Гастрол: Gastronome

неделя, 20 ноември 2011 г.


Това е нещото, което занимава времето и мислите ми повече от месец, неизбежно е да го включа и тук - понеже не ми остана време за гост и понеже денят почти съвпада с откриването на магазина .

Моите емоции и настроения около ремонта се колебаеха силно. Горе-долу в този ред:

- Ентусиазирана и пълна с идеи.
- Само пълна с идеи, без особен ентусиазъм.
- Леко отчаяна, че изобщо някога този ремонт ще свърши.
- На ръба да изоставя всичко и да избягам.
- Леко безразличие.
- Ентусиазмът се върна, идеите обаче се изчерпаха.
- Идеите се върнаха, умората взе връх.

Пасищно пиле

четвъртък, 17 ноември 2011 г.

    Със сигурност през последните години сте чували ужасяващи неща за отглеждането на пилета - антибиотици, живот в критични условия, бързо охранване с различни позволени и непозволени вещества, инжектиране с вода и какво ли още не. Вкусът на пилешкото отдавна не е същия и веднага може да го сравните, ако приготвите супа от бройлер и домашно пиле - две коренно различни ястия.
  Затова с интерес се отзовах на поканата за дегустация на пасищно пиле. Исках да го приготвя по семпла и ежедневна рецепта, без много подправки, за да се усети вкуса му. Избрах селска яхния със зеленчуци (моркови, чушки, сухи чушки, домати, магданоз, копър, лук) с гарнитура от ориз с шафран. Тази манджа, приготвена с бройлер просто не става вкусна. Така щях най-добре да усетя разлики, ако ги има. Сварих го предварително, за да получа бульон и да го използвам при приготвянето на яхнията.

  Резултатът от дегустацията - по външния вид на голото пиле не установих кой знае какви разлики, все пак не съм специалист:-). За мен беше важен преди всичко вкуса. Пилето увря за нормално време, бульонът се получи ароматен (пилето пристига с глава и крака, можете да ги използвате за по-интензивен бульон), бях добавила моркови и магданоз. Свареното месо не е тричаво и сухо, а плътно и сочно. Знаете, че готовите пилета просто сварени трудно могат да се консумират, трябват им един куп подправки и допълнителна мазнина, за да се премахне усещането за стиропор. В случая това не е необходимо, можете да консумирате дори без сол.
Яхнията беше ароматна и доближаваща се до тази от домашно пиле.

Ето малко повече информация от производителя за начина, по който пасищните пилета се отглеждат и условията за доставка.

Лионски дъжд

вторник, 15 ноември 2011 г.

    В Лион бях ходила преди години, съвсем набързо, не си спомнях почти нищо. Този път пак беше набързо, но все пак успях да направя снимков материал за архива. По работа, съвсем експресно, с малко време за разходки и снимки.
   През цялото време беше сиво и прихлупено, последния ден заваля и дъжд. Не обичам дългите и подробни пътеписи, тип "Мило дневниче", така че накратко - кокетен малък център по поречието на две реки - Сона и Рона, широка периферия и обилен трафик (за прекосяване от единия до другия край на града ни беше необходим около час и половина), красива стара част , прекрасни дантелени фасади и малки ресторантчета в ретро рустик стил.
  Лион е известен с много неща. С братя Люмиер, Божолето, базиликата, операта и кулинарията - смята се за гастрономическия център на Франция и втория по икономическа сила град след Париж. Аз лично най-много харесвам местоположението му - близо до Италия и Швейцария, на почти еднакво разстояние от Лазурния бряг и Париж - невероятно удобен за дълги уикенди където си поискаш.
  Имах един ден за снимки, половината от който валя тих и напоителен дъждец. Надявам се следващия път да ни огрее малко слънце и да се развихря:-)

Гастрол: Ивелина Чолакова/Damayanti с "Проект 365 - една година от нашия живот"

неделя, 13 ноември 2011 г.

   Тя е от онези хора, които тъкмо си решил, че са изчезнали и хоп, появяват се внезапно, все едно от някой филм. От добрите. От тези, които помагат, съпреживяват, усещат, радват. Превръща обикновените неща в необикновени - с лекота и ... обектив. От хората, които биха отделили от времето си и биха направили нещо за теб. Просто ей така, без дори да те познават.
   Ивето е с огромно сърце. Клише, което в нейния случай се изпълва със смисъл. Гостува ми с част от проекта "365", който започнахме почти заедно. Преди почти 1 година. За разлика от мен, тя го изпълнява доста по-стриктно, качва снимките абсолютно всеки ден и има търпението да ги придружава с текстове. Нейният 365 се превърна почти в риалити, толкова хора го следят и чакат поредния кадър! Образи, ежедневни неща, приятели, усмивки, тъга, срещи - това, което ни се случва всеки ден. Запечатано и разказано придобива смисъл и форма.

Иве, само едно ще ти пожелая - продължавай!

Работата на Дамаянти можете да видите на:
Damayanti blog
Проект 365 - част 1
Проект 365 - част 2

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фотографии и текст: Ивелина Чолакова

    Здравейте на всички, които се отбиват при Мария!
Когато тя ме покани да й гостувам, трябва да си призная, че наистина се развълнувах :)
Защото следя блога й от доста време, харесвам го  и обожавам да чета за гостите й точно в тази рубрика. Никога не съм си представяла, че и аз ще бъда част от тях! (Благодаря ти, Мария!)
  Имам няколко страсти. Най-големите и дълготрайните се оказаха фотографията и скрапбукинга. Фотографията е възможност да изразявам себе си.  Може да се каже начин на живот и усещане. Начин да покажеш света около себе си през собствения поглед. Тя (колко хубаво и показателно, че е в женски род :) ) не е само едно щрак, а е миг от живота!
И точно заради това реших да опитам да предам нашия живот в 365 дни. Понякога скучен, понякога тъжен, но в повечето случаи положителен и приятен, както се оказа. Ако успееш да се вгледаш в малките неща.

  Два пъти преди съм опитвала да стартирам такъв проект и двата пъти се провалях още на първия месец. И знаете ли защо? Защото не бяха публични :) Сега си давам сметка колко важна е за този проект мотивацията. Не личната, а вашата - на тези които го следите, коментирате и ми давате "крила" и кураж да продължа напред! Безкрайно съм признателна за това! Благодаря ви!
   Това е година от живота на мен и моето семейство, която ще помним повече от обикновено, дори в дребни и простички детайли. Влад се прибира от работа с въпрос "Какъв ще ти е днешният кадър?" :) Децата също подпитват "Мамо, ти снима ли днес?" :) Давам си сметка, че доста голяма част от снимките в проекта не са нищо особено (като фотографии), но усещането от тях, всяка история разказана със снимката, е наистина нашия живот. Такъв, какъвто е.
   Истината е, че благодарение на проекта направих неща, които в нормална ситуация не бих направила. Като например да изляза да полежа снимайки сняг  в 7 сутринта. Вярно на 14-ти април, но все пак сняг :) Да снимам обикалянето на църква навръх Великден или да тичам в силен дъжд към морето за да го снимам бурно. Без да изпитам разочарование, че в момента, в който стъпих на пясъка, дъждът спря :) Д
ори започнах да експериментирам в кухнята, а това не е моята страст :))))
  Често пъти не мога да се огранича само с една снимка и превръщам кадъра в колаж, който да събере повече усещания и да е подправен с повече емоции.  В този проект освен семейството ми, са замесени и приятелите ми, страстите ми, вплетени са моите чувства и желания, неволите и загубите. Точно какъвто е един човешки живот. Шарен и разнообразен, тъжен и весел.
Както гласи една табелка, която виси на стената в нашата кухня:
Животът е такъв, какъвто си го направиш!

























Гастрол: Иво/One2ten с "Лондонски улици"

неделя, 6 ноември 2011 г.

   Иво вече ми е гостувал с едно свое пътуване до Мароко. Още тогава уговорката ни беше да подготви нов Гастрол, този път с улична мода от града, в който той живее - Лондон.       
  Обожавам Лондон и естествената му ексцентричност. Леко декадентски, крайно екстравагантен и извиращ от идеи, този град винаги може да поеме още мода без да изглежда натруфен. През последното ми пътуване до там бях решила папарашки да снимам минувачи с интересен стил, но на третата минута се отказах - обективът ми стана разноглед от "материал", трябваше буквално да щракам всяка секунда.
Благодаря на Иво за чудесните снимки и текст, Лондон винаги е вдъхновение!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лондонски улици
Текст и снимки: Иво, http://eeveone2ten.blogspot.com/

    Още помня първия ден, когато се срещнах очи в очи с Лондон. Сиво мрачно небе. Ниски, сгушени сгради, сякаш приклекнали от тежестта на облаците. И хора. Тълпи от хора, забързани в хаотичното ежедневие. В бързината се откроява сянката на момче. Червено сако и чорапи, сини дънки, бяла риза, бежова папийонка. „Брей, колко е стилен!” - ми минава през ума. В желанието си да го проследя с поглед, пред очите ми изскачат две момичета. Тънки високи токчета, къси мъжки ризи на райета, вълнени палта и голи крака. Да, голи крака на 10 градуса! Премръзнали, но стилни. След тях банда пънкари, скрити в черни кожени якета и панталони, раздърпани тениски, тежки обувки тип танк. И обеци - колкото поискаш, и където поискаш. Жена пред мен сяда в метрото, прибира балеринките, вади платформите, слага си една спирала и червило. Облечена е в стилна къса впита рокля с едно рамо. Готова е даизживее поредната петък вечер.
   След половин час очите ми са пълни, съзнанието зашеметено. Току що съм минал ревюто на живота си. Моделите са дефилирали скорострелно. Не десет, не двадесет, а стотици, хиляди.

  На следващия ден ревюто се повтаря. Нови комбинации, нови хора, нови идеи, все така силно индивидуални, изпъкващи сред гъмжащата тълпа. След това отново, и отново, и отново. И до ден днешен е така. В забързаното  ежедневие, по път за работа, очите се пълнят, а във вените пулсира възхищение. Няма друг град, където толкова разнолики хора да си пасват заедно така добре. Толкова различни поотделно, така сплотени заедно. Няма друг такъв град. Лондон е единствен...

Тема: за нещата, които ме изненадват приятно

сряда, 2 ноември 2011 г.

   Винаги са ме дразнили приповдигнатите призиви от типа "Да се усмихнем на света", "Да се радваме на живота", "Да не спираме да мечтаем", "Да запазим детското в себе си", блаблабла клишета, които толкова отдавна са загубили смисъл и така са се изтъркали, че чак сектантски ми звучат. Готовите лексиконни фрази обикновено не подобряват нещата, тъкмо обратното.
   За сметка на тях обаче има едни дребни и минатюрни неща, които те карат да повдигаш вежди и да сумтиш от удоволствие. Изненадват те, въпреки че си ги виждал и чувал хиляди пъти, не са нищо ново и "УАУ" интересно. Ако не ги забелязваш и не ги формулираш от време на време, започват да се изплъзват. А това не е добре.
-  плътният вкус на червеното вино - след като цяло лято си се мъчил да заобичаш бялото. Отново.
- джонленънките ми в подготвителен клас. Преди 1-2 години пак бяха актуални. Тогава или съм била свръх модерна или безнадеждно ретро, но много се гордеех с тях.
- актьорът от кукления театър в Заимов, който ужасно много прилича на Клайв Оуен, честно. "Аладин" е постановката, гледали сме я два пъти. Не заради мен, Мартина настояваше;-)
- ароматът на препечени сухи чушки - няма по-зимен и уютен от него. На село, на студ, на пушек, на топла супа, не печка с дърва.
- позвъняване от любим човек точно когато си грабнал телефона да му се обадиш - някакво такова усещане за всемирна телепатия ме обзема.
- космическата енергия сутрин - хората, които прагматично и здраво са стъпили на земята винаги ми се смеят за тази енергия. Обаче я има. Особено ако вечерта е била приятна, чуваш музика отнякъде и знаеш точната посока. Само сутрин се получава, до към 9, обикновено след душ и преди работа.
- ароматът на дрехи, съхнали на чист въздух и слънце - направо в парфюм трябва да го превърнат, безценен!

Фотоконкурс

вторник, 1 ноември 2011 г.

За тези от вас, които имат желание да участвае във фотоконкурс:

Организатор: програма "Култура" на Столична община
Срок: до 21 ноември
Темата: Отражения на културното наследство във всекидневния живот на София
Подтемите: Древният град, Зеленият град, Шареният град, Модерният град. Важно е да бъдат пресъздадени духа и атмосферата на София и отразени любимите маршрути, гледки и преживявания на авторите.
Награден фонд: 2000 лв

Можете да изпращате снимките си на адрес: photo@sofia-city.info
За повече информация и въпроси: http://www.sofia-city.info/
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |