Гастрол: гостува Ирина от Alia с "С аромат на снежни топки"

понеделник, 13 декември 2010 г.

Има най-различни кулинарни блогове - строго кулинарни и не съвсем кулинарни, стегнати като рецептурници или разточително разказвателни, наблягащи на снимките или наблягащи на храната, с амбиции за професионалност или просто за удоволствие.
Има и един отделен вид, който, признавам си, най-много харесвам и намирам за най-приятни и увличащи из редовете - блоговете, които разказват истории. Ирина, днешната ми гостенка е създателка точно на такъв - Alia. Не знам дали защото е журналист (онлайн редактор в отдел "Развлечения" на Дневник) или защото е ценител на добрата храна (май именно заради комбинацията), още с кликването на мишката, ви обгръща внезапен уют и спокойствие, нахлуват топлина и изкусителни аромати. 
Ирина пише за храната не като самоцел, а като страст. И тя е само малка част от целия пъзел. Книги, филми, малки красиви неща, места, пътувания и вдъхновяващи събития се наместват сред уханни сладкиши, домашен хляб и празнични вкусове. Всичко това обитава блога й без да се блъска и притиска, а в пълен комфорт и хармония. Можете да си вземете идея, рецепта или емоция и да ги приберете в джоба за удобен момент. Разказите са образни, топли, меки и поглъщащи, фотографиите - ярки и живи. Блог, който те кара да мислиш, желаеш и усещаш. Какво по-хубаво от това!
На поканата за гостуване Ирина откликна абсолютно професионално - бързо, точно, тематично и съдържателно. Веднага си личи журналистическия подход:-) В съчетание с разказ за този прекрасен старинен град (каквито просто обожавам!) и типична местна рецепта, уютът на нейния блог се прехвърли и на страниците на LaMartinia.

Ирина, благодаря ти за чудесните текст, фотографии и така добре обяснената  рецепта!
Надникнете в Алиа http://alia.tropot.net/ веднага ще ви замирише на канела и греяно вино. Предупреждавам, че тези аромати пристрастяват:-)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

С аромат на снежни топки

Текст: Ирина Катеринска
Фотографии: Димитър Катерински

Да пътувам и пиша, пека сладкиши и чета, са онези малки, но толкова специални неща, които ме карат да се разливам вдъхновено в треперливия резонанс на живота. Приятно изненадана от поканата на Мария за гостуване в нейния блог (благодаря ти, Мария!), се замислих коя от своите любови да споделя и така се спрях на пътуването с добавка от рецепта за крехки коледни сладки, които тръгнаха от едно място и стигнаха неочаквано до съвсем различно. Както само едно наистина добро пътешествие може да направи ;)

В момента се намирам в Германия и тази есен със съпругът ми (който е и автор на всички чудесни снимки в този пост) пропътувахме стотици километри из красивите баварски градове. Както на всяко друго място и тук човек трябва да се докосне сам до старите сгради, направени от пясъчник, да поизтърка малко подметки по паважите, да се повози на метрото и трамваите, да си изгуби поне една ръкавичка в някой местен парк и да изпие един-два сайдера на някой фолкфест, за да усети духа на държавата. Бавария е вкусна, ароматна, пиперлива, на моменти почти кичозна в разточителните си наслади, полята с ром, сайдер и ванилов сос, истинска наслада за сетивата като от погалването на рижа котка, припичала се цял следобед на слънце.

Един от най-красивите градове, които видях в разкоша на баварската есен, беше Ротенбург об дер Таубер. Славата му се носи по цял свят и той е известен най-вече с това, че е почти напълно запазен от средновековието насам, в старата му част липсват нови сгради, опасан е от крепостни стени и кули, и не е бил разрушаван през Втората световна война. Благодат, която само може да ни радва.





Името му идва от цвета на ярките керемидени покриви, които се виждат отдалеч и буквално се превежда като "червена крепост над река Таубер". Ако човек иска да разбере какво е да се пътува назад в историята, само трябва да прекрачи средновековните му порти и да излезе на тесния, застлан с излъскани павета калдъръм. Той води до малък площад, който се разклонява в десетина посоки, които обикалят по ъглите на времето и разкриват малки, кокетни хотели, бирарии, стари цветни къщи, кафенета с по две масички и домашна крокантова торта. Жълтите прозорци, спретнатите дантелени пердета, разточителните в гостоприемството си котараци, стотиците сандъчета с цветя и безкрайните гори около града сякаш преразказват някоя приказка на братя Грим.







Ротенбург об дер Таубер е известен и с уникалните си ръчноизработени дървени играчки, които с наближаването на Коледа се появяват в магазините из цяла Германия и с един много интересен десерт - "Снежни топки". Това са големи кръгли сладки, направени от маслено тесто, изпържени в специална форма (наподобява лъжица за сладолед, но с дупки) и оваляни в пудра захар, шоколад, нуга, карамел или ядки. Вътрешността им е сипкава и съвсем леко сладка, рязко контрастираща с пищните заливки.
Реших точно с тази семпла рецепта да гостувам на Мария, защото много обичам храните, които ми напомнят за определени места - вкусът им се превръща в своеобразно пътуване, сякаш пак съм в края на следобеда на малкия площад и пия черно кафе с топка разбита сметана. В домашни условия обаче няма как да се постигне специфичния им външен вид, освен, ако нямате формата за пържене, затова и реших да променя малко рецептата.

Запазих оформянето, но изпекох сладките, които тръгнаха по свой собствен път и решиха да се преобразят в нещо малко по-различно. Вкусът обаче е съвсем същият - крехък, нежен и сипкав, затова и запазвам името.

Снежни топки
(Schneeballen)

1 ч.ч. пресято брашно
3 с.л. захар
3 с.л. меко масло
2 жълтъка
1 ч.л. ром
2 с.л. бяло вино (може да се замени с прясно мялко)

Към пресятото брашно се добавят захарта, жълтъците, мекото масло и ромът. Започва да се меси - в началото тестото е много ронливо, но постепенно се оформя. Бялото вино (или млякото) се добавя лъжица по лъжица, може да е нужно още малко или само една да е достатъчна - зависи от големината на жълтъците. Трябва да се получи меко тесто, което се меси 10 мин. докато стане гладко като кадифе. Увива се в прозрачно фолио и се оставя в хладилника за 1 час.

След като се е охладило от тестото се откъсват топчета с големината орех. Всяко се разточва на тънко кръгче и с къдраво ножче се нарязва на лентички, като не се стига до края на кръгчето, за да останат свързани. Лентичките внимателно се повдигат, може леко да се преплетата, като се внимава да не се разкъсат и се оформят на малка топка с движенията, с които правим снежни топки.
Сладките се нареждат в тава, покрита с хартия за печене и се пекат на 180 градуса, докато леко се зачервят. Когато са готови се изваждат и се оставят да изстинат добре. След това всяка се наръсва с пудра захар, примесена с канела или се залива с разтопен шоколад. От това количество продукти се получават малко сладки - между 8 и 10, затова спокойно може да се удвои.

Снежните топки носят духа на зимата и на Коледа, късче от настроението в Ротенбург об дер Таубер и си акомпанират идеално със сладкото греяно вино, което с наближаването на зимните празници се появява изкусително на всеки ъгъл. Да ви е сладко, ароматно и вълшебно като едно истинско пътуване в Бавария! :)
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |