H&M в България

четвъртък, 26 януари 2012 г.

   Най-накрая H&M в България! Със сигурност вече повечето от вас са разбрали, че откриването на първия магазин ще бъде в The Mall на 10-ти март.
  Вчера се състоя представяне на пролетната колекция в чисто новия PR showroom на марката. Цветовете - много бяло, свежи бонбонени, ярки плодови, дръзки комбинации. Материите - ефирни, нежни, метализирани, прозрачни, свободно обграждащи тялото.  Кройките - семпли, изчистени, удобни, секси, с ретро полъх. Аксесоарите - акцентиращи, приковаващи погледа, обемни бижута, тънки кожени колани, чанти-плик, бели очила, платформи.
  Свежо парти с представители на медиите и модната индустрия, стилисти, бивши и настоящи модели, модни блогъри, звезди. Чак се чудя какво правех аз там:-))Приятни хора в приятна обстановка.
  Набелязала съм си това-онова, смятам досещате се. До 10-ти март!

Тема: за такситата

сряда, 25 януари 2012 г.

   Бях решила да не мрънкам  и недоволствам в този блог, но в два поредни дни ми се случи следното:
- платих за обичаен маршрут тройно повече от реално дължимото
- обвиниха ме, че заради клиенти с кратки курсове като мен, им се налага да си монтират апарати с помпи (!)
- приятна жълта кола снощи ме окъпа от глава до пети с кал и киша

   И просто се почувствах задължена да пиша за добрите си чувства към тези хора и услугата като цяло. За да не съм груба, просто им се извинявам за няколко неща:

- че имам ужасния навик да се движа на кратки разстояния, и то предимно в центъра. Със сигурност го правя нарочно.
- не понасям чалга и ги моля да сменят музиката. В 10 сутринта - точно време за кючеци.
- вече не пуша и цигарен дим в една кола с детето ми откровено казано ме дразни. Правя се и издребнявам, естествено.
- позволявам си да помоля за помощ с багажа (ако имам). Да отварят, да слизат, да вдигат тежко, егати!
- имам наглостта да си избирам маршрут. Какво ми разбира главата от трафик, улици и София!
- все още смятам и монетите за пари. Пък и плащам с тях, ужас!
- не обичам да ми закръгляват сумата без изрично да съм го споменала. Стисла.
- не обичам да слушам лични истории на непознати, да пригласям против или за Бойко Борисов или да се оплаквам от това колко е кофти в БГ. Пълен темерут.
- не пребивам от бой детето си, когато неволно е изцапало тапицерия на възраст по-голяма от моята.
- отварям прозорци без да са ми разрешили.
- не смятам цена три пъти по-висока от общоприетата за нормална. Просто защото е Нова година.
- не съм съгласна да ми отказват курс, защото бил кратък и ме мързи да си "одя пеш"
- не съм подготвена винаги с шепа левчета и банкноти по 2, а нахалствам да плащам с "едри"  от 5 и 10 лв

  Въобще, извинявам се за всички случаи, в които съм вгорчавала деня на милите хора, управляващи таксита, имала съм излишни претенции и съм се правила на важна. Простете ми прегрешенията и продължавайте да бъдете себе си.
  На останалите добри изключения с възпитани и любезни водачи на МПС, с приятна музика и свеж въздух не се извинявам, а им пожелавам да се увеличават.
Та така..

Зимен Ню Йорк: втора част

понеделник, 23 януари 2012 г.

Обещаната втора част на зимен Ню Йорк.


Снимки: Божана Куртева




LaMartinia на 2 - едно изречение

понеделник, 23 януари 2012 г.

  На 14-ти февруари това място става на 2. Имам желание да го отбележа и чудейки се как, автоматично отхвърлих няколко възможности:

- да организирам игра с томбола -  маркетингов трик, който със сигурност работи за търговска организация, медия, фирма -производител, магазин, телевизионно предаване и др. подобни. Но този блог е личен и без претенции за горните, така че да го правя би било най-малкото странно.
- да принуждавам хората да харесват ФБ страницата на блога - който я харесва ще го направи и без призиви за солидарност и участие.
- да правя доклад колко хора са влезли тук, колко са стояли и защо. Статистиката, честно казано, не ме вълнува особено, за мен е достатъчно, че минавате от време на време.

  След половинчасово мислене ми хрумна следната идея: обща публикация, съставен от ваши изречения. За целта всеки от вас може да съчини едно изречение и да го публикува като коментар тук (може и анонимно) или във ФБ страницата под тази бележка. За мен остава удоволствието да ги събера в що-годе логичен текст, който ще публикувам на 15-ти февруари.
Не е нужно да са пожелания, хвалебствия или нещо свързано с блога - просто нещо, което ви хрумва, колкото и абсурдно да е то.
Чакам!

Да готвиш бавно и лесно

вторник, 17 януари 2012 г.

Снимка: www.slowcooker.bg

  В петък в магазин GastronoMe  се състоя презентация на уредите за бавно готвене Crock-pot Кратко представяне на функциите, предимствата и възможностите му, дегустация на ястия, приготвени в него, приятни разговори и мили хора. Опитахме печено телешко с подправки, кюфтенца в доматен сос и божествен пудинг със сушени плодове.

Снимка: Елия Атанасова

Снимка: Елия Атанасова

Снимка: Елия Атанасова

 На мен се падна честта да бъда част от журито за оригинална рецепта и да изтегля една от наградите.
Снимка: Елия Атанасова

Снимка: Елия Атанасова

  За самия Crock-pot можете да намерите достатъчно изчерпателна информация в официалния сайт, а отзиви и коментари във ФБ страницата им. Ще кажа само, че освен здравословен, икономичен и лесен за употреба, този уред готви сам. Буквално! По принцип не съм привърженик на кухненски уреди, смятам ги за трудни за почистване, сложни за работа и невинаги толкова функционални, колкото претендират да бъдат. Напоследък  готвенето ми се изчерпва с рубриката в "168 часа" и наистина нямам никакво време да ползвам кухнята по предназначение. Съжителстваме с Crock-pot от повече от месец и мога в резюме да ви разкажа защо го харесвам. По часове:

07.30 - събуждане
08.00 - изпращане на домашните по задачи - детска градина и работа
08.30 - 09.30 - време само за мен - душ, сешоар, интернет, радио, вестник, грим, гледане през прозорец, телефонни разговори или каквото там реша
09.30 - 09.45 (15 минути!) - поставяне на продуктите в crock-pot и включването му на избрания режим (обикновено за 8 часа)
09.45 - 10.00 - парфюм, червило, почистване на обувки, прибиране на вещи в чантата
10.00 - излизане за работа
17.30 - прибиране на част от семейството от детска градина
18.00 - у дома. Ухае на топло и вкусно. Всичко е сготвено и готово за сервиране.

 Хубавото на уреда е, че дори да забравя да взема детето си от детска градина и да запраша в неизвестна посока, яденето ще бъде сготвено и в топло състояние около 4 часа след приключване режима на готвене. Без надзор и нужда от намеса. Пече, вари, задушава - всичко необходимо, за да ви чака готовата вечеря без усилия и напрежение.

  Излишно е да казвам, че съм му отделила централно място в кухнята. Достатъчно елегантен и прибран е да не пречи и да не се набива на очи.

Повече за Crock-pot на адрес: http://www.slowcooker.bg/

Студ!

вторник, 17 януари 2012 г.

Chloé flat

Източник: Chloé flat (Polyvore)



  В мразовити дни като този си представям как внушителният ми 40-ти номер подскача радостно върху някоя зелена поляна. С тези прекрасни Chloe. :-)

Гастрол: Жоро - един мъж влюбен в кулинарията

понеделник, 16 януари 2012 г.

  Готвещи мъже се срещат рядко. Освен ако не са професионално ангажирани с това. А пък готвещи и снимащи, и то просто за хоби, са единици.
Днес ви представям един такъв мъж - влюбен в кулинарията и документиращ в снимки произведенията си. Ей така, за кеф. Готвенето му не се състои просто в семпла салата, пица, паста, барбекю или пържени картофи, а е сериозно навлизане в различните национални кухни по всички краища на света. Импровизира, съчетава, смесва , експериментира и най-важното - прави го за удоволствие и с желание.
Ако някое от ястията ви е заинтригувало, пишете му на адрес: jopeto2002@abv.bg
Oбещавам да го поканя отново, този път с конкретни рецепти - изпитани и препоръчани лично.

Зимен Ню Йорк: витрините

четвъртък, 12 януари 2012 г.

  Божана отново се появява  навреме в LaMartinia с актуален зимен репортаж от NYC. Понеже този път е произвела страшно много снимков материал, го разделям на части. Първата - витрините не Пето Авеню.
  Божанка, какво щяхме да правим без такъв съвестен кореспондент от Ню Йорк като теб:-) Благодаря ти от името на всички, които ще видят тези снимки.

To be continued...

Снимки: Божана Куртева

За тригодишните

вторник, 10 януари 2012 г.



Тригодишните са на границата между бебе и дете. Използват когато каквото им е удобно. Един път са малки, друг път прекалено големи. Разбират всичко и говорят много. От време на време чак глава заболява. Задават въпроси всякакви. Не само когато искат да научат нещо, а просто ей така - защото им е кеф, че вече могат да ги формулират, разбираемо при това.
Родителите на тригодишни леко се стряскат когато се подскача от бебешко лигавене към дълбоки неосъзнато философски фрази. Хем се пръскаш от гордост, хем някак неестествено ти идват. Нали имахме бебе доскоро, какъв е този мислещ малък човек в хола?!
Вкусовете при тригодишните вече започват да се оформят. Приличат на пубертетските залитания - да се ходи с бретон пред очите цял ден, да се слуша музика силно (никога не е достатъчно силно!), да се носят само тъмни дрехи (като големите), да се яде десерта преди супата.
Тригодишните силно се засягат когато им кажеш "Не съм ти приятел". Започва тръшкане и изтъркани бебешки прийоми. Щом се помирите, ви целуват по челото - все едно те са възрастния, а вие детето.

