За спешната нужда от Санчо Панса

сряда, 17 ноември 2010 г.

Скоро, по повод загубения ми телефон, си говорихме с Нана за абсурдните случки, които спохождат разсеяните хора. Посмяхме се на 1-2 нейни и мои куриозни ситуации, от типа „смях или плач”.
Трябва да призная, че и аз съм в графа приятно разсеяни. Често далеч не приятно, даже опасно. Но пък винаги крайно комично за околните. Стигам до извода, че ми трябва един Санчо Панса, който да ми носи багажа, да ми събира вещите по пътя и междувременно да ръси сентенции.


Уверявам ви, хич не е добра идея:

  •  Да разлееш кутия бяла блажна боя върху тъмен паркет. Със 7-месечен корем.
  •  Да си загубиш личната карта на отиване, а бордната карта на връщане. За малко да ми носят кюфтета на летището.
  • Да се сетиш, че си на сватба 1/2 час преди началото й. Не моята. За щастие или не.
  • Да счупиш стъклена двулитрова бутилка зехтин върху чисто нови кухненски шкафове.
  • Да забравяш ключовете на вратата. 3 поредни дни. И трите пъти съседката да ти ги връща.
  •  Да счупиш съд за фондю, с шоколад вътре. На 14 –ти февруари. Върху бял под и бели стени. Час в романтичната компания на парцала.
  • Да си забравиш телефон, часовник и портмоне. Едновременно, на чуждо място.
  • Да си оставиш телефона в тоалетната на служебно мероприятие с 400 чуждоговорящи гости. След теб да влезе сънародничка и за щастие да ти го върне на следващия ден.
  • Да ти падне тока по време служебна среща . За съжаление не успях да изтръгна и другия като онази реклама на „Ментос”.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |