Гастрол: Тея Дия

понеделник, 17 октомври 2011 г.

  За Тея ми беше споменавала приятелка. Пишела. Добре. Имала блог. Вдъхновявала. Хубаво... После виртуалните ни пътища се засякоха покрай общи познати и разбрах, че горното е вярно. Съвсем вярно!
  Често интересният стил на писане е малко или много самоцелен, престорен,  нарочен. При Тея  не е така. Тя не просто пише интересно, тя мисли интересно. Пряма е. Мъдра. Дълбока. Усеща. Напипва. Осмелява се. Понякога се разголва до екхсхибиционизъм, понякога се навлича с 10 ката дрехи. Но си е пак тя. От хората, които постоянно водят със себе си своето дуенде, моджо, харизма или както там изберете да го наречете. Не на каишка, пуска го свободно и то винаги се връща при нея.
Тея, истинско удоволствие е с теб! Пожелавам ти само сбъдване!:-)

Нейните мисли можете да посетите на адрес: http://teyadiya.blogspot.com/

Снимка: личен архив

За любовта
Писането като любов и любовта като писане. В случая е едно и също нещо, защото канализирам чувствата си в текстове. После двете неща почват да се хранят едно от друго и това е прекрасно, защото понякога усещаш почти физическа сила. Преди време казах на съпруга си, че искам да се будя и да го материализирам в изречения; все още го мисля. Бях прочела някъде, че писането е единствения начин да преодолееш мъжа. Съгласна съм – дори преодоляването да не включва забравяне или лекуване на рани, с писането чувствата се асимилират пълноценно и дълбочинно. Абе хубаво е.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |