Всяка минута

вторник, 18 декември 2012 г.

Моя позната, мога да кажа вече приятелка, наскоро загуби съпруга си. Тя - американка, живяла дълги години в Париж, той - блестящ български адвокат. Срещат се в зрелите си 40 и в средата на размирните ни 90. Говори за него все още в сегашно време, на перфектния си български:

"Имаме нашите дребни ритуали, които ни правят много щастливи. Например, щом чуем любима мелодия, ставаме и танцуваме, по пижама, хавлия, домашни дрехи, няма значение. Веднъж в седмицата обличаме красиви дрехи и сядаме да вечеряме, у дома или навън, независимо какво има на масата, това са нашите празнични вечери. Бяха...
Използвайте всяка минута заедно..."

Да, използвайте всяка минута заедно, другото са глупости. 

Весели празници!

Дупки и хрущяли

петък, 14 декември 2012 г.

Към 20.30 ч., много гладни и уморени, сядаме в крайно непретенциозна бирария на две крачки от нас. Яде ми се манджа или месо, или месо в манджа, няма значение, навън е -10 и не съм хапвала нищо от сутринта. Нашата е последната свободна маса. На прозореца от двете страни стои драматичен призив за протеста на пушачите и ресторантьорите - жълти букви на черен фон, залепен с оранжеви стикери за цени. Бирарията отвън изглежда нормално, интериорът е като дом на нестинарка - каменни стени (за уют?!), бъклици и дрян, менчета, дървени лъжици. Сивкави гирлянди, които стоят целогодишно, сервитьорите гледат телевизия, покривките са шарени, за да не личат лекетата, не са прани може би откакто са окачени гирляндите. Опушени стени, дупки колкото 2 стотинки, в които можеш да пъхнеш малко пръстче, салфетките стават за ксерокс хартия, тоалетната е някъде навън, на студа. На стената виси плакат с "Le grappe migliori d`Italia" (?!).
Поръчвам си от обедното меню, задължително за този тип места и отработен принцип -  нещо семпло, месо+картофи+сос. Основното меню е плашещо дебело, като телефонен указател, доста енциклопедично, има от кралски скариди по тайландски до агнешка главичка в масло. Питам може ли без соса, мне, така си била порцията. Добре, сместете го отстрани, моля. Няма вино в малки бутилки, рискувам и поръчвам чаша. Почти се наяждам със салатата и хляба (учудващо вкусни). Носят ми битова чиния с размер на леген. Малко месце, скрито под соса и огромна гарнитура и сос. Студено и прилича на хербарий. Отстранявам соса и установявам, че месото всъщност се състои от: тлъстина, хрущяли, кожа и кокали. Разравям го два пъти и оставям. Не ми се разправя, нямам желание дори да отварям темата, в повечето случаи не води до нищо добро.
- Не ви ли хареса? - пита притеснено сервитьорката. 
- Хрущялите и кокалите не ми харесаха, но другото става.
Отнася чинията. Връща се.
- Много съжалявам, станала е грешка. Грешка на кухнята. Ще Ви донеса нова порция.
- Не, благодаря, приключих.
- Ама за вкъщи!
- Не, благодаря. Може да ми намалите стойността на порцията в крайната сума.
- Няма как да стане, не може.
- Добре, донесете ми още една чаша вино тогава.

Гузно ми сервират виното и след 10 минути към мен се носи още един битов леген, този път добре затоплен и о, чудо, има месо! Комплимент, един вид. Изненадват се, че не го докосвам и тъжно ни изпращат. 

Ново

четвъртък, 13 декември 2012 г.