Гастрол: Ана Динкова/Ana`s Handbag

понеделник, 9 януари 2012 г.

   Е, дойде време да подновя Гастрол след дългата пауза. С приятен, красив и мил гост - Ана Динкова. Някои от вас са чували за нея и чантата й (Ana`s Handbag), други са я засичали по различни събития, трети пък, които стават рано в събота, със сигурност са я мяркали по БНТ. Ана е изключително слънчева, усмихната, любезна и сладкодумна.
   Убедена съм, че първото впечатление зависи много от ситуацията и конкретната енергия, която витае. И понеже ние се запознахме на едно приятно винено събитие, сещате се, че няма как и впечатленията да не са приятни. Тя е от онзи тип жени, които мъжете искат да ухажват, а жените държат да имат за приятелки. Дотолкова уверени в своята женственост, че дръзват да използват мъжки елементи в облеклото си. Естествена и непринудена, енергична и любопитна към света - някои от качествата, които напоследък често липсват у повечето жени.
  Тъй като рубриката в Григорови - животът и други неща, която тя отскоро води, е свързана със стила, най-логично Ана попълни онази анкета, която преди време бях представяла като 14 жени и техните гардероби. И понеже със сигурност ще ви стане любопитно, можете да се прехвърлите на по-фриволната част от Ана - Ana`s Handbag, където ще ви разказва за модни събития, пазаруване, дрехи и разни забавни неща. В другия си блог пък, Ankabanka  ще става въпрос за по-сериозни и отговорни дейности като отглеждане на деца, семейни бюджети и готвене.
Можете да я откриете и във във ФБ

Сега е неин ред:-)

Снимки: Ана Динкова
 ________________________________________________________________________________

Име/псевдоним: Ана, Анкабанка, за малкото много стари приятели и близки хора - Анче

Люто, кисело, горещо

петък, 6 януари 2012 г.

  Има неща, които не държа да приготвям вкъщи, защото съм сигурна, че няма да ми се получат, а и не ми се занимава - например китайско, суши, ужасно сложни сладкиши, паста. Обичам да си ги купя готови и да ги консумирам на момента, без терзания, нерви и часове в кухнята.
  В тази връзка, едно от най-най-най-най-най любимите ми неща през зимата е една люто-кисела китайска супа. От един определен китайски ресторант в София. Не ви съветвам да сядате вътре, защото дрехите ви ще се умиришат все едно сте готвили в продължение на месеци за целия китайски народ. Но пък можете да изчакате в колата и да си я вземете вкъщи.    
   Супата няма нищо общо с блудкавите, прозрачни китайски неща в купички, които могат да те откажат само с вида си. Плътна и тъмночервена, дота люта, доста кисела, точно толкова солена колкото ми харесва. Не знам какво точно има - със сигурност яйце, пилешко месо, червени чушки, сирене тофу, оризов оцет и т.н Не знам и дали малките китайски ръце слагат натриев глутамат, не ме и интересува, все пак не я консумирам ежедневно. Супата трябва да се приема много гореща - гарантирано отприщва всички чакри!
  3 лв - от китайския ресторант на ул. Искър, преди ъгъла с Раковски (дори не му знам името, това е просто "ресторантът със Супата" :-))

Хубав уикенд - пикантен и горещ! Щастието понякога е в една китайска супа за три лева.

365 - финалът

неделя, 1 януари 2012 г.

  Е, приключи този грандиозен и дълъг 365. Вдъхновена от Тони (която приемам за абсолютно мое гуру в проекта;-), реших да го резюмирам накратко. Не като равносметка и резултат, а като мил спомен за изминалите 365 дни. С няколко условия за протокола! Не го спазвах стриктно към финала, не ми оставаше грам време за снимане и малко стъкмявах нещата. Подробности, в крайна сметка това си е моят 365 и моите правила. Нещо обърках номерацията и последователността, в един момент изгубих края и търпението да подреждам и надписвам. Ежедневното снимане не тежи при хубаво време, зимата нещата малко се усложняват поради липсата на светлина и късия ден.
  Най-важното от цялата история е, че успях да запечатам една прекрасна година - пълна и знакова (как мразя тази дума, но в случая е полезна:-).  Радвам се, че снимах 365 точно през 2011-та. Научих се да бъда малко по-последователна и постоянна. Свикнах да се вглеждам по-внимателно и да виждам повече. Започнах много нови неща, проектът беше само началото...

Уж нямаше да има равносметки, то какво стана:-)))

Тони, благодаря, че ме вдъхнови, папка 365 е архивирана на няколко места и е напълно и  безценна и незаменима. Защото никога няма да се повтори ♥

В нея са подредени:

Празниците



Моментите заедно






Моментите на размисъл




Пътуванията














Промените




Милите жестове




Порастването





Така мога да продължавам до утре, затова пълните албум тук и тук
Proudly designed by | mlekoshiPlayground |