Тема: за нещата, които ме изненадват приятно

сряда, 2 ноември 2011 г.

   Винаги са ме дразнили приповдигнатите призиви от типа "Да се усмихнем на света", "Да се радваме на живота", "Да не спираме да мечтаем", "Да запазим детското в себе си", блаблабла клишета, които толкова отдавна са загубили смисъл и така са се изтъркали, че чак сектантски ми звучат. Готовите лексиконни фрази обикновено не подобряват нещата, тъкмо обратното.
   За сметка на тях обаче има едни дребни и минатюрни неща, които те карат да повдигаш вежди и да сумтиш от удоволствие. Изненадват те, въпреки че си ги виждал и чувал хиляди пъти, не са нищо ново и "УАУ" интересно. Ако не ги забелязваш и не ги формулираш от време на време, започват да се изплъзват. А това не е добре.
-  плътният вкус на червеното вино - след като цяло лято си се мъчил да заобичаш бялото. Отново.
- джонленънките ми в подготвителен клас. Преди 1-2 години пак бяха актуални. Тогава или съм била свръх модерна или безнадеждно ретро, но много се гордеех с тях.
- актьорът от кукления театър в Заимов, който ужасно много прилича на Клайв Оуен, честно. "Аладин" е постановката, гледали сме я два пъти. Не заради мен, Мартина настояваше;-)
- ароматът на препечени сухи чушки - няма по-зимен и уютен от него. На село, на студ, на пушек, на топла супа, не печка с дърва.
- позвъняване от любим човек точно когато си грабнал телефона да му се обадиш - някакво такова усещане за всемирна телепатия ме обзема.
- космическата енергия сутрин - хората, които прагматично и здраво са стъпили на земята винаги ми се смеят за тази енергия. Обаче я има. Особено ако вечерта е била приятна, чуваш музика отнякъде и знаеш точната посока. Само сутрин се получава, до към 9, обикновено след душ и преди работа.
- ароматът на дрехи, съхнали на чист въздух и слънце - направо в парфюм трябва да го превърнат, безценен!
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |