Етажерката

вторник, 28 септември 2010 г.

Тази етажерка е на повече от 70 години. Правена е някъде в края на 30-те и съхраняваше порцеланов сервиз за кухненски продукти, върху които имената бяха изписани с "Ъ" в края на думата (премахнато по време на писмената реформа през 1945-та). Сервизът беше преместен, а тази етажерка изхвърлена в едно мазе. Открих я това лято и въпреки твърденията на всички, че от това нищо не става, си я прибрах прилежно в багажника. С дървени полици и метален обков, леко крива, много мръсна и с отчупена дъска от едната страна.

Отлежа известно време докато й измисля функция и място (понякога мисленето трае до-о-оста дълго :-) И преди няколко дни пристъпих към действие. Ето и стъпките подробно:

-  основно измиване със сапунена вода- съхнене;
- нанасяне на препарат против дървояди (силно токсичен, необходима е маска) - затваряне херметически в голям полиетиленов чувал, престояване 1-2 дни и проветряване на въздух още 1-2 дни;
- нанасяне на асфалт лак (намира се по железариите), който прави дървото тъмно, изолира, дезинфекцира и запечатва - съхнене поне няколко часа и проветряване още толкова;
- изрязване на счупения сегмент и от двете страни за симетричност;
- заглаждане на ръбовете с едра и по-фина шкурка.

След цялата процедура, я закачихме на една тясна празна стена в хола, с функция по-скоро декоративна. Пасна идеално на новия ми миниатюрен бонсай, една ретро фотография от Париж, газената лампа, която си открих в малък антиквариат и двата дървени индийски слона. След асфалт лака придоби много приятен тъмно кафяв цвят, почти черен, а неравностите и несъвършенствата й придават особен чар и уникалност. Сега я показвам победоносно на всички, които не вярваха в новия й образ ;-)


Преди

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |