Снимка: www.tonterias.com
Това лято, както миналото, както и летата от няколко години насам ги свързвам главно с опаковане и разопаковане на багаж. Многократно и разновидно - от май почти до октомври. За трима, понякога плюс куче. Често съдържанието му изминава само директния път от коридора, през пeралнята, дъската за гладене и отново се озовава в коридора, готово за потегляне.
Преди, докато живеех сама безгрижния живот на необвързана и разполагах с цялото свободно от работа време единствено и само за себе си, багажът ми за кратки пътувания се състоеше в малка кокетна пътна чанта. За по-дългите пътувания използвах също такъв кокетен и не толкова малък куфар. Приготвях ги за около 5 минути, като единствената ми грижа и мисъл беше кое с кое ще си отива и дали съм си взела „онезиобувкикоитоставатзавсичко”. Винаги забравях по нещо, но не беше фатално, така имах повод да си купя същото, но ново.
Спомням си, че в последните месеци на бременността се ужасявах при мисълта, че така компактно опакованото в корема ми човече ще трябва да бъде пренасяно насам-натам с всичките му прилежащи аксесоари, дрехи, ванички, легълца и какви ли още не миниатюрни и не дотам минатюрни вещи. Е, оказах се права – през първото ни по-далечно пътуване с 4-5 месечен нов пътник колата приличаше на онези, които обикновено виждате лятото да сноват между Турция и Германия – всичко натъпкано и приплескано до стъклата, багажник на покрива, чанти в краката и седалки прибрани до крайност. Полека-лека оптимизирахме количеството, някои елементи постепенно отпадаха, но времетраенето за приготвяне си остана почти същото – ден, два. Особено обемни са летните багажи – дрехи за топло, дрехи за студено, отворени и затворени обувки, торба с шапки, торба с играчки, торба с басейни и лодки, торба с лекарства и неща „за всеки случай”, торба с много резервно бельо, торба с памперси (мда, все още) и какви ли още не видове торби! Миналата година така се бяхме съсредоточили да не забравим нещо за Мартина, че оставихме вкъщи торбата с всички наши обувки и 5 дни се разхождахме с по едни кецове и джапанки за лев от местния ХОРЕМАГJ
Спомням си, че в последните месеци на бременността се ужасявах при мисълта, че така компактно опакованото в корема ми човече ще трябва да бъде пренасяно насам-натам с всичките му прилежащи аксесоари, дрехи, ванички, легълца и какви ли още не миниатюрни и не дотам минатюрни вещи. Е, оказах се права – през първото ни по-далечно пътуване с 4-5 месечен нов пътник колата приличаше на онези, които обикновено виждате лятото да сноват между Турция и Германия – всичко натъпкано и приплескано до стъклата, багажник на покрива, чанти в краката и седалки прибрани до крайност. Полека-лека оптимизирахме количеството, някои елементи постепенно отпадаха, но времетраенето за приготвяне си остана почти същото – ден, два. Особено обемни са летните багажи – дрехи за топло, дрехи за студено, отворени и затворени обувки, торба с шапки, торба с играчки, торба с басейни и лодки, торба с лекарства и неща „за всеки случай”, торба с много резервно бельо, торба с памперси (мда, все още) и какви ли още не видове торби! Миналата година така се бяхме съсредоточили да не забравим нещо за Мартина, че оставихме вкъщи торбата с всички наши обувки и 5 дни се разхождахме с по едни кецове и джапанки за лев от местния ХОРЕМАГJ
Преди подреждах багажа си по видове дрехи – рокли, блузи, топове, панталони, поли. Навивах всеки вид на руло, за да пестя място, да не губя време в хотелско гладене и да не се излагам пред "чужденците” с измачакани дрехи при внезапно преобличане. Какви ти сега рула! Гледам да пъхна нещо, което става за носене и все пак да има приличен вид. Миналата година така се бях зашеметила, че „екипчето” ми за плаж се състоеше в еклектичната комбинация от зелени джапанки, червена шапка, бански кафяво и розово и плажна чанта бордо и бежово. Съчетаването на цветове на плажа изчезна "безвъзвратно" някъде в миналотоJ Огледалцето, гланцът за устни и гребена бяха брутално изместени от кофичката, басейна и мокрите кърпички. Факт.
Не си мислете, че и Мартина няма собствено виждане по въпроса. Тя също приготвя собствен багаж – нейни чанти, очила, портмонета, чадър, бебета, възглавнички и всякакви жизнено важни предмети, без които никога не тръгва. Кучето пък надушва винаги пътуванията и започва да носи играчки и каишки, за мен остава да прибавя четката за ресане, купичките за храна, кучешкия шампоан и сухата храна.
Виждате, че не е лесна работа. Вкъщи се шегуваме, че катунът пак потегля. Към гореизброените багажни единици прибавете и надуваема четириместна лодка, въдица, фото чанта, статив, отражател и два компютъра - положението е наистина тежко. С три деца сигурно ще се наложи да пътуваме със собствен автобус!
Понякога ми домъчнява за онези 5 минути петък вечер, малката пътна чанта и книжката сама на някоя гара или летище. Но пък със сигурност тогава ми е липсвал един весел, шумен и мил „катун”, който сега доста ме изнервя, но и безкрайно много обичам!J
12 коментара:
Докато четях ме обзе носталгия и по моята малка пътна чанта и половин гардероб, който се помещаваше винаги в багажника на колата. Тръгването за път не беше ритуал а част от ежедневието ми - буквално. Нооооо сега вече и аз също като теб отделям повече време на това дали съм взела достатъчно тенсичици, роклички, надуваеми топки, кофички за пясък /не зная вече колко са на брой/ и ред мини неща за мини госпожицата. Почти винаги аз тръгвам с два чифта дънки и три тениски, забравила съм половината си неща и ги купувам от бензиностанции или магазинчета по пътя. Но какво по-хубаво от двете боси крачета по поляни и плажове. Заради тези две крачета съм готова да пътувам и увита в чаршаф :-) Усмивки и безброй пътища пожелавам на веселият ви, шумен и мил катун :-)
Много сладко си го описала Мария :))) Още по мило ми става, като се сетя за моя катун, а и се чувствам добре, като разбера, че не съм само аз :))) За пътуванията преди ... малко ми липсва времето, когато работех много, а единственото ми време бе всеки уикенд ... до морето, скъсвах се от път и това не ми тежеше, сега вече не е така ... уви :)
Сега например ... мъж ми много ми се смя ... бях отишла на морето без нито едни къси панталонки, а имам купища ... но важното е че децата бяха докарани, мама .... :)))
Много мил разказ:))Определено след появата на малката принцеса и при мен,опаковането на багажа започва първоначално с обмисляне и стартира най-късно 1-2 дена преди заминаване :)))Преди малката ми пътната чанта сега е плажната ми такава :DDD
Усмивки и от мен за безоблачни пътувания на целия весел катун :)
ех много яко звучи това за катуна :)
аз съм още с малката ръчна чанта и недотам малкия куфар.
И аз така си мисля, че този "катун"
изобщо не тежи :)
Поздрави, Мария!
Ооох, като дойде време за събиране на багаж, направо ми призлява...това е изключително енергоотнемаща дейност, имайки предвид, че преди и само за себе си не обичах, въпреки, че го приготвях старателно и бавно.
Колко добре си го описала само :)
Мило ми става като чета как "успяваме" да останем на заден план заради малките човеци, на които всичко им е тип-топ и много рядко нещо за тях се забравя.
Попътен вятър и от мен!
Всичко звучи много забавно :), и аз знам колко време и енергия отнема голямото събиране на багажа.Няма да забравя когато на път за планината, забравихме бебефона и се наложи на изхода на Б-с да се върнем.И все пак при всяка възможност за път не се замислям и отварям големите куфари!
Весело лято!
;-))) Все едно говориш за това, как аз събирам багажа за някоя дестинация ;-)))...
Започвам със списък с всички важни, маловажни и "за всеки случай неща".....сортирани по тип, човек и мероприятия ;-))))
Но определено ме забавлява ;-)) момента с настаняването на багажа и винаги рязко затваряната врата на багажника, за д ане изпадне нещо ;-)))))
И ние винаги сме катун ;-))), но пък е толквоа забавно ;-)))
Нека по-често има катуни ;-)))
Ах, колко познато! :)
Имам познати с 3 деца на различна възраст и пътуват с 2 коли. Те пък си мечтаят някога пак да пътуват само с една кола. :)))
Хихи, не съм само аз значи:-))
Благодаря ви за коментарите, поздрави!
LaMartinia
Хехе, не си само ти наистина!
Най-тежкото от всичко май се оказва времето за приготвяне на багажа, наистина се стига до ден - два. На мен ми тежи най-много, обаче, разопаковането, багажът ни стои по няколко дни и чака да се разопакова, не знам носталгия по отминалата екскурзия ли е, какво ли, но съм си такава. Вече с две деца освен още по-големия багаж наистина се наложи и по-голям автомобил, е, сега поне пътуваме спокойно, без чанти из краката... разказът ти беше много добре и изчерпателно описващ съдбата и у дома :)
Публикуване на коментар