С моята скъпа приятелка Светлана, която в момента развява естествено руси коси сред пуншове и виенска коледна украса, отдавна умуваме над общо начинание. През лятото мъглявата първоначална идея започна да се избистря с планове за есента, но поради десетките дини под мишниците ни и хаотично преместване в пространството, не успяхме с организацията. Отложихме го за зимата. 
Ето че зимата дойде и е време планът да бъде осъществен.  А планът е: онлайн списание. Няма да бъде насочено към конкретна аудитория или група, няма да съдържа в името си думите *момиче*, *жена*, *приятелка*, *дама* и други често срещани производни. Ще събира нещата, които харесваме и обичаме да правим, така както ги виждаме. Ще има снимки, текстове, идеи. Няма да има мото, слоган, концепция и цел, инструкции, съвети, сентенции  и изводи, просто ще сме си ние и ще споделяме. Така както смятаме за добре.
Предвиждаме първия брой в края на януари. В неделя е първата фотосесия, стискайте ни палци:-)

Фотография: Luis Ramón Marín, 1931

Опаковки

неделя, 9 декември 2012 г.

Червеното и златистото не са единствените възможни решения за коледната декорация. Има чудесни други цветове и съчетания, които съвсем успешно могат да донесат празнично настроение. В случая - нюанси на кафявото, синьото и бялото.
Основните материали за тези опаковки са: обикновена амбалажна хартия, картонени кутии и канап.


Тема: цигара?

вторник, 4 декември 2012 г.

Срещам преди няколко седмици познат, управител на нощно заведение.
- Беше ли на протеста?
- Кой протест?
- Да се върне пушенето в заведенията.
- Не, не пуша от 5 години, а и не искам да се връща, така ми е идеално.
- Е, можеше да дойдеш от солидарност. (?!?)
- Солидарност към кого и какво? Ти последно кога си бил на протест, чиято кауза не подкрепяш?
- ...
- Не искам докато вечерям с детето си или приятели да ми димят в лицето.
- Е, да де, ама разбери ме и мен, не мога да карам хората да висят на студа, те за това идват - да пият и да пушат.
- Сигурен ли си, че идват само за това?Ами музиката, компанията, персонала, обстановката, отношението? Как по света може да се случва?
- Абе айде бе, и те пушат.
- Кои те?Къде?
- Ми навсякъде.
- А не е ли добре да има отделни заведения за пушачи, тип "пура/уиски бар", където пушенето да е разрешено и преди 22 ч.?
- Е кво, другите да фалираме ли?!

Мила моя Мартина

четвъртък, 29 ноември 2012 г.


Мила моя Мартина,

Преди ми се струваше преиграно и пресилено да пиша подобни писма, но напоследък се улавям колко подробности забравям за месеци, дни даже. А не ми се иска. Ще е малко хаотично, надявам се един ден да имаш търпение да го прочетеш от начало докрай.

В последните няколко седмици питаш по 100 пъти на ден кога най-после ще дойде рожденият ти ден. Почти на 4 си и бебешкото изчезва все по-видимо. На моменти говориш по-правилно от мен, а въпросите ти са все по-логични и смислени, даже и от моите, хохо. Миналата година празненството мина в суматохата на нови начинания, но този път обещавам да се постараем повече с организацията. Ще поканим и за първи път твои приятели от детската градина, откога искаш да им покажеш стаята.

Коледни писма

сряда, 21 ноември 2012 г.

Първото писмо до Дядо Коледа по нейна собствена инициатива. Седна на кухненската маса с един жълт плик, който беше изнамерила отнякъде и със ситни движения и присвити устнички започна да изрежда . Основните са ясни, графа "разни други неща" е обобщаваща за внезапно появили се желания.

Мария - инструкции за употреба

понеделник, 19 ноември 2012 г.

На тази психологическа задача попаднах при Яна (великолепен блог, наистина!) и реших да я изпробвам. И, моля ви, не ги приемайте буквално като инструкции, все пак това е само игра. Всеки може да я направи за себе си.

DO:
- приемай моите "ниски моменти" - това, че почти винаги съм в добро настроение не значи, че не мога да бъда тъжна/разстроена/разочарована/депресирана/отчаяна/крива
- бъди точен - независимо по какъв повод, оценявам го
- потупвай ме одобрително по рамото - само когато съм се справила добре, иначе не е нужно
- сваляй ме на земята от време на време - не брутално и грубо, с подход
- бъди инициативен - в повечето случаи аз съм инициаторът, но понякога се изморявам
- проявявай поне малко въодушевление по моите идеи - няма страшно, често остават само на идейно ниво
- приемай моето мнение - не е нужно да се съгласяваш, просто ме изслушвай
- изтърпявай изблиците ми на енергия - знам, че не е лесно

Портрети

петък, 16 ноември 2012 г.


1. Аз според Мартина. Силно изразени уши, леко изненадан поглед и приятна прическа.
2. Аз според баща й. Чисто нова метла и обем в корените. Елегантна, небрежно закърпена рокля.
3. Автопортрет. Почти никога не нося обеци и колие, но ги добавих за по-женствен вид.  Хиперболизирани вежди,  на живо не са толкова рунтави.

Мда.



Меги

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Меги е моя приятелка и съученичка от по-късен випуск в Испанската гимназия и Испанска филология в СУ. Работи в Институт Сервантес и най-логичната локация за снимки беше именно там.  Изключително лъчезарна, положителна, усмихната и енергична - това място й пасва идеално!

Локация: Instituto Cervantes Sofia 
Пола: любезно предоставена от Muse Shop (благодарности на Вяра!)

Ако имате желание да подкрепите Институт Сервантес в обществената дискусия за неговата съдба, можете да го направите тук.


Гастрол: Гери/ Градината на слънцето

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Не знам как де представя днешния гост - хем да е без излишен патос, защото не й отива, хем да изразя цялото си въхищение, защото наистина е огромно. В тона на нейния материал - възхищавам се на естествените хора, които хем са здраво свързани със земята, хем не се страхуват да летят. Гери е именно от този тип. Обикновено възрастта няма значение, не и в случая - само 19! Някои хора не успяват да достигнат нейната мъдрост и на 4 пъти по толкова. Обикновено след постовете в блога й не ми се чете нищо друго - всичко ми се вижда толкова напудрено, помпозно, суетно и безсмислено, че дори нямам желание да го погледна. Възхищавам се и на хора с чувство за хумор и самоирония - най-достоверният показател, че се чувстваш добре в кожата си и си щастлив. 
Изключително приятно ми е това гостуване, наистина. 

Гери е на адрес: http://avocett.blogspot.com/

Автор на текста и снимките: Гергана Даскалова

Събота късен следобед с Ради

неделя, 28 октомври 2012 г.

Един чудесен съботен следобед с Ради - толкова нежна, крехка, усмихната и естествена, в най-красивия период. 
Времето, макар и малко мрачно, беше с нас. Катерихме се, прескачахме огради, деца ни питаха по колко са балоните, които за малко да излетят безвъзвратно. 
Сладките са джинджифилови - специален подарък от Ради за Мартина (великолепни!). Аз пък й подарих тези снимки за спомен.

Супи в страната на чудесата

сряда, 17 октомври 2012 г.

Като малка имах касетка (хохо, много преди Тим Бъртън Алиса беше на касетки) с драматизация на "Алиса в страната на чудесата" (запис тук). Любима, направо влизах в сюжета! Участваха страхотни актьори - Жоржета Чакърова, Николай Бинев, Коста Цонев, Банко Банков. До ден днешен знам всички песни и почти всички реплики наизуст, представяте си колко пъти съм я слушала!  Домна Ганева играеше хълцащата Костенурка и освен, че казваше на Алиса "Ама че си тъпа!", пееше една знакова песен за супата: "Су-па за вечеря, су-па за обяд ... кой ще иска друго, щом дадат му супа, кой не дава всичко за паница СУПА!". 
И аз така - една супа винаги може да ме спечели. За щастие в последните години в тукашните заведенията изборът се обогатява. Освен пилешка, боб и таратор, вече се предлагат и доста други видове, а супатериите са в разцвета си. 

Любимите ми, които напоследък съм приготвяла са тези по-долу. Наумила съм си една превъзходна царевична с див лук и кладница (от "Il picco sasso"), която скоро ще бъде реализирана.

Супите са само повод. Просто имах нужда да послушам Алиса, вътре е пълно с мъдри неща...

Супа от карфиол с чипс от бекон

Гастрол: Лени - да готвиш на другия край на света

вторник, 16 октомври 2012 г.

Елеонора е сестра на най-добрата ми приятелка от Испанската гимназия. Много мой тип човек -   пътуващ, енергичен, с великолепно чувство за хумор и (само)ирония, много забавна, над нещата, любопитна,  експериментираща. В последните години тя буквално обиколи света със своя приятел, по начина, на който и аз съм привърженик - без групи, екскурзоводи и графици, излишен лукс и поза, със собствена организация, по собствено желание и без страх от опитване на вкусове и аромати. Помолих я да разкаже за различните кулинарни училища, които посетиха  - в Бали, Шри Ланка и Камбоджа, естествено със снимки. 

All for Children

неделя, 14 октомври 2012 г.

Този блог е своеобразен дневник на това, което се случва с нас и няма как да пропусна снимките за  Grazia, в които участваше Мартина по любезна покана на екипа на списанието. Представената колеция беше All for Children на H&M, 25% от чиито продажби отиват във фондовете на Unicef.
Сесията се проведе в парка на Военна академия, само по себе си приказно и магично място. Като прибавим изключително забавните, прецизно изработени, идейни и удобни дрешки, чудесния екип на списанието и трите очарователни модела, получи се една неповторима есенна сутрин. В суматохата пропуснах основен и важен момент - първата целувка на Мартина, запечатана от обектива на Ели. Правихме балони, разказвахме приказки, обещавахме сладоледи, черпихме се със сокове и бисквити, викахме истерично, за да привлечем вниманието на децата, имаше малко сълзи, много смях и емоции. 
Мартина е изключително горда, показва на всички списанието и преди да стигне нейните страници пита задължително: "Готов ли си да ги видиш?". С нетърпение чакаме 18 октомври, когато колекцията ще бъде в магазините, за да се сдобием с обувките с лисица, роклята в цвят горчица и мечешките лапи и шапка!

Снимките са любезно предоставени от списание Grazia
Фотограф: Елена Ненкова
Стилист: Сирма Чаушева
Дрехи: H&M  All for Children
Модели: Мартина, Блага и Анастас

Тема: за децата

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

   В минали публикации съм споменавала, че преди появата на Мартина в живота ми  темата за родителството, отглеждането, възпитанието и като цяло имането на деца не ме е вълнувала. Струваше ми се далечна, скучна и несвойствена.  Откровено казано, беше ми досадно да се виждам с приятели със семействa, защото често темите за разговор се изчерпваха с една-единствена: ДЕТЕТО! И отвратително неприятната реплика: "Ти ще видиш какво е!". Все едно децата се спускат централно по бройки и са неизбежно зло, от което няма отърване. Въобще тази мъченическо-примиренческа позиция на уморения, изтощен, изтормозен, пропит от рутина и онеправдан родител и до днес ми е непонятна. "Нямам време за нищо" - добре, че е това вселенско оправдание за всичко и навсякъде.
През бременността някак се опазих от милионите доброжелателни съвети и размахвания с пръстче. Но обръщението "майче" към всички в родилния дом направо ме потресе! Вече не съм госпожица, госпожа, жена, Мария, аз съм МАЙЧЕ! И се разхождам в една сграда с още много майчета с безформени нощници. Майче продължавават да те наричнат педиатрите, непознатите в парка, съседите, хората в магазина. Добре дошли в сектата на майчетата!

Мара и Мартина - морски приключения

събота, 6 октомври 2012 г.

   Ето я най-сетне и първата "книжка". В кавички, защото реално не е книжка, а събрани снимки за семейния албум. Но тъй като ще бъде принтирана в този формат, нека я наречем така.
  Заснемането беше изключително забавно, най-важният въпрос винаги беше "Къде е Мара?". Всички жертвоготовно се включваха в нейното обгрижване -  предпазването от вода, кал и мокър пясък, до предлагането на бира, коктейли, риба и сладолед. Винаги събирахме куп минувачи: "Егати куклата, егати чудото, кво толкова й снимате", накрая имах чувството, че имаме още едно дете с нас:-)
   Моля всички графични дизайнери и сходни да не умират от смях над оформлението, за пръв път ми е, а и не съм особено талантлива и схватлива в тази област, оказа се. Исках да е семпла, изчистена, без привнесени елементи и крещящи детайли, просто снимки и малко думи. Текстът и дизайнът ще претърпят леки промени преди да я дам за печат, но няма да е нищо значително.
Най-важното е, че на 29 ноември един малък човек ще има своята документирана морска история и, надявам се, ще бъде зарадван и щастлив.
  Предварителен план, сюжет и ред нямаше, но то може ли и да има с една кукла и дете на 4. Липса на фокус на места, пропуски и неточности, неравни рамки и резнати елементи - следващата ше е по-изпипана.

  В книжката съм описала подробно, но и тук да спомена: специални благодарности на Ели от 100 овце за куклата Мара (ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА!), на Ивето от Damayanti and Lanski Studio за насоките по напасването на страниците за печат (много съм зле с техническата част, хихи), на Тито и Руби за съдействието (love), на Darla Home, L is for Lina и Little Birdie за аксесоарите за коса (вечни фенове сме ви!).

*Вдъхновение: проекта на Stephanie Rausser Photography *Kiki and Koko in Paris* 

Книжката:

Гастрол: Радостина Ганева/Life bites с "Краков"

четвъртък, 4 октомври 2012 г.


  Блогът на Радостина Life Bites е едно от тези ненатрапчиво приятни места, които дават комфорт. Не ти крещят в ухото "Харесай ме!", "Прочети ме!", "Оцени ме!", а съвсем елегантно те оставят сам да избереш дали да го направиш. Не са пълни с амбиция за уникалност, а просто споделят. Ради има страхотен усет за детайлите, снима и съчетава прекрасно и е една невероятно чаровна, влюбена и усмихната млада жена. Днес гостува в LaMartinia с чуден разказ за Краков.

Повече за нея на адрес: http://www.darostinta.blogspot.com/
И във Фейсбук: http://www.facebook.com/darostinta

___________________________________________________________________________________________________________________________________

КРАКОВ

Фотографии и текст: Радостина Ганева

   След разочароващата разходка по-рано тази година мислех, че Европа няма с какво повече да ме изненада и трябва да преместя желанието си за пътуване на други географски ширини. Краков обаче се оказа свежо попадение, не дотам отъпкан от многолюдните тълпи туристи и далеч от определението "банален". Това е града на забързаните монахини, розовите колела, сирените по всяко време на денонощието, кашпите преливащи от цъфнали цветя, многобройните симпатични и непретенциозни кафенета и сред всичко това - веселата глъч на туристите.

Тема: за сбъдването на желания

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Няколко дни на: шампанско, кроасани, паста, паейя, розе, червено вино, чуррос, пица, хлебчета с лешници и стафиди, сирена, багети, телешко, мусове, патешко и какво ли още не.
Няколко доволно и весело качени килограма.
Пожелавам си да ги сваля възможно най-бързо.
На следващия ден - ужасна и невиждана "услужлива" ангина. Почти без храна, висока температура и пълно изтощение.
Воала - килограмите са свалени. Възможно най-бързо - за два дни.
Равновесие. Лакомията е наказана.
Внимавайте какво си пожелавате. Наистина.
Там някъде някой слуша.
Сбъдването невинаги е добра опция.

Леки промени в блога

събота, 15 септември 2012 г.

  Отдавна се канех да ги направя и днес най-накрая успях. Леки промени, които надявам се, ще го направят по-подреден и лесен за четене и преглеждане.

