Гастрол: Ивелина Чолакова/Damayanti с "Проект 365 - една година от нашия живот"

неделя, 13 ноември 2011 г.

   Тя е от онези хора, които тъкмо си решил, че са изчезнали и хоп, появяват се внезапно, все едно от някой филм. От добрите. От тези, които помагат, съпреживяват, усещат, радват. Превръща обикновените неща в необикновени - с лекота и ... обектив. От хората, които биха отделили от времето си и биха направили нещо за теб. Просто ей така, без дори да те познават.
   Ивето е с огромно сърце. Клише, което в нейния случай се изпълва със смисъл. Гостува ми с част от проекта "365", който започнахме почти заедно. Преди почти 1 година. За разлика от мен, тя го изпълнява доста по-стриктно, качва снимките абсолютно всеки ден и има търпението да ги придружава с текстове. Нейният 365 се превърна почти в риалити, толкова хора го следят и чакат поредния кадър! Образи, ежедневни неща, приятели, усмивки, тъга, срещи - това, което ни се случва всеки ден. Запечатано и разказано придобива смисъл и форма.

Иве, само едно ще ти пожелая - продължавай!

Работата на Дамаянти можете да видите на:
Damayanti blog
Проект 365 - част 1
Проект 365 - част 2

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Фотографии и текст: Ивелина Чолакова

    Здравейте на всички, които се отбиват при Мария!
Когато тя ме покани да й гостувам, трябва да си призная, че наистина се развълнувах :)
Защото следя блога й от доста време, харесвам го  и обожавам да чета за гостите й точно в тази рубрика. Никога не съм си представяла, че и аз ще бъда част от тях! (Благодаря ти, Мария!)
  Имам няколко страсти. Най-големите и дълготрайните се оказаха фотографията и скрапбукинга. Фотографията е възможност да изразявам себе си.  Може да се каже начин на живот и усещане. Начин да покажеш света около себе си през собствения поглед. Тя (колко хубаво и показателно, че е в женски род :) ) не е само едно щрак, а е миг от живота!
И точно заради това реших да опитам да предам нашия живот в 365 дни. Понякога скучен, понякога тъжен, но в повечето случаи положителен и приятен, както се оказа. Ако успееш да се вгледаш в малките неща.

  Два пъти преди съм опитвала да стартирам такъв проект и двата пъти се провалях още на първия месец. И знаете ли защо? Защото не бяха публични :) Сега си давам сметка колко важна е за този проект мотивацията. Не личната, а вашата - на тези които го следите, коментирате и ми давате "крила" и кураж да продължа напред! Безкрайно съм признателна за това! Благодаря ви!
   Това е година от живота на мен и моето семейство, която ще помним повече от обикновено, дори в дребни и простички детайли. Влад се прибира от работа с въпрос "Какъв ще ти е днешният кадър?" :) Децата също подпитват "Мамо, ти снима ли днес?" :) Давам си сметка, че доста голяма част от снимките в проекта не са нищо особено (като фотографии), но усещането от тях, всяка история разказана със снимката, е наистина нашия живот. Такъв, какъвто е.
   Истината е, че благодарение на проекта направих неща, които в нормална ситуация не бих направила. Като например да изляза да полежа снимайки сняг  в 7 сутринта. Вярно на 14-ти април, но все пак сняг :) Да снимам обикалянето на църква навръх Великден или да тичам в силен дъжд към морето за да го снимам бурно. Без да изпитам разочарование, че в момента, в който стъпих на пясъка, дъждът спря :) Д
ори започнах да експериментирам в кухнята, а това не е моята страст :))))
  Често пъти не мога да се огранича само с една снимка и превръщам кадъра в колаж, който да събере повече усещания и да е подправен с повече емоции.  В този проект освен семейството ми, са замесени и приятелите ми, страстите ми, вплетени са моите чувства и желания, неволите и загубите. Точно какъвто е един човешки живот. Шарен и разнообразен, тъжен и весел.
Както гласи една табелка, която виси на стената в нашата кухня:
Животът е такъв, какъвто си го направиш!

























Proudly designed by | mlekoshiPlayground |