Гастрол: Иво/One2ten с "Лондонски улици"

неделя, 6 ноември 2011 г.

   Иво вече ми е гостувал с едно свое пътуване до Мароко. Още тогава уговорката ни беше да подготви нов Гастрол, този път с улична мода от града, в който той живее - Лондон.       
  Обожавам Лондон и естествената му ексцентричност. Леко декадентски, крайно екстравагантен и извиращ от идеи, този град винаги може да поеме още мода без да изглежда натруфен. През последното ми пътуване до там бях решила папарашки да снимам минувачи с интересен стил, но на третата минута се отказах - обективът ми стана разноглед от "материал", трябваше буквално да щракам всяка секунда.
Благодаря на Иво за чудесните снимки и текст, Лондон винаги е вдъхновение!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Лондонски улици
Текст и снимки: Иво, http://eeveone2ten.blogspot.com/

    Още помня първия ден, когато се срещнах очи в очи с Лондон. Сиво мрачно небе. Ниски, сгушени сгради, сякаш приклекнали от тежестта на облаците. И хора. Тълпи от хора, забързани в хаотичното ежедневие. В бързината се откроява сянката на момче. Червено сако и чорапи, сини дънки, бяла риза, бежова папийонка. „Брей, колко е стилен!” - ми минава през ума. В желанието си да го проследя с поглед, пред очите ми изскачат две момичета. Тънки високи токчета, къси мъжки ризи на райета, вълнени палта и голи крака. Да, голи крака на 10 градуса! Премръзнали, но стилни. След тях банда пънкари, скрити в черни кожени якета и панталони, раздърпани тениски, тежки обувки тип танк. И обеци - колкото поискаш, и където поискаш. Жена пред мен сяда в метрото, прибира балеринките, вади платформите, слага си една спирала и червило. Облечена е в стилна къса впита рокля с едно рамо. Готова е даизживее поредната петък вечер.
   След половин час очите ми са пълни, съзнанието зашеметено. Току що съм минал ревюто на живота си. Моделите са дефилирали скорострелно. Не десет, не двадесет, а стотици, хиляди.

  На следващия ден ревюто се повтаря. Нови комбинации, нови хора, нови идеи, все така силно индивидуални, изпъкващи сред гъмжащата тълпа. След това отново, и отново, и отново. И до ден днешен е така. В забързаното  ежедневие, по път за работа, очите се пълнят, а във вените пулсира възхищение. Няма друг град, където толкова разнолики хора да си пасват заедно така добре. Толкова различни поотделно, така сплотени заедно. Няма друг такъв град. Лондон е единствен...
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |