На върха на езика, вестници, зайци и тиквички :-)

понеделник, 2 август 2010 г.

Преди време бях писала, че блогът ми няма претенции да бъде кулинарен поради няколко причини: готвя отскоро и рядко, кулинарията е само една малка част от нещата, които харесвам и обичам, а в блога е по-скоро допълнение към другите теми. Ненадейно обаче получих покана от "24 часа" (Татяна, благодаря!:-) за гостуване в неделния им брой. Статия, която разказва за фууд блогърите в България и с участие на няколко селектирани. Не крия, че бях поласкана и развълнувана! Все пак първата ми публикация, а и блогът ми е едва на 5-6 месеца:-) Особено в компанията на такива чаровни, таланливи и интелигентни жени с истински фууд блогове, едни от най-добрите в българското интернет пространство, а именно Salted lemons, Something..., Готвенето е забавно, Нож и виличка и Кулинарно - в кухнята с Йоана.
За съжаление, в печата мястото и обема са относителни понятия и се наложи сериозно съкращение на текстовете, затова и помествам тук пълните отговори на поставените от Татяна Тасева въпроси.
Пълния текст, уводната статия и представянето на останалите блогове можете да прочетете тук
За рецепта избрах нещо лесно, свежо и вкусно, естествено със сложно име, за да оправдая участието си, lol! Сега спокойно мога да не готвя до другата година:-))



1.Разкажете ми малко за себе си, семейството си как се появи това хоби? Как се решихте да създадете този блог? Има ли общо с професията ви?
На 32 години съм, от София, имам прекрасна дъщеря Мартина на година и седем месеца. По образование съм филолог, работила съм в областта на застраховането и спедицията. И хоп, изведнъж блог! Исках да създам място, в което да разказвам и споделям, без конкретна концепция и насоченост, за нещата, които ме вдъхновяват и впечатляват на момента. Блогът ми се стори и подходящ стимул да снимам по-често.Представях, че ще ме четат 10-15 близки и приятели по задължение, но започнах да получавам коментари от мили непознати хора, на които им беше интересно да се отбиват. И така се запалих, вече почти 6 месеца! Не винаги имам време да публикувам всичко, което съм планирала или събрала като материал, но се старая да поддържам динамичност и разнообразие. Кулинарната тематика в блога е по-скоро допълнение, отколкото основна линия.
2.По колко време отделяте за блога си?
По час-два когато публикувам материал, в останалите дни по-малко - отговарям на коментари и преглеждам материалите от блоговете, които следя. Ранните следобедни часове са моето време, просто тогава малката спи.
Когато дъщеря ми порасне, има два варианта - или ще й е интересно да чете, или ще се пита „Майка ми не е ли имала друга работа?!:-)
3.Има ли връзка между пътешествията и храната?
Обичам да пътувам е класическо клише. Но наистина е така и съм щастлива, че успявам да го правя още от детските си години. Пътешествията, независимо от дестинацията и времетраенето, винаги са пълни с аромати, вкусове и цветове. За да усети човек конкретната атмосфера, непременно трябва да опита местната кухня и то не в предназначените за туристи заведения, а в автентичните малки семейни ресторантчета. Там умеят да те накарат да се почувстваш чакан и значим, да те заинтригуват и спечелят. Ароматна подправка или уханно вино в куфара след време могат да те върнат по тези места. Обичам да консумирам и дегустирам, да експериментирам и съчетавам, не само по отношение на храната.

Откога снимате? Редовно снимам едва от началото на годината, преди това „фотографските” ми усилия се приключваха с щракането на дъщеря ми. Постепенно открих, че всъщност фотографията носи изключително приятни преживявания и запечатва спомени. Завладяващо хоби и сложна материя, в която едва сега навлизам. Записах курс, в момента попивам всяка информация и материал по темата.

4.В епохата на диетите, защо жените продължават да се наслаждават на хубавата храна?
Според мен храната все по рядко се приема само като средство за засищане на гладa. Превръща се във философия, преживяване, емоция, визуално-естетическа категория, концепция, лайфстайл, послание. Качествената и добре приготвена храна не е каприз, а потребност. Вече модата не е само по отношение на дрехи, аксесоари, дестинации, интериор, дизайн, а и на храна. Да цениш и осмисляш това, с което се храниш не е поза, а признак на самоуважение. А и готвенето отдавна не е мазен черпак, загоряла тенджера и престилка на лекета, доказват го многобройните млади, красиви и интелигентни жени, които имат това хоби.
По кулинарията ме запали майка ми. Години наред съм се наслаждавала на храна, приготвена с идея, вкус и любов, нямаше как да не продължа в същия дух. Готвя едва от година, мога да кажа рядко, но с изключително удоволствие и внимание към детайла. Привлича ме целият процес – от избора на рецепта, през набавянето на продуктите, до поднасянето и аранжировката на масата. Приготвянето на храна може да е елегантен, модерен, забавен и дори сексапилен процес, просто трябва да се подходи с желание, въображение и вдъхновение.

5.Има ли филми, книги или автори, които са ви повлияли?
Гледала съм и чела повечето книги и филми на кулинарна тематика, но нищо не ме е грабнало, освен Джоан Харис и нейния „Шоколад”. Следя кулинарни блогове, списания, предавания и книги, без да го превръщам в самоцел, по-скоро като източник на идеи и отправни точки. Вдъхновяват ме големи, шумни градски пазари, фотографии, музика, места, образи, личности, произведения на изкуството, ситуации. Харесвам средиземноморска, латиноамериканска, азиатска и фюжън кухня, част от френската и част от традиционната българска, хармоничното смесване на продукти и вкусове. Не залитам прекалено към био и органичните продукти, защото това в един момент се превръща във фoрма на параноя.

6.Има ли значение как е поднесена храната? Обстановката?
Обстановката и поднасянето на храната са от изключително значение. Цветовете, формите, материалите и материите се сливат с ароматите и вкусовете. Декорацията на масата, приборите, съдовете, напитките, музиката, всеки елемент допълва и разгръща идеята. Изисква се и умение да я усетиш и доловиш, естествено. Не винаги вкъщи имат търпение за дълги аранжировки, но един щрих или акцент са повече от достатъчни, за да се предаде внушението.
Обичам рецептите със сложни и дълги заглавия, които само на пръв поглед изглеждат засукани и трудоемки, а всъщност са бързи и лесни за приготвяне.

Заешко по Искиетански (Coniglio all` Ischitana)

Иския (Ischia) е вулканичен остров в Тиренско море, на 30 км.от Неапол, с около 60 000 души местно население. Творческо убежище на композитори и писатели като Уилям Уолтън, Хенрик Ибсен и Труман Капоти и сцена на филми, сред които „Клеопатра” и „Талантливият Мистър Рипли”. Иския вдъхновява и очарова освен с кобалтово сините си води и приказни градини, и със своята кухня. Противно на очакваното и въпреки местоположението си, най-характерното за Иския ястие не е някой морски продукт, а заешкото. Навремето приготвяно в керамични съдове и печки с дърва, то присъства редовно и до днес в семейното меню на местните жители. Приготвя се бързо и лесно, с балансиран вкус и сочен аромат. Избрах да го гарнирам с дзукини(сорт тъмно зелени тиквички), сотирани в балсамико и в комбинация с листа свежа мента.

Необходими продукти за заешкото:
- Заек около 1,5 кг
- 150 гр. Домати
- Магданоз или босилек, в случая магданоз заради ментата в гарнитурата
- Няколко супени лъжици зехтин
- 2-3 скилидки чесън
- сол
- прясно смлян черен пипер
- бяло вино
- малка червена люта чушка, суха или прясна
- 1 с.л захар
Нарежете месото на парчета, полейте го с бялото вино и подсушете със салфетка внимателно. Загрейте зехтина и добавете нарязания чесън и лютата чушка. След като овкусят мазнината, ги отстранете. Запържете месото не наведнъж, а на порции, за да се поддържа високата температура на мазнината. След като се зачервят парчетата, върнете чесъна и чушката обратно и угасете с чашата бяло вино. Овкусете с черен пипер и сол на вкус и оставете на умерен огън половин час, разбърквайки от време на време. Обелете доматите и отстранете семките, нарежете ги на кубчета и заедно ссъс захарта ги добавете към месото. Задушете още 20 минути. Накрая добавете магданоза/босилека.
Дзукини с балсамико и прясна мента (Zucchini alla Mentha)

За 4 порции:
5 средно големи дзукини
1 глава лук
Редукция от балсамов оцет
Сол
Зехтин
Прясна мента
Нарежете тиквичките на средно дебели шайби. Нарежете на ситно лука. Загрейте зехтина и прибавете зеленчуците. Запържете ги на силен огън за около 5 минути. Прибавете половин ч.чаша вода и сол на вкус. Оставете на среден огън докато водата се изпари. Добавете 1 ч.л. балсамов оцет или редукция и свалете от огъня след 2-3 минути. Прибавете нарязаните на ситно листа от мента и сервирайте.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |