Тема: за смотаните дни

сряда, 14 декември 2011 г.


   Сутринта се събуждам в свръхглупаво настроение. Тъмно, мъгла, лека нервност, смотано едно такова. Не би трябвало, снощи си вързах конците. Имам нужда от 144 часа непрекъснат сън. Поне. Закъснявам с около 40 минути за навсякъде. Дрехите, които искам да облека все още не са изсъхнали. За изгладени да не говорим. Безумната коледна истерия се лее от монитора, от телевизора, от радиото, от канала, отвсякъде! Все едно ме е настъпил едър лос  и пее фалшиво Jingle bells. На ушенце.
   Минавам през детската градина, за да платя таксата. Говорят ми на ти, с обръщение „момиче”(наистина се намирам в детска градина:-))). Таксите се плащали до 10 ч., друг път да знам. Толкова ми е смотано, че чак не разбирам какво ми обясняват. Взимам си квитанцията и наплюнченото с палец ресто, спускам се пеша покрай НДК. Някакъв странен тип решава да ме преследва. Погледът му е кофти, засичам го в гръб. По раницата си има валма средно дълги бели косми, все едно се е въргалял в нечия клетка.  В мъглата няма и да разбера как са ме повалили. Странично. Сещам се, че в чантата нося ножичка за нокти, парфюм, тебешири, хапче за глава и компютърна мишка. Пак е нещо, ножичката може да мине за оръжие.
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |