Гастрол: гостува Мира от "Малки неща" със Студена лятна супа от диня и пъпеш, гарнирана с домашен сладолед с розмарин

четвъртък, 19 август 2010 г.

Изминаха вече 5 месеца от стартирането на рубриката ми Гастрол. След живописта, литературата за деца, бизнес пътуванията до приятни места, интериорния дизайн, аюрведата, музикалните фестивали и скрапбукинга, дойде време на блоговете, в случая кулинарните.
Днес ви представям участието на Мира от
Малки неща. Попаднах на блога й вече не помня как, но с удоволствие открих много сходни между нас неща - експериментаторската кулинария, любовта към пътуванията, вниманието към детайла и красивото, умението да зарази читателите с удоволствието от приятните преживявания, афинитет към музиката, ръчно изработените предмети, интериорния дизайн. Тъкмо когато си мислех, че ужасно много ми се ходи в Индия и региона, тя взе че пусна един разказ за нейно пътуване дотам и окончателно ме спечели:-)
Та, поканих я да ми гостува и тя се отзова бързо, стегнато и организирано. Мира, благодаря - за участието, за точността и за прекрасната рецепта-изненада, която приготви за мен! Свежа, цветна, лятна и нетрадиционна, а и моят розмарин в саксия ще намери приложение:-)
В рецептата има и подробно обяснение за приготвянето на домашен сладолед за начинаещи като мен.

Непременно посетете Мира тук: http://littlethingslife.wordpress.com/

Студена лятна супа от диня и пъпеш, гарнирана с домашен сладолед с розмарин

Източник рецепта: "Рецептите на Андре Токев"
Технология за приготвяне на сладоледа: David Lebovitz
Фотографии: Мира

Почти преди месец Мария от LaMartinia ме покани да гостувам в блога й. Бях много приятно изненадана. Знаех, че следя LaMartinia, но че тя следи блога ми... хм, "Me se like it!", както казва Jar Jar Binks в "Междузвездни войни".
Поканата беше супер, но се зачудих какво точно следи Мария в моя блог, какво ли й харесва. Изпратих един общ мейл от типа, "за какво би ти харесало да пиша," на който получих още по-общ отговор, "за каквото ти хареса - храна, пътувания, блогърстването..." Трябва да си призная, че не ми се пишеше нищо за блогърстването, но виж за първите две - това е друго нещо.
Преди време Мария остави коментар под един мой пост за Индия в смисъл, че много я кефи тази страна, би отишла и т.н. Ето ти идея за това какво точно ще пиша - за пакори, за първия път когато ги ядох на влизане в Хималаите от едно крайпътно капанче, където ти ги поднасят увити във вестник. Хем за храна, хем за пъшествие, супер идея, ще рече човек...
Но нещата не се оказаха така прости както изглеждаха. Започна една борба с един нахут, от който се опитах да направя брашно в домашни условия. Лоша идея, казвам ви. След това започнаха жегите и все нещо ме възпираше да си закупя готово брашно. В същото време излезе статията за LaMartinia и още блогъри в „24 часа”, където Мария представи Заешко по Искиетански. Звучише много фино и стилно - такова каквото е излъчването и на целия й блог. Хм, ...първите нотки на съмнение се бяха появили още при борбата с нахута, а сега се задълбочаваха...

Миналата седмица направих първия си домашен ванилов сладолед. И след първия ванилов сладолед, какъв сладолед да приготви човек?! Ще речете шоколадов, боровинков или карамел? Но как, моля ви, като мога да приготвя сладолед с розмарин!:)
От няколко години гледам една рецепта на Андре Токев за Диня и пъпеш с вино санто, мастика и сладолед от розмарин. В същото време от доста време ми се ще да използвам розмарина от терасата в някое ястие в свежо състояние. Вече можех да правя домашен сладолед, така че, казах си, "ако не сега, кога?". И така, вчера (по случайност на именния ден на Мария) започнах да правя сладоледа с розмарин.
Поради липса на машина за сладолед и поради оскъдните обяснения на Андре Токев за приготвянето му, успешно използвах технологията за приготвяне на David Lebovitz, като по-долу съм предположила, че не сте правили сладолед до сега, като мен и че малко повече обяснения няма да ви дойдат зле. Ако сте правили, четете по диагонал, моля.
Тази сутрин бързо пресовах малко диня и пъпеш, овкусих ги с виното и мастиката и като погледнах в чинията се замислих, че това е десерт за Мария, която се припържва на плажа тия дни, доколкото разбирам от предишната й публикация :)
И така, вместо от Индия, от някъде по-близо в Европа.

За супата:2 кг диня, 1 пъпеш. 3 с.л. захар, 40 мл Vino Santo (или друго десертно вино; поради липса заменено с порто при мен),10 мл мастика

400 г диня и 200 г пъпеш нарязах на резени, махнах семките на динята и я прекарах през цедка, колкото да съм сигурна, че няма семки. Пасирах и овкусих с виното, мастиката и захарта.

За сладоледа:
125 мл мляко
125 мл течна животинска сметана
80 г захар
1 с.л. мед
1 връзка пресен розмарин (5 стръка при мен)
4 жълтъка

Сладоледа приготвих предишния ден. Първо затоплих на средно силен огън млякото, сметаната, захарта и меда. Разбърквах с тел до разтваряне на захарта. Точно преди да кипне, дръпнах от огъня и добавих розмарина (листа и стръкове), покрих с кърпа и оставих да се запарят 30 мин. Прецедих сместа през сито, като изстисках розмарина максимално и отново затоплих сметаново-млечната смес, докато стане гореща.
Междувременно бях отделила жълтъците в купа и леко ги разбърках с тел. При непрекъснато бъркане с телта, започнах да изсипвам на тънка струя сметановата смес. Предварително си приготвих по-голяма цедка, която сложих на съда, където е било млякото и излях темперираната жълтъчна смес в него. На средно силен огън, бърках непрекъснато докато кремът покри гърба на дървена лъжица. Охладих сместа и ако имате машина за сладолед, продължавате според инструкциите, а ако нямате като мен, охлаждате поне 6 ч. в добре затворен пластмасов съд в хладилник и след това слагате в камерата.
След като сложих в камерата, разбърквах на всеки 40 мин първите 2-3 часа с пасатор направо в кутията, след което оставих сладоледа да стегне.

Поднесох супата добре охладена като издълбах малко от динята и пъпеша като на снимката, а по средата сложих топка от сладоледа.


Вкусовете и текстурите в това ястие ме изненадаха много приятно. Хрупкавостта на динята и кадифения аромат на пъпеша се омекотяваха по много свеж начин от розмариновия сладолед, а в края се усещаше сладкото съчетание на виното и мастиката (макар да не съм любител на второто питие, но тук е много сполучливо използвано).
Чувала съм много хора с носталгия да се сещат за питието Облак, което са пили в Созопол преди години. Макар и с по-малко количество алкохол, това би бил розовия ми облак това лято :).

На Мария, а и на вас, пожелавам безоблачен и свеж край на лятото!
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |