Подкрепа за Рачо

петък, 30 декември 2011 г.

   Свързвам Испанската гимназия само с хубави спомени. Нашият випуск беше сплотен, разнообразен и забавен. Хубави и добри деца, които сега вече са големи хора, пак хубави и добри:-) Някои вече родители, някои не са сред нас, други живеят надалече, трети се върнаха отдалече. С голяма част от класа и випуска поддържаме контакт, организираме срещи, не се забравяме, доколкото времето и ангажимените ни позволяват.
  Сега един от нас, от същата тази Испанска гимназия и същия този випуск има нужда от помощ. Рачо Колев, спортен журналист от sportal.bg, влюбен  в баскетбола, се разболява внезапно това лято. Диагнозата е страшна, но той има желание и сили да се бори.
  По-долу копирам съкратена информация, банкови сметки и линкове към ФБ групата и сайта, създаден за Рачо от приятели.
Стискам му палци и му пожелавам да има куража да продължи да се бори до успешен финал!

На вас - весели празници!

ФБ група
Сайт

 Нашият колега и приятел Рачо Колев се разболя внезапно, и тежко. Диагнозата - Еритроцитна левкемия, тип М6. Много рядък вид. Засягаща червените кръвни телца. Рачо се нуждае от спешен курс на нова химиотерапия, а след нея - незабавна трансплантация на костен мозък.
 Лечението ще се проведе в клиниката „Джон Хопкинс" в Истанбул. Рачо се завърна от там преди дни. И потегля отново за там в понеделник....
Ден след Коледа. Цената на един курс химиотерапия е 25 000 евро. Цената на трансплантацията на костен мозък струва 150 000 евро.
Рачо и майка му нямат тези пари. Имат вярата, че Рачо ще оздравее и ще се върне при нас. Имат надеждата, че многобройните му приятели, които докато бе здрав гравитираха около него, черпеха сила, топлина и усмивки от заразителния му смях и необикновено присъствие, наистина са истински. Толкова истински, че да не го оставят сам точно сега.

Необходими са:
- 25 000 евро за химиотерапия
- 150 000 евро за трансплантация на костен мозък

Дарителските сметки на Рачо Колев:
Leva: BGN BG25 UNCR 7000 1520 3787 84
Evro: EUR BG74 UNCR 7000 1520 3807 15
USD: USD BG90 UNCR 7000 1520 3807 18

UniCredit BULBANK

LaMartinia гостува на Annie`s artbook

четвъртък, 29 декември 2011 г.

  Едно гостуване, което се проточи доста време - докато аз напиша материала, после докато Ани го подготви за англоговорящите си читатели, година май стана:-) Важното е, че в крайна сметка е факт. Прочитайки го сега, бих го редактирала драстично, но пък тогава така ми е дошло.
 Много обичам София, почти колкото обичам да обикалям извън нея.. Понякога й се ядосвам, но това се случва и в най - добрите връзки;-)

Материалът: http://life.anniesartbook.com/2011/12/simply-maria.html

Благодаря на Ани за хубавите думи, направо се възгордях;-)

2011/2012

четвъртък, 29 декември 2011 г.

  Спокойно, няма да правя равносметки и разбор на годината. Само искам да пожелая весело посрещане на новогодишната нощ и да ви предупредя, че съм събрала доста материал - следете изкъсо www.lamartinia.com В последния месец блогът малко се поизмести към ФБ страницата си, но има и такива периоди.
  Очаквайте много нови, интересни и стойностни хора в Гастрол. Обмислях дали да не прекратя рубриката (или да я трансформирам), тъй като напоследък в доста блогове се появи подобна. Но реших, че почти две години живот, над 50 гости и фактът, че е едно от най-четените неща тук не заслужават такава участ. Всички материали могат да бъдат събрани в сборник, обещавам един ден да го издам;-)
  LaMartinia продължава да е  едно от от най-приятните ми занимания и това безкрайно много ме радва.
 До скоро! Не злоупотребявайте с алкохола, фойерверките, храната, равносметките, плановете и обещанията за 2012, оставете нещата на своя естествен ход и всичко ще се нареди;-)


Тема: за бащите

понеделник, 26 декември 2011 г.


Дете съм на късен брак. Сега да създадеш за втори път семейство над 35 е съвсем обичайно, преди 30 години обаче е било нещо като малка революция. Баща ми по онова време е бил лекар в разцвета на силите си, разделен с първата си съпруга. Носел е велурени сака, пиел е коняк, пишел е разкази понякога, ходел е на лов и е пътувал много. Спомням си, че като малка се колебаех дали е футболист или доктор.  Пред очите ми са големите сакове, пликовете с шарени подаръци и безкрайното чакане  да си дойде.
В началото на 80-те си събрахме внезапно багажа и заминахме на село, баща ми реши да работи в местната болница. И преди съм разказвала тази история - най-щастливите години от детството ми. Големите компании под ореха, огромния зелен двор, гроздето в мазето, бялото куче Рекси и печката с дърва. Родителите ми подариха цялата свобода на света.

Празници

петък, 23 декември 2011 г.

  Днес внезапно си подарих две прекрасни керамични сърца. За ревер и пръст. Любимият леко се стресна и попита: "Ти да не си объркала празниците, има време до 14-ти февруари". Знаете, че за мъжете този ден е сериозен и неизбежен стрес:-))

Изберете си един празник и го отпразнувайте, независимо от датата!

Керамични сърца на Людмила Чанкова от магазин Perreyra ул. "Христо Белчев" 29

Весели празници!

сряда, 21 декември 2011 г.

Само минавам да ви пожелая весели празници.

И още няколко неща:

- обичайте
- не помнете лошите неща и лошите хора
- не бъдете дребнави
- не присвоявайте чуждо
- създавайте
- усмихвайте се
- помнете добрините
- гледайте напред
- научавайте нови неща
- не бъдете амбициозни на всяка цена
- мислете нашироко
- харчете умерено
- възползвайте се от хубавите поводи
- създавайте си хубави поводи сами
- слушайте повече музика
- рециклирайте
- от време на време спирайте и се оглеждайте
- дишайте дълбоко
- освен другите, обичайте и себе си!

Благодаря ви за всичко и късмет!:-)

*Обещавам най-тържествено (за втори път вече, срам!) в началото на януари LaMartinia да възстанови обичайния си ритъм. Да видим.

Сърцето е дело на L is for Lina. Лина, благодаря!♥

Тема: за смотаните дни

сряда, 14 декември 2011 г.


   Сутринта се събуждам в свръхглупаво настроение. Тъмно, мъгла, лека нервност, смотано едно такова. Не би трябвало, снощи си вързах конците. Имам нужда от 144 часа непрекъснат сън. Поне. Закъснявам с около 40 минути за навсякъде. Дрехите, които искам да облека все още не са изсъхнали. За изгладени да не говорим. Безумната коледна истерия се лее от монитора, от телевизора, от радиото, от канала, отвсякъде! Все едно ме е настъпил едър лос  и пее фалшиво Jingle bells. На ушенце.
   Минавам през детската градина, за да платя таксата. Говорят ми на ти, с обръщение „момиче”(наистина се намирам в детска градина:-))). Таксите се плащали до 10 ч., друг път да знам. Толкова ми е смотано, че чак не разбирам какво ми обясняват. Взимам си квитанцията и наплюнченото с палец ресто, спускам се пеша покрай НДК. Някакъв странен тип решава да ме преследва. Погледът му е кофти, засичам го в гръб. По раницата си има валма средно дълги бели косми, все едно се е въргалял в нечия клетка.  В мъглата няма и да разбера как са ме повалили. Странично. Сещам се, че в чантата нося ножичка за нокти, парфюм, тебешири, хапче за глава и компютърна мишка. Пак е нещо, ножичката може да мине за оръжие.

Moulinex Fresh Express

четвъртък, 8 декември 2011 г.


В средата на октомври в ресторант "Кактус" се състоя представяне на новия уред на Moulinex - Fresh Express - компактна мини-резачка за домашна употреба. Барманите от Flair Temptation и главен готвач Иван Манчев представиха атрактивно възможностите на уреда на място, а специалистите по хранене Еat4Fit Ира Банковска и д-р Валентин Добринов представиха последните тенденции в суровоядството в световен мащаб.

Идеален дом

вторник, 6 декември 2011 г.

   Предварително се ивинявам, че няма да успея да вкарам много коледен дух в блога този месец и да ви залея с лампички, звънчета и елени. Все още не мога да възстановя нормалния  ритъм на публикациите, но се надявам сред хора от коледни песни това да не се забележи;-)
  Ще се опитам да компенсирам с един материал за списание Идеален дом, чийто нов брой излиза в края на тази седмица. Благодаря на главния редактор Мариана Светославова за поканата и сътрудничеството!


Ето и няколко интересни предложения за украса на дома - лесни, ефектни и в естествени земни цветове. Признавам, че у дома все още не сме украсили и ще се възползвам от някои от идеите.
Успешна подготовка и не прекалявайте с Jingle bells и коледните сладки!;-)

Ангелска чудотворителница

понеделник, 5 декември 2011 г.

   Още едно благородно и красиво събитие предстои през декември - благотворителният базар "Ангелска чудотворителница". Организиран от фондация "Искам бебе" и Организацията на жените военнослужещи с помощта на много добри, отзивчиви и талантливи хора. Домашно приготвени коледни сладкиши, ръчно изработени красиви предмети, много подаръци, професионални снимки и какво ли още не!

Аз ще бъда там, елате и вие!:-)


Кога? - 18 декември, неделя, от 11 ч. до 18 ч.
Къде? - Концертна зала на Военния клуб, София

Приходи от събитието ще бъдат дарени за двете каузи: в помощ на децата на загиналите военнослужещи и за семействата, които очакват сбъдване на своята мечта за дете.

Годишен благотворителен базар на IWC - Intenational Women`s club of Sofia

петък, 2 декември 2011 г.

  Днес имах удоволствието да се запозная с една изключително мила дама, член на IWC Intenational women`s club of Sofia, които организират поредния годишен благотворителен базар. Близо 70 щанда с национални ястия от цял свят, ръчно изработени предмети, декорация за празниците, топли напитки, приятни хора, програма и много изненади - това ще можете да откриете в неделя на базара. Всичко на символични цени и за чудесни каузи.


Кога? - 04.12.2011 неделя, след 11.00 ч.
Къде? - Интер Експо Център
Такса вход: 3 лв
Осигурен е безплатен автобус, който тръгва пред Starbucks до НДК.

3

петък, 2 декември 2011 г.

Тази година забравихме да поръчаме специална торта.
Поканихме гостите в последния момент.
Не скрихме подаръка, за да бъде изненада.

Но пък погледът става все по-мъдър и прощава малките прегрешения. Защото знае, че поважнитенеща са само привидно по-важни. И няма по-важно от нея. Вече.


Гастрол: Gastronome

неделя, 20 ноември 2011 г.


Това е нещото, което занимава времето и мислите ми повече от месец, неизбежно е да го включа и тук - понеже не ми остана време за гост и понеже денят почти съвпада с откриването на магазина .

Моите емоции и настроения около ремонта се колебаеха силно. Горе-долу в този ред:

- Ентусиазирана и пълна с идеи.
- Само пълна с идеи, без особен ентусиазъм.
- Леко отчаяна, че изобщо някога този ремонт ще свърши.
- На ръба да изоставя всичко и да избягам.
- Леко безразличие.
- Ентусиазмът се върна, идеите обаче се изчерпаха.
- Идеите се върнаха, умората взе връх.

Пасищно пиле

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

    Със сигурност през последните години сте чували ужасяващи неща за отглеждането на пилета - антибиотици, живот в критични условия, бързо охранване с различни позволени и непозволени вещества, инжектиране с вода и какво ли още не. Вкусът на пилешкото отдавна не е същия и веднага може да го сравните, ако приготвите супа от бройлер и домашно пиле - две коренно различни ястия.
  Затова с интерес се отзовах на поканата за дегустация на пасищно пиле. Исках да го приготвя по семпла и ежедневна рецепта, без много подправки, за да се усети вкуса му. Избрах селска яхния със зеленчуци (моркови, чушки, сухи чушки, домати, магданоз, копър, лук) с гарнитура от ориз с шафран. Тази манджа, приготвена с бройлер просто не става вкусна. Така щях най-добре да усетя разлики, ако ги има. Сварих го предварително, за да получа бульон и да го използвам при приготвянето на яхнията.

  Резултатът от дегустацията - по външния вид на голото пиле не установих кой знае какви разлики, все пак не съм специалист:-). За мен беше важен преди всичко вкуса. Пилето увря за нормално време, бульонът се получи ароматен (пилето пристига с глава и крака, можете да ги използвате за по-интензивен бульон), бях добавила моркови и магданоз. Свареното месо не е тричаво и сухо, а плътно и сочно. Знаете, че готовите пилета просто сварени трудно могат да се консумират, трябват им един куп подправки и допълнителна мазнина, за да се премахне усещането за стиропор. В случая това не е необходимо, можете да консумирате дори без сол.
Яхнията беше ароматна и доближаваща се до тази от домашно пиле.

Ето малко повече информация от производителя за начина, по който пасищните пилета се отглеждат и условията за доставка.

Лионски дъжд

вторник, 15 ноември 2011 г.

    В Лион бях ходила преди години, съвсем набързо, не си спомнях почти нищо. Този път пак беше набързо, но все пак успях да направя снимков материал за архива. По работа, съвсем експресно, с малко време за разходки и снимки.
   През цялото време беше сиво и прихлупено, последния ден заваля и дъжд. Не обичам дългите и подробни пътеписи, тип "Мило дневниче", така че накратко - кокетен малък център по поречието на две реки - Сона и Рона, широка периферия и обилен трафик (за прекосяване от единия до другия край на града ни беше необходим около час и половина), красива стара част , прекрасни дантелени фасади и малки ресторантчета в ретро рустик стил.
  Лион е известен с много неща. С братя Люмиер, Божолето, базиликата, операта и кулинарията - смята се за гастрономическия център на Франция и втория по икономическа сила град след Париж. Аз лично най-много харесвам местоположението му - близо до Италия и Швейцария, на почти еднакво разстояние от Лазурния бряг и Париж - невероятно удобен за дълги уикенди където си поискаш.
  Имах един ден за снимки, половината от който валя тих и напоителен дъждец. Надявам се следващия път да ни огрее малко слънце и да се развихря:-)

Гастрол: Ивелина Чолакова/Damayanti с "Проект 365 - една година от нашия живот"

неделя, 13 ноември 2011 г.

   Тя е от онези хора, които тъкмо си решил, че са изчезнали и хоп, появяват се внезапно, все едно от някой филм. От добрите. От тези, които помагат, съпреживяват, усещат, радват. Превръща обикновените неща в необикновени - с лекота и ... обектив. От хората, които биха отделили от времето си и биха направили нещо за теб. Просто ей така, без дори да те познават.
   Ивето е с огромно сърце. Клише, което в нейния случай се изпълва със смисъл. Гостува ми с част от проекта "365", който започнахме почти заедно. Преди почти 1 година. За разлика от мен, тя го изпълнява доста по-стриктно, качва снимките абсолютно всеки ден и има търпението да ги придружава с текстове. Нейният 365 се превърна почти в риалити, толкова хора го следят и чакат поредния кадър! Образи, ежедневни неща, приятели, усмивки, тъга, срещи - това, което ни се случва всеки ден. Запечатано и разказано придобива смисъл и форма.

Иве, само едно ще ти пожелая - продължавай!

Работата на Дамаянти можете да видите на:
Damayanti blog
Проект 365 - част 1
Проект 365 - част 2

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фотографии и текст: Ивелина Чолакова

    Здравейте на всички, които се отбиват при Мария!
Когато тя ме покани да й гостувам, трябва да си призная, че наистина се развълнувах :)
Защото следя блога й от доста време, харесвам го  и обожавам да чета за гостите й точно в тази рубрика. Никога не съм си представяла, че и аз ще бъда част от тях! (Благодаря ти, Мария!)
  Имам няколко страсти. Най-големите и дълготрайните се оказаха фотографията и скрапбукинга. Фотографията е възможност да изразявам себе си.  Може да се каже начин на живот и усещане. Начин да покажеш света около себе си през собствения поглед. Тя (колко хубаво и показателно, че е в женски род :) ) не е само едно щрак, а е миг от живота!
И точно заради това реших да опитам да предам нашия живот в 365 дни. Понякога скучен, понякога тъжен, но в повечето случаи положителен и приятен, както се оказа. Ако успееш да се вгледаш в малките неща.

  Два пъти преди съм опитвала да стартирам такъв проект и двата пъти се провалях още на първия месец. И знаете ли защо? Защото не бяха публични :) Сега си давам сметка колко важна е за този проект мотивацията. Не личната, а вашата - на тези които го следите, коментирате и ми давате "крила" и кураж да продължа напред! Безкрайно съм признателна за това! Благодаря ви!
   Това е година от живота на мен и моето семейство, която ще помним повече от обикновено, дори в дребни и простички детайли. Влад се прибира от работа с въпрос "Какъв ще ти е днешният кадър?" :) Децата също подпитват "Мамо, ти снима ли днес?" :) Давам си сметка, че доста голяма част от снимките в проекта не са нищо особено (като фотографии), но усещането от тях, всяка история разказана със снимката, е наистина нашия живот. Такъв, какъвто е.
   Истината е, че благодарение на проекта направих неща, които в нормална ситуация не бих направила. Като например да изляза да полежа снимайки сняг  в 7 сутринта. Вярно на 14-ти април, но все пак сняг :) Да снимам обикалянето на църква навръх Великден или да тичам в силен дъжд към морето за да го снимам бурно. Без да изпитам разочарование, че в момента, в който стъпих на пясъка, дъждът спря :) Д
ори започнах да експериментирам в кухнята, а това не е моята страст :))))
  Често пъти не мога да се огранича само с една снимка и превръщам кадъра в колаж, който да събере повече усещания и да е подправен с повече емоции.  В този проект освен семейството ми, са замесени и приятелите ми, страстите ми, вплетени са моите чувства и желания, неволите и загубите. Точно какъвто е един човешки живот. Шарен и разнообразен, тъжен и весел.
Както гласи една табелка, която виси на стената в нашата кухня:
Животът е такъв, какъвто си го направиш!

























Гастрол: Иво/One2ten с "Лондонски улици"

неделя, 6 ноември 2011 г.

   Иво вече ми е гостувал с едно свое пътуване до Мароко. Още тогава уговорката ни беше да подготви нов Гастрол, този път с улична мода от града, в който той живее - Лондон.       
  Обожавам Лондон и естествената му ексцентричност. Леко декадентски, крайно екстравагантен и извиращ от идеи, този град винаги може да поеме още мода без да изглежда натруфен. През последното ми пътуване до там бях решила папарашки да снимам минувачи с интересен стил, но на третата минута се отказах - обективът ми стана разноглед от "материал", трябваше буквално да щракам всяка секунда.
Благодаря на Иво за чудесните снимки и текст, Лондон винаги е вдъхновение!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лондонски улици
Текст и снимки: Иво, http://eeveone2ten.blogspot.com/

    Още помня първия ден, когато се срещнах очи в очи с Лондон. Сиво мрачно небе. Ниски, сгушени сгради, сякаш приклекнали от тежестта на облаците. И хора. Тълпи от хора, забързани в хаотичното ежедневие. В бързината се откроява сянката на момче. Червено сако и чорапи, сини дънки, бяла риза, бежова папийонка. „Брей, колко е стилен!” - ми минава през ума. В желанието си да го проследя с поглед, пред очите ми изскачат две момичета. Тънки високи токчета, къси мъжки ризи на райета, вълнени палта и голи крака. Да, голи крака на 10 градуса! Премръзнали, но стилни. След тях банда пънкари, скрити в черни кожени якета и панталони, раздърпани тениски, тежки обувки тип танк. И обеци - колкото поискаш, и където поискаш. Жена пред мен сяда в метрото, прибира балеринките, вади платформите, слага си една спирала и червило. Облечена е в стилна къса впита рокля с едно рамо. Готова е даизживее поредната петък вечер.
   След половин час очите ми са пълни, съзнанието зашеметено. Току що съм минал ревюто на живота си. Моделите са дефилирали скорострелно. Не десет, не двадесет, а стотици, хиляди.

  На следващия ден ревюто се повтаря. Нови комбинации, нови хора, нови идеи, все така силно индивидуални, изпъкващи сред гъмжащата тълпа. След това отново, и отново, и отново. И до ден днешен е така. В забързаното  ежедневие, по път за работа, очите се пълнят, а във вените пулсира възхищение. Няма друг град, където толкова разнолики хора да си пасват заедно така добре. Толкова различни поотделно, така сплотени заедно. Няма друг такъв град. Лондон е единствен...

Тема: за нещата, които ме изненадват приятно

сряда, 2 ноември 2011 г.

   Винаги са ме дразнили приповдигнатите призиви от типа "Да се усмихнем на света", "Да се радваме на живота", "Да не спираме да мечтаем", "Да запазим детското в себе си", блаблабла клишета, които толкова отдавна са загубили смисъл и така са се изтъркали, че чак сектантски ми звучат. Готовите лексиконни фрази обикновено не подобряват нещата, тъкмо обратното.
   За сметка на тях обаче има едни дребни и минатюрни неща, които те карат да повдигаш вежди и да сумтиш от удоволствие. Изненадват те, въпреки че си ги виждал и чувал хиляди пъти, не са нищо ново и "УАУ" интересно. Ако не ги забелязваш и не ги формулираш от време на време, започват да се изплъзват. А това не е добре.
-  плътният вкус на червеното вино - след като цяло лято си се мъчил да заобичаш бялото. Отново.
- джонленънките ми в подготвителен клас. Преди 1-2 години пак бяха актуални. Тогава или съм била свръх модерна или безнадеждно ретро, но много се гордеех с тях.
- актьорът от кукления театър в Заимов, който ужасно много прилича на Клайв Оуен, честно. "Аладин" е постановката, гледали сме я два пъти. Не заради мен, Мартина настояваше;-)
- ароматът на препечени сухи чушки - няма по-зимен и уютен от него. На село, на студ, на пушек, на топла супа, не печка с дърва.
- позвъняване от любим човек точно когато си грабнал телефона да му се обадиш - някакво такова усещане за всемирна телепатия ме обзема.
- космическата енергия сутрин - хората, които прагматично и здраво са стъпили на земята винаги ми се смеят за тази енергия. Обаче я има. Особено ако вечерта е била приятна, чуваш музика отнякъде и знаеш точната посока. Само сутрин се получава, до към 9, обикновено след душ и преди работа.
- ароматът на дрехи, съхнали на чист въздух и слънце - направо в парфюм трябва да го превърнат, безценен!

Фотоконкурс

вторник, 1 ноември 2011 г.

За тези от вас, които имат желание да участвае във фотоконкурс:

Организатор: програма "Култура" на Столична община
Срок: до 21 ноември
Темата: Отражения на културното наследство във всекидневния живот на София
Подтемите: Древният град, Зеленият град, Шареният град, Модерният град. Важно е да бъдат пресъздадени духа и атмосферата на София и отразени любимите маршрути, гледки и преживявания на авторите.
Награден фонд: 2000 лв

Можете да изпращате снимките си на адрес: photo@sofia-city.info
За повече информация и въпроси: http://www.sofia-city.info/

Гастрол: Ирина Купенска/Sunshine`s kitchen с "Френски макарони с бял шоколад и сушени малини"

понеделник, 31 октомври 2011 г.

   Ирина е в ранните си 20. Признавам, че по това време понятието "кухня" за мен се изчерпваше с кафе и някое и друго сварено яйце. Тя е толкова талантлива и толкова млада, че няма начин да не приемете това, което прави като призвание. Сладкарството изисква страхотно отдаване, търпение, внимание към детайла, въображение, усет за хармония и красота. При всяка публикация на Ирина си казвам - ето това е връх! И всеки следващ път върхът става все по-висок. Изящни неща твори. Просто нереално красиви и изпипани. Съвсем скоро се уверих лично, че са и божествено вкусни.
   За гостуването си (което виси във въздуха от доста време;-), се надявах Ирина да приготви прословутите макарони (macarons, не паста!). Този нежен френски десерт, който толкова много харесвам и не пропускам възможност да опитвам нови и нови вкусове. Уверявам ви, че нейните макарони не отстъпват по нищо от тези на известните парижки сладкарски къщи. Крехки отвън, сочни отвътре, изключително ароматни и с перфектна визия!

Ирина, продължавай в същия дух, толкова талант ще избухне на подходящото място;-)

Страницата на Ирина можете да посетите на адрес: http://sunshineskitchen.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Нашият Gastronome или началото на един нов проект

петък, 28 октомври 2011 г.

Много се вълнувам да обявя един нов проект, този път не лично мой, а семеен.
В момента сме в трескава подготовка и възнамеряваме да стартираме в средата на ноември.
Не знаем дали е най-подходщия момент, но сме длъжни да опитаме.
Силно се надяваме на вашата подкрепа и присъствие, така както сте го правили на страниците на този блог досега.
За което ви благодаря от сърце, наистина!

*Повече информация в страницата на магазина: www.frenchgastronome.com

Х Tattoo fest 2011

сряда, 26 октомври 2011 г.

    На 8-ми октомври се проведе десетото издание на Tattoo fest-a. Определено запомнящо се събитие, признавам, че на подобно не бях присъствала. Теоритично бях подготвена - много харесвам Kat von D и едни от малкото телевизионни предвания, които следя, са тези за тату студия. По себе си нямам нито една татуировка, просто ми е интересно.
  Та, за тату феста  - много татуиращи се и татуирани хора, концерт на няколко групи, демонстрации и конкурси за различни видове татуси,   екстремно шоу на испанците A SANGRE FRIA (трудно се шокирам, но това е нещо наистина екстремно), ревю на готик дрехи и аксесоари, щандове на чужди и български студиа, Miss Tattoо и много други мероприятия през деня.
  Цял един отделен свят, със свои правила, философия и естетика. Хора, за които болката е преодоляване, предизвикателство, наука. Хора, които се изразяват по различен от общоприетия начин и имат куража да го правят. Ако не ги разбирате, поне не ги съдете.
  Благодаря на Драга Сапаревска за поканата!

Гастрол: Магдалина Генова/Гладната акула с една есенна нормандска рецепта

понеделник, 24 октомври 2011 г.

   Магдалина е част от емблематичния "Нож и виличка", който се вихреше из интернет пространството докато повече (да не кажа всичките) от сегашните кулинарни блогове бяха просто аромат в чинията. За съжаление започнах да го следя малко преди да преустанови дейност. За радост, се мултиплицира в два отделни блога. Единият от които - "Гладната акула". Харесвам го, защото приема храната като удоволствие, а не просто като необходимост. Защото е прям и списван без излишни претенции и опити за надскачане. Защото уважава домашно приготвената храна. Защото не се страхува да експериментира. Защото не се притеснява да си признае когато експериментите не са дотам успешни.
   Семпли, ароматни и вкусни неща с истински продукти, поляти с отиващия им алкохол, нови и интересни храни , идейни места, тематични събития (по които често се засичаме с Магдалина) - това е  най-общо"Гладната акула".

    Можете да проверите дали все още е гладна на адрес:http://www.hungryshark.eu/

   Отскоро се подвизава и в предаването на БНТ "Григорови - животът и други неща" със собствена рубрика, отново на тема кулинария. Не готви обаче, а разказва. Всяка събота между 9-10,30 ч.
  Магдалина е автор и на още един блог, на политическа и социална тематика - Нервната акула. Та, какво по-подходящо време за нейното гостуване от ден след изборите;-)

Алкохол и други зависимости

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

   Влизам в книжарницата на Графа. Питам за новата книга на Калин Терзийски. Внезапен лапсус и "Терзийски" става "Терзиев". Консултантката ме гледа неразбиращо: "Ми, всичко ново е там". Показва "там" с поглед. И с лапсус, и без, явно не знае какво търся. Излизам.
   След 100 метра сядам в Лайм. Имаме среща с И., ще обсъждаме важни неща. Уж чета менюто, което знам наизуст. Тъкмо се нервирам, че нищо не направих с книгата на Калин Терзийски, обръщам се наляво и го виждам на съседната маса. Съвсем съседната, един поглед разстояние. Чак сюрреалистично. Пие само кафе. Слава богу! Очите му се срещат с моите. Моите - гузни, че са му объркали името в книжарницата. Неговите - блуждаещи. Идва ми да му кажа "Здрасти!", обаче решавам, че е тъпо, на масата му има жена. Какво да направя? Пишеш добре, евала? Да го тупна по рамото? Да го черпя нещо? Не върви. Докато премислям кое е най- логично, той изчезва.
   "Писането на Калин Терзийски е стреснато, трогнато, очаровано. То е бавно и прецизно. Като видра, плъзгаща се по леда" - казва Тома Марков за него. Добавям, че ти се иска да го цитираш през 2-3 изречения.
   Днес прекарах един ярък следобед и пулсираща вечер насаме с него. И с червено вино. Не от 2.50, но пак червено. Ако не бях влюбена в друг, щях да се влюбя в него. От хората, които ти идва да заключиш в тясна стая и да си говорите с дни. Хората, които вълнуват. И движат. И  ти идва да ги тупнеш по рамото и да изпушите една цигара заедно. Ей така, от солидарност, въпреки че не пуша...Вече.

Лични стайлинг консултации с Роди

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Със сигурност си спомняте Радостина Радичкова - Роди, която ми гостува преди време с един вдъхновяващ материал. Отскоро тя съдейства за провеждането на една съвсем нова за България услуга - личните стайлинг консултации. Ако не знаете какво да облечете, ако не сте сигурни какво ви отива, ако се колебаете за конкретно събитиес дрескод, тя е насреща. В Mall of Sofia, в рамките на 1 час е на разположение на клиента, записал си предварително час. Набелязват магазин или два и според желанията, работят върху сетове в тенденция, ако клиентът се интересува от мода. В случай, че трябва да се прикриват дефекти, се правят сетове с различни пропорции, с различни цветове и десени.  Ако има конкретен повод и клиентът търси нещо специфично, Роди съдейства да се намери бързо и без загуба на време точните неща. Работи се и в рамките на бюджет. Индивидуален подход в неформална обстановка - идеално обгрижване по време на пазаруване.
* Консултациите са всяка сряда от 16 - 19 часа и събота от 14 - 17 часа. Предварителни записвания - на телефоните на  мола. Няма ограничения на пол, възраст.

Снимка: Mall of Sofia
В момента (и утре включително) тече и събитието Фотоесен, с музика и импровизирани фото студия, оборудвани така че да дават представа за това как се случват истинските фотосесии с модел, фотограф, фризьор, гримьор и стилист. Чрез тях ще се показват и тенденциите за новия сезон, алтернатива на до болка втръсналите ревюта.

Откриване на Sopharma Business Towers

вторник, 18 октомври 2011 г.

Официалното откриване на Sopharma Business Towers (ул. Илиенско шосе 11, до КАТ) се състоя на 6-ти октомври. Бизнес центърът има търговска площ от 11000 кв.м и офис част в двете сгради ( 19 и 22 етажа). Кулите са характеризирани като "умни сгради" -  ползват енергията на слънцето, вятъра, естествената температура на почвата и подземните води.
За откриването - обичайните познати лица, сиви костюми, известни клиенти на пластичните хирурзи, характерната суета и чупки, лошо гледащи охранители - всичко в реда на нормалното:-)
Изключителен кетъринг - над 20 вида хапки и фингър фууд, разнообразни напитки и перфектен сервиз. Попяха ни Мария Илиева, Белослава♥, Миленита и Орлин Павлов, балет, класическа музика и приповдигнато настроение.
Понеже кулите са точно до спирката на метрото и понеже не се бях возила на нашенското, решихме да се приберем по този начин. Тъкмо се отърсихме от светските трепети. Хубаво нещо е метрото - бързо е и отрезвява;-))

Гастрол: Тея Дия

понеделник, 17 октомври 2011 г.

  За Тея ми беше споменавала приятелка. Пишела. Добре. Имала блог. Вдъхновявала. Хубаво... После виртуалните ни пътища се засякоха покрай общи познати и разбрах, че горното е вярно. Съвсем вярно!
  Често интересният стил на писане е малко или много самоцелен, престорен,  нарочен. При Тея  не е така. Тя не просто пише интересно, тя мисли интересно. Пряма е. Мъдра. Дълбока. Усеща. Напипва. Осмелява се. Понякога се разголва до екхсхибиционизъм, понякога се навлича с 10 ката дрехи. Но си е пак тя. От хората, които постоянно водят със себе си своето дуенде, моджо, харизма или както там изберете да го наречете. Не на каишка, пуска го свободно и то винаги се връща при нея.
Тея, истинско удоволствие е с теб! Пожелавам ти само сбъдване!:-)

Нейните мисли можете да посетите на адрес: http://teyadiya.blogspot.com/

Снимка: личен архив

За любовта
Писането като любов и любовта като писане. В случая е едно и също нещо, защото канализирам чувствата си в текстове. После двете неща почват да се хранят едно от друго и това е прекрасно, защото понякога усещаш почти физическа сила. Преди време казах на съпруга си, че искам да се будя и да го материализирам в изречения; все още го мисля. Бях прочела някъде, че писането е единствения начин да преодолееш мъжа. Съгласна съм – дори преодоляването да не включва забравяне или лекуване на рани, с писането чувствата се асимилират пълноценно и дълбочинно. Абе хубаво е.

Вишисоаз (Vichyssoise)

неделя, 16 октомври 2011 г.


Въпреки сложното си име, Вишисоаз е студена супа с елементарни продукти и познати вкусове. Различен е единствено начинът й на сервиране – най-често студена, консумирана в летните месеци и подходяща алтернатива на таратора и гаспачото.
Не се заблуждавайте от френското й заглавие, тази супа е американска и ако си я поръчате във Франция, биха ви изгледали доста учудено. Твърди се, че е създадена през 1917 г. в Нюйоркския „Риц” от френския майстор-готвач Louis Diat. В един горещ летен ден, той се замислил за студената супа от праз и картофи, която майка му приготвяла когато бил дете. Така се родила Вишисоаз, кръстена на градчето Виши, от чийто район бил готвачът.

Tefal Delices или как да приготвяме кисело мляко у дома

сряда, 12 октомври 2011 г.

   Стремежът за балансирано хранене и близък до природата начин на живот води все по-често до прибягване към домашно приготвена храна. Миналата седмица в Adi`s cook&book  се състоя представяне на чисто новия  и първи в България уред на Tefal за приготвяне на кисело мляко от серията Nutricious&Delicious.
   Уредът е лесен за употреба, не цапа и не е необходима предварителна температура на сместа. Към един литър прясно мляко се прибавят 80 гр. кисело мляко, наглася се времето за ферментация и след необходимите часове за заквасване, киселото мляко е готово за консумация.
   Демонстрацията беше проведена от главен готвач Валери Нешов, който показа най-общо технологията и приготви различни авторски рецепти на базата на кисело мляко.
  Tefal Delices може вече да бъде открит в магазините за електроуреди. Идеален начин да контролираме и балансираме ежедневното меню!

Организатор на мероприятието: APRA Porter Novelli (Благодаря им за поканата)
Снимки: APRA Porter Novelli





Мария Методиева - TEFAL

Мира Добрева - водещ на събитието


Шеф Валери Нешов



Proudly designed by | mlekoshiPlayground |