  Най-важните неща, които търся в който и да е сайт/блог са няколко:
- заглавния надпис - колкото по-изчистен, толкова по-комфортно за погледа
- информация за автора/ите или самия блог
- основни теми или раздели
- поле за търсене
- линк към ФБ страница или други начини на следене
- ясен шрифт на текстовете и желателно бял фон за по-лесно четене.
- снимки в голям формат
- липса на разсейващи/мигащи/прекалено шарени елементи, дълги пояснителни текстове, много колони или притурки без съществено значение
- имейл за контакти

 Блогър понякога не е много податлив и приятелски, но каквото можах, направих. Промените са няколко:
- основните раздели/теми са по-малко, като вътре са подредени с подзаглавия и категории за по-лесно ориентиране
- снимките в разделите са премахнати за по-лесно скролване, фигурират само заглавия с линкове
- функцията за *последователи* в дясната колона е премахната. Не харесвам самата дума, а и има доста други начини за следене - ФБ страницата, copy/paste на адреса и копирането му в "блогове, които следя" на таблото за управление или Bloglovin. Тази функция всъщност остава, но списъкът не е видим в основния изглед на блога.
- *LaMartinia  в пространството* вече е само с линкове зад лого
- повечето от първоначалните рубрики са премахнати (някой ден ще изтрия и етикетите към тях), остават само *Гастрол* и *Тема*
- мислех да променям заглавния надпис, да сложа снимка за фон или колаж от снимки, но реших, че така е достатъчно семпло и прегледно

Засега толкова, има още за довършване и корекции, но поривът ми за оформление е изчерпан. На този етап.


Гастрол: Крис Енчев на босо

вторник, 11 септември 2012 г.


  Може би си спомняте една моя публикация за скъсаната джапанка и ужаса в очите на минувачите при вида на бос човек в центъра на София. По този повод ми писа и Крис Енчев:"...сега разбирам, че не само заради здравословните страни на нещата не трябва да се отказвам, но и заради Вашата случка и много подобни прояви на нетолерантност към различното!". За моя изненада босоходството се оказа убеждение, начин на живот, възприятие, хоби, гледна точка. Поканих Крис да разкаже за това, повече можете да намерите в линковете, посочени по-долу. 
Имате цяла есен да практикувате...

Крис Енчев e завършил философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като главен асистент в ИИОЗ - БАН. Автор на две монографични изследвания: "От интенционалност към интензионалност. Логическият път на виртуалисткия трансцендентализъм" (2009), "Логика и социални критически онтологии" (2010). Хобита: хендмейд бижута, босоходство, фотография, музика.

Блог, посветен на босоходството: http://chris-noshoesrequired.blogspot.com/
Фейсбук група за босоноги съмишленици: https://www.facebook.com/groups/barefootisbetter/

__________________________________________________________________________________

Текст и фотографии: Крис Енчев

        Босоходството ми започна с болки и отоци от... обувки. Проблеми от този вид съм влачил с години, докато на един излет на Витоша едното ми стъпало се поду отгоре от впитите плътно връзки на гуменки с тъничък език, тогава започнах да усещам в крака нещо като вътрешно триене, направо усещах „скърцане“ и силни болки. Отидох на лекар, който ме „успокои“, че са станали вътрешни сраствания в сухожилията и въпросното “скърцане” ще си остане.

Мартина каза

петък, 7 септември 2012 г.

В семейните архиви има тефтери с обща тема "Мими каза...". Баща ми е записвал мои грешно изговорени думи, интересни изрази и логични предположения в забавната възраст между 2 и 5 Винаги ми е било много смешно, мило и приятно да ги чета. Затова реших да направя същото - Мартина каза. Отсега й е любимо да ги преглеждаме заедно и да се забавляваме с "бебешките смешки".

Тема: за Фейсбук

четвъртък, 30 август 2012 г.

   Фейсбук винаги е имало. Просто преди беше на хартия. Въпросите са същите, идеята е сходна. Открих един от моите последни лексикони - добре запазен, попълван само от момичета (?!), с "поща" за картинки, изгорени със запалка страници, както си му е реда и опаковки от разни неща, наред с изрезките от списания.
Фейсбук през 1990-та - куул!



 Цукърбърг е преписвал от мен?! Егати.


 Строга, но любезна. Забравила съм да добавя, че ще репортвам при нарушения. С мой портрет за респект.

Пожелание за здраве под реклама на цигари. Готино. Особено за 13 годишни.


Всички искахме да сме електроженистки с калци и червени токчета. Или поне приятели на електроженистки.

Извинявам се за лошите снимки, снощи в изблик на умиление ми се разтрепериха ръцете.

Иначе за Фейсбук - любими са ми случаите на яростни противници, които занищонасветанебихасерегистрираливтаяглупост и след известно време самозарадиработабизнесснимкинадецатаиедиквосиоще висят по цял ден във виртуални ферми и пускат гениални сентенции със снимки на усмихнати котета. Готини са също потребителите, които уведомяват, че са изгасили лампата в кухнята и онези, които уж излизат във ваканция, но всъщност са на денонощен виртуален пост.

"Ти си роза, ти си крем". Лексиконът е жив!
  

Рапани

неделя, 26 август 2012 г.


*за "168 часа"

Освен за накити, сувенири, декорация на дома и като спомен от ваканция, рапаните могат да се използват и за ... ядене. Естествено ако къщичката е с наличен обитател.
Рапаните са хищни морски охлюви в позната форма и украска, в Черно море се хранят основно с миди. В Япония и Корея месото им се счита за деликатес, в България все още е слабо позната храна. Рапани можете да уловите сами по време на лятната морска ваканция. Хващат се около скалисти брегове чрез гмуркане. На вкус наподобяват миди, скариди, раци.
Не пренебрегвайте рапаните и следващия път преди да приберете черупките им в багажа, опитайте какви са на вкус.

Гастрол: Яна Пенева

петък, 24 август 2012 г.

  Гостуванията из блог пространството нараснаха застрашително, заедно с игрите, наградите, анкетите, въпросите - лудница! Въпреки че вече гастролите в LaMartinia не са толкова чести както преди (всеки понеделник) поради липса на време, рубриката продължава да съществува - вече повече от 2 години. Реших да спестявам пространните уводи, благодарностите за участието и т.н Фактът, че съм избрала и поканила конкретните хора означава, че ги харесвам и силно одобрявам това, което правят. Затова отсега нататък просто ще ви показвам техните неща, достатъчно говорещи сами за себе си.
Яна снима прекрасно и е крайно мил и отзивчив човек, истинско удоволствие е да се гледат нейни работи, сами ще се убедите. Фен съм й не само заради вълшебните кадри, а и заради скоростта и скромността, с които напредна в снимането - рядко срещана комбинация. 
Яна е тук:

__________________________________________________________________________________
  Никола, фотоапаратът и компютърът, пълен със снимки - заемат целия ми свят и няма място за друго. Щастлива съм. Много. Искам да умея много неща, но най-много искам да мога да снимам като руските фотографи - щом видиш снимката, да видиш и душата, и на модела, и на снимащия. Не смея да правя снимките, които искам. От страх, че ще вложа много енергия, а няма да ги харесам после.  Пълен егоист съм - затворен в своя си свят: на снимките, на децата и на булките, добре ми е там. Искам снимките ми да са преди всичко емоционални, човешки, говорещи, още не са.
  Това си е мания, болестно състояние, всички "болни" ще разберат - заспиваш и се събуждаш със снимки, гледаш къде каква е светлината непрекъснато и мислиш как би се получило в апарата. Купуваш дрехи на детето според това, как излизат на снимки, избираш тапети за спалнята  и чинии за кухнята на същия принцип, ако мислиш, че някое ястие в ресторанта не изглежда фотогенично, не го поръчваш. Излизаш винаги по залез да се разходиш с детето и го вкарваш из храсталаците. Изчисляваш всички покупки не в пари, а в обективи. И сънуваш, че правиш по-хубави снимки...
  Понякога ми се иска да работя нещо скучно и спокойно, например в библиотека или рядко посещаван магазин, а снимането да ми е хоби, защото сега нямам хоби. Но бързо ми минава. И времето никога, ама никога не стига и съм вечно с угризения, че не отделям достатъчно от него на сина си. Искам денонощието да е поне 36 часа. Поне!
  След 12-часова сватба в събота, сега е 6.30 сутринта в неделя и аз ставам, за да видя снимките, които съм направила. Нетърпелива...























Proudly designed by | mlekoshiPlayground |