да следя с голям кеф творенията на Нана. Неизчерпаемо въображение, усет за детайла и удачно съчетаване на принтове и цветове във всяко нещо, което излиза под ръцете й. Удивителното й чувство за хумор и естественост ще ви задържат в блога, дори никога преди това да не сте чували за скрапбукинг. Всеки елемент е на мястото си, допълва, декорира и акцентира. Във всяко нещо личи идеята, концепцията и желанието, с което се изработва. Невероятно е, че Нана прави тези неща толкова отскоро, представям си профи формата, в която ще е след няколко години. Искам от тук да й благодаря за участието, съдействието, цветната публикация и да й пожелая успех!:-)

Блогът на Нана, непременно го посетете! http://natknat.blogspot.com/

А сега е неин ред ;-)
Автор на текста и фотографиите: Нана

Ако някой някога ми беше казал, че един ден ще живея на малък остров с по-малко от 15 хиляди жители, щях да се изсмея. Ако същият този някой ми беше казал и, че ще имам за хоби правене на картички, преди да е свършил изречението си, щях да съм припаднала от смях. Сега нито ми е смешно, нито ми е невероятно. Всъщност, се чувствам съвсем на място. Факт.
Да започнем с острова, а? (бележка на автора: ораничена съм до 5 страници А4 формат, та ще карам на кратко:) Този остров е като най-лошия кошмар, от който като се събудиш, ти се иска пак да си легнеш и да продължи...

Тц, тц, писах, писах, натиснах нещо и затрих всичко незапаметено. Ей, за това никога няма да мина на дигитален скрапбукинг. 3 часа работа ще отиват по дяволите за части от секундата с моите компютърно-клавиатурни умения. Не за друго, ами едно време бях пианистка и сега съм много бърза с натискането на копчетата (обикновено грешните). Това не го знаехте, а? :)

Островът е Isle of Lewis - Outer Hebrides, градът Stornoway. От там нататък питайте Гугъл, или просто заповядайте в моя блог, където има няколко публикации - 2 да сме точни. Едната е много скорошна и, ако обичате да четете развален английски, и гледате не особено добри снимки, няма да повярвате на късмета си!
Пак се отплеснах. Ей го на, 2 страници А4 свършиха, без да съм казала още какво правя тук.
Картички правя и други разни неща с хартийки. ВНИМАНИЕ, води до пристрастяване! Започваш ей така от нищото и в един момент си с двата крака вътре. По цял ден разглеждаш блогове, хартии, брадсове, панделки и по цяла нощ вътриш два листа хартия, обикновено неправилните размери, и се чудиш кое с кое да сложиш. Винаги съм обичала всичко свързано с канцеларски пособия. Химикалчета, тефтерчета, албумчета и какво ли не. В книжарница мога да прекарам половин ден, дори да е най-бедно заредената. Обичам миризмата на хартия и усещането когато я държиш, затова сега ми се струва съвсем на място и моето хоби. Някакси нормално беше един ден, просто да се занимавам с нещо подобно, или разбира се да работя в книжарница. Има време и за второто.
Всъщност започнах с една хартиена торта. Миналата година, долу горе по това време, бях запланувала голямо парти за рожденният ден на детето (за протокола - момче олмост файф). Къде другаде, ако не във форума на Бг-мама да намери човек идея за нещо различно и интересно?! Там попаднах на темата за скрапбукинг и видях една страхотна хартиена торта на Карилуис и я пожелах! Веднага! На момента! Е, не стана веднага, но след няколко часа съзерцаване на тези уникално красиви парченца, доразгледах темата и реших да пробвам и аз. На следващия ден въоръжена с голяма доза ентусиазъм и още толкова не знания, се "забих" в местното хоби магазинче. Три часа не излязох! А, то едно такова мъничко 20 квадрата, но пък пълно ли пълно с хартии, елементи, панделки - о, рай! И така до днес. Вече една година, в която нито един път не съжалих, че си намерих хоби. Срещнах много нови виртуални приятели. Научих много неща и продължавам да се уча. От скоро продавам всичките си картички директно на магазин, който винаги е съгласен с цената, която кажа. Предстои ми отдавна замислен проект да стане реалност до няколко месеца, а имено водене на класове в града и още много мечти, чакащи удобното време и място. За мен се отвори един нов свят, весел, цветен и пълен с усмивки.

Абе, тоя последният абзац много сериозно звучи нещо...В блог пространството в нашите среди има едно животно наречено "sneak peek" и смятам така да завърша тази публикация. Това е последният ми проект, който е малко по-голям и ще отнеме време. Ком бак по Коледа да го видите завършен!

Благодаря ви, че ме изчетохте и най-вече благодаря на Мария за поканата!
























Proudly designed by | mlekoshiPlayground |