Inspiring

петък, 5 ноември 2010 г.

В тази публикация става дума за две мили дами, които познавам само задочно. Не сме се виждали на живо, не сме пили кафе заедно, нямаме общи спомени, не сме се карали, не сме учили в едно училище, нито сме работили на едно и също място. Но с отношението, емоцията си и това, което правят, имам чувството, че се познаваме отдавна.

Преди няколко седмици получих  пратка от Милена. Естествено, предположих, че може да е картичка. Но не и тази, която бях харесала в блога й. Тя е запомнила, че съм коментирала и решила да ми я подари. Не искам да се превъзнасям, но наистина ме трогна! Много! Ръчно рисуваното листо върху една от изящните й картички е като живо и украсява видно място вкъщи. Мисля, че няма да я прибера до следващата есен:-)
Миленка, продължавай с това, което правиш - има смисъл и кара хората да се чувстват щастливи и специални! Благодаря!
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |