Istanbul, my ♥

вторник, 4 октомври 2011 г.

Вече съм обяснявала надълго и нашироко защо обичам този град. Всеки път, все повече. Сега не ми се тръгваше...

Тема: за женските приятелства

вторник, 4 октомври 2011 г.

Женските приятелства са трудно нещо. Или се пържат във високотемпературни драми. Или тлеят докато угаснат напълно. Или се пробождат взаимно и ежедневно с някакъв  дискомфорт. Или никога не се случват, въпреки че изглежда обратното.

Има и други. Такива, които издържат на всичко изброено по-горе. И продължават. Дори да е имало паузи.

Тази публикация е посветена именно на две от тях.

На Н. - Ако бях мъж, щях да я обичам. Силно и дълго. Защото е мъжко момиче. И умее да обича. И  спазва обещания. И  заслужава много. И мисли добро.
Тайно съм си пожелала да й се сбъднат всички желания и знам, че ще е така.
Обичам я, въпреки че не съм мъж. И съм й благодарна. Тя знае за какво.

На В. - Запознахме се в екстремна ситуация. Тогава беше феята спасителка. Говореше перфектен италиански.
После - тя "летеше", аз "летях", разказвахме си за "полетите". Давахме си съвети, които не слушахме.
В един момент се приземихме.  Едната без да иска, другата по собствено желание. Тя спря да се вижда с мен. По незнайни причини. Аз й се разсърдих. Типично по женски.
Сега искам да й кажа само едно. Знам, че има нужда да й го кажа. И знам, че трябва да го чуе. Има смисъл, и още как. Всичко хубаво тропа с крак и чака да ти се случи. Стискай зъби и му позволи!


За вас двете, обичам ви!♥
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |