Mont de Martyrs

петък, 30 юли 2010 г.

Най-добре е да се качиш до Монмартр сутрин съвсем рано или вечер късно, за да избегнеш туристите с бели фанелки, фотоапарати и раници. Ако си в по-обичаен час, чак ти се иска да ги изтриеш от общата картина, да ги изгониш, за да усетиш мястото добре. Те се блъскат, пият кафе, разглеждат, щракат, купуват, крещят на различни езици и разсейват погледа. Когато ги няма, усещаш по-добре аромата на току-що изпечени багети и можеш да кривнеш по малките улички необезпокоен.

Най-приветлив Монмартр е ако си сам. Нагоре въздухът се променя и можеш да усетиш арт очарованието на Писарро, Модилияни, Пикасо, Ван Гог, Реноар, Тулуз Лотрек, Дега... Да, сега е пълно е с търговци, некадърни художници и магазинчета за сувенири, но паважът е същия, по който са стъпвали Големите и това те зарежда с енергия. От Moulin Rouge до Sacre Coeur могат да се открият места, които са почти замряли, незасегнати от тълпите туристи и запазили очарованието на миналото. Няма значение дали е бистро, магазин за цветя, антиквариат или галерия, предава аромата и бохемската атмосфера от 19-20-ти век.

Много е писано и разказвано за Монмартр, няма да изпадам в подробности и да се превъзнасям. Оставям ви със снимките и Шарл Азнавур с неговата La Boheme



















































Ягодови полета (саксии, де:-)

петък, 30 юли 2010 г.


Факт. Засадих в саксия ягоди и те взеха, че цъфнаха, вързаха и родиха! Малката ръчичка толкова бързо ги грабна, че не успях да ги документирам откъснати. Догодина мисля да опаша терасата с лехи и да варя казани със сладко. Едва ли. Но пък звучи амбициозно!:-))

Хубав уикенд!
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |