Тригодишните са на границата между бебе и дете. Използват когато каквото им е удобно. Един път са малки, друг път прекалено големи. Разбират всичко и говорят много. От време на време чак глава заболява. Задават въпроси всякакви. Не само когато искат да научат нещо, а просто ей така - защото им е кеф, че вече могат да ги формулират, разбираемо при това.
Родителите на тригодишни леко се стряскат когато се подскача от бебешко лигавене към дълбоки неосъзнато философски фрази. Хем се пръскаш от гордост, хем някак неестествено ти идват. Нали имахме бебе доскоро, какъв е този мислещ малък човек в хола?!
Вкусовете при тригодишните вече започват да се оформят. Приличат на пубертетските залитания - да се ходи с бретон пред очите цял ден, да се слуша музика силно (никога не е достатъчно силно!), да се носят само тъмни дрехи (като големите), да се яде десерта преди супата.
Тригодишните силно се засягат когато им кажеш "Не съм ти приятел". Започва тръшкане и изтъркани бебешки прийоми. Щом се помирите, ви целуват по челото - все едно те са възрастния, а вие детето.
Тригодишните не бива да бъдат лъгани - те помнят, да, вече всичко помнят. Дори къде са пъхнали касовата бележка, която търсите от седмици и ключовете от вкъщи на дъното на кутията. Така помнят и когато ги излъжете. Не е хубаво тригодишен човек да се натъжава от лъжа.
Тригодишните обичат да спят "при мама и при тати". Особено ако от 8-месечни са заточени в собствена стая. Редките приютявания в спалнята са някакъв супер комфорт и лукс, нещо като лъскаво спа за тригодишни. Стават сговорчиви и "добрички". Целуват те по носа и казват с патос: "Обичам те, мамотати!" (мда, мам и тати понякога са едно същество)
Тригодишните обичат да пеят от сутрин до вечер. Всякакви песни - от "Зеленчуци" до мелодията на новините. Обикновено силно и фалшиво и придружено с мили нескопосани движения.
Тригодишните са като кученца - могат да изпълняват определени задачи. Е, не да ходят до магазина, но поне да ти носят дистанционното или да ти държат отражателя. Естествено, срещу възнаграждение.
Тригодишните започват да се шегуват. Тъничко и за нещо, което са сигурни, че ще те разсмее. След шегата те гледат така вторачено, че сърце не ти дава да не се усмихнеш широко и гордо.
С тригодишните можете да вечеряте в ресторант без да лягате под масата, можете да си казвате "Наздраве" и да пожелавате заедно на персонала "Честита Коледа" и "Приятни сънища". И всички са доволни от това - и тригодишните, и персоналът, най-вече вие.
Тригодишните се пазарят почти за всичко - от миенето на зъби и ръце, през ставането сутрин и лягането, до програмата на телевизията или къде да седнете да вечеряте. Постоянни преговори, няма начин.
Тригодишните са толкова забавни, че чак ви се приисква да сте на тяхната възраст. И всъщност доста често става именно така.
Тригодишните са мъдри, първосигнални, любопитни и откровени, усмихват се често и танцуват без причина - какво по-хубаво...
14 коментара:
Много мило ми стана като го прочетох.Ние сме още малки, засега само дистанционното ми носи и си мечтая за деня в който спокойно ще мога да седна с нея на ресторант/кафе :))
Ах, колко хубаво...
И на мен ми стана много мило! Моят син е на три пъти по три , но някои неща с пълна сила важат и на тази възраст! Благодаря, че ми припомни!!!
3-годишните "модели" са ми любими, отглеждам си един такъв момичешки вкъщи. :)
Най-силно ме впечатли "Обичам те, мамотати!"! Сигурно е присъщо за тях. И моята дъщеря го употребява когато и двамата сме вкъщи " Мамотати, жадна съм!", "Мамотати, нарисувах жаба". Когато само единия родител е наколо, не използва сборното обръщение.
Много хубаво си го описала, Мария, мило и сладко! Почакай само да видиш петгодишните какви манипулатори са, особено девойките :-)
Да са ни живи и здрави! Сладки, уникални и най-мили са на всякакви години! Милена
Бях забравила какво е да имаш в къщи тригодишни. Моите вече са ТИЙН (както често ми напомнят, когато разпитвам много или се карам). Но тригодишните ми липсват- вярно, че понякога ти надуват главата с любимата думичка "защо". Но това е най- сладката възраст за децата- държат се като големите, а са все още бебета.
Да ти е жива и здрава сладураната!
У дома си имаме един малък сладур на 2 и половина. Като че ли започна да прави почти от всичко описано по малко. И от няколко дни ми прегражда пътя,вика подире ми- "Мамо,чакай, кажа нето тебе" И аз разбира се спирам.Хваща ме за краката и казва сладко-сладко "Мамо аз ноно бица тебе". Немога да се наситя на тези моменти и със сигурност ще ми липсват един ден.
"Е, не да ходят до магазина, но поне да ти носят дистанционното или да ти държат отражателя. Естествено, срещу възнаграждение." ххахха ,боже колко познато... :D Много мило написано,чудна прекрасница е тази Мартина!
Много хубаво написано Мария. И моето гардже е на 3 години и 4 месеца и прави всички неща, които си описала :) Най ми е любимо като ме попита "Мами, защо не си ми приятелка?" :))) Голяма сладуранка си имаш :)
Наистина това е най-хубавата възраст..
Мария, царица си в писането! Бих те чел от сутрин до здрач, без да ми омръзва. :)
Прекрасно написано! Точно такива си:-))! Все едно описвате дъщеря ми:-)).
Много добре написано ;) Едно към едно с реалността! Имах чувството, че чета за сестра ми. Е, тч вече е на 4, но доскоро беше в категорията "тригодишни".
Поздрави!
Публикуване на коментар