Гастрол: Валерия/Vcakes със "Събуждането, пробуждането или как откриваш себе си"

В тази рубрика се оформи цяло "сладко"подразделение от дами, които работят със захар. И то не как да е, а като истински творци - всяка със своя стил, почерк, вдъхновение, сензитивност и виждане за света.

Вече сте имали възможност да прочетете за Ивейн, Бубето, Кали, Нелка. Днес на гости ми е още една талантлива жена - Валерия. Ако кликнете увеличите размера на всяка снимка, ще видите, че всеки елемент от композицията на тортите е почти фотографски пресъздаден - реалистичен, триизмерен, цветово достоверен, в адекватен мащаб или акцентиращо хиперболизиран, съчетан умело с останалите части.

Да ви споделя, че след лаишкия ми опит с моделиращата захарна маса, гледам с още по-голямо възхищение на такъв вид талант, такова огромно търпение и методична последователност. Най-много при Валерия ме впечатляват дребните детайли, толкова реалистични, че чак изглеждат нереално! Миниатюрни човешки глави, кофи, прибори за хранене, рокерски аксесоари, монети, книги, вериги и какво ли още не.

След като я поканих да участва и се уговорихме текстът да е разказ за правенето на торти и как се е появило в нейния живот. Затова и няма да го преразказвам - достатъчно увлекателно и забавно е описано от нея. Още нещо, което ме впечатли и изненада е, че тя държи хобито да остане хоби, без манифактурата на редовните поръчки и рутината - само по вдъхновение и убеждение.

Повече за Валерия и нейната работа, можете да откриете тук: Vcakes@ FB

Благодаря й за участието и й пожелавам да продължава да открива у себе си таланти:-)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Събуждането, пробуждането или как да открием себе си

Снимки и текст: Валерия Божкова

Казвам се Валерия и днес имам честта да съм гост на Мария в тази прекрасна рубрика. Не знам какво ново и интересно ще успеете да научите от мен след гастрола на толкова тортени феи, особено на Нелка, която е абсолютен идол за мен в тази област и заради която разбрах, че на този свят невъзможни неща няма. Затова ще ви разкажа за нещата, които подсъзнателно знаем, че можем, но по една или друга причина подтискаме.
Тук се предполага че трябва да ви се представя по някакъв начин, себе си и нещата които правя на този етап от живота си. Не мислете, че искам да се омаскаря, но като начало трябва да споделя, за да сте наясно, че никога не съм била "работлива" - в който и да било смисъл на тази дума. Не се гордея с това си качество, но в никакъв случай не се и срамувам от него. Това съм аз и съм се приела такава каквато съм, за да съм в пълна хармония със себе си. Редовно получавах от приятелки ръчно направени картички за рождените ми дни с притворени очички и надпис "n" на брой години - как не се наспах?!?". До такава степен човек свиква с мързела си, че всяко излишно движение го натоварва неимоверно.

Готвенето - то не е моята стихия. Никога не съм се чувствала добре в кухнята, винаги съм я приемала като "просто една стая", нещо като килера. С тази разлика, че в кухнята държим вече отворените  буркани. Готварската ми печка винаги се е помещавала на балкона, тя не беше достойна да съжителства заедно с мен - лятото беше прекалено топло, за да ходя до нея, а зимата прекалено студено. Когато се преместихме в друг апартамент просто я изхвърлих с кеф и дълго време не помислях да си купя нова. Празното място си се вписваше перфектно в помещението.

И сега преди да се запитате "Е, защо пък Мария я е поканила? Да гастролира с мързела си?!" да вметна, че преди си губех времето, а сега се опитвам да намеря загубеното от мен време през годините, защото грам не ми стига за нищо.

Човек претърпява много промени през своя живот, случват му се неща за които е мечтал с години, случват се и такива, за които даже не е и помислял. Аз просто се събудих! В един определен период от живота си осъзнах, че човешките възможности наистина са неограничени и самите ние си поставяме бариери, зад които не смеем да отидем. Просто защото там е необятното и се предполага, че трябва да ни е страх от него. Не знам това чувство насаждано с годините ли е или просто си е вроден човешки недостатък, но е факт,че хората предпочитат да живеят в рамките на общоприетото, без да се впускат стремглаво надолу с главата.

Аз просто си повярвах, че мога да правя каквото си поискам. Стига наистина да го искам, то няма начин да не се получи, просто моментът за мен беше назрял. И се захванах с декориране на торти.

Не знам защо точно с торти всъщност. Можеше да е всичко друго като се замисля. Моментът е бил такъв вероятно и са ми били на дневен ред последните две гадни торти, купени от сладкарница. Преляла е чашата и съм си казала, че не искам някой да ми обяснява, че това не може да се направи. И така преди 1 година и 5 месеца направих първата си торта за РД на голямата ми дъщеря и колкото и тривиално да звучи просто се започна. Без изобщо да подозирам в какви води нагазвам и как ще се нажабуря вътре до ушите.

Търсех си поводи,  за да се навирам в кухнята и интересното е че си ги намирах. Купих си печка и запълних празното място - не само в кухнята ми, а и в себе си. Мъжът ми беше в потрес, че всичкото това количество трябва да го изяждаме и когато започнах да раздавам, се успокои. Уча се от собствените си грешки и по този начин трупам опит, като нямам амбиция да ставам някаква велика особа, тортите са ми хоби и държа да си останат такива. Правя торти за семейството ми и за приятели, много е важно за мен да познавам човека, за когото ще правя торта. Иначе ми се губи малко личният момент, а и не обичам да ми казват какво да правя. Ако даден човек или тема не ме вдъхнови по някакъв начин, торта няма да има. Не мога да направя торта за всеки, а и не искам.

Правенето на торти при мен си е цял процес, който преминава през своите етапи и следва предварително начертан план. Всичко е мислено, премисляно, понякога сънувано. Самото измисляне на тортата и темата също заема своята важна част. Не съм любител на копирането на чужди дизайни, смятам че всеки човек е индивидуален и заслужава наистина нещо, приготвено специално за него. Обичам когато хората се радват на малките неща затова обожавам детайлите.

По тази причина повечето торти, които съм правила са планувани много отдавна. От днес за утре торти не мога да правя, не съм сладкарница. Приемам тортата като пъзел - реди се бавно и когато е готов, ти доставя невероятно удоволствие.

Много обичах да редя пъзели като малка, сега "редя" торти. Правя си фигурките и детайлите в продължение на поне месец, наслаждавам им се през цялото време, като дойде момента за тортата и идея си нямам как ще изглежда, тя просто си следва фигурките, които си имат своите места и предназначения.

Нещата, с които се представям пред Мария и вас може да се каже, че са в типично мой стил. Харесва ми да правя точно такива торти и наистина ги правя с голямо удоволствие. Не мога да кажа, че не умея да правя красиви торти, тъй като бих противоречала на собственото си виждане, че човек може всичко Мога да кажа, че  моята стихия са именно този тип торти. Предпочитам нещата които правя да ми носят истинска наслада, когато това време отмине просто ще се "пробудя" за следващото си хоби, или може би това е трамплин, който трябва да прескоча, за да мина на друго ниво и да открия нещо ново и интересно, с което да се занимавам. Времето ще покаже...