Американски палачинки с малиново масло

петък, 29 юли 2011 г.

Все пак реших да публикувам и тук новите рецепти от рубриката ми в "168 часа" за тези, които не го четат или нямат възможност да си го купят. Така или иначе е въпрос на копи/пейст, а и вече рядко публикувам рецепти в блога и така ще се запълни тази празнина.

Тази рецепта можете да спретнете още този уикенд!

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Американски палачинки с малиново масло

  Палачинките са позната класическа закуска, която по света съществува в дестки разновидности, размери и интерпретации. Солена или сладка, пухкаво дебела или елегантно тънка, завита на руло или триъгълник, с пълнеж или топинг, гарнирана или семпло самостоятелна – изборът е богат и зависи до голяма степен от фантазия на този, който я приготвя или консумира.
  Фини до прозрачност във Франция, карамелизирани и на апетитни парчета в Германия и Австрия, с добавка от сладко вино в Унгария, с кисело мляко в Русия, с канелена захар в Африка, гарнирани с лимонов топинг в Англия, дунапренено меки в Северна Америка или пикантно подправени в Азия  - палачинките са универсални, лесни за приготвяне, подлежащи на  импровизация, трудни за объркване и безумно вкусни.

Загорка тайм

вторник, 26 юли 2011 г.

Преди време прочетох за музея на бирата тук и реших, че при първи удобен случай ще го посетим. Не че съм страшен почитател на бирата, по-скоро заради половинката. Отбихме се на връщане от морето. Естествено, в най-големия пек! Няма да преповтарям разказа за музея, можете да го прочетете в блога на Сладка хапка от линка по-горе. Само ще ви кажа, че всеки път когато минавам през Стара Загора, задължително ще се отбивам там. Изключително мил и любезен екскурзовод, добре замислена идея и изпълнение, много интересна информация, чистота и ред навсякъде. Накрая  ви напиват с 2 бири (жива нефилтрирана и обикновена "Загорка"), които си наливате сами, черпят ви с мезе в приятна атмосфера, дават ви един куп с подаръци и сувенири и ви изпращат по живо по здраво.

Индиана Джоунс в Бродилово

понеделник, 25 юли 2011 г.

  Имаме среща с нашия приятел Петко. Художникът, познавате го от минали публикации (тук и тук). В Бродилово. Tам реставрира местната църква и е на доброволно заточение от месец март. Ако името ви говори нещо, то най-вероятно е покрай историята с въртенето на кучетата. Същото село.

Любимо място по любимо време

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Малко разхлаждащи снимки от любимо място, което стана нещо като традиция да посещаваме по едно и също време - в края на май.

Тема: за плажуващите

сряда, 13 юли 2011 г.


Понеже всяка година разликите между плажуващите у нас и по света ми правят впечатление, реших да драсна няколко реда за тях. С най-добри чувства. И към двете категории:–)

По света: плажуващите обикновено пристигат с книга, вестник или списание в красива чанта от плат или кошница. Тихо и дискретно.
У нас: с табла (опционално) и найлонов плик (задължително). Шумно, много шумно.

По света: плажуващите обикновено говорят за работата си, времето, филм или книга. Или просто си мълчат.
У нас: говори се против жената, шефа, роднините или комплексно против целия цвят. На висок глас и подвиквайки.

По света: плажуващите обядват лека салата или плод.
У нас: свинско със зеле, мусака или пиле с ориз. Понякога всичко накуп.

Гастрол: мама готви

понеделник, 11 юли 2011 г.

Излишно е да споменавам, че това, което мама готви е най-вкусно. Всяка мама готви превъзходно. Всичко, което мама прави е хубаво, правилно, мило и пълно с любов. И едва ли някой от вас може да го отрече. Излишно е също да ви казвам, че обожавам моята мама. Може да звучи лигаво или превъзнесено, но е факт.
С майка ми имаме една шега, която гласи: "Много обичам да ми мирише на мама":-) На шампоан,  мляко,  уют, спокойствие, изпрани дрехи и ванилия. Аромат, който никога и никъде, никой не би могъл да възпроизведе или измисли.
С майка ми имаме много силна връзка и сме ужасно привързани една към друга. Всеки ден се чуваме по няколко пъти, въпреки че сме на 10 минути разстояние. Майка ми никога и за нищо не ме е упреквала. Не ме е обиждала. Не ме е депресирала. Не ме е карала да се чувствам кофти. И винаги, винаги, винаги ме е подкрепяла. Дори в ситуации, в които ако бях на нейно място, просто бих си зашлевила два шамара. Подкрепяше ме когато реших да замина, уж завинаги. Подкрепяше ме когато се връщах към една и съща несполучлива връзка за пореден път. Подкрепяше ме когато реших, че ще тръгна по друг път. Подкрепяше ме когато се отказвах или започвах. Винаги. Колкото и да й е било трудно  да го прави.
Майка ми никога не ме е учила да готвя. Или да правя каквото и да било. Защото трябва. Или защото така правят другите. Или защото аз непременно трябва да обичам да готвя. Никога не ми е натрапвала, не ми е размахвала пръст, не ме е поучавала. Просто ми е показвала, споменавала, разказвала. Без принуда и смръщени вежди, много естествено и лежерно.
Знам, че може би никога няма да бъда толкова тактична и търпелива, толкова всеотдайна и прощаваща като нея. Просто защото съм друга и различна. Но знам със сигурност, че искам да бъда същата майка каквато е тя. И стискам палци това да се случи:-)
Майка ми за мен е абсолютен и пълен символ на уюта. Не само защото ми е майка, а защото може да създаде атмосфера и на градско кръстовище. Покрай нея съм влюбена в цветята, в цветовете, в красивите съдове, в предметите, които ни служат, а не ние на тях, в детайлите, в ароматите, в хармонията. И никога няма да мога да й се отблагодаря за това!
За готвенето няма нужда да споменавам - не само вкусно, а и прекрасно подредено. Без претенции и самоцел, получава й се естествено. Избрахме две летни рецепти от Северозападния край, откъдето произлиза родът й.  Там живеят прекрасни, работливи и честни хора, които обичат трапезите. Безвъзвратно влюбена съм в този край и няма да спра да го повтарям!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Лятна селска манджа
(Точни количества няма, всичко е на око и в зависимост от порциите и вкуса)

WonderLina!

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Едно от множеството хубави неща, които могат да ти се случат покрай собствения ти блог, са прекрасните подаръци (виртуални или реални), които получавам от време на време. Мили хора - някои от които познавам само от монитора, отделят от собственото си време и енергия, за да зарадват мен и Мартина - не мога да ви опиша широчината на усмивката, с която се разхождам дни след това.
И преди съм ви разказвала за подаръците, които Лина ни е правила - тук и тук. Днес получихме още един!

Три великолепни ръчно изработени от филц играчки за театър:

Храната и градът

вторник, 5 юли 2011 г.

   Вече се похвалих в страницата на LaMartinia във FB, че бях поканена от новия екип на "168 часа" да водя кулинарна рубрика на страниците му. Благодаря им и се надявам да оправдая доверието. Всеки четвъртък по една цяла страница с избрана, приготвена, снимана и разказана от мен рецепта. Вкъщи се шегувахме, че ще имам поне 4 причини в месеца да сготвя:-)
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |