Да помогнем отново на Вики!

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Сигурно си спомните историята на Вики и благотворителните фотосесии от началото на годината. Отново са необходими средства за поредния курс на лечение и всички, които имат желание могат да се сдобият с прекрасни семейни снимки. В помощ на едно дете.

Още дати, часове и места на провеждане в цялата страна, можете да откриете на сайта на Вики.

Чудесата тепърва предстоят!:-)
София
Асеновград
София

София


Стара Загора

Част от нашите снимки от февруари:
Фотограф: Надя Джамбазова


Тема: за асистентите с любов ♥

сряда, 28 септември 2011 г.

  Ако имате хоби, което често упражнявате, крайно необходимо е  да имате асистент. Да е мил, любезен, да се отзовава бързо и да е лесно откриваем. Най-лесно е да живеете под един покрив и да се обичате. Шансът да се почувства експлоатиран и обиден е по-малък. Не и равен на нула обаче!
  Моят асистент е доста натоварен - влачи стари бюфети, тапицира вехти столове, помпа гуми на колело, носи фотоапарат (или дамска чанта в зависимост от нуждата), забавлява деца, отклонява вниманието на минувачи, мъкне камъни от плажа (да не кажем скали), реже с трион плоскости, работи с виброшлайф, мята разни работи на барбекю и всякакви други разнообразни дейности, които доброволно извършва. По моя молба.
   Любовта и взаимността обаче не изключват леко отегчение от асистентството. Само от време на време. При вида на фотоапарата, моят мил асистент сбърчва леко вежди. Защото: а/ще трябва да "моделства"(странни физиономии и опити за cool) , б/ще трябва да развлича моделите (най-често Мартина), в/ ще трябва да снима. (О, ужас!) Да сменя фокусната точка, да внимава да не реже ръце, крака и глави, да се старае все пак да сме в кадър и куп други досадни неща. Винаги прави безумно много кадри, за да не го тормозя. Винаги завършва с репликата "И ако обичаш, не ме занимавай повече". Тази година по време на една почивка извадих отражател и той умря от смях. Когато го накарах да го държи на  централна курортна улица на 40 градуса жега вече не му беше смешно. Хоби, няма как.
   Парадоксалното е, че иначе с голямо желание ми подарява всякакви неща, свързани със снимането - обективи, отражатели, стативи, дистанционно, фоточанти. Явно с надеждата, че ще си ги ползвам сама и ще го оставя на мира. Уви, не се получава. Не че нарцистично обожавам да се снимам или имам амбиции за високо изкуство, просто това  е от най-приятните ми хобита и държа да имаме прилични спомени за семейния албум. Ще се изгриза от яд, че по време на цели периоди от живота ми (преди да се разснимам) нямам нито един кадър - от места, хора, емоции. Ама върви обяснявай,  асистентът продължава да протестира. После обаче с удоволствие разглежда. Хм.

Обикновено разговорът ни преди да ни снима двете с Мартина  е следният:
Той: - Пак ли?!
Аз: - Е, от тук нямаме снимки, виж колко е подходящ фонът.
Той: - Айде, добре.
Аз: - Ама няма смисъл, ако ще мрънкаш.
Той: - Айде, айде, подреждайте се. (все едно сме цял полк!)
Аз (императивно): - Гледай да сме на фокус и все пак да сме в кадър!
Той (отегчено): - Добрееее, добреее, знааааам.
Аз: - Абе уж знаеш, ама после всичко е фира.
Той (след около 80 поредни кадъра докато си оправям косата или блузата на Мартина): - Готово.
Аз: - Е, как готово като още не се бяхме нагласили.
Той: - Ееее, прекаляваш!
Аз: - Айде последно, то и без това светлината не беше добре. И местИ фокусната точка!
Той: - Местя, местя...

Накрая резултатът е:
- около 10-ина кадъра с по нещо отрязано (крак, ръка, пръсти, главите вече са отработено цели)
- още толкова с фокус някъде около нас
- 1-2 горе-долу стават

За да не кажете, че мрънкам без причина, ще илюстрирам:
Сцена 1: без особен замисъл, снимка за спомен от парка, чудесен есенен ден, бла-бла-бла
Ммм, по всичко личи, че сме в гръб.

Тук слизаме/скачаме/нещо правим. Пак не става.
Мартина липсва от кадъра. Тц.

Тук на фокус са всички останали дървета зад нас, не и ние.
Сцена 2: седим на килим от бръшлян, хвърляме листа, пак чудесен есенен ден, пак бла-бла-бла
 Стига щракал, чакай да се наглася!

 Аааааааа,  престани!

 Добре сме се наредили, но Спондж Боб е ... хм... излишен.

 Пак сме се нагласили, но Спондж Боб отново е в кадър, а дървото сякаш е пораснало от главите ни

 Чакай, не сме хвърлили листата!

 Хвърлихме листа, усмивки, всичко точно. Явно много високо хвърлям - листата ги няма в кадър!

 Тук има листа, но пък не сме на фокус...

Абе, изобщо, не е лесно. Накрая пускам 2 по-сполучливи кадъра, за да не остана съвсем без асистент :-))
Тук е мястото да му благодаря, че ми се връзва на акъла и ме търпи. ♥ те!




Гастрол: 14 жени и техните гардероби

понеделник, 26 септември 2011 г.

   Този понеделник ми гостуват 13 жени (изключвам себе си), които бяха така любезни да отворят гардеробите си и да отговорят на няколко кратки въпроса относно това какво обичат да носят, защо го носят, как възприемат дрехите и собствения си стил.
   Защото дрехата далеч не е просто парче плат, а е и начин на възприемане на света, философия, гледна точка. Добрият вкус често не е просто да влезеш в хубав магазин и да купиш нещо, което със сигурност ще си отива. Добрият вкус е да съчетаваш, смесваш, импровизираш, да миксираш на пръв поглед несъвместими неща, да създаваш емоция и образ.
   На ръба на всеки сезон обикновено има лека липса на въображение и неизменната реплика "Няма какво да облека". Затова се надявам се тази публикация да послужи като вдъхновение, подсещане, идея. Всеки ден можете да измисляте отправна точка и да подчинявате времето на своята собствена история, на филм, песен, муза, идол, на определена епоха или любима книга. Достатъчен е малък аксесоар, ново ухание, шапка, знаково бижу или ретро препратка. И най-вече много смелост. Не всички ще ви разберат, не на всички ще им хареса, но със сигурност ще ви даде свобода и нов поглед!

Благодаря на всички, които взеха участие в анкетата, пожелавам им много вдъхновение и ежедневни попадения, във всеки смисъл на думата:-)

С кликване върху всяка една от таблиците, се отваря по-голям четлив размер.
Сетове: www.polyvore.com
* casual/ кежуъл в текста не фигурира с български еквивалент поради липса на адекватен такъв, най-общо се разбира "ежедневен, небрежен начин на обличане и мислене, съчетаващ разностилови елементи"
** джинси/jeans - на български известни под името "дънки" - изделия от деним

Black and Brown


Where The Streets Have No Name

-



Wade


Untitled #195

Paris


Blue pants for autumn


spring is here :)

Welcome Fall!!!

Строяване на шноли

сряда, 21 септември 2011 г.

Отдавна не бях вадила голямата кутия (да не кажа кашон) с джунджурии - панделки, копчета, връзчици, парчета плат и всякакви други материали за ръчен труд.
 Но огромния куп с шноли, ластици и диадеми в стаята на Мартина непрекъснато ми крещеше "Подреди нииии!".

Най-накрая се взех в ръце и реших да спретна един държач за шноли, подобен на онзи, който Лина беше подарила на Мартина преди време. Е, не стана перфектен като нейния, но все пак ми е за първи път.
 Трябваше да го направя по-тесен, за да не се набира и  да си набавя остра ножица, защото с моята едвам отрязах филца и стана доста криво. Освен това да начертая шаблон, за да няма змиевидна форма. "Бързата работа ... ", знаете как е:-) Но, важна е и функционалността, все пак, при наличие на повече свободно време ще повторя упражнението.






Въпреки, че го направих доста дълъг, не успя да побере всички. Ще трябва скоро да сглобявам нов, този от Лина също е пълен.

Хубав уикенд ви пожелавам и ред в мислите, не само в шнолите!;-)



Гастрол: Диана Кралева с "Минимално"

неделя, 18 септември 2011 г.

   И преди в рубриката съм ви представяла талантливи автори на фотографии, но днешната ми гостенка Диана снима в един по-различен, привидно странен и относително непопулярен жанр - минимализма. Крайно любим за мен и със сигурност недостатъчно оценен в България. Затова съм особено щастлива, че има хора, които творят в тази насока и вече има места, на които да показват сътвореното.
   За минимализмa е необходима особена сензитивност, повече мисъл, внимание към детайла и богато въображение. За да задействаш в съзнанието контекст, куп емоции и много образи, са достатъчни няколко линии, една сянка, малък акцент, точка, извивка. И според мен в това е красотата и чара на този жанр - можеш да участваш в целия процес наблюдавайки.
   Диана снима прекрасно пейзажи, портрети, цветя  и натюрморти, но като че ли най-любимата част от нейната работа са минималистичните й кадри. Силуети, сенки, линии, форми - хармонично позиционирани, изчистени от дреболии и пълни със смисъл. Остава ви само да развихрите въображението си и ... да довършите историята.

Благодаря на Диана за участието и вдъхновенията, още нейни работи можете да видите тук:
- http://photomoment.bg/folder/portfolio/829
- http://photo-forum.net/bg/index.php?APP_ACTION=USER_IMAGES&USER_ID=69915
- http://kraleva.blogspot.com/

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Защо снимаш минимализъм?
- Защото харесвам простото, семплото, изчистеното. Около нас има толкова интересни неща, които остават незабелязани.

Какви за задължителните елементи, за  да  бъде една фотография минималистична?
- Обикновено присъства един централен, изчистен  образ върху който се фокусира. Много важна е композицията, за да се постигне баланс. Идеята е да се създаде една творба с минимален брой форми, цветове,  линии, текстури. Елементите се избират внимателно, като броят им трябва да е сведен до минимум.  Колкото по изчистено и семпло, толкова по минималистично.

Предпочиташ да използваш насочващо заглавие или оставяш сами зрителите да  интерпретират  внушението?
- Не поставям заглавия под снимките си или го правя много рядко. Фотографията говори сама за себе си и ако дадена снимка остане неразбрана и не е въздействала на зрителя, това означава, че не е съм успяла да предам посланието си. 

В България има ли традиции този жанр?
- Наскоро бе организирана фотографска изложба “Минимализъм” на галерия НАВА  с подкрепата на АТЕРА -  студио за печат и дизайн, която пожъна голям успех и се надявам това да се превърне в традиция. Предстои издаването на фотоалбум от изложбата.
Какъв тип хора са авторите и зрителите?
- Хора с по - абстракнто и асоциативно мислене .

Къде може да се види минималистична фотография в България?
- В галерия NAVA

Нужно ли е да си преминал през други жанрове на фотографията, за да снимаш минимализъм?
- Всеки фотограф преминава през различни етапи на своето творчество докато открие за какво има поглед. Изисква се много снимане и експерименти. Аз все още се лутам из различните жанрове.

Любим  и вдъхновяващ за теб автор в този жанр?
- Дейвид Фокос (http://www.davidfokos.net/)

Какво би казала на хора, които не успяват да разберат идеята на минимализма?       
- Стилът на фотографията е въпрос на индивидуално предпочитание.

Повече ли е малкото?
- В минималистичното изкуство - да. В реалния живот повече ми допада философията  на Мечо Пух - колкото повече, толкова повече  :)

Мишанка влиза в час

четвъртък, 15 септември 2011 г.


Днес е първи ден на Мартина в детската градина. Заглавието идва от лигаво-галеното й име вкъщи. Тя все още се възприема като Мишанка, упорито отказвайки да се съгласи, че има и фамилия. И да, тръгването на детска не е някакво глобално и вселенско събитие, обаче на мен си ми е важно. Особено като си спомня ревовете ми сутрин и смесения аромат на белина и кюфтета с бял сос. Градината ми се намираше в сградата на сегашния British council на Кракра. В края на парка Заимов имаше (и все още е там) малко криво дърво-джудже, с което ме залисваха, за да забравя, че не ми се ходи при униформите с извезани инициали, металните купички, кисЕлите и леко сърдитите лелки.

Беса Валей и Енира на 10 години

вторник, 13 септември 2011 г.


                                    
Когато семейството ти се занимава от 800 (!) години с производство на вино, най-логичното нещо е да продължиш традицията. Това прави (и то в България!) граф Стефан фон Найперг - висок, усмихнат и елегантен европейски аристократ, собственик на Беса Валей и още 6 изби в Бордо, Франция.

Поводът - 10 години от създаването на избата и вината Енира.
Датата: 09 септември
Мястото - село Огняново, област Пазарджик, долината на бесите - древно тракийско племе. Събитието - коктейл на открито, във вътрешния двор на избата.
Програмата - кратки приветствия и речи от собствениците и мениджмънта на избата, танци с огън, музика, фойерверки, разбира се торта.

Изключително приятна и дружелюбна атмосфера, отлична организация, чист въздух и естествено - много ВИНО! Избата произвежда червени вина и розе под марките: Enira, Enira Reserva, Enira Rose, Merlot by Enira, Syrah by Enira, Cabernet by Enira, BV by Enira. Философията на собствениците за производство на отбрани вина, които представят достойно България на световния пазар се поддържа успешно с износ в Европа, Азия и Северна Америка и множество отличия през годините.

Аз лично се влюбих в Енира Резерва, което до този момент не бях дегустирала. Бленд от сортовете Мерло (80%), Сира (10%) и Каберне Совиньон (10%), продукт на една прецизно контролирана ферментация и 12-месечно отлежаване. Плътно, интензивно и неусетно опияняващо вино с характер. Организаторите на събитието сякаш четяха мисли и бяха предвидили юбилейни бутилки Резерва реколта 2005 като подарък за гостите.
Имаше и томбола с награди, от която традиционно и типично за мен нищо не спечелих:-). Присъстваха над 200 партньори и приятели на Беса Валей, а екипът  изглеждаше невероятно задружен и отдаден на мисията си.
Самото място, на върха на хълма, притежава някакъв особен заряд. Не знам дали е от гроздето, въздуха, земята или виното, но определено се усеща силна и увличаща енергия.

Благодаря на организаторите и Беса Валей за милата покана - спечелиха ме сериозно и необратимо за клиент и почитател!:-)

Магдалина от Гладната акула и Ана от Ana`s handbag









Proudly designed by | mlekoshiPlayground |