Гастрол: Тея Дия

  За Тея ми беше споменавала приятелка. Пишела. Добре. Имала блог. Вдъхновявала. Хубаво... После виртуалните ни пътища се засякоха покрай общи познати и разбрах, че горното е вярно. Съвсем вярно!

  Често интересният стил на писане е малко или много самоцелен, престорен,  нарочен. При Тея  не е така. Тя не просто пише интересно, тя мисли интересно. Пряма е. Мъдра. Дълбока. Усеща. Напипва. Осмелява се. Понякога се разголва до екхсхибиционизъм, понякога се навлича с 10 ката дрехи. Но си е пак тя. От хората, които постоянно водят със себе си своето дуенде, моджо, харизма или както там изберете да го наречете. Не на каишка, пуска го свободно и то винаги се връща при нея.

Тея, истинско удоволствие е с теб! Пожелавам ти само сбъдване!:-)

Нейните мисли можете да посетите на адрес: http://teyadiya.blogspot.com/

Снимка: личен архив

За любовта

Писането като любов и любовта като писане. В случая е едно и също нещо, защото канализирам чувствата си в текстове. После двете неща почват да се хранят едно от друго и това е прекрасно, защото понякога усещаш почти физическа сила. Преди време казах на съпруга си, че искам да се будя и да го материализирам в изречения; все още го мисля. Бях прочела някъде, че писането е единствения начин да преодолееш мъжа. Съгласна съм – дори преодоляването да не включва забравяне или лекуване на рани, с писането чувствата се асимилират пълноценно и дълбочинно. Абе хубаво е.

За музата

В Да прелъстиш демона Ерика Джонг пише : „Възбудата от писането понякога води до секс или поне до автосекс, под което нямам предвид секс в автомобил. Възбудата от думите може да стимулира телесните сокове. И защо не? Нажежената до бяло топлина, която прави така, че думите да се събират на страницата, влияе и върху хормоните. Когато усещам, че говоря моята истина, жлезите ми също пламват. Музата ни чука." Често пъти не знам какво искам да кажа преди да съм го написала. Музата до голяма степен е пристрастеността ми към езика. Любовта към даден мъж естествено винаги си проправя път, но често шляпа по кални пътеки и някакви необятни черноти на съзнанието, което от своя страна произвежда мрачни текстове. Любовта към езика обаче е бяла като изпрана с ариел 3D покривка.

Снимка: личен архив

За хората

Идеята да бъда публикувана е едно от най-плашещите неща. Страх от отговорността към хората, които ме четат и харесват и неизменно от тези, които ме четат, въпреки че не ме харесват. Затова съм блогър – никой не може да каже, че пиша „висока литература” и аз съм ставам супернеуязвима. Правя каквото ми е на сърцето. Хората слабо ме интересуват, защото ничие мнение не е меродавно, още по-малко аз търся такова. Те нарушават свободата ти и неволно ти налагат цензура. Не че са виновни, но това е рискът за пишещия. Тези, които попадат в блога ми невинаги спазват хигиена – понякога посягат към текстовете ми, присвояват си това – онова. Ето ти още един риск. И така, продължавам да бъда мнителна към хората. Ако бях „на хартия”, щеше да е далеч по-лесно. Но дотогава свободата на словото е много надценена.

За блогърите

Чудесни същества виреят в блог-пространството. Блоговете, които истински ме вълнуват са предимно фотографски, плюс по-малко от 5 поетични. Харесвам пишещи хора, които не изпитват комплекс от стила си и не копират  този на някой от блогрола им. Индивидуалисти, луди, безкомпромисни, остри, критични, нелогични хора. Такива, които не признават мерена реч, норма, форма и т.н. Това са хора, които не пишат блог, за да събират съвети за справяне с житейски проблеми и за да търсят човешка емпатия. Обичам симпатяги – леко, приятно и запомнящо се.

Снимка: БАЛЕВСКИ Фотография

За учителите

Всички писатели, които избират простотата вместо тежката артилерия. Важно е да можеш да говориш дори за грозни неща по красив начин. Да е красиво, без да е натоварено. Да е фино и ненатруфено. Да няма претенция за величие. Да е мъжко – прямо, неметафорично, лесно-назоваемо.

За това, без което писането не може

Удоволствие. Наслада от храна, секс, алкохол, пътувания, истеричен смях, кратки моменти на лудост. Мърдат ни, ритат ни задниците, много е яко. Обикновено посвещаваме писането си на едно от тези неща (или на липсата му). Удоволствията обживяват текста.

За мъжете

Защото в крайна сметка в центъра на всичко има един мъж. В брадата на моя има няколко нюанса русо, чак до медно. Понякога ми прави кафето сутрин, понякога не го прави. Друг път оставя зарядно в контакта, без да е включено към телефона/ компютъра. И спорим. Ако не беше той, нямаше да се опитвам да стигам до своя център, защото щях да съм само повърхност.

Мъжете притежават онази сила на съзиданието, която малко жени владеят. Те провокират, двигатели са. Затова често пъти са гении. Те поставят начала. А ние, жените, ги анализираме.

Снимка: БАЛЕВСКИ Фотография

 Гастролирах по светлите поляни на блога на Мария. Много е красива тази Мария. И нямам предвид само очевидната красота. Рядко пълноводен човек. Благодаря й!