Гастрол: гостува Стани със "Zimbabwe experience - part 1"

понеделник, 13 септември 2010 г.

Днес ми гостува  моя много близка и скъпа приятелка - Станислава. Нямах търпениe да пусна тази публикация, не само заради темата, а и заради автора й :-)
Запознахме се в подготвителен клас на Испанската гимназия и до завършването ни бяхме почти неразделни - в час, междучасие, по купони, екскурзии, пътувания, навсякъде!  Ако кажа "приятелство, проверено във времето" ще е банално клише, но е абсолютен факт! Свързват ни много неща от онова време - първите любовни терзания и събирания "по женски", баниците посред нощ, викането на духове, писмата от морето, размяната на дрехи и музика, онези грандиозни купони, на които условието беше "Каня те, но не води повече от 5 човека!":-)))
За съжаление от доста години тя живее и работи в UK и се виждаме не толкова често, колкото ми се иска, но пък знам, че там е щастлива и спокойна. Не мога с думи да ви преразкажа какъв човек е, просто трябва да я познавате - изключително естествена, непринудена, толерантна, откровена, космополитна, адаптивна, сърдечна, забавна, честна, позитивна и усмихната. Има хора, с които дори и да не сте се виждали с години, разговорът ви тръгва гладко и нашироко. Не само заради общите спомени и приятели, а и заради сходната енергия и положителната настройка.
Бях я поканила да ми гостува с избрана от нея тема и тя реши това да е едно отдавна планирано семейно пътуване до Зимбабве. Беше ми разказвала за там, бях гледала и снимките, но описано подробно, в детайли и моменти, се оказа страхотно интригуващ африкански пътепис. Зимбабве определено не е класическата ваканционна дестинация, въпреки че напоследък традиционните екзотични маршрути отстъпват място на все по-необичайни и автентични места, острови и държави като Виетнам, Камбоджа, Тибет, Аржентина, Исландия, Никарагуа, Гана, Фиджи, Танзания, Перу и много други.

Публикацията щеше да се получи доста дълга и затова я разделих на две части. В първата е основния текст с няколко кадъра, а  втората ще съдържа по - голямата част от фотографиите, към всяка от които има кратко описание и разказ.

Стани, благодаря ти за спазения ангажимент, отделеното време и чудесния материал! ххх

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

ZIMBABWE EXPERIENCE


Планувахме от доста време пътуването си до Зимбабве, но непрекъснато отлагах заради сериозната икономическа криза и инфлация, епидемиите от холера и размириците покрай последните избори. А, и не на последно място заради многото змии, от които имам страх. В началото на тази година най-накрая се организирахме и пристигнахме.

Очаквах да видя пустиня, като класическа за Африка гледка, но  за мое учудване се оказа страна, пълна със зеленина! Нашето посещение с еосъществи през януари, в разгара на лятото - топло, но не непоносимо. Зимбабве има много приятен климат, без студове и ужасни жеги.
На слизане от самолета веднага ти правят впечатление многото портрети на Робърт Мугабе(Robert Mugabe), най-видният им политик и настоящ президент на държавата. На рецепцията на хотелите задължително пак виси той, собствениците са задължени със закон.(!?)

Атмосферата беше спокойна. Центърът на Хараре прилича на запуснат провинциален град, който ако нямаш специална работа, не посещаваш. Местните живеят в покрайнините, най-често в комплекси с къщи, с портиер, висока ограда и бодлива тел. Видимо няма проблеми, но навсякъде е задължително да се движиш с кола. Тротоари за разходки просто няма.
Повечето бели жители имат къщи с огромни, добре поддържани градини, в които прекарват голяма част от времето си. Барбекюто на местния език се нарича BRAAI и го практикуват доста често. Консумира се много месо, предимно телешко.

Хараре разполага с 10-ина бара, посещавани само от белите. Всички те се познават, защото са малко на брой. Всичко се знае за всеки, кой с кого, как, защо и кога. Не бих могла да живея в такава задушаваща обстановка, имам нужда от движение в анонимност и свобода.

Животът в Зимбабве е привлекателен заради добрия климат, лесното ежедневие, липсата на стрес и красивата природа. Подходящо място за отглеждане на деца е, разполагат с добри спортни бази за ръгби, крикет, тенис и плуване. Хората обичат спорта и наблягат на него. Белите местни жени са лишени от всякакви домакински задължени, всичко се върши от обслужващия персонал. Те по цял ден се занимават с лакиране на нокти, четене на списания и телевизия. Просто не знам как не им омръзва!

Хората са открити, сърдечни и гостоприемни, може би се дължи на голямото количество слънце. Местните бели са доста жилави и устойчиви, наследници на колонизаторите и много калени в условия на природни катаклизми и епидемии.

Корупцията е сериозна, купуват се документи, шофьорски книжки и разрешителни. Пълно е с изключително лоши шофьори, съвсем разпорстранено е нощно време да се кара без фарове(!). На другата крайност са онези, които карат на аварийни светлини, защо, не е ясно. В Хараре има само няколко самостоятелни шосета и много катастрофи, естествено. Масово се шофира след сериозен запой, най-често се консумира студена бира и местен алкохол.

Рождения си ден (4-ти януари) прекарах на BUSH BRAAI - барбекю в пустошта. Закарват столове, прибори, цял бар с алкохол, лед, храна. Пали се огън – един за BBQ, другият за ефект и светлина. Изненадаха ме с торта от слонско изпражнение, което аз в тъмното и под ефекта на алкохола не видях.:-)) После естествено донесоха и истинската торта.Бяха ми объркали и името на STAIN вместо STANI, но пък изненадата беше страхотна!

Доста назад са с технологиите, интернет връзката е все още dial-up, но сега са в процес на модернизация и прекарване на оптични кабели. Токът и водата постоянно и безразборно спират, всички в къщите си разполагат със собствени генератори и сонди, така че са намерили решение и на този проблем. Водата за пиене задължително се преварява и прецежда, за по-сигурно се консумира направо ... бира :-)

To be continued...











Proudly designed by | mlekoshiPlayground |