Тема: за такситата

сряда, 25 януари 2012 г.

   Бях решила да не мрънкам  и недоволствам в този блог, но в два поредни дни ми се случи следното:
- платих за обичаен маршрут тройно повече от реално дължимото
- обвиниха ме, че заради клиенти с кратки курсове като мен, им се налага да си монтират апарати с помпи (!)
- приятна жълта кола снощи ме окъпа от глава до пети с кал и киша

   И просто се почувствах задължена да пиша за добрите си чувства към тези хора и услугата като цяло. За да не съм груба, просто им се извинявам за няколко неща:

- че имам ужасния навик да се движа на кратки разстояния, и то предимно в центъра. Със сигурност го правя нарочно.
- не понасям чалга и ги моля да сменят музиката. В 10 сутринта - точно време за кючеци.
- вече не пуша и цигарен дим в една кола с детето ми откровено казано ме дразни. Правя се и издребнявам, естествено.
- позволявам си да помоля за помощ с багажа (ако имам). Да отварят, да слизат, да вдигат тежко, егати!
- имам наглостта да си избирам маршрут. Какво ми разбира главата от трафик, улици и София!
- все още смятам и монетите за пари. Пък и плащам с тях, ужас!
- не обичам да ми закръгляват сумата без изрично да съм го споменала. Стисла.
- не обичам да слушам лични истории на непознати, да пригласям против или за Бойко Борисов или да се оплаквам от това колко е кофти в БГ. Пълен темерут.
- не пребивам от бой детето си, когато неволно е изцапало тапицерия на възраст по-голяма от моята.
- отварям прозорци без да са ми разрешили.
- не смятам цена три пъти по-висока от общоприетата за нормална. Просто защото е Нова година.
- не съм съгласна да ми отказват курс, защото бил кратък и ме мързи да си "одя пеш"
- не съм подготвена винаги с шепа левчета и банкноти по 2, а нахалствам да плащам с "едри"  от 5 и 10 лв

  Въобще, извинявам се за всички случаи, в които съм вгорчавала деня на милите хора, управляващи таксита, имала съм излишни претенции и съм се правила на важна. Простете ми прегрешенията и продължавайте да бъдете себе си.
  На останалите добри изключения с възпитани и любезни водачи на МПС, с приятна музика и свеж въздух не се извинявам, а им пожелавам да се увеличават.
Та така..

13 коментара :

Бу каза...

Не ти завиждам. В Пловдив ползвам само една компания таксита, които вече няколко месеца са с фиксирана тарифа и прекосявам целия град за 3 лв, в добавка не пушат, не пускат чалга и обичайно карат съвсем културно (последното малко ме нерви, когато бързам и искам от тях да карат като таксиметрови шофьори, т.е. бързо, нервно и експедитивно :)))

Анонимен каза...

Напълно съм съглъсна с всичко, което споделяш като горчив опит от такситата. Препоръчвам ти да ползваш Yellow 029119 - там често слушат Jazz FM и не те занимават с историите си!

Rossitca каза...

Съгласна съм на 100%.
Почти всичко описано се е случвало и на мен.
А за краткия курс, ми е най-любим проблем, едва ли не трябва да им се моля да ме вземат!

Maria каза...

Уф, тия таксита... Когато не съм с колата и ми се налага да ги ползвам, направо ми става мъчно. Всичко изброено съм преживяла и аз, Мария.
Явно трябва да ги приемаме от към смешната им страна, иначе...или ние тях, или те нас ;)
Поздрави

elidrag каза...

Не умея да карам кола и такситата са моят превоз.
Същите неща ме вбесяват и мене.
В интерес на истината има и много мили и възпитани шофьори, които така се държат, че ти е приятно през целия ден. Дано да стават все повече.
Пожелавам ти хубав ден. И само усмихнати клиенти влизат в прелестното ти магазинче.

kathryn каза...

Това ми е толкова познато. Особено момента с чалгата и пушенето, направо ми иде да го накарам да спре колата и да си сляза минути след като съм се качила.

Sharena Sol каза...

хаха последно ми каза - що не си поръчваш такси за непушачи!! че и такава екстра ли имало... наруших му хормоналния баланс:)

Tonislava Dimitrova каза...

Гадост..
Мъжът ми преди два дни кацна в СФ, поради затворено летище Варна ...наложи му се да ползва такси, два дни ...минаха, той още говори за "онзи таксиджия",дето му се извиняваш Мим...
Във Варна ги има същите, най-вече през лятото, и ако решиш да пътуваш на по-кратко разстояние от Зл.Пясъци или Албена си мързелив и лош човек, дето разкарваш таксито на вятъра ...

Мъх каза...

Мина ли ти вече?;)
Не си струва, макар да те разбирам и да съм съгласна. Но просто не си струва!

Vanya каза...

И аз имах проблем с късо растояние онзи ден и много се изнервих...три таксита на ОК Супертранс(фирма която смятам за една от добрите в бранша), не пожелаха да ме "извозят" от летище София, а си мисля че не съм за изхвърляне :))) И това не ми се случва за първи път! Чакали били три часа тоя полет, защото бил закъснял и сега нямало да вземат такъв къс курс и да изгубят времето си на вятъра. Защо са ги сложили тея апарати тогава, да си карат на око и договорка като не им изнася. Аз искам да си плащам и да получавам, не съм отишла да се воза без пари я! Можеше да учат нещо друго, а не за таксиметров шофъор! Естествено не поставям всички под общ знаменател, защото навсякъде има изключения... същото е като да кажа, че жените не могат да карат кола и чернокожите - ски! В крайна сметка ако си мил и любезен и бакшиш може да изкараш, и да заформиш цената на един по-дълъг курс!

student каза...

Мими, ще се включа с по-малко неприятната от двете ужасно неприятни истории, които са ми се случвали в такси. "За щастие" по-гадната беше в Мадрид, така че явно софийските майстори на волана имат още да учат от западните си събратя :-)
Та, преди много години една зимна привечер след работа хващам такси за "кратък" курс. Почти сме стигнали, апаратът показва около лев, значи ще стане най-много 1,20, аз имам 4 монети по 0,50 и се чудя дали да дам 3, или 4. При звъна на монетите шофьорът, който до този момент тихо и културно си мълчеше, казва супер раздразнен: "Ти със стотинки ли ше ми плащаш, ма?" Аз (учтиво и на Вие): "А с какво да Ви платя?" Той (крещяш): "Ми с левове, с к'во!" и продължава да крещи все по-силно и по-силно: "Аз ако знаех че си за такъв къс курс, въобще нямаше да те кача. Заради такива като тебе аз умирам от глад. Никаквица! Знаеш ли какво заслужаваш? Заслужаваш да те върна обратно там, откъдето те взех, това заслужаваш!" И т.н. все в този род. И ускорява все повече и повече. Стигаме на адреса, казвам му да спре, той - не, нямало да спре. И продължава. Слава Богу, познавах района и знаех накъде кара, иначе доста щях да се притесня. През зимата в 18 ч. вече е тъмно, аз съм с някакъв неуравновесен в някаква кола, която кара нанякъде, нито да се обадя на полицията, нито нищо. Карахме по оживен булевард, но нито един светофат не ни хвана на червено - лош късмет. Единственото, което ми хрумна, беше да скоча в движение или поне да го заплаша с това - отворих вратата и му казах, че ще сляза, но той ми се разкрещя да затворя и не спря, така че аз пак я затворих - няма да се пребивам сега заради някакъв ненормален. И по едно време видях спасението - на една спирка тъкмо беше минал трамваят и беше пълно с народ. Отворих широко вратата и се развиках "Помоооощ, помоооощ". Той толкова се стресна, че наби спирачки, аз изхвърчах на секундата, а той отпраши. Нито имах време да му запиша номера, нито нищо. Исках да подам оплакване, но ме хвана шубето - предната седмица негови "колеги" бяха пребили един журналист и една бременна жена, която имала наглостта да си поиска рестото. Но на всички казвам коя е компанията - 9 12 80.
Сега ми е смешно, ама тогава не беше. А най-веселото в цялата история е, че един млад театрален режисьор много хареса историята и я включи в една от постановките си :-)
Поздрави от Люксембург!

Адриана каза...

Отличен анализ, Мими!!! :)
Камен Донев може да почерпи опит, за нови текстове и вдъхновения. ;)

Поздрави!

Гергана каза...

Забелязала съм, че "софийските труженици" в сферата на таксиметровите услуги са изключителни , няма такава порода като тях ! И всеки път като се озова в София с ръка близка до дръжката на вратата си повтарям - ЗАПОЧВА СЕЕЕЕЕЕЕ........!

Proudly designed by | mlekoshiPlayground |