На 14-ти февруари това място става на 2. Имам желание да го отбележа и чудейки се как, автоматично отхвърлих няколко възможности:
– да организирам игра с томбола –  маркетингов трик, който със сигурност работи за търговска организация, медия, фирма -производител, магазин, телевизионно предаване и др. подобни. Но този блог е личен и без претенции за горните, така че да го правя би било най-малкото странно.
– да принуждавам хората да харесват ФБ страницата на блога – който я харесва ще го направи и без призиви за солидарност и участие.
– да правя доклад колко хора са влезли тук, колко са стояли и защо. Статистиката, честно казано, не ме вълнува особено, за мен е достатъчно, че минавате от време на време.
  След половинчасово мислене ми хрумна следната идея: обща публикация, съставен от ваши изречения. За целта всеки от вас може да съчини едно изречение и да го публикува като коментар тук (може и анонимно) или във ФБ страницата под тази бележка. За мен остава удоволствието да ги събера в що-годе логичен текст, който ще публикувам на 15-ти февруари.
Не е нужно да са пожелания, хвалебствия или нещо свързано с блога – просто нещо, което ви хрумва, колкото и абсурдно да е то.
Чакам!

Comments

  1. Анонимен Reply

    Всичко започна преди точно две години…обещаващо и усмихнато и оттогава това усещане,никога не ме е напускало,когато съм тук… 🙂

  2. Харесва ми,чета редовно публикациите ти и ми въздействаш точно като "хапка" от невероятни аромати и усещания и "глътка" лек,градски и познат привкус 🙂

  3. Защото, ако си пожелаеш нещо много силно, то рано или късно ще стане реалност.

  4. В по-голямата си част случайните открития, са нещо страхотно!
    Точно като това 🙂

  5. Тук се наслаждавам на хубави фотографии и на прекрасна храна за очите и душата!

  6. Хахах, трите тирета са точно в десетката – сякаш аз съм ги написала 😉

  7. Интересно е, че случайно… на 14,02 си имала първия(реализиран) импулс за споделяне. Ние пък чакаме следващите публикации 🙂

  8. Опитвам се от известно време да избягам от клишетата – пиша, после трия и така до безкрай, но май ще е нещо обикновено като попътен вятър, топли морски привечери, красиви залези, любопитни изгреви, уютни вечери и шеметни дни.

  9. Знаете, къде да отидете, когато имате нужда от вдъхновение.

  10. Анонимен Reply

    Ужасна си. Просто невъзможна!!!! Имам работа до козирката, а проверявам с нетърпение блогa ти (и още един, за да съм честна) дали няма нещо ново. Току виж съм изпуснала нещо.
    Всъщност…радвам се, че те открих. Толкова искреност и неподправеност има в някои от публикациите, че ме зареждат с позитивизъм и вяра в доброто за дълго.
    Nikolina

  11. Анонимен Reply

    Усещането,което ми създава е сравнимо с песен, която чуваш за първи път. Като всичко ново буди любопитство и те кара да тръпнеш в очакване. Но не след дълго се улавяш, че все по-често я слушаш и всеки път откриваш нещо ново. Чувстваш се като в онзи миг, когато си я чул за първи път, но не съвсем. Защото всеки път ти носи нова доза вдъхновение. Е, тази песен ми е сред любимите. Благодаря ти!

  12. Анонимен Reply

    За мен усещането е сравнимо песен, която чуваш за първи път. Като всичко ново буди любопитство и те кара да тръпнеш в очакване. Но не след дълго се улавяш, че все по-често я слушаш и всеки път откриваш нещо ново. Чувстваш се като в онзи миг, когато си я чул за първи път, но не съвсем. Защото всеки път ти носи нова доза вдъхновение. Е, тази песен ми е сред любимите. Благодаря ти!
    Lanna

  13. Бях ти написала много отдавна – като моя близка приятелка си, въпреки че не те познавам лично! Благодаря за прекрасните истории 🙂

  14. Напоследък всеки втори е "криейтър" или "визионер"…но когато трябва да се свърши истински добре нещо се обръщам към хора като теб:)

  15. Анонимен Reply

    …шум в очите, вятър в ушите, море в косите…

  16. La Martinia с едно мартини и разпускане сред красота от снимки, идеи и социален живот…

  17. Нежно,позитивно, едно такова …. широко усмихнато местенце с разперени за прегръдка ръце! Никога не се променяйте – ти и твоето местенце! Обичам ви!

  18. Благодаря за вдъхновението и всичко, споделено тук. Благодаря и за причината да крада мигове от работното си време, за да го прекарам в този блог. И накрая, малко тривиално, един цитат на Елинор Рузвелт, който се отнася до всички креативни, дейни и различни хора: "Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите."

  19. Прекрасното на Интернет е това, че докато сърфираш от сайт на сайт, от страница на страница, попадаш на свежи и интересни неща, които за секунди ти оправят настроението. Като този блог. И за радост в него има какво да четеш, да гледаш, да коментираш или върху какво да разсъждаваш, когато си уморен или смачкан.

  20. Елегантност, стил и финес –
    Благодаря за удоволствието, Мария!

  21. Уют и голяма чаша капучино.
    Това ми изплува като асоциации, като се сетя за твоя блог!

  22. Вдъхновение примесено с багри и аромати, напомнящо, че животът е такъв какъвто сами си го направим. Малко цвят, чаша хубаво вино, салата от рукола с чери домати и настърган пармезан, спомен от детството и надежда за бъдещето. Благодаря ти!

Write A Comment