LaMartinia в Информ@ЛИЧНО

вторник, 31 май 2011 г.


Имам удоволствието да анонсирам, че LaMartinia беше поканен да стане част от един нов и интригуващ проект, наречен Информа@ЛИЧНО.
Като част от медия Econt Tribune, Информ@ЛИЧНО представя подбрана селекция на най-добрите, според  екипа, публикации на български блогове и форуми. Динамична зона за полезна информация, лични преживявания и нови гледни точки.

Пожелавам им успех и се радвам, че съм част от това начинание!

Гастрол: Галина Стоянова/Джали

понеделник, 30 май 2011 г.

Продължавам поредицата с гостуващи мои фотоприятелки с една много талантлива дама - Галя. Първо забелязах перфектно направените от нея портрети на млади, красиви, енергични и артистични момичета. Очевидно идеално сработване между модел и фотограф и резултати, пълни с емоция и движение. Именно двата най-важни компонента според мен, за да "проговори" снимката. Като прибавим чудесното техническо изпълнение и добрата обработка, получава се нещо изключително приятно за гледане и съпреживяване.
Да си поръчаш фотосесия не е същото като да се щракнеш за паспорт или да се снимаш безразборно за семейния албум. Трябва настройка, подготовка, концепция, набелязване на стайлинг и локация. Фотосесията е не само спомен, а и събитие. Преживяване, приключение, подарък, запечатване на емоция, състояние, период. Затова е изключително важно кой ще е фотографът. Да ви разбере, предразположи, изслуша - необходими са умения и правилен подход. Е, Галя е може би един от най-подходящите хора за това със своето психологическо образование. Защото фотографията не е просто отпечатване на образ, а и отпечатване на емоция - колкото по-искрена и истинска, толкова смислено и стойностно.

Щастлива съм, че Галя е мой гост днес и й благодаря за участието и съдействието.

За нея повече моете да видите и научите в нейната страница във Фейсбук: http://www.facebook.com/home.php?ref=logo#!/pages/Galina-Photography/116789248339850

и в онлайн галерията й:  http://www.galinaphotography.com/

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Текст и фотографии: Галина Стоянова

Спомням си, че първият ми  фотоапарат беше „СКИНА”,  мама ми  го подари, за да снимам с него  когато се   роди първото ми дете. Правех по 100 снимки на месец и нямах търпение да си взема поредната партида от фотото. От всяко   пътуване  извън страната се връщах с   5-6 ленти и  тръпката да видя готовите снимките  беше незабравима. После си  купих и първото дигитално апаратче и  не можех да се  наситя на възможността  да поправям  грешките си,  докато снимамJ
Клечах  по тревите  де  що има тревичка и  цветенце   и бях дълбоко  убедена, че никога няма  да поискам  да снимам нищо друго.

Вместо публикация

петък, 20 май 2011 г.

Бях планирала един куп публикации, но времето ми избяга. Сега искам да ви пожелая интензивен и разнообразен дъъъълъг уикенд! Времето е чудесно, навсякъде се раззелени, очертават се 4 почивни дни - как да не се радва човек:-)
И за да не съм без снимка, едно ухилено щастливо зайче. Пак моето, с друго не разполагах вчера.

Челлентани с мини калмари, бяло вино, домати и чесън

вторник, 17 май 2011 г.

Поводът да сготвя това нещо с дълго заглавие беше един онлайн семинар за food фотография, който хванах за час-два през уикенда. Воден от известната фотографка Penny de los Santos (Saveur magazine, National Geographic, etc.), предаван в реално време от Сиатъл, с интерактивна връзка със зрителите, отговори на въпроси, дискусии, демонстрации, различни сюжети и стилове на заснемане и разни други неща, свързани със снимането на храна.
Темата ми е интересна, но не дотам, че да прекарам петък, събота и неделя от 8 вечерта до 3 сутринта пред компютъра:-) Хванах само една част, май най-съществената през втоеия ден. Имаше и доста паузи, размисли за живота и лирически отклонения. Госпожа Де лос Сантос разполагаше с двама готвачи и двама стилисти, които подготвяха стайлинга, ястията, съдовете, аксесоарите и начина на подредба, естествено съгласувани с главното действащо лице - нея. Пени споменаваше през цялото време, че снима почти само на дневна светлина и обикновено отгоре, заради графичността на повечето видове храни/ястия. Споменаваха се главните условия, за да изглежда добре снимката - контрастна основа на продуктите, хармонична цветова гама, обмислена композиция, динамика в кадъра, добра светлина, успешно подбрани елементи и други технически условия. Безспорно дълъг и професионален процес, сложно композиране, конецепция и съгласуване с клиента. Обсъждане с дни, седмици, дори месеци, няколко часова подготовка на снимките...

Гастрол: Неси/Bittersweet Vogue с "Вдъхновители в черно-бяло"

понеделник, 16 май 2011 г.

Ако си спомняте, скоро гостувах в блога на днешната ми гостенка. Тогава ви споменах, че Неси е едно изключително мило и чаровно момиче, влюбено в модата. Момиче - защото е много млада, влюбено в модата - защото блогът й е на тази тематика.
Признавам си, че изключително много ме радва и обнадеждава всяко изключение от плъзналата в последните години "попфолкчалгаиликактомуетамимето" култура. Млади хора, които да не се впечатляват от нули, обеми, повтарящи се турбо ритми и прилежащите им герои и "достойнства"  са някакво приятно изключение. Да си около 20-те и да харесваш класически вдъхновители, образи в черно-бяло  и ретро препратки към началото на модната индустрия - ето на това му казвам аз добър вкус!

Неси, продължавай да се вдъхновяваш от същите неща и да ги показваш на своите читатели, ние те следим изкъсо!;-)
Блогът на Неси е на  адрес: http://bittersweet-vogue.blogspot.com/

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Вдъхновители в черно-бяло

Текст и подбор на снимките: Неси
Снимки: http://forums.thefashionspot.com/; http://ana-lee.livejournal.com/; http://www.tumblr.com/

Разглеждам много блогове, но има един, който определено се отличава от другите – този, който четете в момента. Не го казвам просто ей така. Този малък кът от рая винаги ме зарежда с позитивизъм и вдъхновение. Много съм щастлива, че имам възможността да гостувам в „Гастрол” и искрено благодаря на прекрасната авторка за поканата.
Чудех се с какво точно да се представя и в крайна сметка реших да разкажа историята на трима дизайнери, които са променили модната индустрия със своите творения. Избрах тази тема, защото се възхищавам на изключителния стил на хората по онова време, а и обожавам стари снимки!
Coco Chanel


През далечната 1926 г. Коко Шанел създава първата малка черна рокля. Години наред преди това черният цвят се е свързвал с траур и носенето му извън тези обстоятелства се е считало за крайно непристойно. Постепенно обаче светът на дамите ставал все по-забързан, косите все по-къси, а раменете, гърбът и краката все по-открити. С настъпването на тези промени, Коко решила, че е време за нещо по-различно, по-семпло и същевременно с това по-удобно. Така нашумялата по онова време дизайнерка създала универсалната малка черна рокля. Мнозина експерти твърдят, че е станала толкова популярна заради недостига на плат, поради  използването му за униформи на войниците по времето на Втората световна война. Без значение как е добила популярност, черната рокля е олицетворение на комфорт и изисканост.



Christian Dior
Творчеството на всеки моден диктатор от ранга на Кристиан Диор наподобява вулкан, чийто изригвания отекват не само през годините, но и през десетилетията, че даже и столетията. Това, с което той се прочува са стегнатите корсажи и полите във формата на камбана. След Втората световна война, когато цари недоимък и оскъдица, изведнъж се появява творец, който предлага дамски дрехи от най-скъпи материи в невероятни обеми. Твърди се, че за направата на една от тези рокли са били необходими поне 20 метра плат! Първоначално жените не одобрявали моделите на Диор, защото предлаганите дрехи покриват краката, а това не  било обичайно за периода, поради наложените от войната ограничения по отношение на платовете. Диор е бил истински майстор в сътворяването на форми и силуети, а по собствените му думи създавал „жени-цветя“.







Yves Saint Laurent


Последният дизайнер, който ще ви представя, също е французин като горните двама. Едва на 17 години Ив Сен Лоран пристига в Париж и 5 години по-късно застава начело на модната къща Кристиан Диор. В продължение на години той създава своя модна империя заедно с Пиер Берже. Лоран е човекът, който поставя началото на ревютата прет-а-порте. Негови емблематични модели са дамският костюм с панталон и смокингът. За моделите си за дами Сен Лоран се вдъхновява от мъжкото облекло.








Надявам се да съм ви накарала да се потопите в този приказен свят, изпълнен с истински таланти и стойностни мечти. Модата не е просто дрехи, аксесоари, това как изглеждаш, а е смисъл на живот за някои, а за други като мен - да си представиш красотата на онова време. И още нещо... снимайте се при всеки удобен момент, защото само снимките запазват хубавите мигове с обичаните хора, те никога не се променят и остават завинаги в съзнанието ни.

 

История с мъфини

сряда, 11 май 2011 г.


Винаги съм знаела, че сладкарството изисква много време, търпение, последователност, спокойствие и концентрация. Неща, които обикновено при мен не са в тази комбинация - или време нямам, или положението е изнервено поради някаква причина, или всичко трябва да се случи бързо и веднага, или се правят сто неща наведнъж. Изобщо по всичко личи, че моят холеричен темперамент не си пасва с такава прецизна и методична дейност като сглобяването и декорацията на торта/мъфини/сладки.  Блатове, кремове, слоеве, слепване, печене, бъркане, рязане, мазане, покриване, съхнене, декориране - абсурд! Затова се възхищавам на всички виртуозни майсторки в материята, гледайки отстрани, без и да ми минава през ума да се захващам с нещо подобно.
Да, обаче човек не бива да се зарича - обикновено обстоятелствата безмилостно го опровергават.

Гастрол: Мариета/La maison с "Къщата за кукли"

понеделник, 9 май 2011 г.

С днешната ми гостенка имаме доста сходни вкусове - към красивите малки предмети, хубавата храна, вдъхновяващата музика, интериорните акценти, хората с талант и изобщо всичко, което може да предизвика усмивка и топлина
Мариета е създателка на блога La maison, където можете да срещнете нещата, изброени по-горе и много други. Собственичка е и на магазин със същото име в Етрополе, който с голямо удоволствие ще посетя при първа възможност. С изненада разбрах, че е майка на 2 момчета, самата тя изглежда като момиче:-) Вчера блогът й навърши една година - съвсем подходящ повод за гостуване!
Темата на публикацията е магична, приказна и театрална. Къща за кукли, направена от самата Мариета и нейната сестра. Уникално творение с много стаи и лица, малки красиви мебели и предмети, които създават един миниатюрен идеален свят. Всичко е изработено и събирано с много любов и желание, чак ти се приисква да се нанесеш незабавно. Само с един миниатюрен куфар багаж:–)
Мариета, благодаря ти за участието и прекрасния материал!


La Maison  е на адрес: http://lamaisonjeme.blogspot.com/ 

Нов адрес на блога

четвъртък, 5 май 2011 г.

От днес адресът на LaMartinia e www.lamartinia.com - доста по-кратък, лесен и запомнящ се.
! Промяна в настройките и линковете за следене не е необходима, всичко се пренасочва автоматично към новия домейн!

Пожелавам ви хубави, макар и малко дъждовни празници!

Детски рисунки и малко тълкувания

сряда, 4 май 2011 г.


Това е първата що-годе смислена рисунка на Мартина от преди 1 месец. На човек (по-скоро призрак:-)). Последваха обичайните семейни "Ах!", "Ох!" и други възклицания по повод всички детски "първи неща", тържествено окачване на вратата на хладилника и съзерцание с размазана на лицето горда родителска усмивка.
 Това беше и повод да се разровя сред моите детски рисунки. Научих се да чета на 5 по заглавията на вестниците, които баща ми купуваше - Работническо дело, Отечествен фронт, Земеделско знаме, Поглед - тогава нямаше голям избор. Постоянно пишех в големи разграфени тетрадки разни измислени йероглифи и си въобразявах, че върша много важна и сериозна работа. Нещо като сега с блога, хаха.
 Голям смях падна с разглеждането на рисунките, защото на повечето има писмени обяснения кое какво е, ако случайно някой не е разбрал. На една от тях (5-6 години) тези обяснения липсваха и реших да я разтълкувам. Класическа романтична сцена на хармоничен семеен живот сред природата. Никога не съм се определяла като романтичка, какво ми е станало тогава, не е ясно.




1. Мъжът с главно М - слаб, стегнат, не много висок (да не кажем нисичък), с буйна коса (или по-скоро шапка?). Изглежда надежден, стабилен и леко притеснен. Неясно от какво.
2. Домашен любимец - задължителен атрибут за хармонично съжителство. Малко прилича на вълк, но да не изпадаме в детайли, важна е концепцията.
3. Букет - спорно е дали съм си го набрала от градината или е подарен от стабилния ми мъж. По-скоро първото.
4. Къща - малка и кокетна. Всъщност не е много малка, но доста кокетна.
5. Градинска мебел - все пак държим на детайлите и комфорта, неизбежно е. Може би затова е притеснен стабилният мъж?
6. Дим от комина=огън=камина=уют=задушевност=хармония - тривиално, но задължително. Добре, че съм пропуснала мечата кожа, свещите и шампанското, би било притеснително за 5-6 годишно дете.
7. Ярко слънце - малко ме смущава комбинацията му с камината, но очевидно се набляга на романтиката.
8. Къща за домашния любимец - кучето-вълк е изолирано отвъд реката. За всеки случай.
9. Смели червени завеси - най-вероятно внезапно дизайнерско решение.
10. Отровни гъби - в близост до къщата, далеч от кучето. Хммм.
11. Градина във въздуха - това не успях да го разтълкувам, предполагам, че е породено от желанието ми винаги да съм над нещата.
12. Река, мост, патица с малките си - най-вероятно просто цветен акцент и озвучаване
13. Панделки в косата - в целия този хаос от животни, мъже, камини, реки, лехи и цветя ми е останало малко време да помисля и за аксесоарите. Похвално!
14. Тъмни гъсти облаци - човек не бива да се отпуска, риск от буря винаги съществува.

Пробвайте и вие, със сигурност ще откриете неща, за които и чичо Фройд не е подозирал.

Гастрол: Надя Джамбазова

понеделник, 2 май 2011 г.

Днешният ми гост е една жена с талант и характер. И двете ги демонстрира в подходящите моменти. Което е важно. Както е и важно човек да преценява реално нещата и да внушавава адекватност с работата и заниманията си. Но това е една малко по-странична тема. Днес се фокусирам върху госта си.
Надя снима -  предимно новородени, бебета, малки деца, пораснали деца, родители, бременни жени - все позитивни "герои":-) Няма да я наричам "феята на бебетата", "магьосница на обектива" и други подобни клишета, това личи достатъчно добре от снимките й. Харесвам изключително много минимализма в кадрите й, адекватната обработка, хубавата светлина и най-вече моментите емоция, които запечатва. А това не го умее всеки. И не е въпрос на обучение, познания, опит или техника, човек или го притежава, или не. Според мен в този тип портретна фотография са и от изключително значение увереността на човека зад обектива, спокойствието, баланса и търпението му. Защото ако липсват, липсват и в целия процес, и при модела, и върху снимките. Чувството за хумор и това да не се взимаш много насериозно са други важни условия, за да се получат нещата. Изобщо, портретната фотография с малки и големи модели не е лесна работа и ако не сте уверени, че можете да го правите сполучливо, по-добре не се захващайте, а прибягвайте до специалисти;-)

Благодаря на Надя, че беше толкова точна и бърза с предоставянето на материалите и че прави това, което прави - точно по този начин!

За връзка с нея и още кадри: нейния сайт и групата й във Facebook
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |