Ombre hair

четвъртък, 28 април 2011 г.

От миналата година е доста актуална т.нар. ombre hair - тъмни дълбоки корени с по-светли върхове. Не, не, не си представяйте съвсем дословно корени ала Мадона 80-те. Боядисването е плавно и преливащо се, с ефект на изсветлели от слънцето кичури. Много декаденстко, малко революционно, леко небрежно и ненатрапчиво естествено.
Първите наложили тази тенденция, доколкото си спомням, бяха Sarah Jessica Parker и Alexa Chung. За боядисващите цялата коса е достатъчен по-тъмен нюанс в корените, за естествените - леко изсветляване на долната част на кичурите (естествено при специалист!).
На мнение съм, че косата  е нещо, което трябва да се разнообразява и променя, не непременно според тенденциите, а по-скоро като израз на характер и настроение. И понеже все се двоумя меежду по-светлите и тъмни нюанси на собствената си коса, се сдобих с ombre hair. Сега очаквам някоя приятелка тактично да ме попита дали фризьорът ми не е заминал надалече.
Ако не сте боядисвали корените си от много време, задръжте още няколко месеца, ombre hair ще бъде актуална и това лято.

Проект 365 във Facebook

сряда, 27 април 2011 г.

Проектът 365 стигна своя 122-ри ден и вече е качен в страницата на LaMartinia във Фейсбук.
Не защото мисля, че снимките в него са нещо невиждано и изключително, а защото искам да го довърша докрай и това ще ми действа като стимул и мотивация. И защото всеки кадър е част от моя живот и моята капсула - външна и вътрешна. Сигурна съм, ще разпознаете и себе си в някой от образите и предметите. Някои от снимките сте виждали, други не.
Понякога не ми се снима - нямам вдъхновение, или време, или търпение, или модел, или светлина. Но  пък знам, че ако изоставя проекта, малката победа на 365-ия ден ще ми липсва :–)

Благодаря ви за всяка минута, която евентуално ще прекарате в разглеждането му и ви пожелавам повече цвят в този прихлупен и монохромен ден!

LaMartinia гостува на Bittersweet Vogue

петък, 22 април 2011 г.

Имам удоволствието днес да гостувам на Неси/Bittersweet Vogue. Много мило момиче с вдъхновяващ моден блог, което ме покани да съм първия гост в рубриката й Five on Fire с 5 неща, които ме карат да се усмихвам. Трудно ми беше да избера само 5, затова посочих първите, които ми хрумнаха, все пак съобразявайки се и с тематиката на блога й.
Разгледайте непременно Bittersweet Vogue - чудесно подреден, пълен с модни икони и класически вдъхновители, актуални предложения, дизайнерски колекции, новини и всякакви красиви неща.

Неси, благодаря за приятната покана и милите думи, беше истинско удоволствие!

Публикацията можете да видите ТУК 

А на всички вас, които четете това пожелавам хармонични и красиви празници! Бъдете цветни, добри и усмихнати!

Пролетен NY

сряда, 20 април 2011 г.

Може би помните, че в края на годината публикувах един фоторепортаж от коледен Ню Йорк с любезното съдействие на моята приятелка Божана. Е, тя беше така добра да ни предостави отново кадри, този път от пролетния му вариант. Улиците се събуждат за нови стъпки, а витрините за нови клиенти. Всъщност събуждат се не е точната дума. Те никога не спят;-)

Божанка, благодаря ти отново и да знаеш, че те обявявам за официален кореспондент на LaMartinia от NY:-)))

На вас приятно гледане!:-)

Снимки: Божана Куртева


Гастрол: Петко Серкеджиев с "Кратък разказ за икони"

неделя, 17 април 2011 г.


Някои от вас сигурно си спомнят първия гост в тази рубрика - нашият скъп семеен приятел Петко Серкеджиев. Освен творец на съвременна живопис, той е и иконописец и реставратор на църковни стенописи. Ден след големия християнски празник Цветница, е най-подходящия момент за неговото второ гостуване в LaMartinia.
Помолих го да разкаже накратко и с прости думи нещо повече за иконите, каноните, процеса на реставрация, съхранение и консервиране. Какво трябва да присъства в една икона, какви са правилата и традициите, кое е важно за автентичността и силата на внушението на светите образи, какво да съблюдаваме ако искаме да се сдобием с такава или да направим подарък. От човек с 40 годишен опит в материята всяка дума звучи правдоподобно. Работил е по реставрацията и изографисването на над 35 църкви в цялата страна. В повечето обекти процесът трае по няколко месеца. Ежедневен труд и физически усилия при различни условия и степен на трудност. В момента извършва реставрация на местната църква в с.Бродилово (община Царево).
Всеки път когато влизам в църква, вдигам поглед нагоре и се замислям, че всеки милиметър от куполите и стените са били докосвани от нечия човешка ръка, преди десетки, стотици години или съвсем скоро. За да придадат на сградата душа на храм и внушение на дом.  
Щастлива съм, че сме собственици на една част от неговите творби - и икони, и живопис. Притежават чудодейна сила (лично съм се уверила в това) и сериозен заряд положителна енергия.
Благодаря му за съдействието, вдъхновението, разказа и всичко, което прави!


*Част от снимките не са детайлни и с ниска резолюция, тъй като са заснети по време на работния процес при слаба светлина, но все пак може да се добие представа за мащабността  на проектите.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Кратък разказ за икони

Иконите освен символи, носят и енергия, и сила, и дух. Една икона трябва да е създадена по оригинална технология, а не със съвременни средства. Изписва се на ръка, върху дървена повърхност (липа, орех, бук и др.), с  матов, а не гланциран запечатващ слой. Често се използва т.нар. кошак - приспособление, което пречи на усукването на дъската. Обковът обикновено е от посребрен метал, релефен, фиксиран върху дървото. Част от повърхността се покрива със златен варак или безцветен релефен грунд. Надписите може да са различни - на български или гръцки, разположени в различни части на композицията.

Кулинарна химия и средиземноморска диета или как да се храним здравословно

сряда, 13 април 2011 г.


Обикновено в Испания студентите живеят в т.нар. pisos compartidos - в буквален превод "споделени жилища". В Мадрид обитавах именно такъв апартамент на централна, но тиха уличка, заедно с американец и бразилка. Той казваше, че в Европа не знаят как да се хранят(?!), тя твърдеше, че европейските плодове имат вкус на пластмаса. Той вечеряше огромни пържоли с гарнитура от фъстъци  и бял хляб с масло(!!!), тя забъркваше интригуващи бразилски ястия. По онова време готвенето за мен беше непознато и екзотично занимание и  ужасно ми липсваха манджите на мама. И тримата обаче, въпреки коренно различните си кулинарни навици и предпочитания, обожавахме испанската paella, tortilla, queso manchego,
jamòn и останалите типично испански храни. В крайна сметка, освен да различава по вкусове, кулинарията има и уникалната способност да обединява хората.
 В това се убедихме миналата седмица в Instituto Cervantes Sofia , където се проведе изключително приятно и полезно мероприятие, наречено "Кулинарна химия - кръжок с демонстрация и дегустация". Лектори бяха испанската диетоложка Амайа Диас де Монастериогурен (Amaya Diaz de Monasterioguren) и майстор-готвач Серхио Перес (Sergio
Pèrez). Присъстваха журналисти, фууд-блогъри, майстор-готвачи на известни столични заведения и моя милост.
Амайа е специалист по здравословно хранене, участник в различни международни програми и семинари, със собствена консултантска фирма за изготвяне на лични хранителни режими и менюта, изключително чаровна и лъчезарна личност.

Краят на житния режим и една супа от коприва

вторник, 5 април 2011 г.


Преди няколко дни приключих с въпросния житен режим. И при това успешно, с което съм много горда. Доволна съм - от свалените няколко килограма, от пречистването на организма, от победата на волята и от преживяната друга гледна точка.
Признавам, че хич не беше лесно.  Храната е достатъчна като количество (не се усеща краен глад), но еднообразна, което в един момент натоварва и разколебава. Ключови бяха 4-ия и 5-ия ден - лека отпадналост, липса на енергия и силно желание за отказване. Но с упоритост и инат отбелязах и последния 10-ти ден. Чувство на лекота и задоволство - така мога да опиша усещането в края. Припомних си, че в храненето трябва да има хигиена и дисциплина, освен удоволствие - нещо, което лесно  и често забравяме. Бих превърнала този режим в практика в първите месеци на пролетта или в друг момент, когато усещам нужда от него. Има нещо мистично и космическо в същността му, далеч не е само диета или приумица.

Гастрол: Денси с "Колекция от благоухания"

неделя, 3 април 2011 г.

Днес ще ви представя една интересна жена със също толкова интересно хоби. Преди да я срещна не знаех, че има колекционери и експерти по парфюми, така наречените "парфюмисти". Хора, чиято страст са парфюмите. Нови, стари, класически, новаторски, лимитирани серии, спрени от производство, винтидж, особени, типични, натрапчиви, нежни, отливки, масови - какви ли не. Колекцията не е просто събиране на красиви шишета и кутийки, а разкъсване на аромата на съставните му части, изследване на компонентите, анализ на шлейфа и сърцевината, поставянето му в лични категории и класификации, ежедневие, начин на живот, инвестиция.
Езикът на парфюмистите звучи много подобно на този на сомелиерите - сложни описания и на пръв поглед абсурдни сравнения стоят до поетични и нежни излияния и мелодични вкусови паралели. Представяли ли сте си някога, че парфюмът ви може би мирише на кожа?Или на мазе?Или на бардак?Или на маскарпоне с ягоди? Звучи странно, но когато експерт ви го обясни и поднесете шишето към носа си, дори и най-авангардните асоциации нахлуват успешно в съзнанието.
Денси беше така любезна да даде съгласието да заснемем част от огромната й колекция парфюми. Когато заговори за тях, в очите й пламва истинска страст. Личи си, че прави всичко с любов и отдаденост, всеки парфюм ѝ носи асоциация, спомен, образ, ситуация. Парфюмите си имат история, перипетии, куриози. Твърди, че обича всеки един от тях. За някои е чакала месеци, с други е решавала да се раздели, но всички са преминали през обонянието и ...сърцето ѝ.
Парфюмите наистина имат способността да запечатват моменти, лица, усещания. И далеч не са само аромати. Разказват истории, спомени, минало, умеят и да предсказват бъдеще.

Денси, благодаря ти от сърце за участието и съдействието, за мен беше истинско удоволствие!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |